Страници

сряда, 28 февруари 2007 г.

Закон за печата

И Ангел Грънчаров се е поддал на организираната медийна истерия срещу Волен Сидеров. Но този път не е прав. Пиша му защо.
Ангеле, медийната свобода е хубаво нещо, но медийната манипулация е друго нещо. Както казват американците: “Едно е да си антирасист, но съвсем друго е да омъжиш дъщеря си за негър.” Значи, пресгругата “168 часа” е всичко друго, но не и свободна медия. Тя е създадена от ІІ главно и изразява неговото мнение с неговите (тоест с нашите, откраднати ни) пари. Може и да не харесваме Сидеров, но един въпрос стои открит:
“Защо поне една десета от енергията на вестникарските, радио и телевизионни нападки и хули против “Атака” не се насочат в разобличаване на мафията ДПС и Ахмед Доган”? Там няма за какво да се пише ли?
-За кражбите от еврофондовете?
-За изкуствено предизвиканите от ДПС наводнения и пладнешкия грабеж при отстраняване на последствията?
-За “обръча от фирми” на ДПС?
-За турцизацията на цели райони в България?
-За тоталитарните порядки в ДПС?
-За връзките на ДПС с турското разузнаване?
-За тоталната корпуция на администрациите контролирани от ДПС?
Нямам време, иначе списъкът може да е безкрайно дълъг.
А цялата медийна истерия по повод “Атаката” срещу жълтия парцал “168 часа” не можеше ли да се прояви, когато агент “Гоце” уволни Иво Инджев от БТВ или Румен Петков издейства наказанието на Наташа Димитрова от БНР? Защото задавали неудобни въпроси към властимеющите? Единствено Коритаров се обяви срещу тези манипулации и му прави чест. А закон за печата трябва да има. В този кратък вид:

"Закон за печата

Чл. 1 Всички периодични печатни издания задължително обявяват в редакционно каре на последната си страница: ISSN кода си, тиража за деня на издаването, телефон, факс, електронна поща и пощенски адрес за връзка, имената на всички членове на редакционния си екип, както и собствениците си - физически или юридически лица.
Чл. 2 Изданията задължително публикуват само подписани от реални лица с истинските им имена материали.
Чл. 3 Всеки гражданин, засегнат лично от материал или материали в печатно издание има право на отговор или отговори, които се публикуват до 48 часа след предоставянето им в редакцията в изданието на същото място, в същия обем и дизайн, и в същата поредност като броеве, както е бил публикуван спорния материал или материали.
§ 1. За неизпълнението на чл. 1 и чл. 2 от закона Районния съд по искане на засегната страна или прокуратурата спира изданието, докато редакцията не изпълни изискванията на закона.
§ 2. За нарушаване на чл. 3 от закона, засегнатата страна отнася спора до Районния съд, който, ако признае материалите засегнали ищеца за неверни, може да задължи изданието да изпълни чл. 3 от настоящия закон и да му наложи глоба в полза на ищеца в размер на еднодневния приход от реклама, продажба и абонамент за броя или броевете в които са публикувани плюс разноските по делото.
§ 3. Съдебното производство следва да приключи в едномесечен срок от подаването на жалба от ищеца."

четвъртък, 22 февруари 2007 г.

Записки на ксенофоба, расиста и шовиниста.

или ужасът на космополитите

Мислех да го започна със заглавието
“Националист, това звучи гордо”, но първо е малко шаблонно и второ не е българско. Правилното българско е “Родолюбец – това звучи гордо”. Защото другите две думи за родолюбец – националист и патриот, са съответно английска и френска заемки. А като сме националисти, патриоти или родолюбци, следва да говорим правилен и чист български.
Та, на темата. За пръв път видях ужасът в очите на космополита Иван Бедров, (да същият този от БТВ, който защитаваше ОМО Илинден), когато беше в кметския ми кабинет в един хубав район на един прекрасен южен град. Той тогава преживяваше от някакви добри хонорарчета от радио “Свободна Европа” и Българския Хелзинкски комитет, за да хули всичко българско и родно.
Беше дошъл да ме пита защо съм затворил и конфискувал в полза на държавата незаконния храм на още по-незаконната секта “Емануил” и доколко това нарушава “правата на човека”. Обясних му законите на страната, показах му документите и той нямаше какво да каже. Записваше интервюто на примитивно касетофонче и потриваше ръце как ще излъчи интервюто с един ксенофоб, расист, шовинист и православен фундаменталист.
Започна да ми задава въпроси за национализма, за евреите. Бедният! Да зададеш тези въпроси на човек завършил история и философия си беше просто малшанс. Помня, че му отговорих нещо в смисъл, че ние от ВМРО като български националисти, здраво изучаваме опитът на държавата Израел и братята евреи, как се пазят национални интереси и се защитава държавен суверенитет. Дадох му конкретни примери от историята и уредбата на Ерец Израел. Даже му казах, че се моля българинът да има една стотна от еврейския национализъм, за да бъдем силен народ. Обясних му, как кампанията в защита на българските евреи през Втората световна война е започната в Кюстендил именно от активисти на ВМРО. И все в тоя дух. Горкият Бедров! По едно време го съжалих! Беше направил такава отчаяна физиономия, явно предусещайки гневът на работодателите си да се върне със аудиозапис извеждащ българския национализъм от еврейската практика. Накрая ми благодари все пак, аз му казах саркастично, че се надявам да съм му бил полезен и той си тръгна съкрушен.
А, ако знаеше истината... Сигурно щеше да полудее...
А тя е следната. Като чистокръвен пловдивчанин съм израснал в този хубав град, който все дават за пример на “етническа и религиозна толерантност”. Живеех в блок в който от шест входа в трите живееха цигани. Само, че апартаментите им бяха разпръснати по етажите между апартаментите на военни. Следователно имаше ред, чистота и чинопочитание, както в казармата. Освен това блокът беше в чисто български квартал и това си имаше своите цивилизационни предимства.
Първият ми зъболекар в кварталната поликлиника беше турчинът д-р Налбантов. Беше женен за една изключителна русокоса и синеока красавица, уж туркиня, но може би беше българо-мохамеданка. Тя беше медицинска сестра в същата поликлиника. И двамата бяха изключително съвестни професионалисти. При зъболекаря пациентите почти не изпитваха болка, толкова беше добър, а беше и голям майтапчия. Жалко, че заминаха по време на голямата екскурзия през 1989 г. за Турция. После чух, че направили частен кабинет и станали много богати. Дай Боже да са живи и здрави!
Братовчедка ми живееща в апартамента над нас беше женена за арменеца Аведис, но му викахме Авдо. На семейни празници се надпреварвахме да си разказваме вицове за арменци и българи.
В момента, когато нещастникът Бедров ме питаше дали обичам евреите, той не знаеше, че личната ми лекарка (живееща в съседния вход на блока) се казва Матилда Мефано и си беше чиста еврейка женена за българин. И жена ми и аз постоянно звънехме на "леля Матилда", като закъсаме със здравето и тя идваше веднага да ни лекува. Между другото веднъж ми спаси живота. Но по-интересното е, че тя ми препоръча да прочета книгите на така наречения “антисемит” професор Никола Николов. И изобщо не беше обидена от тях. Даже се беше замислила по някои въпроси. Вече и тя и съпругът й са покойници, а децата им живеят в Израел. Нали по еврейските закони важна е майката. Обаче децата им се чувстват българи.
През време на казармата бях в поделение със 12 българи и други 130 цигани и турци войници. Като отдельонен командир две години учих турчетата и циганетата как да защитават общата ни Родина България. Трябва да призная, че офицерите ни предупреждаваха, че при война с Турция трябва да си пазим гърбовете (годините бяха 1980-82). Добре, че не се наложи да го проверим в практиката.
По-късно на първия свободен антикомунистически митинг на 10 декември 1989 г. всички присъстващи гласувахме единодушно резолюция за възстановяването на арменското училище в Пловдив. И сега го има.
През 1998 г. като председател на Регионалния комитет на ВМРО – регион Пловдив с моя заместник –организационния секретар Славчо Атанасов (сега кмет на район “Тракия” – Пловдив) приехме в организацията на ВМРО – Кричим първите двама цигани – момче със средно образование – автомонтьор и едно момиче висшистка – завършила педагогика, но работеща като сервитьорка. Освен това приехме и четирима българо-мохамедани и десетина българи - християни. Понеже по устав влизащите в редовете на организацията се кълняха в църква върху евангелие с кръст ( а където свещениците позволяха слагахме и кама и револвер), така приехме българите и циганите. От уважение мохамеданите влязоха в църквата за ритуала, но не се кръстиха. Тях ги заклехме в клуба на ВМРО върху същите атрибути без кръста и Библията. Опитах да привлека и мои познати турци във ВМРО, но ми отказаха, като казаха, че ДПС ще им отреже главите за такова нещо. През онези избори вкарахме един съветник, на следващите нашият кандидат за кмет отиде на балотаж. На третите поред избори, ВМРО спечели кметското място в общината. Сплотената бойна дружина с пъстрия си състав удържа победата.
Междувременно ВМРО през 1999 г. при първо самостоятелно явяване на избори в “синята крепост” Пловдив вкара шестима съветници в Общинския съвет и стана трета политическа сила. По-интересното, е че от тези шест само двама бяха от ВМРО, четиримата бяха така наречената “гражданска листа”, просто видни, свестни и известни пловдивчани – архитект, адвокат, директор на Историческия музей и частен предприемач. Архитекта Роберт Херцел Чакъров беше евреин, а адвоката Красимир Елдъров - уният. Като казах уният, да обясня, това е православна църква приела върховенството на папата, но пазеща православните канони и ритуали. Например в униятските църкви има икони, в католическите статуи. Униятските са ориентирани изток – запад, католическите – север-юг и т.н. Макар, че в Пловдив има две църкви - униятска и католическа с абсолютно обърнати посоки, но това е изключение от правилото. Та за униятите.
Когато станах кмет на район, мой приятел Владо от Униятската църква ме помоли да съдействам да им пуснат проекта за изграждане на женски манастир. Тогава голямата община беше спряла всички строителни преписки за проверка за извършени закононарушения. та покрай сухото гореше и суровото. Отидох при главния архитект и заместник-кмет Емил Жечев (член на ВМРО), поговорихме и той пусна веднага проекта. Манастира униятите си го построиха и ме поканиха на откриването. Между другото баща ми като активист на СДС при предходната общинска управа (Кмет арменец – Гарабед Томасян, заместник-кмет евреин – Арон Амар, областен управител арменец Арменак Кантарян ) беше съдействал да се реституират имотите на униятите. Аз продължих делото му.
И Господ връща доброто. Години по-късно, когато останах без работа със същия моя приятел униятът направихме една малка фирмичка в една стая отпусната ни без наем от Униятската църква. А първият ми клиент беше един приятел - арменеца Таквор. Който специално ни подари за офиса икона на Дева Мария осветена от него в българска православна църква.
И още нещо, в местните избори през 1999 г. наред със “Защита”, БНРП, БНДП, няколко малки десни партии, “Гергьовден”, "Съюза на тракийските дружества” ни подкрепи и забележете ДПС! При националистическа програма и кампания! А в програмните документи на ВМРО пишеше и досега пише, че не признаваме тази антиконституционна и антибългарска партия.
Междувременно с нашите приятели от арменското дружество си разделихме разходите наполовина с касата на ВМРО и възстановихме разрушения тогава паметник на Пейо Яворов в Стария Пловдив, точно до арменската църква. После падна едно ядене и пиене. А те ни канеха на църковните си празници. Като кмет редовно ги уважавах и даже един път в църквата им седнах скромно на пейката и седящия до мен ми заговори на арменски. Явно го подведе кривия ми нос и черната ми коса. Извиних му се, че не знам езика, но той ми викаше, спокойно момче ще си го припомниш, арменското не се губи...
И сега един последен пирон в ковчега на космополитите, безродниците, предателите и Богохулниците, интернационалистите и отцеругателите. По принцип с нашите приятели от еврейското дружество “Шалом”, ВМРО организираше съвместни чествания на пловдивския митрополит Кирил (по-късно и патриарх) подел акцията за спасяване на евреите в Пловдив по време на Втората световна война. Деляхме си разходите.
Но отидохме и по-далече. През 2000 година нашето ръководство с техния председател Симантов Маджар и заместника му Йосиф Бенароя в ресторанта на ВМРО се събрахме и покрай хапването и пийването обменихме мисли за програмата ни за парламентарните избори през 2001 г. Например, че искаме да има образователен ценз за гласоподавателите. Защото в нашата конституция има две изрични изисквания.
1. Официалният език е български.
2. Основното образование е задължително.
Така, че щом искаме основно образование от желаещите да получат шофьорска книжка, за да управляват автомобил, ще го искаме и от гласуващите, които определят съдбата на държавата. Например, като в избирателния закон запишем, че се гласува като, в тъмната стаичка избирателят собственоръчно изписва на чист български език, името на кандидата или партията си. Евреите ни подкрепиха и ни разказаха надълго и нашироко как в държавата Израел има данъчни и други привилегии за млади семейства от висшисти, и не се дават помощи на нискообразовани безработни и т.н и т.н. Тогава за пръв път разбрах, че в Израел няма конституция, а се спазват Мойсеевите закони. Че не може да се купува земя от чужденци. Че в администрацията действа принципът на мълчаливото съгласие, а не на мълчаливият отказ и т.н.
Признавам, че безсрамно преписахме техните идеи и държавни практики в програмните документи на ВМРО, включително и спирането на помощи за безработни, които нямат образование или пък майки, които са родили преди навършване на пълнолетие и т.н. Но предупредихме приятелите евреи, за това и те казаха, че нямат нищо против. Даже по време на обеда Симантов Маджар си сложи ритуалната шапчица, като първо попита дали нямаме нищо против. А и по-интересното, не поиска храната да е благословена от равин
Друг път бях в синагогата по покана на еврейските приятели да честваме спасяването на пловдивските евреи. Идва посланикът Емануил Зисман (роден в Пловдив) и на прекрасен български произнесе реч. Преди това беше открил паметника на благодарните евреи в памет на спасителите им пловдивчани на площада пред дома на младоженеца. И там имах проблем. Като разглеждах синагогата равинът ми каза да идвам на службите (прочети горе за носа и косата ми). Казах, му че не съм юдей, но той каза “Няма значение идвай”. Както и да е, не можах да се възползвам от поканата му.
Така, че Бедров прочети внимателно последните два пасажа. И тогава ми говори, че трябвало да регистрираме ОМО Илинден. Но за това друг път.

сряда, 21 февруари 2007 г.

Мистър 10 %

Да, и Александър Божков имал електронен дневник. Навремето имаше един видеовиц за него по "Каналето". Влиза вицепремиерът Божков (в правителството на Иван Костов) в един магазин за хранителни стоки. Награбва пилета, пържоли, наръчи салам, хляб и всякакви други блага за поддръжка на стройната му фигура и тръгва да си излиза. Продавачите плахо го питат: "Господин Божков, ами парите..." Той се обръща спокойно и благосклонно отсича: "Днес няма да плащате".
После Иван Костов го уволни през 1999 г., но го направи главен преговарящ с ЕС. Какво точно се е случило в хода на преговорите, дали не си е поискал 10% от България не е ясно, но Костов го уволни и от този пост и го даде в прокуратурата. После даже го и съдиха за незаконна продажба на предприятие в Цалапица, но го оправдаха. Разследваха го и за издадени незаконни компенсаторки в размер на милиарди левове (заедно със заместничката му Едит Гетова), но и това се потули. Все пак прокуратурата я управляваше Филчев, поставленика на Иван Костов и Йордан Соколов. Няма "гарван, гарвану да вади око" я. Да не би някой да си помисли, че защитавам Иван Костов, не, просто той беше по-умен и изобщо не го разследваха.
Сега Ал Бож пише чат-пат в "Капитал" и води музикално предаване по радиото. Сигурно срещу 10%.
Защо го написах това ли? Ами, защото историците сме злопаметни. Да не би някой младок да си помисли, че това е един добър чичко разбиращ от музика и поезия.
Ако все пак се заинтересувате от особата му, горе от препратката можете да посетите дневника му.
Срещу 10% естествено...

понеделник, 19 февруари 2007 г.

Какъвто "Центъра", такива и експертите му!

Тихомир Безлов - главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията е написал под заглавието „Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности“ един интересен материал. Интересен с некомпетентността и непрофесионализма си. Ето откъс от него:

„През м. юни 2005 г. националистически настроеният водещ на телевизионното предаване “Атака” Волен Сидеров основа партия със същото име и се яви на парламентарните избори с платформа, която в основата си бе анти-ромска и анти-турска. Въпреки кратката си едномесечна предизборна кампания, неговата партия влезе в парламента с 11% от гласовете на българските избиратели. Други три места бяха заети от не толкова радикалната, но отново националистическа партия ВМРО, начело с Александър Каракачанов, която успя да спечели три места в парламента с образа си на защитник на нацията от “ромската престъпност”. Броят на гласувалите за подобни партии на последните избори достигна почти половин милион души.“


Проблемът е в това как да вярваме на изследването и "научния подход", като авторът очевидно не знае кой е Александър и кой Красимир Каракачанов. За негово сведение - Красимир Каракачанов е председател на ВМРО, а Александър Каракачанов е бивш временен кмет на София, и председател на Зелената партия, която не знам дали още съществува. Това е като да объркаш Беронов с Берон, Австрия с Австралия и Швеция със Швейцария.

Освен това - Каракачанов и ВМРО не влязоха в парламента самостоятелно, както пише Безлов с трима депутати, защото това теоретично е невъзможно (не биха имали 4% да прескочат бариерата), а с петима депутати и то в рамките на коалиция Български Народен Съюз заедно с БЗНС на Анастасия Мозер, която също вкара петима депутати и ССД на Стефан Софиянски с трима депутати. Тоест общо коалицията има 13 народни представители. Но един главен експерт с претенции за научен подход би следвало от обща култура да знае кои депутати как се казват и в кои парламентарни групи са. Имаше плакати и телевизионни дебати по време на изборната кампания през 2005 г. Красимир Каракачанов в последните две седмици не е слязъл от телевизионния екран. "Капитал" пише за него и групата му през седмица.

На трето място, г-н Безлов не е прав и като твърди, че през юни 2005 г. Волен Сидеров основал партия "Атака" с която се явил на изборите. Той беше започнал регистрация на партията доста преди парламентарните избори, но съдът му я даде едва след изборите, когато вече бяха парламентарна сила. А Сидеров участва в изборите с коалиция от две други партии - "Защита" и още една никому неизвестна, която коалиция носеше името "Атака".

Още една грешка - авторът пише че в "последните избори" броят на гласувалите за такива партии бил почти половин милион души. Ако той има предвид последните парламентарни избори през 2005 г. това не е вярно - там гласувалите са около 300 000 за "Атака" и други подобни партии. Ако пък има предвид балотажа на президентските избори, това съвсем не е вярно, защото за "Атака" гласуваха над 650 000 души, а имаше и други националистически партии на първия тур. Ами да, и още един въпрос: къде точно Каракачанов и ВМРО или пък коалицията БНС се е изявила "с образа си на защитник на нацията от “ромската престъпност”, както пише Безлов?

Да допуснем, че г-н Безлов не е експерт в политиката и държавното устройство и не разбира от избори, парламентарни групи, 4 % -тови бариери и метода Д,онт. Но като си позволява да коментира такива въпроси да бъде така любезен да отвори сайта на Народното събрание и да провери кой, кой е. Така направих и аз преди да си напиша коментара, макар, че от обща култура бях сигурен в писанието си. Все пак детайлно проверих в сайта на Парламента, за да не се изложа.
Хайде сега ми отговорете, как да не приема, че "експерта" Безлов щом в началото на изследването си е показал некомпетентност и ненаучен подход, като не е проверил очебийни факти, за които пък няма представа и от обща култура, ще е издържан в следващите си страници? Кое ми гарантира, обективността, точността и безпристрастността му? Още повече, че започва с клишетата за националистите и циганите набити ни в главите от разни жълти телевизии и вестници. Но, хайде да не задълбочаваме спора, защото знаем че, една лъжичка катран разваля цяла каца с мед.
А "пред фактите и Боговете мълчат". В противен случай, ако от погрешни факти градим научни хипотези, това не е наука, а нещо друго...
Изобщо Безлов "изказал си се неподготвен", както казваше един бивш премиер. Така ли работите в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) - непрофесионално и некомпетентно? А защо ли и "Капитал" те е публикувал така безкритично?


четвъртък, 15 февруари 2007 г.

Не така г-н Коритаров!

Здравейте г-жо Георгиева и г-н Коритаров,
Всяка сутрин Ви гледам като отвреме-навреме превключвам на Бареков, просто за да видя докъде може да стигне човешкото и професионално падение на моя градски. (мнението си за него съм изразил в Интернет на сайта си в http://www.sarakt.org/barekov.htm ако изобщо се интересувате от този слагач.) И веднага се връщам при Вас за сериозни анализи и теми.
Днес обаче ме разочаровахте с позицията си за ДПС. Имам няколко възражения.
Първо в моята и Вашата, следователно в нашата страна се говори на официален български език и тя се нарича България. Второ в нея имаме конституция в която пише следното:
Чл. 11.(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Това трябва да се коментира и Вие пропуснахте да го поставите като проблем на Огнян Герджиков.
На който не му харесва да говори на официален български и да спазва нашата конституция да си избере друга Родина. Сега поне има свобода на движението.
Трето, на сайта си съм поставил снимки на паметните плочи на убитите от турското национално-освободително движение (сега ДПС) българи през 1984-85 г. В Пловдив и гара Буново. Това също е обект на дискусия.
Четвърто, Турция далеч не е образец на европеизъм, култура и цивилизация да не говорим за правата на човека. Тя не признава в конституцията си друг народ освен турския. Там пише буквално, че гражданите на Турция са турци. Не признава геноцидът на един и половина милиона арменци през 1915 г. не иска да върне на българските тракийски бежанци близо 11 милиарда долара признати в международен договор. В Кипър вече видяхме как "мирно и демократично" живееха турци и гърци та и досега Турция не отстъпва от окупираната територия на северен Кипър. Да припомням ли за правата на кюрдите и т.н и т.н Вие сам казахте за филма "Среднощен експрес".
Пето, Нямам никакво желание Турция да влиза в евросъюза. Така както и Русия няма никакво желание да направи обща държава с Китай. Мисля, че е ясно защо?
Шесто, ДПС не е партия а мафия с обръчи от фирми. Справка - интервюто на Ахмед Доган по една конкурентна телевизия.
Седмо, Аз съм бил активист на ВМРО и лично съм приел първите двама цигани и четирима българомохамедани в тази организация в Кричим и помогнах през 1999 г. в общинския съвет на Пловдив с нашата листа да вкараме шестима съветници, между които един евреин и един католик (по-точно уният), които дори не бяха членове на ВМРО.
В момента имаме една чисто циганска организация в с. Чалъковци, Пловдивско. Лично аз се опитвах през 1998-99г. да привлека турци във ВМРО Кричим, но те макар и стари познати ми отказаха, защото от ДПС "ще ни отрежат главите, като предатели".
Осмо. Аз макар и десен националист, освен за ВМРО, съм гласувал и за СДС и за НДСВ. Тоест мисля с главата си, а не чакам бей или ага да ми каже какво да мисля и да правя. Така ли е в ДПС?
Девето. Г-н Коритаров, на Вас журналистите проблем Ви е късия хоризонт. Вие помните до 1960 г. назад. Аз като завършил история и философия помня до Х век преди Христа назад, че и по-назад. И помня и съм бил на Илиева нива, (това Лора да не го чете), където редовната турска армия изколва четиристотин български пеленачета изоставени от родителите им на милостта на преследващите ги до река Арда турци през втората балканска война.
Десето. Не искам точно Вие да падате до нивото на Николай Бареков. Него, "чалгаджията, обслужващ зле облечени бизнесмени с маймуни" си го знаеме пловдивчани. И като водещ е същия чалгаджия, но вече обслужва други.
С поздрави, че станаха много точки, а могат да бъдат безкрайни!

сряда, 14 февруари 2007 г.

Контраатаката започна

Контраатаката започна. Колегата блогър Петър Добрев излезе прав, че митингът-шествие в подкрепа на нашите сестри в Либия на 9-ти того, ще си остане в руслото на БиТиВийската казионщина и сервилност пред БСП и ДПС и няма да се превърне в първата антидепесарска и антиправителствена демонстрация. За голямо съжаление. Но имаше и други буревестници. Успехът на Краси Каракачанов да провали гласуването на закона за избори на евродепутати, като поиска преброяване на кворума, беше само началото. След отлагането на гласуването за 14 февруари – по-старому св. Трифон Зарезан се случиха малките бунтове на пенсионерите, след това на медиците, недоволните от акциза за ракията и големия удар дойде днес. Народното събрание прие с гласовете на НДСВ и трима разумни депутати от БСП и разбира се цялата останала дясна опозиция, че в Турция няма да гласуват онези наши бивши съграждани, които са избрали друга страна за своя Родина. ДПС напусна демонстративно залата изпратени от думите на депутата от “Атака” Павел Шопов с пожелание да напуснат и политическия живот завинаги.

Така мафията ДПС, кой знае защо наричана партия, понесе един малък удар. Сега шефа на мафията - Доган ще ходи да плаче на рамото на своя поставленик Първаноглу и да му се жалва от “Шовинистите”. Ще заплашва и с нарушаване на “етническия мир”. Има вариант, другата антибългарска партия БСП да сезира Конституционният съд, в който националните предатели (хора на БСП + ДПС) имат мнозинство от 8 гласа от 12. И този политически орган наречен Конституционен съд да каже, че закона е неконституционен. Като имате предвид, че един от последните назначени от президента съдии в него беше писал дисертация възхваляваща противо”народния съд” от 1945 г. избил управленския елит на Царство България. Та този псевдосъд може да гласува отново против българските национални интереси. Но тогава протестите ще бъдат пред неговата сграда.

Все пак си мисля, че няма да посмеят. Царят вече е дал указания на НДСВ да свалят правителството. Дясната опозиция се обединява. Европа ни е натиснала да се оправим с депесарската мафия, която заплашва и евроинтеграцията с кражбите си, служенето на великотурските интереси и опитите да организира турците и мюсюлманите в западна Европа в услуга на пантюркизма.

Сега Първаноглу хем ще трябва да слушка онзи, който го постави на власт – Доган, хем няма да иска да става тотално за резил и ще се дистанцира, колкото може. Може да потърси и услугите на старите си/нови господари от Кремъл, толкова работа им свърши чрез Р. Овч. Даде им АЕЦ Белене, подари им газопровода Бургас-Александруполис, сега се готви да им хариже топлофикация “София” и газопроводите на “Булгаргаз”. Само, че и Европа и САЩ ще го натиснат. И тогава може и да се скрие в дупката си. И да остави атовете да се ритат. Най-добре ще бъде и за него и за България.

А ние скоро ще бъдем на улиците. И този път ще свалим турскомунизма. Не с малко и не за кратко, а тотално и завинаги.

петък, 9 февруари 2007 г.

Бунтовете започнаха, въстанието предстои.

Бунтовете започнаха, въстанието предстои. Никой не си и помисляше в края на миналата година след победата на Първанов на балотажа, че предстои ново издание на 1996/1997г. Напротив журналисти коментираха, че БСП “си го върнала“ на десните партии. И Първанов намекваше такива неща в речите си. Тогава писах в сайта си, че “който сее ветрове, жъне бури”. Ясно беше за опитното око на историка, че затишието е пред буря. Турскомунистическото криминално управление разпродаващо на килограм националните ни интереси на Турция и Русия ще си отиде така както си отидоха Младенов и Луканов през 1990г. и Жан Виденов през 1996/97.

Само че този път ще бъде по-страшно за тях. И ето хронологията: на 8.02.2007 г. пенсионери обсадиха сградата на Министерски съвет и се опитаха да нахлуят вътре. Полицията ги би и арестува неколцина от тях. На 9.02. таксиметрови шофьори обсадиха парламента заради убийството на техен колега в ранни зори. Това вече сме го виждали, но сега министърът на вътрешните работи, не може да каже, че става въпрос за самоубийство, както винаги досега правеше.

Вечерта предстои митингът- шествие в подкрепа на нашите медицински сестри – заложници на терориста и откачалника Кадафи. Този митинг ще се превърне в първата антиправителствена и антидепесарска демонстрация.

С една дума бунтовете започнаха, въстанието предстои...

“Кураж дружина вярна сговорна, ние не сме веке рая покорна.”

Отивам да си приготвя знамето с надпис “Свобода или смърт”. Чакам Ви довечера на площада пред НДК.

четвъртък, 8 февруари 2007 г.

Малко мисъл, малко идеи...: Другарят Сталин е жив, за съжаление...

Малко мисъл, малко идеи...: Другарят Сталин е жив, за съжаление...
Браво Стойчо, браво Комита. Отдавна не бях чел такова добро нещо. Повдигате много важни въпроси. Време е да ги разрешим.