Страници

сряда, 30 април 2008 г.

Отново кръв в София

За пореден път събитията в София и България потвърдиха дванадесетгодишния цикъл. Пак се проля българска кръв. Имам предвид, че 2009 г. е дванадесет години след 1997 г. когато пак имаше кръв. А в онези далечни времена аз бях на площадите и улиците в Пловдив. Но за тази особеност на българското летоброене 1949-1961-1973-1985-1997-2009 г. накрая.
А сега приликите и разликите. Защото и тогава започнахме със страха и апатията и се чудехме как да ги превъзмогнем. Народът беше смазан и обезверен. Банките фалираха, нямаше хляб, когато отивах на работа кафето в павилиончето на спирката струваше 40 инфлационни лева, а като излизах в обедна почивка вече беше 60 лв. Жан Виденов и престъпната му комунистическа шайка, наричана "правителство" освен некадърници и крадльовци, бяха и арогантни гьонсурати. В интервю по телевизията министър от кабинета на въпроса: "Защо няма хляб?" отговаряше невъзмутимо: "Така ли, не съм забелязал да няма." Та тогава в Пловдив ние десните управлявахме. Бяхме спечелили общинските избори през октомври-ноември 1995 г. с размазващ успех. Коалицията беше шестпартийна СДС - ВМРО - монархисти и още три малки партийки. Имахме кмет на община, 5 районни кмета (единия от които аз) с пълни болшинства в районните съвети и 28 съветници от общо 51 в Общинския съвет.
Но през цялата 1996 г. се развиваше икономическата и политическа криза и ние едвам удържахме с оскъдния бюджет да крепим общинските социални дейности. Заплатите закъсняваха, нямаше никаква възможност за инвестиции в каквото и да било. Беднотия и глад. Хората, които ни избраха започнаха да се отчайват. Коментарите в началото бяха "и тези нищо не направиха", а после ескалираха до: "да бяхме гласували за комунистите, поне правителството щеше да отпуска повече пари на общината." Когато започна и хлебната криза се наложи да въведем едва ли не военно положение и да конфискуваме хляба от общинския хлебозавод като въведем квоти за централизирано разпределение. Първо захранвахме детските градини, училищните столове и болниците с оскъдните бройки и ако нещо останеше се пускаше на пазара. Огромните опашки по магазините го разграбваха за секунди. А червената областна управа саботираше доставките на брашно. Наложи се да съберем частните хлебопроизводители в картел и да им наложим квоти за брашно и да регулираме производството, цените и продажбите им. Абсолютно незаконно при пазарна икономика, но неизбежно. Изобщо мила картинка, но се справихме като при военно положение. Но не за това ми е думата. Повечето хора помнят това време.
Думата ми беше, че липсваше каквото и да е желание за съпротива. Точно тогава ВМРО опита дръзко да направи един митинг с факелно шествие на площада пред общината. СДС се отдръпнаха, защото се страхуваха от апатията на хората и мислеха, че такова масово мероприятие ще се провали. А това ще удари. по авторитета им. Но ние рискувахме и го проведохме на 18 ноември 1996 г. под надслов "Долу правителството, незабавни избори?" Нямаше много хора, само около 2000 души главно активисти на ВМРО и седесарски и други десни симпатизанти. Но града като че ли се събуди. Няколко дена по-късно в централата на СДС обсъждахме проявата и всички се удивляваха, че народът като че ли все пак започва да преодолява апатията. СДС дори смятаха да преосмислят стратегията си да правят само събрания, а да избягват митинги и шествия.
След това започнаха Коледните и новогодишни празници и накрая се стигна до 10 януари 1997 г. Събитията ги помним. Всъщност съм описал нещо като очевидец тук... За онези младежи, които поради възрастта си не ги помнят.
Един вестник през 2007 г. в опит за анализ на десетгодишнината от народното въстание срещу комунистическата мафия написа, че това повече нямало да се повтори. Ето част от анализа му, който той илюстрира като започва с една моя тогавашна площадна реч: “Пловдивчани! Братя българи! След пролятата кръв на 10 срещу 11 януари в София вече няма връщане назад. Тази кръв е достатъчна, за да напишем хиляди “кървави писма”, които ще изпратим в цяла България, за да вдигнем народа на въстание.“ Площадната реч на кмета на район „Южен“ в Града под тепетата и член на ВМРО Александър Долев бе характерна за зимата на 1997 г., когато мнозина усетиха как въздухът трепери. Според едни масовите вълнения отпреди 11 години бяха последният случай, когато улицата непосредствено е диктувала дневния ред на политиката. Според други народът бил подмамен да участва в тв революция, режисирана от олигарси и чужди посолства. Едва ли някой ще забрави обаче обсаденият от жива верига парламент, разпръснатите из улиците барикади и младежките шествия. Студенти в карнавални костюми, интелигенти и бизнесмени, опозиционни активисти, лекари с престилки и миньори с кирки се почувстваха извикани на сцената, за да завъртят колелото на историята. Близо месец Софийският университет действаше като революционен щаб на КПСС (Координационния преподавателскостудентски съвет). Изпълнените с хора заради стачкуващия транспорт улици тананикаха песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“. Или напяваха популярните хитове на „Каналето“ „Седем-осем и ще си паднала“ и „Пътнико Виден, пътнико off“. Протестът напомняше и на ритуал по прогонване на червените духове – маскен бал и „Кой не скача, е червен!“ Нещо като продължение на 10 ноември, в което главната роля е иззета от Политбюро и предадена на тълпата, която скандира “Няма да работим за червените“. Пълният текст тук>>>
А сега приликите и разликите между 1997 и 2009 г.
Първо приликите:
Първата, е че и тогава и сега продажните медии обслужващи управленската мафия внушаваха и насаждаха апатия и отчаяние, като защитаваха правителството и наричаха протестиращите "маргинали и лумпени".
Второ - и тогава и сега опозиционните политические партии се мъчеха да изведат хората на масови демонстрации, но не успяваха. Докато народното недоволство кипна внезапно и нережисирано и се изля на 10 януари 1997 г.
Трета прилика - и тогава проституиращите журналисти натрапваха тезата за "купените и платени" протестиращи. Как им раздавали алкохол и пари. Разбира се, и тогава и сега имаше пияни лумпени, някои сигурно и платени, но това е в рамките на нормалното.
Четвърта - и тогава, както и сега, протестиращите нямаха ясни искания. Те просто отидоха да протестират срещу престъпната шайка заграбила властта. Макар, че и тогава както и сега властта на червените се дължеше не на изборен успех, а на масово негласуване на разочарованите през 1994 г. както се получи и през 2005 г. Поука: винаги, когато си останеш в къщи в единствения изборния ден, след това се налага с месеци да демонстрираш по студените площади и улици, за да изкупиш глупостта и безхаберието си.
Пета прилика. Полицията и тогава по заповед на началниците се държа като банда страхливци и мухльовци. През 1997 г не посмяха да атакуват множеството, докато от площада не си тръгнаха отрядите на ВМРО и изобщо по-младите и буйни хора. Когато останаха малко и по-възрастни хора се втурнаха безпричинно да ги бият. с кръвожадна жестокост. Преди това не смееха да приберат в ареста платените и пияни хулигани трошащи врати и прозорци на Парламента. Сега през 2009 г. беше същото, бездействаха пред футболните хулигани платени от криминални структури да провалят протеста, а после се втурнаха да бият непълнолетни ученици, млади студентки и пенсионери. И в двата случая проляха невинна кръв.
А разликите:
Първо през 1997 г. всички масово бяхме на площада. Митингите и демонстрациите бяха многохилядни, а сега с мъка се събират 1000 до 3000 души.
Второ, колкото и да ми е тъжно, ВМРО е вътре в Народното събрание, а през 1997 г. беше отвън при народа си.
Трето, от немай къде през 1997 г. протестиращите изтикаха напред за водачи СДС. Не че заслужаваха, не бяха и подготвени организационно и психологически, както и впоследствие се оказа с корумпираното управление на Иван Костов отвратило всички, които го направиха премиер с протестите си. Сега няма дори кого да избутат напред.
Другите прилики и разлики ще се проявят при развитието на събитията. Сега сме само в началото. Въпросът е да не се направят грешките, които ние допуснахме.
Защото, ако ние тогавашните протестиращи си бяхме свършили работата, сега България щеше да е друга. Нямаше да има комунистически и депесарски мафии. Камо ли да вземат властта. И сега отново трябва да си отвоюваме България. Защото шайката съветско-турски агенти, които ни управляват са долнопробна антибългарска сган, с която трябва да се разправим със средствата на народното въстание. За да има изобщо България.

понеделник, 21 април 2008 г.

Разбиване на фалшивите митове

Най-гледаният клип в Ю-Тюб с участие на българин (и австриец) е този. Нашият човек поне е комик и няма излишни претенции. За сметка на това клипът му е гледан над 20 000 000 пъти.
А Валентина Хасан направи пълен резил за България. Сега на запад мислят българките за тъпи, грозни, дебели, с пълна липса на певчески данни малоумнички, носещи турски имена.
На всичкото отгоре и със самочувствие. Горката Марая Кери се срещна с нея, ръкопляска на простотиите й, и възпитано каза, че уважава хората, които следват мечтите си. Какъв по-голям резил от това наистина деликатно изказване.
Единственото, което ме успокоява, е че не само в България има малоумници. Все пак осемте милиона идиоти гледали клипа на Валентина Хасан, не са само българи, а от цял свят. Както е казал народът "простотията не по горите, а по хората ходи!"

четвъртък, 17 април 2008 г.

За разликата между "левите" и "десните" педерасти


Педерастията и лесбийството са престъпления забранени от Господ Бог. В Библията има на десетки места проклятия към практикуващите ги. Заради такива неща Господ изгаря Содом и Гомор с огън и жупел. Всъщност педерастите и лесбийките са прокълнати от Господ, но ако говорим с медицински и психологически термини това са болни хора имащи психически и физиологични отклонения . Към тях трябва да изпитваме смес от съжаление, състрадание и християнско милосърдие. Защото тяхната болест е ужасна и лечение май досега няма открито.
В политически план обаче има някои особености. Педерасти има във всички партии и администрации във всички страни по света. Това е неизбежно, защото просто живеем в демократични общества. Имаме си ги и в България. Имахме си ги и в "леви" и в "десни" управления. Явно така ще бъде и занапред.
Спомням си колко подигравки отнесохме ние - десните активисти навремето, заради историите на "нашия" премиер Филип Димитров с "приятеля" му Константин Мишев. Или пак "нашия" министър на вътрешните работи Йордан Соколов. Разбира се, тогава твърдо и злобно отричахме очевидното, като комунисти на разпит. Сега обаче се чудя какви сме били идиоти. Ами нали същите тези хора са били вербувани от органите на ДС за явочници и това го пишеше тогавашния комунистически печат открито. Нищо, че сега не им извадиха досиетата. Състоянието им и зависимостите им провалиха декомунизацията. Само заради това, тези типове заслужават сурово, но справедливо наказание.
Виж, в една Холандия също имаше "десен" педераст - Пим Фортаун. Но той си признаваше открито какъв е, направи си дясна партия и дори вкара нейни депутати в Парламента. Това е легалния, демократичен начин. Вярно и той завърши зле - уби го негов бивш любовник. Така, че приятели десни и националисти - да внимаваме и по-добре да си нямаме работа с педерасти в нашите редици. Те са двойно зависими, и от жени, и от мъже.
Докато ние, нормалните хора, сме зависими само от жени, но това е неизбежно. Да, защото повтарям, педерастите са ненормални, те са болни, каквито са и педофилите, геронтофилите, зоофилите, некрофилите и прочие там хора с душевни, психологически и физиологични отклонения. Много трябва да внимаваме с тях, защото ако им дадем власт ще направят бели.


Примерът със Сергей Станишев. (проследете връзката от заглавието). Нищо против нямам да ме управлява педераст, ако си беше признал това още преди изборите, за да направят гласоподавателите своя информиран избор. Дали да гласуват за него или не. Както за Фортаун в Холандия. Ако Станишев беше избран легално, аз като убеден демократ, щях да го преглътна и колкото и да ми е неприятно, да продължавам да живея в такава държава. Защото "Глас народен - глас Божи!" .

Но да крие заболяването си, да става зависим от любовници и естествено от службите на Румен Петков, които са го филмирали и фотографирали и записали и после един месец България да търпи резилът да има вътрешен министър мафиот - когото Европа не може да гледа и с право, това вече ми идва малко в повече.
Така, че неуважаеми педерасти и лесбийки, съчувствам за Вашите заболявания, но искам когато се кандидатирате за каквото и да било да ги обявите предварително публично, за да не ставате впоследствие (ако случайно бъдете избрани) зависими от мафиотските групировки, които търсят точно такива като Вас за да им прикриват престъпленията. И в този смисъл една бисексуална Невена Гюрова е с много по-достойна позиция, защото публично в блога си е обявила каква е. И ако някога иска да бъде народен избранник, поне няма да е зависима.
Не, че ще гласувам за нея. Ще гласувам отново за онези, които са от малцинството. Тоест българи, националисти, нормално сексуални, православни, семейни, работещи, честни и почтени. С една дума свестни хора. Толкова малко останахме такива, че вече сме малцинство. Време е да претендираме за човешките си права. Че току-виж накрая изчезнем.
А другаря Сер гей, го поздравявам с една апокрифна песничка на един таен форумец, която открих в мрежата.

АПОКРИФНА ПЕСНИЧКА
автор неизвестен

О, политически мъжаго,
за тебе в песента се пей!
Размахваш своята тояга,
другарю премиер Сергей!

А ехото навред се лей
Сергей гей, гей...
Сергей гей, гей...

Доган зад тебе се подсмихва -
дюкяна му разтворен зей,
и те калесва с твърда лихва,
другарю премиер Сергей!

А ехото навред се лей
Сергей гей, гей...
Сергей гей, гей...

Народа ти нагъва пасти
и в яростта си сълзи лей.
Аман от мазни педерасти,
другарю премиер Сергей!

А ехото навред се лей
Сергей гей, гей...
Сергей гей, гей...

Posted by Picasa

събота, 12 април 2008 г.

Замъкът на Ахмед Доган

Не, това не е известният Доган Сарай в Бояна. Това е замъкът на Доган в село Дръндар, Варненско. Излишно е да питате откъде е намерил пари за да го построи, след като години наред не изпълнява служебните си задължения на депутат, като не посещава изобщо парламента. Би следвало да не му дават заплата? Но не било така. Дори и в драстичен случай като неговия заплатата му само се намалява с максимално 30%. Останалите 2/3 си ги взема.
Но да приемем, че си е вземал и цялата заплата. Дали би му стигнала за да построи този втори сарай? За първия - онзи в Бояна не питаме. Или парите са от "обръчите от фирми"?
Въпрос с повишена трудност към главния прокурор.
Posted by Picasa