Страници

петък, 19 април 2013 г.

В помощ на варналии

Влюбената двойка
"Дядото на Л. Павлова – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на ЦК), министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, а баба й Лиляна (на която е кръстена министър Л. Павлова)  дълги години е първи заместник –  завеждащ отдел „Организационен” на ЦК на БКП. Според спомени на съвременници, тя е била твърда привърженичка на Сталин и на неговите методи на управление. За лични заслуги към Т. Живков, на Г. Павлов дори е била отпусната сумата от 20 000 лв. (По спомени на Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов)  За времето си, това са огромни пари – за сравнение, масовите заплати са под 150 лв, нова лека кола струва под 5 000 лв, а тристаен апартамент в София – 8 000 – 9 000 лв.
Вероятно, точно от тях двамата (баба и дядо) министър Л. Павлова е наследила и луксозния апартамент в София, който според някои информации, също е получен от сем. Павлови от ЦК на БКП.
Бащата на министър Л. Павлова – Павел Георгиев Павлов е завършил висшето си образование и е защитил аспирантура през 1983 г. в СССР – в Московския енергетичен институт. Преди ноември 1989 г. е работил в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник – ректор на (нали познахте?!) Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Впрочем, той е бил и редовен доцент в......"

И нещо още по интересно от биографията на таткото. "Проф. Павел Павлов не е много популярен във Варна. И все пак през 2009 г. медиите пишат за него. Защо? Отговорът е прост - заема важна позиция. Оглавява районната избирателна комисия на вота за европейски и български парламент. Това бе лятото, през което ГЕРБ разби БСП, възцари се Борисов. Партията имаше вече 3-годишна история. На коя политическа сила, мислите, бе представител Павел Павлов?
ГЕРБ? Грешка. БСП го издигна
"Червените мотивираха номинацията с факта, че професорът е публична личност и не е обвързан с политически партии", пише тогава вестник "24 часа". Правилно - тогава никой не подозира, че един ден дъщеря му ще е зам.-министър и министър, продължавайки славната семейна традиция (бащата на Павел Павлов е одумваният дядо на Лиляна - Георги Павлов, член на ЦК на БКП, министър).



Аз лично съм виждал един - единствен път  Лиляна Павлова, като беше заместник - министър на регионалното развитие при министър Плевнелиев. И никак не съжалявам за това, че съм я виждал само веднъж, защото тогава на изнесеното заседание на парламентарната комисия по регионално развитие в Новотел "Пловдив" тя се държа като истеричка. В момента, в който попитах, защо МРРБ отхвърли проекта за Стария град на Пловдив на стойност 5 200 000 лв. тя избухна в истерия и крещя по микрофоните двадесетина минути. Предполагам, защото "безпогрешната" електронна деловодна система на министерството беше входирала проекта ни в 17.15 часа, уж 15 минути след крайния срок и затова не беше допуснат. Но когато зададох въпроса, аз показах разпечатка от същата тази система, как подадени последващи проекти подадени след нашия са входирани в по-ранен час. Е, вярно на гербаджийски общини, а ние тогава бяхме вемероистка "вражеска" община. Но нали при европроектите нямаше Ваши и Наши? Или имаше? Явно тогава тя си изпусна нервите. Даже съжалих министъра, който ми се стори възпитан и благ човек. После бях и в кабинета му в София и така се и оказа.  Бяхме там с кмета на града Славчо Атанасов и аз като заместник-кмет дадох на министъра входящия номер на жалбата, която пуснахме от Община Пловдив срещу електронната им система и искахме проверка.Такава уж беше направена и жалбата ни я отхвърлиха. Но повече по тази тема друг път ...

А на варналии шапка им свалям за протестите и за това, че си свалиха кмета мафиот. От друга страна се чудя, защо го избираха четири пъти? И да не вземете сега да изберете Лиляна Павлова за депутат? Ако се колебаете дали да гласувате за ГЕРБ да Ви припомня изказването на Бойко Борисов, че Варна си остана село... Ако сте го забравили вижте го. И на 12 май умната....


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички коментари са позволени, уважаваме истината и свободата, които се постигат чрез знание, а то идва от свободното слово.