Страници

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Защо не трябва да има електронно гласуване? - І част

"Не е важно колко и как са гласували. Важното е кой брои гласовете."
Йосиф Висарионович Сталин
Другарят Сталин гласува за народното щастие...


Допреди две години не съм  и предполагал, че ще напиша тези редове, защото съм голям технологичен ентусиаст. Хобито ми са компютрите и телефоните, първата електронна банкова транзакция направих през ePay.bg с дебитна карта на ПИБ в далечната 2001 г. Купих си цифров електронен подпис в първата година, когато ги пусна "Инфонотари", не се разделям с умния си телефон и таблет в които съм инсталирал и ползвам активно 153 приложения, вися по цял ден на компютъра, имам регистрация в почти всички популярни социални мрежи, чета всички водещи технологични издания за новостите в хардуера и софтуера.... А и три години работех като системен администратор в една фирма в София в "славните времена" на Windows 98 и Windows 2000, докъм прехода към Windows XP, поддържайки мрежата, хардуера и софтуера, както и сайта на фирмата. Цели 10 години си правех и поддържах самостоятелни собствени сайтове и на мои приятели по две популярни технологии. От тези времена ми остана умението да разглобя и поправя, или да сглобя сам компютър, да му инсталирам и преинсталирам операционната система и програмите, да го лекувам от вируси, шпиони и всякакви вредители, да ровичкам с интерес настройките, и да чета технологични сайтове с хитрини и хакове. Мога да кракна и windows-a и android-a, и не само това. Но стига за мен, исках просто да кажа, че съм един напреднал потребител, на който тематиката не му е чужда. От друга страна съм участвал активно в политиката, включително в организацията на изборите в София и Пловдив като наблюдател, застъпник, член, секретар, заместник-председател и председател на Секционни Избирателни Комисии (СИК). Най-интересното ми постижение беше длъжността - застъпник в комисия в едно циганско училище в Столипиново - Пловдив. Десетина пъти съм висял по цяла нощ да предавам чували с бюлетини и протоколи в бившия Младежки дом и Панаира в Пловдив, както и в зала "Универсиада", НДК, и "Христо Ботев" в София. (Тази година за щастие поумнях и пропуснах удоволствието да бъда заложник в зала "Арена Армеец". Съчувствам на бившите колегите от СИК-овете, напуснали залата в линейки). И при всички тези избори, аз, както всички останали хора от разните партии проклинахме "хартиените бюлетини" и си мечтаехме за електронно гласуване. После някъде от 2011 година насам,  станах решителен негов противник. Защото разбрах за какво става дума и имам теоретичния и практически опит по темата. И затова становището ми е кратко, ясно и точно: 

"Никакво електронно гласуване!"

Не тук, и не сега и изобщо никога и по никакъв начин! А аргументите са толкова очевадни, че само слепец не би ги видял. Или, може би само платените соросоидни грантаджии, които агресивно налагат тази теза и пригласящите им малоумници с промити мозъци всред активистите и симпатизантите на организираната престъпна група ГЕРБ и глупаците от Деформаторския блок - като особено активни в тази сфера са зомбираните костовистчета. Полезно четиво по темата е това: "Поръчаха ли САЩ измамното електронно гласуване в България?" А и за да не ме упрекват напразно в друга една посока, ще кажа и следното: От 2011 година насам виждам и имам доказателства за това, как ГЕРБ систематично фалшифицира "хартиените избори" на всички нива - и за кметове, и за президент, и за Народно събрание. Не само с лъжи и манипулации, те са си били налични винаги, става дума за фалшификации в пълния смисъл на думата. 


(На видеото има един официален обучителен филм на партия ГЕРБ в който тогавашният областен управител, а сега кмет на града, при това втори мандат - Иван Тотев обяснява на герберастките активисти в Пловдив, как да се фалшифицират и манипулират изборите. Той самият, прилагайки тези методи, на два пъти "печели" кметското място с арогантни фалшификации и прокуратурата в града удобно мълчи.) Или накратко казано, ГЕРБ създадоха гигантска машина за подмяна на гласовете на избирателите и Европа се прави, че не забелязва. Тоест в никакъв случай не съм привърженик на настоящата система за "хартиени избори", която просто е "пробита като бъчва" от министър Бъчварова, отговаряща заедно с Томислав Дончев  за изборния процес.  Но за това по-нататък. Да караме поред и да разделим темата на три - технологични доводи срещу електронното гласуване, институционални и политически такива. Да започнем с технологичните, като ще се опитам да бъда ясен за хора не толкова навътре в терминологията.

Технологични съображения срещу електронното гласуване

Спомняте ли си онези президентски избори в САЩ през 2000 и 2004 година, когато Джордж Буш "спечели" последователно срещу Ал Гор и Джон Кери като първия път фалшифицираха резултатите от машинното гласуване в щата Флорида, където пък по случайност губернатор беше Джеб Буш - братът на Джордж Буш? И точно "гласовете" от Флорида го направиха президент Буш - младши. Ето едно комично видео от онези години отлично иронизиращо със средствата на хумора проблема. 


Макар, че на американците после никак не им беше до смях при осемгодишното управление на президента  Буш младши. Впрочем и втория път той "спечели" с фалшификации, но това е дълга тема. И вече на въпроса - "Къде сме ние?", както се казва. 
Най-подвеждащият и същевременно най-идиотски аргумент на нашите защитници на електронизацията на изборите е това твърдение: "От толкова години плащам електронно и никой не ми е откраднал парите през Интернет, та да се безпокоя за гласа си при електронно гласуване ли?" казват някои, които се имат за специалисти по темата. Ами тук има две лъжи. В световен мащаб има милиарди пари откраднати през интернет, не само при банкови електронни транзакции или при интернет пазаруване, но и през банкомати, през POS - терминали в магазините и т.н. В България тази кражби са по-малко, само защото е малък броят на плащащите електронно, пазарът е още неразвит и нашенските хакери предпочитат гастроли в чужбина, където плячката е повече. А и нашите банки и институциите мълчат по темата за електронните кражби, за да не си увреждат авторитета. Втората лъжа е по-опасна. Ами да, наистина трябва да се безпокоиш за гласа си при електронно гласуване, защото не само могат да ти го откраднат, подменят, анулират, преправят, ами и ще те разберат кой си и за кого гласуваш. Тук има  принципен проблем. При банковите системи за електронни плащания през интернет целта е сигурността и точността на определянето на човека, който плаща, гарантиране на сметката и безопасността на парите му, които да отидат по предназначение. При електронното гласуване този проблем е още по-голям, защото има и втора и трета страна на процеса. Освен точната идентификация на избирателя, трябва да има втори етап - да не се разбере как и за кого е гласувал, а в третия етап анонимният му вече глас да се преброи правилно заедно с милионите други.... И тъкмо това тройно изискване - софтуерът да установи точно КОЙ гласува (дали е пълнолетен, с избирателни права и т.н.), а след това да не знае КАК гласува същият човек (тайна на гласуването), като запази обаче гласа му и накрая ГО преброи анонимно с останалите, създава неразрешимо противоречие. А механизмът на "отделянето на човека от гласа му и запазването и преброяването му", позволява всякакви фалшификации в системата. Но за това по-нататък. Сега да видим първо технологичните капани заложени в крайните устройства от които хипотетично бихме гласували. В момента една теоретична идеална електронна избирателна система  би позволявала да се гласува от умен телефон, таблет, лаптоп или настолен компютър и изобщо от всякакви хибридни устройства. Затова питам:
  1. Вярвате ли на телефона, таблета и компютъра си? 
  2. Контролирате ли ги напълно? 
  3. Знаете ли какво правят те зад гърба Ви? 
Сега накратко ще ви покажа, че вие не контролирате компютъра, телефона и таблета си, защото Големият брат го контролира заради, и вместо вас. Тоeст от една страна, винаги ще знае КОЙ и КАК гласува електронно, но от друга страна, което е и по-лошото - ще може ТОЙ да гласува ВМЕСТО вас, както си реши и вие няма дори да разберете. Тоест с вашето устройство ще могат дистанционно да гласуват хората от ЦРУ и АНС, ФСБ и МОСАД, турската МИТ или нашата ДАНС, нашето или техните правителства, ДПС и ГЕРБ, Цветан Цветанов и шайката му, Делян Пеевски и Ахмед Доган, мутрите на Румен Николов пашата, или хората на олигарсите Васил Божков - Черепа и Христо Ковачки, момчетата от Microsoft, всякакви производители, търговци и консултантски фирми занимаващи се с електроника, които имат кодовете за достъп до хардуера и софтуера, стотици наши и чужди мафиотски групи, хакерски екипи и какви ли не още хубави хора и институции. После ще се чудите как така гласувате примерно за "Атака" или Реформаторите, пък все ГЕРБ и ДПС печелят..... И това не е филмова фантазия, а чистата истина..... (Ето една статия по темата: "Искаш да гласуваш електронно. А имаш ли си компютър?")  Накратко казано, никой не контролира  устройството си каквото и да е то. Мобилния ти телефон и таблета ти  независимо дали работи с операционна система Android, iOS, или Windows 10 в момента, е така проектиран, че да знае кой си, какво правиш и къде си в момента и грижливо пази всичките ти данни в някой "облак" в Америка, дали този на Apple - iCloud, на Гугъл - Google disk или на One Drive на Microsoft, все едно. Може да си мислиш, че имаш анонимна електронна поща в Гугъл, която си задал при активирането на таблета или телефона си, но Големият брат знае всичко за теб. На първо място нали тези устройства било таблети или телефони имат уникален сериен номер наречен IMEI код? (какво е това вижте тук: International Mobile Station Equipment Identity or IMEI) След това му слагаш SIM карта и хоп, мобилният оператор, който и да е той, свързва номера на абоната с трите му имена, ЕГН и адрес с IMEI кода на устройството. И вече е ясно, че зад "анонимната" пощенска регистрация на kifli4ka@google.com стои тъпата руса патка Кица от Сливо поле, която се мисли за много умна и че е излъгала системата. А да не говорим, че и всички SIM карти са хакнати от американските служби:
SIM картата ти е хакната официално глупако!

"Американската Агенция за национална сигурност (АНС) и британският ѝ аналог – Центърът за правителствени комуникации (ЦПК), са пробили компютърните мрежи на най-големия в света производител на SIM-карти и са откраднали ключовете за дешифрирането им, така че разузнаванията са могли да следят огромна част от мобилните комуникации по света. Това личи от секретни документи на спецслужбите във Великобритания, предадени на медиите от бившия служител на АНС Едуард Сноудън и публикувани в изданието „Интерсепт“ (The Intercept). Един от основателите на „Интерсепт“ е Глен Грийнуолд от „Гардиън“ – журналистът, който пръв публикува материали за скандала с тайните програми на АНС. Обект на атаката, за която сега става известно, е била базираната в Холандия компания „Джемалто“, която произвежда чипове за мобилни телефони и банкови карти. Нейни клиенти са около 450 мобилни оператора в целия свят, сред които американските „Ей ти енд Ти“, „Ти Мобайл“, „Върайзън“ и „Спринт“. „Джемалто“, чието мото е „Сигурността да сме свободни“, произвежда по 2 млрд. чипа на година. Според електронното издание холандската компания не е знаела за пробива, докато не била уведомена от „Интерсепт“. Вицепрезидентът на „Джемалто“ Пол Бевърли изразил безпокойство и заявил, че главната задача сега е да се определи мащабът на пробива и как е бил осъществен той, за да не се допуска втори подобен случай. След като разузнаванията са се сдобили с ключовете за дешифрирането на SIM-картите, те биха могли да подслушват комуникациите по цял свят, без да искат позволение от съответните съдебни власти и мобилните оператори." (Да отворим една скоба: официално АНС твърдеше, че подслушва телефоните в цял свят за целите на "борбата с тероризма". Как пък така се оказа, според разкритията на Едуард Сноудън, че всъщност те са подслушвали президентката на Бразилия Дилма Русеф, японския премиер и външния им министър, германската канцлерка Меркел, френският президент Саркози и други 35 държавни и правителствени ръководители на главно съюзнически държави. Това ли е борбата с тероризма, Ангела Меркел ли е терорист "номер 1" в света?) Та накратко, устройството си те следи, освен през СИМ картата, и през GPS-a, или през клетката на мобилния ти оператор, по WiFi връзката ти, проучва пощата ти - знае с кого и какво си пишеш, с кого говориш по телефона, от кого получаваш SMS-и. Тоест и на анонимник да се правиш, който трябва те знае кой си. (Тук изобщо не коментирам, че "модерните" малоумници си дават доброволно всички данни в такива долнопробни порнографски  системи като Facebook, Instagram, Twitter, Foursquare и други, и излагат  личния си живот на показ в цял свят.)  
Това не е операционна, а шпионска система
Още по-зле е положението с компютрите - били те настолни или преносими. Как Ви звучи това: 
"След това пък излезе информация, че настройките по подразбиране в Windows 10 са ориентирани към шпиониране на потребителите. А този ход определено е сериозен удар върху потребителската конфиденциалност, защото повечето хора обикновено не си правят труда да четат т.нар. лицензно споразумение (EULA - end-use license agreement)." Тоест Windows 10 си е откровен шпионски инструмент и от Microsoft дори не го крият. Освен, че предава всички твои лични данни към сървърите на Microsoft, операционната система може да "деинсталира пиратски програми, филми и игри" и забележете - да "изключи непозволен хардуер". Момчетата на Бил Гейтс са отишли твърде далече. Най-наглото - по подразбиране в Windows 10, е включен така наречения keylogger, да го преведем на български с по-благозвучното - "клавиатурен прехващач" или "бутонен записвач". Всичко което щракаш на клавиатурата си се записва - всеки един натиснат клавиш и се предава където трябва. Това - имена и пароли, пари и сметки, електронно гласуване и "тайна на гласуването" ги отпиши завинаги. Не се учудвайте, че сериозните torrent сайтове не ти позволяват да се включиш в тях, ако си с Windows 10 на компютъра и направо те отхвърлят.
Твърдият диск ти е хакнат официално глупако!
И ако гореописаното ви е малко, ето още нещо "хубаво" - "Може да Ви шпионират директно от твърдия диск на компютъра Ви""Развихря се голям скандал за шпионаж от страна на агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA/АНС). През последните дни експерти от компанията за сигурност - Лаборатория Касперски, съобщиха, че са открили шпионски софтуер на NSA във фърмуера на твърдите дискове. Подобна новина е наистина шокираща, защото означава, че всеки, притежаващ хард диск с такъв "модифициран" Firmware, може да бъде следен без да се налага да бъде пробивана операционната му система и софтуера за защита. Според Kaspersky Lab шпионският софтуер може да бъде записан на устройствата на почти всички производители, вкл. Western Digital, Seagate, Toshiba, IBM, Micron и Samsung. Най-силно засегнати са марките WD и Seagate, които са и най-разпространените в компютрите по света. Това е позволило на АНС да шпионира много компютри по света, вероятно от години." 
Стига ли ви толкова? Ако още сте убедени, че командвате компютъра си, ето ви и черешката на тортата: 
Буутлоудъра глупако...
"Следват буутлоадърите или програмите за начално стартиране на системата (Фиг. 4/4). До 2008 г. те бяха предимно фирмени – зареждаха операционната система (Линукс, Уиндоус, БСД, Линкс и т.н.) пускаха я, и … умираха като процес. Сега, след много усилия на НСА и Майкрософт да наложат общ стандарт за буутлоудър –UEFI, те не спират със стартирането на Уиндоуса, а продължават да се изпълняват на по-ниско ниво от ОС-а – тоест да владеят и командват всичко с приоритет по-голям от ОС-а, когото сте качили. Така мълчаливо и тайно от вас вършат маса полезни неща – да отчитат температурата на процесора и да изключват компа, когато прегрее, да следят мрежата, кърнъла (ядрото – бележка на AB), който се изпълнява, устройства като клавиатурата, камерата, харддиска (твърдия диск – бележка на AB) и монитора. Самите UEFI буутлоадъри си имат няколко ключа за достъп, от които повечето (а често всички) не са ваши. Тоест някой има правото да изпраща от разстояние ключа си на тази програмка с най-високи права на достъп над периферията и да следи: какво набирате на клавиатурата, какво гледате на екрана и маса други неща, вкл. и да се намесва в тях. Пълни права, които се притежават чрез ключове за достъп: един ключ за производител на ОС (разбирай Майкрософт в над 90% от случаите), производителя на компютъра и кой ли още не по веригата. Чрез тези ключове може да се проследи и дали не качвате неправилните клипове и дали, и колко пъти ги гледате – мечтата на тайните полиции и на медийните могули от Холивуд. Накратко казано ACTA, SOPA и PIPA осъществени наяве и вградени във вашия компютър – само че юридическата част не е минала и не могат да се използват по легален начин и напълно масово." Пълният текст тук....
Не на последно място и рутерите ви са хакнати от АНС. Преди САЩ обвиняваха в това китайски производители, а се оказа, че те самите са го правили:
И рутера глупако и рутера...
"САЩ са поставяли подслушвателни устройства в рутери, сървъри и други компютърни устройства, изнасяни за международния пазар, изненадващо съобщи Едуард Сноудън. Бившият компютърен специалист в американската държавна Агенцията за национална сигурност направи поредното си разкритие, което по всяка вероятност ще смути милиони интернет потребители по целия свят. 
Той цитира доклад на разузнавателното бюро от 2010 година, в който се говори, че то периодично получава направо от производителите, или умишлено прихваща техниката, преди тя да бъде изнесена от страната, за да инсталира в нея устройства за проследяване, подслушване и наблюдение. След като манипулацията стане факт, фабричните опаковки на изделията се възстановяват и едва тогава те биват изпращани до международни клиенти. Така американската агенция получава пълен достъп до целите компютърни мрежи на базирани извън страната търговски дружества, обществени и държавни институции. Според журналиста Глен Грийнуолд, който е един от малцината, с които Едуард Сноудън си сътрудничи, чрез поставянето на устройство, което може да бъде определено като „електронен маяк”, АНС може да разпознае дадена мрежа, след което да задейства заложените в нея тайни механизми за проучване и контрол."
Да се върнем пак на любимия  ви телефон: "През 1999 г. в САЩ е приета секретна директива разпореждаща всички произвеждани, търгувани и употребявани на територията на страната мобилни телефони да имат фабрично вграден модул на платката, който в комплект със специален код в софтуера на телефона, позволява скрита връзка с апарата и тайно активиране на микрофона от разстояние чрез подадена команда през мобилната мрежа. За активирането на микрофона не може да се разбере, защото системата изключва вибрацията, звъна и светлината. Връзката не прекъсва, когато от телефона се набира номер или някой го потърси. Осъществените скрити връзки не се отчитат и отразяват при мобилните оператори. Всъщност се прави отличен звуков запис в рамките на обхвата на микрофона. 
"Големият брат" те слуша...
Директивата е изпълнена и за съществуването й се разбира случайно едва през 2007 г. Тогава благодарение на дистанционни записи през мобилните телефони на мафиоти от клана Гамбино в Ню Йорк в продължение на няколко години, ФБР събира доказателства за съда и успява да ги вкара в затвора. Поради грешка на съда директивата и начина на записване излизат наяве. След атентатите през 2001 г. такава секретна директива е приета и в Европейския съюз. От 2002 г. реално в Европа и САЩ службите имат отлична техническа възможност за скрито подслушване през мрежата на мобилните оператори. Когато се подочуват слухове за това, митничари и други оперативно интересни лица започват при разговори на маса да свалят батериите и СИМ картите на телефоните си. Това е глупаво и не върши работи по две причини. Първата, че СИМ картата не е модул без който да не може да се осъществи телефонна връзка. При свалена СИМ карта и дори заключен телефон може да се набере например тел. 112 и да се осъществи разговор. СИМ картата просто е устройство, чрез което мобилните оператори идентифицират клиентите си и правят таксуването на разговорите, тя играе ролята на памет за телефони, СМС-и и настройки. Втората причина е, че по-модерните и скъпи телефони вече имат вградена на платката втора батерия, която не е посочена в документацията, не се вижда при отваряне на телефона и не може да се махне. За експеримент свалете батерията на телефона си и го дръжте без нея един час, после увеличете на два – три – четири часа и проверете при поставянето на батерията дали телефонът е запазил при извадена батерия точните дата и час или ги е изгубил. При различните модели, батерията има различна мощност – най-слабите позволяват само засичане местоположението на телефона в коя клетка на оператора се намира в момента чрез подавания от него пилотен сигнал. Така например при отвличането на бизнесмена Стефко Колев преди много години, похитителите го прибират в София и изключват двата му телефона (към МТЕЛ). Жена му чрез своя подчинена, която имала приятелка в МТЕЛ получава оттам информацията (напълно незаконно), че ИЗКЛЮЧЕНИТЕ телефони на съпруга й се намират в района на Драгоман, която информация тя предава на полицията. После обаче и този сигнал се загубва, вероятно защото батериите се изчерпват. Не става дума за GPS в телефоните, а за засичане на местоположението му по клетките на мобилния оператор. Ако имаше модерен телефон и при изтощена основна батерия, втората щеше да предава. Има и модели с още по-силни втори батерии, които позволяват и при извадена основна такава, да се осъществи скритото подслушване цитирано по-горе, но няма данни за колко време. Още по-неприятното е, че за разлика от основната батерия, която се зарежда само от зарядно поставено в контакта, скритата може да се презарежда и като черпи ток от явната батерия. Още една глупост, която правят митничарите, е с постоянната смяна на СИМ картите в един или няколко телефона, като се надяват да заличат следите си. Това не работи по друга причина. Освен идентификацията на телефонния апарат чрез СИМ картата в мрежата на оператора има и втора идентификация на самия апарат чрез фабрично заложения в него уникален IMEI код. При включване на устройството в мрежата операторът получава данни, коя СИМ карта, с кой апарат (IMEI код) работи в момента. Както и да се сменят СИМ картите и апаратите, винаги връзката на двата кода СИМ + IMEI дава ясна представа кой е ползвателят. Теоретично, както в момента всички СИМ карти са поименни (анонимните бяха забранени в България) при кражба на мобилен апарат полицията може да залови крадеца в момента, когато той сложи нова СИМ карта в телефона. Защото тя ще подаде в мрежата и IMEI кода на откраднатия апарат, а засичането му по клетка е абсолютно възможно в радиус от двеста-триста метра. Но дори и това е излишно. Просто той купувайки СИМ картата си е дал данните в мобилния оператор за договора и ако полицията не я мързеше толкова, просто би почукала на вратата на дома му."
Все пак горецитираните данни са от стария период 2004-2005 година. Оттогава технологията и техниката отидоха много напред. Ето какво твърди един американски специалист по електронна сигурност: "Екипът на Голдсмит по сигурността на мобилните телефони е установил, че има теч на данни в неизвестна посока от стандартната версия на операционната система на андроид на Самсунг Галакси SIII, и това се случва около 80-90 пъти на час. Това не означава непременно, че телефонът е бил хакнат, казва Голдсмит, но потребителят не може да знае дали данните изтичат от някое специално приложение, от операционната система или поради незаконен шпионски софтуер. Клиентите му искат реална сигурност и контрол върху устройство си и имат пари да си платят за това. За да ми покаже разликата между Криптофона и по-евтините му конкуренти, той ме насочва към карта, създадена от него и неговите клиенти, която посочва местоположението на 17 фалшиви клетъчни кули, известни като „прихващачи“, открити от Криптофон 500 на територията на САЩ само през месец юли. (Картата по-долу е от август.) За типичния телефон тези прихващачи са си съвсем обикновена кула. След като телефонът се свърже с такъв с прихващач, най-разнообразни въздушни атаки стават възможни – от шпиониране на разговори и текстови съобщения до вкарване на шпионски софтуер в устройството." И още нещо интересно, ако не го знаете: "Независимо каква операционна система използва телефонът ви, той има и втора операционна система и тя работи в тази негова част, която се нарича бейзбенд процесор (чип управляващ всички радио функции). Бейзбенд процесорът действа като комуникационен посредник между основната операционна система на телефона и клетъчните кули. И тъй като производителите на чипове ревниво пазят информацията за операционната система бейзбенд, тя е твърде трудна мишена за обикновените хакери..... Но за правителствата или други организации, които могат да си позволят цена от „по-малко от 100 000 долара“, висококачествените прихващачи са нещо доста реалистично“, казва Голдсмит. Някои прихващачи са ограничени и могат само пасивно да слушат изходящи или входящи повиквания. Обаче напълно функционални устройства като ВИЕМИ Доминатор (VME Dominator), достъпни само за правителствените агенции, не само могат да улавят разговори и текстови съобщения, но дори и активно да управляват телефона, като например изпращат лъжливи съобщения. Едуард Сноудън разкри, че Националната агенция за сигурност (N.S.A.) е в състояние да извършва въздушна атака, която нарежда на телефона да имитира изключване, оставяйки микрофона работещ, превръщайки привидно деактивирания телефон в "бръмбар" - подслушвач. Някои етични хакери показаха проекти за DIY прехващачи използвайки софтуер за радио програмиране с отворен код на базовите станции на софтуерния пакет. OpenBTS създава елементарен прихващач за по-малко от 3 000 долара. На 11 август Федералната комисия за комуникации обяви разследване за използването на прихващачи срещу американци от чуждестранни разузнавателни служби и престъпни групировки."
Така, ако не съм Ви отегчил, разкривайки част от истината (а има още много по технологичната тема) да си повторя въпросите:
  1. Вярвате ли на телефона, таблета и компютъра си? 
  2. Контролирате ли ги напълно? 
  3. Знаете ли какво правят те зад гърба Ви? 
В следващите продължения ще си изясним институционалните доводи и политическите съображения против електронното гласуване "по света и у нас".
Изберете си управника, овце такива...





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички коментари са позволени, уважаваме истината и свободата, които се постигат чрез знание, а то идва от свободното слово.