Стихотворение за любимия вожд

Валери Тарандов трябва да бъде поздравен за това стихотворение. А Христо Ботьов, да не се обижда, просто такъв ни е халът на държавата и вместо драма ни трябва сатира.

Стихотворението Хаджи Борисов от Ботьо Христов

Жив е той, жив е! Там на Банкя,

потънал в дивана лежи и пъшка

юнак с дълбока на морала рана,

юнак във късна младост и не в сила мъжка.

На една страна захвърлил пистолет,

на друга телефон и бухалка;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла Европа!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

десебарка пее нейде в радиото,

и кръвта още по–силно тече!

Пролет е сега… Пейте, герберасти,

тез прославни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за пара,

той не умира: него жалеят

Радан и Делян, Марто и Куна

и чалгаджии песни за него пеят…

Денем му сянка пази амбрела,

и журналистка му кротко кура ближе;

над него Сокола, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

По БНТ пускат чалга песен!

И протестърки диви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо се напушат с трева зелена

и при юнакът дойдат, та приседнат.

Една му пребърква портфейла бърже,

друга му пурата пали,

третя с уста засмуче бърже, –

и той я гледа, – мила, засмена!

„Кажи ми, сестро де е – Цветанов?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи парата, –

аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят къде е Цветанов…

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

Беновска му ближе гъза,

и слънцето пак пече ли – пече!