Триумф на човешките дух и воля

Четирима от тези смелчаци пробягаха 100 (сто) километра за шест часа.

На 20-ти март 2016 година в 6.30 часа настъпи пролетта.  В "Южния парк" няколко десетки ентусиасти отбелязаха тази дата със ултрамаратон организиран от спортен клуб "Бегач" за трети пореден път. 154 обиколки на една от кръговите алеи на парка дълга 650 метра. Това прави точно 100 километра и 100 метра. Аз с двама приятели бях там да ходим пеша, както правим всяка неделя или събота. Направихме 27 километра за шест часа спокойно ходене. (В най-добрата си форма веднъж направихме почти 37 километра.) Минавахме отвреме-навреме да видим маратонците. Мислехме, че никой няма да направи дори и 41 километра. Да, но един бегач беше направил вече 87 км., а после разбрахме че той - казва се Александър Димов, е финиширал точно на 100 км., и 100 метра. И други трима направиха 100.100 - Иван Стаматов, Любен Кенанов, и Тодор Димитров. И Анелия Даракова направи 92,3 километра. Да, като си помисли човек 100 километра са си разстоянието от София до Пазарджик. При това изминати за шест часа.

Но това не е всичко, на маратона като гост се появи Кирил Николов Дизела. Помните ли го? 

Кирил Николов Дизела

Миналата година той изтича маршрута по билото на Стара планина от връх Ком до Емине - около 600 километра:

"В края на миналата седмица планинският бегач измина почти 600-километровото разстояние за четири дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди и така подобри с 21 часа предишния рекорд, който беше поставен от състезателя в ултрамаратони Божидар Антонов по-рано през август. Миналата година Николов атакува рекорда, но лошото време и контузия го принудиха да прекрати опита няколко километра преди финала. "Най-трудно ми бе да се преборя сам със себе си. Да преодолея страха, че нещата ще се случат като миналата година. Трудно ми бе да намеря психическата си нагласа и да преодолея страха си от провал," - сподели Дизела.""  Значи през 2014 не успява, но през 2015 година прави рекорд. Спал е само по три часа, през тези пет денонощия за да спести времето. И накрая успя. И това не е някой здрав и силен човек - напротив слаб и сух е, като го гледаш няма и да повярваш, че може да изтича дори и шест километра, камо ли 600.

А какво да кажем за нашите деди, които в Сръбско-българската война през 1885 г. бяха разположени на българо-турската граница - тогава простираща се от Черно море през Родопите та чак до Кюстендил. И оттам като се вдигат и пеша до София и Сливница, и не яли, и не спали, и с пълно бойно снаряжение - 35-40 килограма изминали по 200-300 километра в студ и сняг, влизаха директно в боя за Отечеството. А след 20 дена не само обърнаха сърбите в бягство, но и влязоха в Цариброд, Пирот и почти стигнаха до Ниш. Впрочем това са си наши исконни територии. Е, в казармата и ние сме правили "марш на скок" - 10 километра за 45 минути с пълно бойно снаряжение, но едно е учението на десетина километра в мирни условия, а съвсем друго военният героизъм и подвиг на дядовците ни на 200-300 километра.

Та такива работи, няма невъзможни неща за човешкия дух. Имаш ли желание и воля за нещо го постигаш, каквото и да е то.

Щракнете снимката за увеличение и прочетете надписа, интересен е...