Умните и честни руснаци и малоумните български путинисти

Клаус Шваб и Владимир Путин

„Вижте какво, скъпи мои, нека се разберем, че не България и българският народ са предавали и предават Русия и руския народ – тъкмо обратното, ние, руснаците, непрекъснато сме предавали България и българския народ, а това е най-големият абсурд в историята. 

Защото, ние, руския народ и Русия като държава сме станали такива, каквито сме, благодарение на България и българския народ! 

Защото тъкмо България и българският народ са ни дали кирилицата и православието, чрез които ние, руснаците, сме станали нация и държава!"  

генерал Леонид Решетников

Ето какво още казва той за Русия и България:

"10-ти и 11-ти век България изигра решаваща роля в покръстването на Русия. Не само за това, че нашата велика княгина Олга беше от Плиска. Не от Псков, както казваха комунистическите автори у нас, а от Плиска. Затова синът й Светослав, който идваше тук да воюва на Дунава казваше „Това е нашата Родина“, той се е усещал като българин. От тук тръгна цялата религиозна литература. И преводи на библията, на евангелията, писанията на всички светци от първите векове на християнството. От тук тръгнаха! 

Първият Киевски митрополит Михаил беше българин. Многото свещеници, които дойдоха в Киевска Рус бяха българи. Това не трябва да забравяме. Справедливо питате дали си спомнят нашите хора – никой не знае нищо! Защо? Защото имахме 73 години комунистически режим, който не позволяваше да пишем за това, да говорим за това, за Кирил и Методий също. Средата на 80-те участвах в една борба, за да разрешат да празнуваме Кирил и Методий. Участвах като гражданин, макар че вече бях полковник. Забранено беше. И тази връзка изчезна в паметта на нашия народ. Сега трябва да я възстановим, да знаят ролята на България в развитието на ранната средновековна Русия. Аз съм българофил – ако обичаш Русия, трябва да обичаш и България, защото сме от един корен. ... Погледнете в какво са превърнали така наречената Македония! Откъснаха я и 100 години работиха над създаването на "македонски народ". Откъснаха Македония от България. А какво е Македония за България? Това е Охрид, това са учениците на Кирил и Методий, това е всичко, което се е правило за славянството - преводи, издания, литература..."

генерал Леонид Решетников 

генерал от Външното разузнаване, доктор по история.

До 2009 г. е началник Управление Външно разузнаване.

До 2017 г. е директор на «Руски институт за стратегически изследвания».

Заместник-председател на „Двуглав орел“.

Председател на наблюдателния съвет на "Царьград медиа".

Член на:

Научния съвет при Министерството на външните работи

Научния съвет при Съвета по Безопасност

Обществения съвет при Министерството на отбраната

През 2017 г. Путин го награждава с Орден за заслуги пред Отечеството

Да повторя какво казва генералът: "... ние, руснаците, непрекъснато сме предавали България и българския народ, а това е най-големият абсурд в историята."

Когато се случи да говоря с поредния малоумен български путинист му задавам един простичък въпрос: 

"Колко войни е имало между България и Русия, кой ги е започвал и как са завършвали?" 

В 99% от случаите те не знаят, ако все пак са чели нещо, мълчат гузно или пък с пяна на устата започват да защитават съветската окупация от 1944 г. Но това са обикновено комунягите, те и без това не са хора. А всъщност отговорът на въпроса е много лесен: 

Три войни и винаги ги е започвала Русия срещу България. 

С първата война те унищожиха Първото Българско Царство и в резултат ни окупира Византийската империя за цели 167 години - 1018 - 1185 г. Във втората война през 1916 г., ние ги бихме и подписахме един позорен за тях мирен договор с болшевиките на Ленин, които вече бяха взели властта в Русия в резултат на преврат. С третата война обявена ни на 5 септември 1944 г., съветската болшевишка червена армия окупира България и ликвидира Третото Българско Царство. Бяхме им васална държава цели 45 години 1944 - 1989 г. Тоест резултатът е 2:1 за Русия.  Но ето и накратко фактите:

Първата война - 968 - 970 г.

Името на страната Русия, идва от името на норманското (в Русия ги наричат варяги, а в Европа викинги) племе Роус, което я създава.  Защото Киевска Рус (в оригинал - Кїѥвскаіа Рѹсь) като държава, беше създадена от норманите на Рюрик, Синеус и Трувор, Асколд, Дир и полулегендарния княз Хелги (известен като Олег). Рюрик стана първи неин княз, а за година на създаването на държавата се приема 882 г., когато норманите от Новгород завладяват Киев и го правят столица на обединена голяма държава. 

Старата Велика България на кан Кубрат

А да не забравяме, че град Киев беше построен, два века по-рано, от войските на кан Кубрат, като погранична българска крепост на река Днепър,  за да пази северозападната граница на Старата ни Велика България. След Рюрик, управлява княз Хелги, а после на престола се възкачва синът на Рюрик - княз Игор I Стари. който се жени за българската принцеса Елена. Тя е по-известна като княгиня Олга и е внучка на нашия княз Борис I Покръстител - дъщеря на Владимир - Расате  и племенница на цар Симеон I Велики. Тя става първата покръстителка на руския народ и построява първите църкви в Киев. С нея в новата й Родина се преселва и братовчед й Боян Мага, който започва да просвещава руския народ в тайните на Свещеното древно познание. След смъртта на мъжа си, княгиня Олга, като регентка, управлява 20 години държавата, докато порасне синът й - престолонаследникът княз Светослав I Игоревич. За съжаление, той не последва майка си в християнството и си остава езичник. Подкупен от византийците със 100 000 златни монети за да нападне България, през 968 г. тръгва с войските си на поход в нашите земи. 

България на Цар Симеон I

Той казва на майка си, че се връща в земята на предците си, която иска да обедини със своето царство в една голяма държава и да пренесе столицата си по средата им. Така и прави, след първите победи над българите, прави столицата си в град Преславец в устието на Дунава - в тогавашните български земи. Първоначално разбитите от руските войски българи се присъединяват към него, подведени от полубългарския му произход и намерението му да унищожи Византия - отколешен наш враг. Български и руски войски заедно се сражават срещу нахлулите в южна България византийски армии. Но скоро Светослав, показва по-лошата си - жестока половина на езичник и варварин. След превземането на Пловдив, той заповядва да набият на кол 22 000 пловдивчани - българи и гърци, защото не се отказват от християнската си вяра. Православните българи са толкова възмутени от жестокостите му към нашите сънародници, че се съюзяват с вековните си врагове - византийците срещу руските нормански варварски орди и започват съвместна византийско-българска война с тях. Вбесен от "предателството" им - княз Светослав заповядва да избият държаните от неговата армия като заложници, 10 000 българи, между които и 300 най-висши боляри в град Дръстър (сега Силистра). Това е първото в историята ни, унищожение на българския елит от чужди войски. Но в крайна сметка руската войска е победена в няколко сражения от българо - византийските сили и той бяга панически в Родината си. По пътя Светослав е убит от печенегите. За съжаление, руският удар унищожава българската войска и разклаща държавата ни. Византия окупира източна България, а унгарците, дотогава верни наши поданици се отцепват, правят своя държава и заграбват северозападните български земи. Синовете на комит Никола от Охрид - Давид, Мойсей, Арон и Самуил спасяват западна България и започват героична 40 годишна война срещу Византия за да запазят свободата и независимостта на страната, която обаче завършва с поражение. В 1018 г. и убит последният български цар Иван Владислав в битка с византийската войска, синът му Пресиян II e коронован за кратко, но Византия окончателно завладява южна България до Дунава. В 1041 г. унгарците завладяват последните останали свободни български земи на север от Дунава и за почти два века Българската държава изчезва от картата. Така руското нашествие слага началото на края на Първото Българско Царство.

Втората война - 1916 - 1918 г.

„Ако някой ми каже, че ще дойде денят, в който ще се наложи да подпиша обявяване на война на България, бих го приел за луд, но въпреки това този ден настъпи“, казва руският император Николай II на 18 октомври 1915 г., когато подписва указ за обявяване на война на България.

генерал Иван Колев

Както генерал Колев победителят в Първата Световна война и освободител на Добруджа, каза на своите войници: 

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че cъм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво тъpcят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и пpогоним като вcеки  вpаг, който пpечи за обединението на Бългаpия!"

След което конницата му помита руската казашка конница и ги изхвърля зад Дунава, като изчиства цяла Добруджа чак до устието на реката от враговете стъпили като окупатори на свещената българска земя, пък били те и руснаците, които ни освободиха от турско робство 38 години по-рано. Но когато те от освободители се превръщат в окупатори и врагове, българската армия ги разгромява. Ако си спомним добре нашата собствена история, в Първата Световна Война сме съюзници освен с Германия, и Австро-Унгария, и с Турция. В трагично завършилата за нас през 1913 г. Втора Балканска Война освен, че Гърция, Сърбия и Турция ни отнемат Македония, Беломорието и Източна (Одринска) Тракия, Румъния ни напада в гръб и ни взема Южна Добруджа, (освен, че владее и Северната, която й е дадена на Берлинския конгрес през 1878 г.) Та през 1915 г. България влиза във войната на страната на германския блок за да си върне отнетите  от съседите ни земи. Заедно с Австро-Унгария разгромяваме Сърбия и си връщаме Македония и Поморавието, даже си разделяме Сърбия наполовина. После атакуваме Гърция и си връщаме голямата част от Беломорието и Македония, като разбиваме гръцките и съюзническите им френски, английски и сръбски войски. През 1916 г. Румъния се включва във войната на страната на Антантата и нашите войски атакуват румънската армия в Южна Добруджа, разбиват в ход румънските и подкрепящите ги сърбо-хърватски и руски войски, връщаме си с блестящи победи градовете Тутракан, Силистра, Добрич и продължаваме победоносния си ход към Северна Добруджа. 

Пленен от армията ни  руски бронеавтомобил в Добруджа

Славният ни пълководец генерал Стефан Тошев командва великата ни армия. В тези битки войската ни вече воюва рамо до рамо с нашите съюзници турците. Една тяхна бойна част е изпратена да ни помага за освобождаването на Северна Добруджа. Българското командване е било против тяхното участие, защото са предполагали, че после Турция ще иска териториални компенсации с български земи в Тракия, както и става наистина. Историците пишат: "В подкрепа на 3-та Българска армия пристига турският 6-ти турски корпус в състав от 15-та и 25-та дивизия с обща численост първоначално от близо 20 000 души. Те се съсредоточават поетапно и предните низамски полкове се включват в първата атака на Кубадин в състава на Добричките войски. Българското Главно командване е било против това в Добруджа да се пращат османски вместо германски войски, не защото е било с лошо мнение за бойните качества на Османската армия (напротив!), а защото е считало, че султанското правителство впоследствие може да използва това като повод да иска териториални компенсации (главно в Тракия). Така и става през 1918 г. Присъствието на турските войски в Добруджа е проблем, защото те са негодни за настъпателни действия. Това се признава от фелдмаршал А. фон Макензен, който в специална телеграма предупреждава ген. Ст. Тошев: ,,Турските войски са добри, но те  са годни главно за отбрана. На тях трябва да се гледа като на българските войски от втора линия (опълченски и маршеви полкове). Затова за препоръчване е, щото българските войски от втора линия и турските войски да бъдат употребявани за отбрана и пр.’’ 

Ген. Тошев и Мустафа Хилми Коджахарзем паша
 наблюдават сражение около Меджидия, окръг Кюстенджа

Въпреки основателните подозрения на българските политици и военни, заедно с турците изтикваме руско-сръбско-румънските врагове - някой удавяме в Черно Море, други в Дунава, част от тях, нашата победоносна конница ги изколва в движение. И си връщаме цялата Северна Добруджа до делтата на Дунава. Форсираме Дунав и заедно с настъпващите от запад австро-унгарски и немски войски се срещаме в столицата Букурещ.

И нещо повече, на 3 март 1918 г.,  България като победител, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция подписва с позорно победената болшевишка Русия Брест-Литовския мирен договор.  Благодарение на нашите победи и този договор, Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Русия и възстановяват своята държавност.  Тоест и ние сме допринесли за тяхното освобождение от хватката на руската империя. Затова трябва да помним славната си история и да се учим от нея.

И ето един честен руски военен историк какво пише по повод тези събития:

"След всичко това изненадата на Николай II през 1915 г. изглежда лицемерна. А ентусиазмът на българите, които манифестът на цар Фердинанд от 14 октомври 1915 г. призовава за освобождаване на братята в Македония от сръбско иго, е наистина разбираем. Още повече, че по това време не се говори за война директно с руснаците. Но през 1916 г. тя влиза във войната. И през септември 1916 г., в същата тази Добруджа, българската освободителна армия кръстосва щикове с руските части, изпратени в помощ на румънците (в същото време безумното руско командване пуска тук сръбска опълченска дивизия). „На този ден веднъж завинаги е погребана легендата, че българските войски няма да воюват срещу своите руски освободители“, пише българският генерал Тошев. На 7 септември българският поет Иван Вазов пише послание „Към руските воини”, което съдържа следните редове: ...Ние не те мразим. Но ние също обичаме свободата си, Обичаме я сто пъти повече“. Ето отговора на въпроса защо българите се оказаха толкова „неблагодарни”. Или както го формулира бъдещият министър-председател на България Константин Стоилов през далечната 1879 г.: „Ако постоянно ни натякват за цената на Освобождението, изисквайки в замяна вечно подчинение, това не е братство. Оставете ги да броят и фактурират. Ние ще платим и ще закрием проблема“. Всичко е просто, нали? Но Русия никога не е била страна на прости решения."

Константин Гайваронский

Руски военен историк

Третата война - 1944 - 1947 г.

На 5 септември 1944 г. СССР без всякакви основания обяви война на Царство България. Единствено Великобритания реагира бурно, чувствайки застрашени имперските си интереси. Настъпващите съветски войски могат да стигнат до Бяло море (върнато на България от германците), откъдето впоследствие съветският флот може да застраши британските морски пътища (търговски и военни) през Средиземноморието. Да не забравяме, че тогава Британия още е велика колониална империя и няма никакво намерение да се разделя с териториите си. Съветското нахлуване в България противоречи формално и на тристранните американо - британо - съветски договорености, да не се влиза в невоюващи страни. СССР не е във война с България и двете страни поддържат нормални дипломатически отношения. Но американците мълчат, защото спазват договорката Сталин - Рузвелт от Техеран, (вече са ни продали през 1943 г. на Техеранската конференция), само в британския парламент има бурни дебати. 

Междувременно министърът на войната генерал Иван Маринов (съветски агент и шпионин) заповядва на армията ни да не се бие срещу болшевишките окупатори. Правителството на Иван Багрянов си въобразяваше, че съветската армия просто ще премине през страната на път за фронтовете в Югославия за да продължи битката с германските армии. Само че тя не премина, а остана за цели четири години, а поставеното от нея с преврата на 9 септември 1944 г. комунистическо продажно правителство, превърна страната ни в 16-та съветска република за цели 45 години от 1944 до 1989 г. Всъщност съветската окупация от 8 септември  1944 г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва беше станало ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:

1. Изтребване на българския елит.

2. Стопанско поробване на държавата.

3. Ликвидиране на монархическия институт - крепител на конституционния ред и държавна независимост.

Съветската окупация - 1944-1947 г. и обезглавяването на българската нация

То е било планирано отдавна.  Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944 г. бяха избити над 30 000 кметове,  учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове. В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.

Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945 г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2 793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така   да “изчезнат безследно” - регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV  Обикновено Народно Събрание, цели министерства,  Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими” като регентите, разпитите се водеха в Москва от съветски следователи.  Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов ..., царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947 г. Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 - 9 ноември 1989 г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение  от 1946 г., насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни”, или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990 г. живи 3 000, всички до един, бяха болни от лъчева болест или левкемия.  А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба...Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат.

След като е изтребен в голяма степен българския елит, от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче, руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му, Вълко Червенков за да го шпионира.  Когато си свърши работата да присъедини България като губерния към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949 г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков. С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари - “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното  единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките. Забранени бяха за издаване и четене, дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха, или откарани в Москва безценни исторически ръкописи, и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” - “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския, като датите “681-1944 г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава. Химнът беше преправян на три пъти и в крайна сметка в последния му куплет вкараха текст славещ СССР:

"С нас Москва е в мир и бой, партия велика води нашия победен строй!". Това национално унижение е единствено в световната история - в национален химн да се славослови чужда държава.

Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека, над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка вместо кръст, като последна гавра  с мъртвите. С поредица от такива мерки българският народ се оказа без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи, нито един антикомунистически бунт, или протест, подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968 г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980 г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата...

И нека горните редове служат за предупреждение на онези нещастници, които и сега търсят "големия брат” в лицето на Путин. Защото в политиката братя няма. Има само големи и малки държави и техните национални и геополитически интереси.

А ето и какво пишат още някои  почтени руски интелектуалци за съвременна Русия:

"Аз написах деветтомна руска история именно, за да намеря отговора на този въпрос: защо всяко движение към свобода в Русия се връща или завършва с диктатура. Защо? Защо това се е случвало отново и отново в историята? И отговорът не е в националния ни манталитет, който да обвиним… Така че не, определено не става въпрос за руския манталитет. Не. Става въпрос за универсален закон. Руската държава е изградена по такъв начин, че демокрацията не е възможна. Това е огромна империя, която е напълно централизирана и, за да съхрани силата на държавата, трябва да е абсолютна. Не може да има разделение на властите. Всичко трябва да се контролира от центъра. И това не позволява никакви маневри за свободата. Защото, щом тази система започне да се децентрализира, се появява сепаратизмът, на което станахме свидетели през годините. И започват локални войни. Така че, за да се запази целостта, те трябва да използват сила. За да използват сила, те трябва да потиснат свободата на словото. Не може да има законност. Може да има само едно правило и истина, и това отново, и отново, и отново, и отново ни връща към тази матрица. Така че, ако искаме Русия да стане демократична, свободна държава, тя трябва да бъде напълно, напълно променена от основата си." - казва руският писател Борис Акунин и продължава: 

"Има една истинска Русия и трябва да я покажем на света. И да кажем, че истинската Русия е срещу войната. Че ние трябва да се организираме първото нещо, което абсолютно трябва да направим, е да помогнем на украинските бежанци и започнахме събирането на средства, за да им помогнем. И това е само началото, защото Русия не е Владимир  Путин. Русия не е Руската Федерация, която се компрометира, и се превърна в престъпна държава. Така мисля."

 Борис Акунин - писател

А ето и нещо много навременно с оглед настоящите събития - нахлуването на руските войски в Украйна и опитът им да окупират и унищожат тази страна: 

"Договорите с Русия не струват и листа  хартия на който са написани!" 

Ото фон Бисмарк - Райхсканцлер на Германската империя

На снимката горе - САЩ, Великобритания и Русия подписват документ, в който гарантират териториалната цялост на Украйна в замяна на нейния отказ от ядрени оръжия - Будапеща - 5 декември 1994 г.

Меморандумът от Будапеща от 1994 г. предвижда задължението на Украйна да отстрани навреме всички ядрени оръжия от своята територия. От своя страна Руската федерация, САЩ и Обединеното кралство обещаха:

Уважавайте суверенитета, съществуващите граници и независимостта на Украйна в съответствие с Заключителния акт на ОССЕ.

• Не използвайте оръжия срещу политическа независимост, териториална цялост на Украйна, освен за самозащита и в други случаи в съответствие с Устава на ООН.
• Да се ​​въздържа от икономическа принуда, която има за цел да подчини упражняването от страна на Украйна на правата, присъщи на нейния суверенитет, на собствените си интереси и по този начин да осигури всякакви предимства за себе си.
• Изисквайте незабавни действия от Съвета за сигурност на ООН, ако Украйна като страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия стане застрашен обект или жертва на агресия с помощта на ядрено оръжие.
• Не използвайте ядрени оръжия срещу Украйна, с изключение на случаите на нападение от тази страна върху държави, свързани с меморандума, тяхната територия и техните съюзници.
• Предоставете съвет, ако възникнат спорове относно горепосочените задължения.

Путин наруши този меморандум още през 2014 г с окупацията на полуостров Крим, Донецка и Луганска области. За сегашната война няма и смисъл да говорим.

И накрая да напомним какво даде България на Русия, Украйна и Беларус. Горе го беше казал и генерал Решетников. През ХIV век българинът Киприян става митрополит Киевски, Литовски и Московски. Остава известен с едно чудо: "Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви." Тамерлан се оттегля и така Киприян спасява Русия от нашествениците. 

Българските държави в древността

След това и неговият племенник Григорий Цамблак става митрополит Киевски и Литовски, като с литературните си дарби той налага българският език и писменост като книжовен и в румънските земи и в руските и в литовските. Практически, цялата им църковна книжнина става българска, написана с българската азбука и на български език. Така българите стават духовни кръстници на хората в руската страна и ги правим единен православен народ, говорещ, четящ и пишещ на български и досега. След като турците завладяват България, много обикновени духовници - свещеници и монаси се преселват в руските земи и носейки български богослужебни книги със себе си, допълнително усилват книжовното и културно българско влияние там. 

Да повторя за да е ясно, и досега Русия, Украйна и Беларус говорят, четат и пишат на български език и с българска азбука и изповядват православната вяра, която там я утвърждават княгиня Олга и българските духовници.

За това и преподобна Стойна казва следните знаменателни слова:

"България и Русия са като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но без нея плътта е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото от тук са тръгнали към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме й пратили. Ама тялото е неразумно. Неуко е то, завалията. Сляпа сила: днес я гледаш - сака да те прегърне, утре я гледаш - сака да те яде. Тъй става, щом тялото не почита душата си, а някогаш дори не я признава за жива", казва Преподобна Стойна, след което получава видение за това какво чака Русия: 

"Зли времена вещае Небето за Русия, люде. Няма да мине и век - помнете ми думата - и тя, дето днес е ръгнала да прегази света и като порой мътен да го залее, ке биде прегазена, ке биде бита, ке се свие в коритото си и дълго време само ке шушне... Ке шушне и ке въздиша. Внуците ви ке го доживеят", предрича считаната за българска светица. Когато я питат що ще стане с българския народ, тя отвръща:

"На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода... Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят..."

Преподобна Стойна

Послепис

Написах този материал поради няколко причини. Едната е че преди време бях служебно в Москва по време на първия мандат на Путин. Бях командирован в една фирма и си говорих там с младите хора от новото поколение - 25 - 30 годишни. Питах ги кой им е създал азбуката? Една руса и синеока красавица веднага ми отговори "Ленин". Друг един, явно по-умен колега я поправи - "Цар Петър I-ви", ми каза той. 

Всъщност и досега руските учени шовинисти твърдят, че руската азбука си е руска. Кирил и Методий били в Херсон и там видели и преписали някакви "роуща" букви, които станали основата на създадената от тях азбука. 

Това разбира се е пълно малоумие, дори и по съветските стандарти, защото дори да беше вярно, Кирил и Методий всъщност създават глаголицата, а руснаците пишат с българската кирилица, която пък е създадена от свети Климент Охридски в Преслав, а после я преподава на учениците си в Охрид. Тя е разпространена от българските книжовници не само в огромната територия на тогавашното Първо Българско Царство (виж картата вляво), но и в Сърбия, Румъния, Русия, Чехия и Моравия, Полша и Литва. И както пишат някои западни историци - българският език и писменост се превръщат в "латинския" на източна Европа и славянските страни, така както пък всички западноевропейски страни в онзи период ползват за официален латинския език и азбука.

Втората причина е много по-сериозна. В момента поради войната в Украйна в българското общество се прояви поредният културен, идеологически и политически разлом. Имаме много голямо число путинисти и путинофили, които се мислят за русофили, без да знаят какво е това. Даже, някои нагло пишат във фейсбук или го говорят открито, че ако руската армия сега влезе в България щели да се бият на нейна страна за да "изгонят НАТО-вските войски" от страната? Тоест да станат национални предатели и държавни изменници, както станаха комунягите през 1944 г.

Наскоро бях в една такава компания с путинофили и като се разправяхме два часа ги попитах знаят ли колко войни са водили Русия и България, кой ги е започвал и как са завършвали? Не знаеха. Питах ги кога за последен път са били в Русия на Путин? Един се оказа, че е бил в брежневия СССР, но другите не бяха стъпвали нито в Русия, нито в СССР. Ако ги бях попитал и колко руски книги и на каква тематика са чели в оригинал на руски език, щеше да е същата трагедия.

Тогава разбрах, колко е вярна народната поговорка: "Простотията по хората ходи, не по горите и балканите."

Всъщност путинофилите у нас са два типа. Единият вид са платените майкопродавци, които вземат пари (долари, а не рубли), от съветските резиденти в страната за предателството си и прокарването на путинските политики и интереси у нас. Има ги в партиите, разни НПО-та, в "информационни независими сайтове", в тролски фабрики за активни мероприятия в социалните мрежи, в държавния апарат, и в специалните служби, че и в армията. Тия са ясни, а и можеш да ги разбереш, просто са продажници и са по-безобидните. Не са по-различни от соросоидната пасмина, която пък взема пари (също долари, а не рубли) от соросоидните фондации, за да прокарват глобалистките перверзии у нас и да заливат с толерастко - либерастко - джендърска помия историята и културата българска. Такива платени отрепки от единия и другия вид - путинисткия и соросоидния са много лесни за елиминиране.

Ония другите - искрените глупаци, са проблемните. Ленин за такива като тях има една хубава фраза - "полезни идиоти". "Полезни", ама за Путин и Сорос, не за България, защото тези отцеругатели български не продават за пари Отечеството си, а просто го предават от малоумие. Точно те са голямата опасност и с тях "борбата както казват е жестока, борбата, както казват е епична", но трябва да се води до победа. 

Защото заради такива като тях, вече две години не можем да се преборим с ПЛАНдемията, натрапена ни от глобалистите, сред които като виден ученик на Клаус Шваб, сияе и любимият им Владимир Путин. А сега в разгорялата се безполезна битка с путинофилите, борбата ни с медицинския концлагер, в който ни вкараха, съвсем отиде на заден план.

Завършвам с един типичен пример на путинофилско малоумие, едно от хилядите, които се развяват из фейсбук мрежата. (Вижте екранната снимка вляво или я щракнете за да я уголемите.) Авторката му е лекарка за съжаление и работи в София. Жалко за тези, които й се доверяват, ако дипломата която са й дали, отговаря на акъла й, горко им на пациентите й. Давам писанието й за сведение, можете да се смеете или плачете на него, изборът е ваш. Обърнете внимание на последното изречение на доктор Йовка Христова Радоева, че "всеки безработен руснак ще може да се обади на президента Путин по телефона, за да му намерил работа!"😁😂🤗 Е, това е типичен пример за путинизъм. То и в другите й бълнувания няма нищо вярно, но нейсе! В България путинистите са наистина откачени. Само се чудя, като нямаме толкова психиатрии, къде ще ги прибираме такива?🤔🙄

Но все пак, ние ще надделеем над сатанинските козни на човекомразците - психопати и ще победим въпреки, че техен баща е дяволът, както е казал Христос: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата."  Евангелието на Йоан 8 : 44-45

  

"Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата."
Апостол Павел

"И светлинката в мрака свети и мракът не обзе я!"
Йоан 1:5

ВКЛЮЧИ СЕ В СЪПРОТИВАТА! ДОЛУ ПЛАНДЕМИЯТА, СМЪРТ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД! СВОБОДА ЗА НАРОДА! ЗА БЪЛГАРИЯ!

Електронна поща: nsssgpsf@gmail.com

Международен телеграм чат World Wide Bulgaria 

Национален телеграм чат "Истина и Свобода" 

Видеоканал  https://www.youtube.com/c/SarsSaraktos/videos

живо радио излъчване: http://stream.zeno.fm/b9rasgfhb78uv 

Телевизия "Истина и Свобода"

Радио "Истина и Свобода"

БЪЛГАРСКИ САРАКТ