Страници
- Начална страница
- Документи
- Прокурорска преписка № 10729/2022
- ПЛАНдемия
- Радио и Телевизия "Истина и Свобода"
- НСС "Свети Георги Победоносец"
- Електронно гласуване
- Войната в Украйна
- Дегенерацията
- Дегенератите според Григорий Климов
- Барак Обама
- Меркел - Хитлер
- Хитлер
- Меркел
- Технологии
- Отрови от небето
- Отровни храни
- Отровни "лекарства"
- Темите в блога
- За нас
- Съдържание на блога
Важни писания
неделя, 17 юни 2007 г.
„Двойка за Кмета на Каварна”
вторник, 12 юни 2007 г.
Истината за журналистите
„Най-добре обобщава нещата обаче един от шефовете на „Ню Йорк Таймс" през 20-те години, Джон Суентън, който споделя пред колегите си на една банкет тъжната истина за своя занаят: „Свободна преса няма! Вие скъпи приятели, знаете това и аз - също. Нито един измежду вас не би се осмелил честно и открито да каже своето мнение. Занаятът на журналиста е по-скоро да руши истината, направо да лъже, да обръща нещата, да клевети, да пълзи в краката на Мамона н отново и отново да продава съвестта си, своята родина и раса срещу хляба, който всекидневно печели. Ние сме инструменти, ние сме крепостните на финансово силните зад кулисите. Ние сме марионетките, които подскачат и танцуват, докато оная дърпат конците. Нашите умения, знания и способности дори собственият ни живот принадлежат на тях. Ние не сме нишо друго, освен проститутки..." (цитатът е по Nation Europa - 1968- 11.2).”
Волен Сидеров
„Бумерангът на злото”
(Няма нужда от коментар, но затова журналистите не обичат колегата си Сидеров)
петък, 11 май 2007 г.
9-ти май
2. Войната завършва в Европа на 7 май с капитулацията на Германия, а на 8 май е подписано примирието. Датата 9 май на която съветската армия окупира и Прага няма никакво отношение към края на военните действия, защото там са се съпротивлявали екзалтирани германски войски, неприемащи капитулацията. Ако СССР много държи, на тая дата, ние не бива да държим, защото всъщност последните битки са се водили на 11 май по същата причини около Клагенфурт, Австрия и то между германските и българските войски. Така, че ние завършваме войната на 11 май в Европа. А с Япония е подписан мирен договор чак на 2 септември 1945 г. на американския линкор “Мисури”.
А името на войната ВСВ по-добре да се разшифрова като Великата Социалистическа Война. В нея се биеха националсоциалисти срещу интернационал социалисти. Едните изповядваха класова, а други расова омраза. Хитлеровите правеха геноцид на чужди народи, а Сталиновите и на чуждите и на своите народи. Германия загуби 9 милиона души, СССР 27 милиона души.
Така, че 9 май не разбирам на какво е празник. За мен е ден на Европа.
А всъщност войната я подготвя и е щял да я започне около 6 юли 1941 г. другарят Сталин. Само, че прави грешки, Хитлер усеща навреме и атакува пръв на 22 юни. С което отлага Съветската окупация на Европа от 1941 до 1944 г. Източна Европа живее свободна още цели три години. А Западна Европа изобщо не усети прелестта на съветския ботуш. Ако обаче другарят Сталин беше изпреварил, щеше да има Съюз на Европейските Социалистически Републики.
Пази Боже!
Повече по темата тук:
http://video.google.com/videoplay?docid=2785608975308572742
http://video.google.com/videoplay?docid=6023550469492986524
http://video.google.com/videoplay?docid=-4882292908585263798
На снимката: строеният Дом на Съветите в Москва (строителството е прекратено и е разрушен през 1941 г. по заповед на Сталин.), който е трябвало да бъде главната сграда на правителството на Съюза на Световните Социалистически Републики. На върха му е трябвало да има 100 метрова метална статуя на Ленин, която се върти по посока на часовниковата стрелка от специални двигатели. Сградата - фундамент на статуята е щяла да бъде висока около 500 метра и в нея да се помещават още Институтът за изучаване на Марксизма Ленинизма, Домът на съветите, Музеят на революцията и т.н. Предвиждано е Домът да е готов по време на спечелването на завоевателната война за световно господство планирана от Сталин първо за 1942 г. пренасрочена поради развитието на войната в Западна Европа за 6 юли 1941 г. и в крайна сметка избухнала с предварителното нахлуване на германците на 22 юни 1941 г. Домът е бил строен на мястото на взривения храм "Христос Спасител" през 1933 г. Храмът е бил построен с доброволни дарения по повод победата над войските на Наполеон от руската армия през 1812 г.
При Хрушчов, разрушените основи на Дома на съветите са превърнати в басейн. Сега там отново е построен храмът "Христос Спасител" по заповед на Юрий Лужков - Кмет на Москва.
четвъртък, 26 април 2007 г.
Не е само Мартина Балева
Не е само Мартина Балева, има и други еничари. Ето ги:
Програма на конференцията
/17 май 2007 година – Национален етнографски институт с музей при БАН, София/
9:00 – 9:10 Рачко Попов (Директор на Националния етнографски институт при БАН, София) Откриване и увод
9:10 – 9:40 Моника Флаке (Германски исторически музей, Берлин) Митовете на нациите и ислямът
9:50 – 10:20 Мартина Балева (Изкуствовед, Берлин/София) Батак и ролята на образите при конструкцията на националната памет
10:30 – 11:00 Почивка
11:00 – 11:20 Евгения Иванова (Нов български университет, София) Баташкото клане като травматична идентификация
11:30 – 11:50 Александър Везенков (Историк, София) Локалните измерения на въстанието от април 1876 година 12:00 – 13:30 Обедна почивка
13:30 – 13:50 Улф Брунбауер (Институт за Източна Европа на Свободния Университет, Берлин) „Планината“ като митично място на националните освободителни борби
14.00 – 14:20 Румен Даскалов (Нов български университет, София/Централноевропейски Университет, Будапеща) Възраждането като национален мит
14:30 – 15:00 Почивка
15:00 – 15:20 Евгения Троева (Национален етнографски институт при БАН, София) Памети за Батак Спомените на помаците за въстанието от април 1876 година
15:30 – 15:50 Ива Филипова (Национален етнографски институт при БАН, София) Памет, власт и съпротива Една помашка общност в Северна България
16:00 – 16:20 Еля Цанева (Национален етнографски институт при БАН, София) Историческото време и метаморфозите на баташката светиня – храма „Св. Неделя“ От черква през паметник и музей до музеен комплекс 16:30 – 17:00 Заключителна дискусия
Ръководител на проекта: Улф Брунбауер
Концепция и организация: Мартина Балева
18:00 Официално откриване на изложбата „Батак като място на паметта“ в Националния етнографски институт с музей при БАН, София. По случай изложбата се публикува каталог.
сряда, 25 април 2007 г.
Мартина Балева поруга тези жертви
Такъв бил "културният дискурс на национализма и омразата към мюсюлманите и турците, което пречело за интеграцията на Турция в Европа!"
Мартина Балева, която за съжаление е българка е получила пари за да докаже, че не е имало геноцид над българите през 1876 г. Тоест не е имало Баташко клане. Турците били един миролюбив и хуманен народ. Даже нямам какво да кажа!
Хайде Балева, ревизирай и националиста Яворов!
Това на снимката е "митът" за арменското клане - Алепо, Сирия 1919 г. Хайде Мартина, докажи, че и тази снимка е фалшива, а турците са били едни мили и добри хора! Всъщност геноцидът над братята арменци започва още през 1915 г. Тази снимка вече е в края, след войната. Все пак братята арменци дадоха един милион и петстотин хиляди жертви. В България турците изклаха само около петстотин хиляди в периода 1876-1913 г.
Арменци
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...
Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
вторник, 24 април 2007 г.
Топ новина или на български новояз breaking news:
Александър Долев
www.sarakt.org