По въпроса за гледачките и предсказателките

Борисов, Тотев и Долев

Беше адски горещ юлски вторник. „Вторник ден за дела” казваше навремето един приятел, когото после назначих за шеф при мен в район „Южен”, когато бях избран там за кмет на района през 1995 г. и след няколко месеца го уволних за корупция. Оттогава вече не сме приятели, но запомних думите му. Много време мина оттогава, вече бях бивш кмет на района, после станах бивш общински съветник, бивш пловдивчанин живеещ в София, бивш администратор, бивш консултант в частни фирми. Изобщо като се запознавах с някого се представях винаги с „бивш” на шега. Като ме питаха какъв съм сега, отговарях „Сега съм бъдещ бивш заместник-кмет на община Пловдив”.

Но да се върнем на горещия юлски вторник. Бях се постарал да освободя времето от 12 до 14 часа като го разтоваря от всякакви срещи, комисии и оперативки, които иначе изяждаха цялото ми работно време от 8 до 17.15. След това започваха разни представителни мероприятия и често се връщах вкъщи към десет вечерта. Обикновено  кметът ми бъркаше програмата, като или ме викаше на спешни срещи, или ми възлагаше спешни задачи за „вчера”, или ме пращаше на важни мероприятия, на които той не искаше или не можеше да отиде. Този път обаче той замина сутринта за София и „Слава Богу!” не ме остави да го замествам, защото се връщаше същия ден вечерта. А иначе често ми се случваше вечер късно или сутрин рано да ми звънне и да ми каже „Отивам в отпуска или командировка от утре си в моя кабинет.”  Аз бях единственият от петимата заместник-кметове  на Община Пловдив, който нямаше кабинет в централната сграда на общината на пл. „Стефан Стамболов” № 1. Моят беше в бившия партиен дом на ОК на БКП – грозна остъклена сграда тип небостъргач на централния площад до хотел "Тримонциум". Традицията установена от времето на кмета Чомаков беше в тази сграда да е заместник-кмета отговарящ за строителството, архитектурата, общинските имоти, инфраструктурата, по-късно чистотата и озеленяването. Първи там се беше нанесъл по негово време д-р Недялко Генчев. След тригодишното си заместник-кметствуване си построи четириетажен хотел „Юлия” в Слънчев бряг. След това се скараха с Чомаков, нещо не можаха да разделят и кметът го уволни. А заместник-кметът на София Цветан Цветанов с няколкомесечните си заплати си купи  осем апартамента освен вилата. Д-р Генчев може записки да си води от него. След това имаше друг, после трети заместник-кмет и четвърти поред в небостъргача дойдох аз. При д-р Генчев в кабинета имаше едни тръбни сини мебели. Когато дойдох аз, те вече бяха в коридора, за да сядат посетителите. В кабинета се мъдреха тъмнокафяви кожени дивани и фотьойли. Около шестотин метра деляха местообитанието ми на десетия етаж на небостъргача, на който казвах „кулата” от централната сграда на  общината.  Беше неприятно да се спускаш отгоре с асансьора, който чакаш десет – петнадесет минути, да прекосиш напечените от слънцето площад и отсечка от главната, за да влезеш в тихата, прохладна и красива централна сграда  с кулата на покрива. После се катериш до втория етаж по изтърканите от хиляди посетители каменни стълби, за да влезеш в кабинета на кмета. Когато ме оставяше да го замествам, трябваше да съм там и да управлявам не само моя ресор в бившия партиен дом, но и цялата администрация разпръсната в 17 сгради и шест районни администрации с общо 646 служители в над тридесет дирекции и други звена. Тогава моите служители в партийния дом много се радваха, някои и се разпускаха, тръгваха си по-рано от работа или излизаха в работно време по лични дела без да ме питат.  Дали работеха беше още по-интересно. И това при свиреп шеф като мен, от когото иначе трепереха. Тези които ме познаваха бегло избягваха да пътуват в асансьора с мен, или като ме видеха по коридорите на някой от десетте етажа се пъхваха в най-близката стая, дори да не е тяхната. Ако нямаше път за отстъпление плахо ми казваха „Здравейте” и се надяваха бързо да се разминем. Аз обаче се спирах и подхвърлях някоя шега зад която прозираше нездрав интерес към текущите им занимания.  А когато имах повече време влизах в кабинетите им и ги разпитвах надълго и нашироко за сегашната им работа и изпълнението на поставените от мен задачи. Не съм чак толкова лош  човек, но чиновниците в администрацията трябва да се държат изкъсо иначе ти се качват на главата. Казвам го като бивш чиновник, тръгнал от главен специалист и стигнал до зам.-кмет, през всички стъпала на административната стълбица. Тези пък, които ме познаваха повече и от по-дълго време казваха, че съм „добър човек”. Къде беше истината си знам аз… Може би затова толкова харесвам филма „Ван Хелсинг”.  Кейт Бекинсейл го пита: „Едни казват за Вас, че сте светец, а други, че сте убиец. Кое е вярното?”. А той мисли и отвръща: „И двете предполагам!”. Пак се отплеснах, да се върнем на горещия вторник.

Та този ден си бях само заместник-кмет и в гадната пловдивска юлска жега бързах да се скрия в прохладните помещения на ресторанта „Хемингуей” – на сто метра от централната община. Влязох и попитах къде е масата на Божана Апостолова - известна пловдивска поетеса, по-позната като собственик на издателство "Жанет 45". Келнерът ме поведе през лабиринт от тъмни помещения и ме настани на личната й маса. Видната пловдивска издателка беше точна и дойде след две минути, нали тя ме  покани и беше домакиня. Не помня какъв й беше поводът да черпи, но откарахме два часа на ядене и бира. С нея редовно спорим. Тя е много цапната в устата и не цепи басма никому, дори и на мен. Най-обича да плюе политиците,  а аз й го връщам  по посока на „бизнесмените”, към които се числи и тя. Коментирахме и скандала с Давид Черни  Шварц, в който заехме диаметрално противоположни позиции. Даже й подарих разпечатка на електронното си писание по този повод с посвещение и автограф и тя го прие с интерес.
Накрая естествено опряхме до текущата политика – беше 2011 година и през октомври имаше местни и президентски избори. Тъкмо й казвах: „Това ще го правим през втория мандат” и тя ме прекъсна: „Втори мандат няма да имате!”.  „Ооо, така ли и защо?” – поинтересувах се искрено. От политиката и администрацията придобих навика дълго, търпеливо и внимателно да изслушвам хората. От това винаги има полза. Тя сподели, че има една лична гледачка при която ходи и винаги й познавала. Даже се съветвала с нея за бизнес дела. Та тя и казала. Тъй като съм по образование историк и философ съм свикнал да проверявам информацията документално. Затова настоях да ми предаде точните й думи. Божана я цитира надявам се точно: „Славчо Атанасов хората много го обичат и всички ще гласуват за него. Той ще спечели изборите, но Тотев ще ги фалшифицира  и ще бъде кмет!”.

Аз се разсмях. Как ли не, най-краткият виц в Пловдив беше: „Иван Тотев – кмет!!?”. Ние правехме социологически проучвания с две водещи агенции в България и те показваха убийствена разлика. Кметът Славчо Атанасов щеше да спечели на втори тур с голям резултат пред Тотев. Самият Тотев не го харесваха съпартийците му, нито премиера Борисов и като кандидат кмет щеше да има по-слаби резултати от партията си  ГЕРБ. Той ни беше най-удобният противник. Даже като ходех на предавания в Пловдивската обществена телевизия при журналиста  Митко Русков, който макар и стар приятел все ми задаваше гадни въпроси,  казвах в ефир, че предпочитам Иван Тотев да е кандидат кмет на ГЕРБ, защото е съвсем неизбираем и за нас е най-удобният противник. Дори веднъж замествах Славчо и в кметския му кабинет бях извикал тогавашния районен кмет на „Западен”  Здравко Димитров (сега областен управител) по някакъв въпрос. Той упорито се бореше в ГЕРБ да бъде издигнат за техен кандидат-кмет. Кандидатурата му се поддържаше от Бойко Борисов, спортист – спортиста поддържа, (да не кажа нещо друго). Това я правеше обречена, защото Иван Тотев беше кандидатурата на Цветан Цветанов. Не се учудвайте, Бойко винаги е бил по-слабата фигура и марионетка на Цецко физкултурника, който реално управляваше партията, а чрез службите и държавата. И досега също. (По въпроса за войната между Борисов и Цветанов по-нататък.) Та, на Здравко в прав текст му казах следното: „Здравко ти си опасен конкурент. Журналистите те харесват, стоиш добре на телевизията, хората те уважават. Работиш добре като районен кмет, силно избираем си. Затова ще работим против тебе с помощта на всички наши подводници в ГЕРБ. Ние искаме срещу нас на изборите да излезе Иван Тотев за да го отвеем още на първи тур.” Здравко в началото се радваше на думите ми, а в края им пребледня. Чудеше се какво говоря, бъзикам ли го, пробвам ли го, не беше свикнал на такава брутална откровеност в политиката. Казах му: „Същото го казвам няколко пъти, но по - деликатно в разни телевизии и по вестниците”. Дори един път при Митко Русков в ПОТВ се изгаврих и казах: „Ще взема да махна Иван Тотев от поста му и ще поставя за областен Здравко Димитров! Той е консенсусен, с него ще работим по-лесно.” (По-късно той наистина стана областен, но не по начина който предвиждах. Идеята беше след като Иван Тотев загуби изборите на балотаж и Славчо пак стане кмет, Бойко да вземе главата на Цветанов за неудачната му кандидатура, да разжалва Иван Тотев и да го изгони не само от областната управа, но и от изпълнителната комисия на  партията. Да сложи Здравко като областен управител. С него щяхме да работим къде, къде по-добре.) Като казах това в пряк ефир Русков пребледня: „Г-н Долев, Вие току-що отрязахте главата на Здравко Димитров! Сега в ГЕРБ ще го обявят за предател!”. Отговорих му „Е, и! В политиката няма сантименталности! А в ГЕРБ да си се оправят!” Русков явно симпатизираше на Димитров и искаше да го види кандидат – кмет, а това беше моят кошмар. Тогава балотажът щеше да е страшен и непредсказуем. Друго си беше удобният Тотев…

Смеех се на думите на Божана от сърце. Като човек от управлението, който ходи пеша по пловдивските улици и си общува нормално с обикновените пловдивчани по магазините, пазарите и барчетата знаех настроенията. Ние щяхме да имаме втори мандат въпреки тоталната война, която държавата беше обявила на Община Пловдив. Показваха го и социологическите изследвания и настроенията в конкурентните партии. Казваха го и журналистите наблюдавали политическите процеси в Пловдив вече 22 години. Да, Славчо Атанасов щеше да повтори мандата си. Божана се ядоса на веселието ми и повтори назидателно: „Славчо Атанасов хората много го обичат и всички ще гласуват за него. Той ще спечели изборите, но Тотев ще ги фалшифицира  и ще бъде кмет!”.

Продължих да се смея и не смеех да отпия от бирата да не се задавя…

Само три месеца по-късно, през октомври вече не ми беше смешно…  Нито на пловдивчани, нито на българите. И в Европейската комисия не им беше до смях.... 
На 17-ти септември Славчо Атанасов със заповед ме остави да го замествам като ИД (изпълняващ длъжността) кмет и излезе в служебна отпуска за да се кандидатира в изборите за втори мандат. (По-късно и Общинският съвет ме преизбра с 31 гласа от 51 за ИД кмет както е по закона). Казах му на раздяла пред журналистите: „От теб господин Кмете, приемам кметския кабинет и на тебе ще го върна!” Наложи ми се да управлявам Пловдив в най-лошото време. Предстояха масовите протести срещу Кирил Рашков заради убийствата в Катуница и фалшификациите на изборите. Тогава не знаех какво ме очаква … Нито пловдивчани знаеха какво им се пише…

(следва „Престъплението – избори 2011 г.”)
"Пътят към ада е постлан с добри намерения"
"Как Христо Стоичков стана доктор "Хонорис кауза" на Пловдивския университет"

Откъси от книгата „Силите на светлината срещу слугите на сатаната”

Загадката Стефан Гамизов

Изследват Гамизов с предпазни средства

Езикът на омразата съществува наистина. Това са гласовете на всички кресливи глобалисти, космополити и безродници, които с прокурорски тон натрапват тезите си като истина от последна инстанция. Те са нетърпими към чуждото мнение, потъпкват свободата на словото с измислената "политическа коректност", прилагат двойни стандарти в обществения диалог и прокарват мракобесни закони. С човеконенавистническата си дейност връщат теорията и практиката на комунизма под нова форма. Техният нов месия се нарича Стефан Гамизов. Една доволно съмнителна и неясна личност, за която е време да научим истината, не че в момента не се знаят някои неща. При добро ровичкане в Интернет, този глашатай на омразата към българското става ясен като чисто стъкло.

Народът ни е създал две страхотни поговорки: "Който плаща, той поръчва музиката" и "Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си". Приложени към Стефан Гамизов, те го разкриват безжалостно.

И явно трябва аз да го направя, защото ми омръзна да чакам в България да се появи разследваща журналистика. Както е казал Добри Чинтулов:

"Докле е мъничка змията,

елате да се съберем

с крака да й строшим главата

свободни да се назовем! 

На тези страници ще разберете, кой всъщност е Стефан Гамизов. Зловонието на логореята му изтичащо от телевизионните екрани вече заплашва тотално да отрови обществения климат. Трябва да се замислим, какво ще стане, ако този човек случайно получи власт. Впрочем той не крие амбициите си към президентския пост.

Не, че и преди нямахме такива случаи. Например Жорж Ганчев. Но с китарата си и смешните си приказки по-скоро създаваше веселие от телевизионния екран. Докато не събра 17% на едни президентски избори през 1996 г. и стана трети. И замалко да отиде на балотаж.

Едва ли някъде другаде ще прочетете всичко това. Или не го знаят, или не смеят да го напишат, или пък не им го публикуват.Е, тук ние знаем, пишем и публикуваме. От Вас остава само да прочетете и да се замислите. Поради големият обем на материала ще го разделим на две части.

На какво Ви прилича Гамизов? На защитник на човешките права и демокрацията? На говорител на "активното гражданско общество"? На "будната съвест на нацията" На издателя на списание "Идеалист"? На "антифашист"? Защото и комунистите се правеха на "антифашисти". Въпреки, че Хитлер се учеше от тяхната идеология за изграждане на тоталитаризъм.

И Мусолини беше виден социалист и съквартирант с Ленин в Женева. Преди да създаде фашизма.

“Макс Фриш, когото интервюирах навремето в Женева, ми каза, че, докато бил дете, баща му го плашел с Ленин. Неизвестният никому руски емигрант Улянов живеел на тяхната улица. И баща му, когато Ленин минавал покрай тях, казвал:
‘Виждаш ли го, минава разрушителят на света. Ако не слушаш, ще те дам на него’” [Тома Томов, “Сатаната вдясно от бин Ладен”, вестник “Стандарт”, 11.10.2002].

Долу - прословутата рисунка на учителката на Хитлер по живопис.

Ленин и Хитлер играят шах в дома на Ротшилд - 1908 г.

 

А комунистическото управление беше най-престъпното, зловещо и кърваво на всички времена и епохи. И още нещо - Сталин и Хитлер бяха съюзници от август 1939 до 22 юни 1941 г. Благодарение на този съюз Западна Европа изчезна от картата. А впоследствие Източна Европа изчезна от картата. До това ни докараха типовете, чиято идеология и цели прокарва днес Стефан Гамизов - месията на космополитизма и глобализма. С техните методи и средства. Която идеология не е нищо друго, освен осъвременено издание на комунизма.

И внимавайте, този човек се готви да ни управлява. Как - вижте на видеото. И това не е смешно. Той има могъщи господари, а и си е повярвал истински. Такива в историята сме ги виждали от Ленин, през Сталин и Мао до Пол Пот. Трябва да го поставим на мястото му, докато е време. Отдавна се канех да напиша този текст. Още когато вестник "Атака" написа следното: "Изчезването на българите - твърди Гамизов във в. "Монитор" от 24 август 2007 г. - е неизбежно и нужно за доброто на целия свят, защото българската същност е патогенна и опасна. А ислямизацията на България била здравословен процес, защото мюсюлманската общност е жизнена, също като ромската."

Истината e малко по-различна. Точните думи на Гамизов пред Лияна Панделиева са: "Ние се страхуваме от мюсюлманите в България. Хората от традиционния български етнос и с християнско вероизповедание ги считат за заплаха. Причината за това е, че тяхната общност е жизнена и не страда от социални заболявания, които биха довели до нейното маргинализиране и впоследствие - изчезване. Това обаче не се отнася до българската общност, която боледува много тежко и е изправена пред изчезване в обозримото бъдеще.” И още: "Българската общност е подложена на тежък натиск от собствените си общностни заболявания. Те са три. Първото е т. нар. аморален фамилизъм. Понятието е на американския антрополог Едуард Бенфийлд, което той развива през 60-те години на миналия век и дефинира като тежко заболяване на традиционни общности, които се разпадат под натиска на модернизацията."

Ако прочетете цялото интервю на Лияна Панделиева, което между другото е публикувано на 23, а не на 24 август 2007 г.ще видите съвсем друга картинка. Стефан Гамизов се проявява като "патриот," който тъгува поради неизбежната смърт на българския народ и се декларира като християнин: "Но изпитвам тъга, като човек представител на християнското вероизповедание. Говоря от културна, а не от догматична гледна точка. Но, от друга страна, си мисля, че ние сме стара нация и е възможно просто да ни е дошло времето да си отидем под натиска на модерността, която не можем да приемем и да асимилираме." Всъщност той казва "християнин", но старателно избягва определението "православен". Но не това е важното. Тезата му нито е нова, нито е интересна. Барон Едмонд де Ротшилд, който се жени за българската скулптурка Веселина Георгиева (Лина де Ротшилд) през 1958 г. и няколко години по-късно се развежда с нея, толкова я е намразил, че преди смъртта си изрича проклятие (или предсказание): "През 2030 г. няма да има нито държава България, нито живи българи!" ("Фамилията Ротшилд не прави нищо случайно. И така три века." от Николета Велкова, сп. "Мениджър", бр. 11 (ноември) 2008 г. стр.90)

(Да избързам напред и да успокоя разтревожените читатели, че нито Ротшилд, нито Гамизов са прави. През 2030 г. няма да я има на картата държавата Израел и евреите си го знаят, защото още в началото на 90-те години високопоставени шефове на "МОСАД" идваха да преговарят тайно с българското правителство да приеме обратно поне 50 000 евреи, потомци на изселените след 1945 г. в Израел, но това е друга тема. Ротшилдовото предсказание е вярно отнесено към Ерец Израел и със заместването на евреи с българи просто се опитва да предотврати неизбежното. В еврейската религиозна традиция това е познат прийом, но както и те много добре знаят, че не винаги върши работа. Понеже темата е интересна ще я оставим за друг път.)

Тезата на Гамизов доразвива Ротшилдовата идея, като я облича в наукообразна форма. Това, не означава, че го оправдавам, защото има една стара истина, че: "пропагандистът лъже, дори и когато говори истината". А Гамизов е точно пропагандист, при това добър, а не е учен. Както и сам признава не е завършил висшето си образование. Но много му се иска да го приемат насериозно и често използва наукообразен изказ. По това прилича на друга една "видна българка" - Мартина Балева. По-важното е, че не говори истината, също както и тя.

Всъщност последният подтик да напиша тези редове ми даде "участието му" в предаването "Сеизмограф" на Светла Петрова по БТВ на 14.02.2009 г. Там Гамизов разкри истинския си лик. Прояви се като един неуравновесен индивид, който с прокурорски тон, за който и Андрей Януаревич Вишински би могъл да му завиди, натрапваше "истината" си от последна инстанция. Поканен да изкаже мнение за гаврата на циганите с българските гробове в едно кърджалийско село, заснета на мобилен телефон и тиражирана в Интернет, той не каза и дума по темата. Вместо това нападна евродепутата Димитър Стоянов с думите, че "Атака" е протофашистка организация, която е "въвела езика на омразата". Като във вица, а Вие защо биете негрите? Накрая се опита и да бие евродепутата. И такова поведение виждаме от един самопровъзгласил се "говорител на гражданското общество" и "защитник на правата на човека". Колкото и да му е неприятен Стоянов, елементарното възпитание и уважение към събеседника изключва неистови крясъци, прекъсване на опонента и неизслушване на аргументите му. Или заобикаляне на въпрос на който не желаеш да отговориш. Особено евродепутат, за който са дали гласовете си избирателите. Институциите трябва да се уважават. На г-н Гамизов може да не му е приятен г-н Димитър Стоянов, както на мен не ми е приятен Ахмед Доган или президента Първанов и премиера Станишев. Но те са избрани демократично и можем да ги свалим само с избори или да ги критикуваме словесно и писмено, но без да ги бием, нали така г-н Гамизов? Това е основен принцип на демокрацията.

В друго едно предаване "Пирамида" по ТВ2 (запомнете телевизията, накрая ще видим чия е), Гамизов с пяна на устата истерично бълваше обиди към българския народ, който не "бил спасил Беломорските и Македонските си евреи". А отделно от нетърпящия му възражение тон, той просто изрече долни лъжи. За да го разочаровам ще му кажа, че и там не беше оригинален. Насоката явно му е дадена по-рано от Ноа Гал-Гендлер на 8 март 2007 г. в статия във вестник "Дневник" със симптоматичното заглавие: "Заблуда е описването на Борис ІІІ като спасител на българските евреи" Там той пише между другото следното: "По-специално описването на Борис ІІІ като спасител на българското еврейско население е заблуда, която натрапчиво обърква добре документираните исторически данни.".... "Именно поради това е важно България да поеме отговорност за съдбата на евреите от Македония и Тракия." Понеже никой в България тогава не знаеше, кой е този автор, вестникът под линия слага забележка: "*Ноа Гал-Гендлер е посланик на Израел в София. Статията е по повод 10 март, когато в България се отбелязва годишнината от спасяването на българските евреи."Както се казва коментарът е излишен. От друга страна си мисля, какво ли би станало ако българският посланик в държавата Израел напише такава статия във вестник "Аарец" под заглавието "Шестте милиона еврейски жертви в Холокоста са заблуда, която натрапчиво обърква добре документираните исторически данни." Е, май направих коментар, въпреки, че беше излишен. Тогава да го докарам докрай. За такива изказвания в местния печат посланикът на държавата Израел трябваше незабавно още на другия ден да бъде обявен за "персона нон грата" и да си стяга куфарите за вкъщи. Не защото историческите факти не бива да си дискутират, а защото това не е работа на посланниците. Когато те го направят, това се нарича намеса във вътрешните работи на държавата домакин. Но той не беше единствен.

Когато през ноември 2007 г. Максим Бенвенисти поема поста председател на "Шалом" от Емил Кало, който подава оставка защото е включен в листата на БСП (къде другаде) за евродепутати, още на първата си пресконференция казва: "Ще търсим виновните за депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония, които са били под българско управление и Западните покрайнини, в нацистките лагери на смъртта." Той пък е бивш секретар на ДКМС във ВМЕИ. Упорити и праволинейни както се казва. И в отстояването на ционизма и в отстояването на комунизма.

Така, че Гамизов пее ария на клеветата по чужди ноти. С цел да изличи напълно националното достойнство, като отрече милосърдието и смелостта на българите спасили еврейските си сънародници. Парадоксално но факт, в това мръсно дело той е заедно с иначе недолюбвания от него президент Първанов, който в Израел призна несъществуващата "вина", че не сме спасили 11 343 евреи от Беломорието при официална визита там. За този гаф на Първанов вестник "Дневник" пише: "... по време на срещата си с израелския президент Шимон Перес българският му колега е заявил следното: "Когато изразяваме заслужена гордост за това, което сме сторили за спасяването на евреите, ние не забравяме, че в същото време в България е имало антисемитски режим и не бягаме от отговорността си за съдбата на над 11 хиляди евреи, които са били депортирани от Тракия и Македония в лагерите на смъртта". "Аарец" припомня, че след падането на комунизма всички български държавници, посетили Израел, са отказвали да поемат отговорност за тогавашните събития. Първанов, член на социалистическата (бивша комунистическа) партия, е първият, който прави това, допълва изданието. Президентът Шимон Перес също подчертал историческата двойнственост в поведението на България по време на войната. През 2000 г. паметник на цар Борис Трети бе премахнат от мемориалната гора в Ерусалим след протест на потомци на македонски евреи, допълва "Аарец". По същата причина в музея към Мемориала "Яд Вашем" на таблото, отбелязващо специалните заслуги на България за спасяването на евреите си бе добавено "с изключение на 11 хиляди евреи от Тракия и Македония". Бившият дипломат доктор Нисим Юша (шеф на организацията на македонските евреи) коментира пред вестника в четвъртък, че думите на Първанов са "голямо постижение и важна крачка напред", но допълва, че организацията им иска България да поднесе официално и публично извинение." Дребен детайл. Президентът Първанов явно не се гордее със стореното. Нито го е отрекъл, нито го е потвърдил официално. За сметка на това горецитираният Бенвенисти е присъствал на срещите му в Израел и после в България потвърди казаното от президента. Кръгът се затвори и Гамизов може да е доволен, че усилията му дават резултат.

Да напомним, че Гамизов е "българин". А един истински евреин при това бивш комунист - полковник Сами Рафаел в интервю пред вестник "Македония" на въпроса на журналистката:

"- Какво ще кажете за тезата - обвинение към Царство България за съдбата на 11-те хиляди беломорски евреи?" отговаря следното:

"- Демагогия, манипулация, неистина! Нашата история, трънената българска съдба, изискват почтеност и затова нека припомним онова време - от цар Борис III до последния човек от народа нямаше друго освен естествен стремеж към надмогване и елиминиране на драконовските клаузи за Ньойския диктат. Присъединяването на България към тристранния пакт през Втората световна война, дошла именно вследствие на Ньойския договор, става заради обещанието на Третия райх за връщане на насилствено изтръгнатото от България. В окупираните гръцки и югославски територии дадохме наш военен корпус - и там български войник не извърши нито едно, нито едно посегателство спрямо евреи. Заедно с това българският войник пазеше границата ни с Турция заради възможно съветско нападение от южна страна. Но господар вън от границите ни беше Айхман - в окупираните територии нито българският цар, нито българското правителство имаха нужната власт. Затова и към монарх, и към народ, и към войска - не може да има никакво обвинение за съдбата на беломорските евреи. Смешно и неблагодарно е подобно нещо. Царство България имаше достойнството да не участва във въоръжени действия нито срещу Германия, нито срещу СССР. Царство България имаше достойнство да притежава личности като екзарх Стефан, митрополит Кирил, Елин Пелин, Димитър Пешев. Кое име по-напред да изброи човек, за да не пропусне нито един свят от жестоко и за българските евреи време..." (пълният текст в статията "Комунизмът отне правото на българина да бъде националист във в-к "Македония", бр. 16, 22 април 1998 г.)

Неведоми са пътищата Господни. Един евреин - бивш комунист, изселван и репресиран в Царска България, си остава искрен български националист и милее за Отечеството си България, в което вече не живее от над петдесет години. А един "българин" - Гамизов приглася на хора на клеветниците.

А факт е, че има евреи и евреи. Както сред българите има българи и "българи". Имаме си и Васил Левски, имаме си и Ненко Балдьовеца, издал събранието в Оборище на турците. Има един евреин крупен земевладелец в Пазарджишка околия, който откупува българи заловени от турците и водени на явна смърт по време на Руско-турската война - 1877-1878 г. под предтекст, че му трябва работна ръка в чифлика и ги спасява зад вратите на имението си. След като идват руските войски ги пуска по-живо, по-здраво. "Списъкът на Шиндлер" ряпа да яде. Между другото руската армия дава 39 000 жертви в тази война от които 16 000 на Кавказкия фронт в Армения и Грузия и 26 000 в България. А турските войски и башибозук при отстъплението си избиват около 200 000 мирни българи. Та евреина е направил едно добро дело и заслужава да му издигнем паметник в Пазарджик. (Тази история я знам от приятели евреи, но за мой срам му забравих името и съм се зарекъл да ги накарам, да ми я опишат, а те имат и документи и ще я публикувам)

Но има един друг по-известен френски евреин в тази война - (Сев) Соломон Леви - роден в Цариград, по-известен като Сюлейман паша, който е "прочут" със зверствата си при потушаването на въстанията в Черна гора (1862) и остров Крит (1867), и пак в Черна гора през Сръбско-турската война в 1876 г. Специално в България през Руско-турската война, остава в историята със зверското избиване на около 15 000 души в Старозагорско. В църквата "Света Троица" - в храма и двора й, са били изклани над 2 500 души. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци на тяхната мъченическа смърт. В началото на януари 1878 г. е имал намерението да опожари и София, за да затрудни руската армия, но бил разубеден от равина на града защото, голяма част от жителите на София са били евреи. Та този евреин как да го квалифицираме освен като морален изрод? Впрочем за некадърността си при битката при Шипка и впоследствие при Пловдив е осъден от турски военен съд на 15 години затвор, които отчасти излежава. Пред съда се оправдава, че нямал българи разузнавачи. Явно тогава не е намерил предатели. А един български малоумник на който ме е срам да му пиша името, че го познавам, - политик - зам.-министър на две силови министерства последователно по време на управлението на Иван Костов, предложи да направим паметник на Соломон паша под Шипка.

Има и един български (еврейски) военен герой - полковник Аврам Таджер, носител на ордени за храброст от Първата световна война, пратен с дипломатическа мисия от Царство България да защитава правата на българите от Западните покрайнини по време на Първата световна конференция за правата на малцинствата, която е организирана от ОН в Женева през 1926 г. Но има и един терорист-комунист - съветски шпионин и агент - Леон Таджер запалил петролните рафинерии в Русе през Втората световна война и естествено е осъден и обесен за държавна измяна.

В резюме на гореказаното "евреин" не е мръсна дума. Мръсната дума е "комунист". А моето отношение към евреите съм описал в "Записки на ксенофоба, расиста и шовиниста" - трите любими думи на Стефан Гамизов.

Ако отворите Гугъл с името Стефан Гамизов, ще ви се изпишат 30 700 страници за него (към дата 15 февруари 2009 г.) В осемдесет процента от тях ще прочетете интервютата му по медиите с обилни коментари към тях. Половината от писалите коментари го подкрепят като "будната ни съвест", "новият президент", "новата надежда на гражданското общество" и т.н. Другата половина го хулят като "платения глашатай на Станишев", "човекът без биография", с "неясен бизнес и пари" и "слуга на американците". Останалите 20% са писания за него, които са същите като пропорция "за" и "против". И в тези 30 700 страници с мъка ще намерите някаква стойностна информация за загадъчния Гамизов. Както и за възгледите му, които се сменят от интервю в интервю. Сега ще попълним празнотите за личността му. Защото е време да се пише компетентно и отговорно.

"Кажи ми кои са ти приятелите за да ти кажа какъв си."

Да започнем с думите на Харалан Александров за Гамизов изречени по БТВ: "Той е типичен self made, той е работил в гигантски корпорации. Това, което говори, не е извлечено от теорията, а от практиката. Нарекоха го агент на промяната. Той не просто отразява действителността, а я размества." и още: "В негово лице разпознавам за първи път в България автентичен самосъздал се граждански активист от англосаксонски тип. Съчетанието от качества като предприемчивост и религиозност, прагматизъм и идеализъм, методичност и вдъхновеност, патриотизъм и космополитизъм е присъщо на американската гражданска култура и за жалост е доста рядко по нашите земи."

Да видим биографията на въпросния „самонаправил се” Стефан Тодоров Гамизов. Роден е на 15 април 1971 г. в Лясковец, в семейството на Савина и Тодор Гамизови, но след развода на родителите майка му го взема и се завръща в Монтана при бабата и дядото Стефан и Вера Боцеви където живеят в панелка в покрайнините на града. Братът на майка му Светослав Стефанов Боцев, инженер в местен завод замества липсващия баща. След промените вуйчото започва частен бизнес и в момента участва в три фирми „Триада проект” ООД, „Триада инженеринг ООД”. „Монтекс-М инвест 96” АД, както и в „Геримакс” ДЗЗД, а е и политически активен. Участва в три поредни избора за местна власт, в листите за общински съветници на ВМРО-БНД през 1999-та година, широка дясна коалиция "За Монтана" през 2003-та и коалиция "ЗАЕДНО ЗА МОНТАНА" в 2007-ма година.

Стефан през 1988 г. завършва природоматематическата гимназия. После следва в Минно-геоложкия институт в София. Успоредно с това започва и дребен бизнес като регистрира с Решение 1822 от 14.09.1992 г. на Окръжен съд – Монтана фирмата „Стефан Гамизов – Комерсиал” ЕТ с предмет на дейност „Търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия”. Следва тежко заболяване на 24 години, (за което той не иска да говори, а враговете му твърдят, че е лежал на 4-ти километър в София) поради което прекъсва образованието си. На 30 години оздравява и както самият той твърди, е уверен че: „може да се справи с всичко, даже и със смъртта, когато тя идва, без да й е време". Връща се в университета, взема някой друг изпит, но после го напуска, защото преценява, че няма смисъл.

През 1997 г. сключва брак с Боряна Дякова, с която имат две деца. Техен кум става Асен Дюлгеров – по това време секретар на Столичната община и дясна ръка на кмета Софиянски - кмет образец на честност и почтеност, доказано и от съда. Дюлгеров е интересен човек. Понастоящем е във:

1. Фондация "Св. Великомъченик Мина",

2. Фондация "Евро-Атлантически трансплант алианс",

3. Статус инвест” АД.

4. Сдружение "Българска асоциация на тъканните банки"

5. Сдружение "Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция-екорегиони"

6. „Национален консултант по обществени поръчки” ООД,

7. Манастир "Св. Крал"

8. „Екозона” АД,

9. „АГФ Консълтантс” ИНК. – регистрирана на Британските Вирджински острови

а преди време е участвал още във

1. Фондация "РЕФЕРЕНДУМ.БГ", (заедно с Гамизов разбира се)

2. Фондация "Американо-Българска Фондация за развитие на медицината и биотехнологиите"

3. Сирлещов, Дюлгеров и партньори ДЗЗД,

4. Сдружение "Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление"

5. Сдружение "Екозона София"

6. Политическа партия "Съюз на Свободни демократи"

7. "Еколониа" ООД,

Въпреки рамото на толкова всестранно развит човек като Дюлгеров – политик, администратор, предприемач, консултант, християнски активист, благотворител и какво ли още не, бизнесът на Стефан Гамизов нещо не потръгва.

За сметка на това бизнесът на Асен Дюлгеров в последно време процъфтява. По-специално с “Американско-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите”, Сдружение "Българска асоциация на тъканните банки" и Фондация "Евро-Атлантически трансплант алианс".  От търговия с трупове в буквалния смисъл на думата. Както пише в едно разследване на в-к “Гласове”:
“България е на последно място  по брой извършени трансплантации, но за сметка на това е световен първенец по износ на био-материал от човешки произход  (тъкани и клетки от починали донори) Участниците в тази безобразна търговия я наричат международен обмен, но всъщност обмен няма, защото от България се изнася замразен човешки биоматериал, обработва се предимно в САЩ и какво се случва после с него, можем само да гадаем, но това, което pнаем, е, че не се връща в България. Германският евродепутат Петер Лийзе в интервю за Дойче  Веле” твърди, че в България се експлантират нелегално органи срещу заплащане. Той се позовава на доклади на неправителствени организации. И ако това звучи като филм на ужасите, то това, което ще разкажа, не е сценарий на американски трилър, а е грозната действителност, в която България доставя на САЩ тонове човешки биоматериали.
На 07.02.2002 г. е подписан договор, обезпечаващ Програмата за експлантация на биоматериали между “Бултрансплант” (сегашна Изпълнителна агенция по трансплантации), ОСТ ДЕВЕЛОПМАН (дъщерна фирма на американската ОСТЕОТЕК) и Американско-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите.
Този договор постави в пълна зависимост от една чужда частна фирма дейностите по експлантацията на тъкани и търговията с тях. Благодарение на този договор за 5 години от България е изнесено скандално количество биоматериали, равняващо се на 21 тона.Този договор предоставя изключителни права и монопол именно на тази фирма върху дейностите, свързани с експлантация на биоматериали.Този договор съдържа клаузи, които са, меко казано, смущаващи. Тези клаузи гарантират бонуси за “висока продукция”... изплащани директно на екипите, извършващи експлантациите.Това неминуемо ги мотивира към по-голям брой експлантации, което често нарушава всякакви морално-етични норми, а нерядко и някои закони.

Чрез този договор българската страна се ангажира да предлага и подкрепя всякакви промени в нормативната уредба, които да обезпечават Програмата за експлантация на биоматериали. Най-вероятно именно така се стигна до последните промени в закона за трансплантациите, с които коренно се промени философията на донорството. Във връзка с този договор има образувано досъдебно производство с привлечен като обвиняем Янко Начков за извършено от него престъпление относно сключена неизгодна сделка (има се предвид договора) в качеството му на директор на “Бултрансплант”. Досъдебното производство е с номер 365/2004 г., но се питам в чие ли чекмедже събира прах като много други. Особеното в този договор е, че той, освен че е секретен, може да бъде прекратен само ако две от страните пожелаят това.”
(в-к “Гласове” бр.33/2009 г. статията - “Донорството в България - и безскрупулен бизнес” от Антонела Понева ) По повод на този срамен договор в Народното събрание става скандал. Ето какво казва депутатът от ДСБ д-р Васил Паница:
“...Уважаеми колеги, последната промяна на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки създаде възможност за злоупотреби в хода на трансплантацията и трансплантационния процес, като въведе така нареченото понятие "разумно кратък срок". Това дава възможност, чрез това понятие, да се спекулира с възможността близките на починалия да дадат императивно своето разрешение за експлантация.
С отпадането на понятието "разумно кратък срок", което ние предлагаме в законопроекта, се подобрява възможността за прозрачност и контрол над тази дейност - процесът на експлантация на органи и тъкани от починали лица, както и за стриктно спазване на принципа на доброволност и съгласие в процеса на трансплантация.
На второ място, по § 2 на законопроекта станаха, както ви е добре известно, скандално известни факти около договора на Изпълнителната агенция по трансплантация с фирмата "Ост Дивелъпмънт", поради което се налагат промени в този фрагмент на законодателството. Недопустимо е разрешението за експлантация на трупове, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза, и по-точно на тъкани и кости, да се извършва от съдебен лекар, който сам дава разрешение на себе си по няколко причини. Съдебният лекар получава възнаграждение за всяка експлантация на кости. Той дава сам разрешение за експлантацията. Освен че е финансово заинтересован, по този начин се опорочава целият процес на съдебно-медицинската експертиза. Защо? Защото преди да се извърши самата съдебно-медицинска експертиза се извършва експлантацията на костите. За да се извърши експлантация на кости, трябва да има дезинфекция на крайниците. Най-често това са дълги тръбести кости на феморалната, бедрената част и подбедрената част. След като има дезинфекция, не е възможно никаква съдебно-медицинска експертиза - изтриват се петна от кръв по повърхността на кожата, които имат важно съдебно-медицинско значение, други биологични екскременти от повърхността на кожата и последвалата съдебно-медицинска експертиза въобще не е такава. Така че, има ли предварителна експлантация на кости, подложено ли е на тази процедура, вече последвалата съдебно-медицинска експертиза не е такава по същество.
Нашето предложение е това разрешение да се дава от главния прокурор, като имаме предвид, че не директно от него, а хората, които са на административно подчинение на главния прокурор. Ние не измисляме това понятие. То е въведено във Франция. Такава процедура съществува във Франция. За това имаме положителното становище на Върховна касационна прокуратура.
Вчера съвсем бегло бяха споменати някои фрагменти от писмото на Върховна касационна прокуратура, но не се съобщи най-важното, цитирам: "За да се гарантира качеството на процесуално-следствените действия предлагам разрешението за вземането на органи, тъкани и клетки от труп, който подлежи на съдебно-медицинска експертиза, да се дава от компетентния окръжен или градски прокурор или негов заместник." Така че позицията на Върховна касационна прокуратура е позитивна. По § 3, 4 и 5 от законопроекта. Скандалният договор с "Ост Дивелтмънт" показа и други дефекти в законодателството. Знаете, че договорът е сключен с Министерство на здравеопазването и е секретен, което е скандално. А защо е скандален сега ще ви кажа. Ние направихме една проверка какви количества кости се изнасят от България. Тази проверка беше адресирана чрез писмо до министъра на финансите Пламен Орешарски, по-точно отдел "Митници", където има неопровержими данни какви количества кости се изнасят от България. За периода 2002 - 2006 г., слушайте внимателно, от България са изнесени 17 хил. 77 кг. кости - 17 тона кости! Това е повече, отколкото износа на Съединените щати, Канада и Европейския съюз, взети заедно! Явно е, че става дума за далавера. Печалбата на някои фирми е от порядъка на 93 млн. долара! И ние мълчим на този скандален факт!
За да може в бъдеще да се избегне възможността да се сключват подобни неизгодни договори, от които ставаме за смях, от този фантастичен експорт, ние предлагаме промени в параграфи 3, 4 и 5 и по-точно режимът за органите, действащ в момента, да се изравни с този за тъканите, въпреки че има други аналози в международните договори. Този скандален факт - тези 17 тона кости налагат това нещо. Благодаря ви.“ (СТЕНОГРАМА от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (№ 654-01-128 от 13.09.2006 г., 40- то НС) А във факсимилетата на документите публикувани от вестник “Гласове”се виждат и договори с Фондация "Евро-Атлантически трансплант алианс".  Да, явно много хубав човек и благочестив християнски активист е Асен Дюлгеров - първият приятел и кум на Гамизов. Да го наречем мародер ще е слабо. Все пак мародерите ограбват само вещите на мъртвите. Така, че да не ги обиждаме. По-скоро ми се върти из ума едно сравнение с д-р Менгеле. И разбира се за бизнеса на кума си Гамизов мълчи. Няма интервюта по темата, няма декларации и обръщения на "Гражданската лига". Може би защото той защитава човешките права, а не правата на труповете. А иначе се прави на християнин. А нали ние християните знаем, че тялото е храм на душата и трябва да се грижим за него приживе и да не го оскверняваме след смъртта.
Но да продължим с “бизнеуспехите” на Гамизов. През 2002-ра той учредява и сдружение „Национален клуб по приложна стрелба-Динамик", в което е съуправител с Тодор Коцев - сина на покойния вече Венелин Коцев (член на секретариата на ЦК на БКП, зам.-министър по машиностроенето). Вижда се вече червената връзка на този иначе “десен”, “либерален”, “антикомунистически” “граждански активист”.

Оттук насетне започват легендите на Гамизов: „....че е имал бизнес в Румъния и там се е запознал с представители на японската компания „Мицуи", които „много го харесали". И понеже „Мицуи" искали да пробият в нашите ТЕЦ-ове, избрали го да продава булдозери и гумени ленти за рехабилитацията на 1-4 блок на ТЕЦ-2 на „Марица изток". Гамизов пробил....” После следват хвалбите му за собствената компания: "Собственик съм на една от шестте компании в Европа, които се занимават с предотвратяване на т.нар. лоши бизнес практики. Това означава, че ние се занимаваме с унищожаването на всичко онова, което е толкова мразено в българското общество - корупция, заговори, различни форми на измами и злоупотреби – за корпоративни клиенти...." И така нататък и така нататък.

Е добре, да видим този борец срещу корупцията. Гамизов основава през 1999 г. "ЕС ДЖИ Инженеринг" ЕООД (Решение 1 от 05.03.1999 г. по ф.д. 3118/1999 г. на Софийски градски съд, партиден № 49929 рег. 1, том 543, стр. 38, със седалище - район Младост, п. код 1719 ж.к. Младост 2 бл. 227 вх.В ет.6 ап.61, тел. 971-38-59) Понастоящем офисът му се намира в Бизнеспарк София сгр. 12 Ет.2, п.к. 1113 и има съуправител Христо Георгиев Христов, който пък се появява и в „Асоциация БАРС” ДЗЗД. Запомнете тези имена, сега ще ни потрябват. Защото в тази асоциация дялове имат твърде интересни хора и фирми, които трябва детайлно да изброим.

Като например Николай Банев с „АКБ комерс” в която и бил съдружник с небезизвестния Красимир Георгиев – станал медийна звезда по време на енергийните скандали с Румен Овчаров и кражбите от Столичната топлофикация на Вальо Топлото. Друг интересен субект е „Аполо” ООД в което има един Николай Петров Цветанов, който пък в една друга фирма (по-точно „Ар ен Ви интернешънъл” ООД) е с Радослав Тошев Тошев сега съветник в Столичния общински съвет от ГЕРБ. (Баща му е Тошо Тошев - медиен магнат, по-известен като агент „Бор”. Можете да се сетите, защо Гамизов е чест гостенин във вестник "Труд")

Друг участник в консорциума е фирма „Балкам” АД на небеизвестния Пламен Любенов Юруков – бивш шеф на СДС, забъркан в безкрайни корупционни и ченгеджийски скандали. СПТО ВИНС, пък е казахстанската връзка с под 10% от капитала. Да си припомним, че Юруков беше почетен посланик на Казахстан у нас.

Още една интересна фирма в това прелюбопитно сдружение е „Биндер” АД, заради изпълненията на която с "батко и братко" в пътния фонд Европа ни спря финансирането. В управата на това ДЗЗД „БАРС” заедно с Христо Георгиев Христов, седи и Веселин Райчев Георгиев бившия шеф на фонда Републиканска Пътна Инфраструктура, който в момента е подсъдим за аферата "батко и братко". И така Стефан Гамизов взема за съуправител Христо Христов, който както видяхме е в една компания с доста "оперативно интересни лица". Нещо интересно - „Ес Джи инженеринг” ЕООД е дружество с едноличен собственик Гамизов. За какъв дявол тогава му е притрябвал още един управител – въпросния Христов? Може би заради връзките му с Николай Банев, Веселин Георгиев, Пламен Юруков и други такива герои? Иначе Гамизов е борец срещу корупцията и има фирма за „предпазване от лоши практики”. Каква по-лоша корупционна практика да се окажеш навързан като свински черва с поредица от скандално известни корупционни герои?

От своя страна „ЕС ДЖИ инженеринг” е собственик на „Ес Джи и ринюъбълс” ЕООД и „Ес Джи и кънсълтинг” ЕООД, с  вече едноличен управител Стефан Гамизов. Те са регистрирани през 2008 г. през август, ако това е интересно.  Освен това е създал и „консорциум ЕС ДЖИ – Михаилдизайн ДЗЗД, заедно с фирмата на Михаил Бенчев Бенчев „Михаилдизайн – дизайнерско бюро”  ЕТ. Явно още един приятел на Гамизов. По-интересно е сдружението  „консорциум Ес Джи и  ДЗЗД” – изобщо Гамизов явно много обича тези ДЗЗД. Едно пояснение за несведущите. ДЗЗД означава Дружество по закона за задълженията и договорите. Та точно в това ДЗЗД управлявано естествено от Стефан Гамизов участват освен вече ясната „Ес Джи инженеринг” ЕООД и внимание "SG engineering Washington LLC". Така, дали не намерихме въпросната фирма за борба с лоши корупционни практики? Това ще разберем по-нататък.

Сега да огледаме отблизо още един от приятелите на Гамизов – „социалния антрополог” Харалан Александров Александров. С неговите думи по адрес на Гамизов: "Той е типичен self made, той е работил в гигантски корпорации...” започнахме раздела за приятелите. Харалан официално казва, че е приятел на Гамизов. Логично е да предположим и че Гамизов му е приятел. И как не, Харалан, Гамизов и съпругата на Гамизов – Боряна Дякова Гамизова са тримата управители на фондация „Референдум БГ”. А по-горе стана ясно, че кумът им Асен Дюлгеров в началото е бил в ръководството й. Както виждате - една доста мила семейно-приятелска фондация.От която чакаме да създаде гражданското общество, защото си нямаме такова, както разбрахме от многобройните изказвания на месията Гамизов. Как точно ще го създаде ли? Ами чрез новосъздаденото сдружение "Гражданска лига на България". В нейната управа са включени странни субекти. Копирам директно регистрацията за да не си помисли някой, че се шегувам:

УПРАВЛЯВАЩИ:
БОРЯНА ДЯКОВА ГАМИЗОВА Държава: България, Длъжност: Друга длъжност, Роля: Член на управителен съвет
ЕС ДЖИ ИНЖЕНЕРИНГ, ЕИК 121854268 , Държава: България, Длъжност: Член , Роля: Член на колективен орган на управление
СТЕФАН ТОДОРОВ ГАМИЗОВ, Държава: България, Длъжност: Председател , Роля: Управляващ
ФОНДАЦИЯ "РЕФЕРЕНДУМ.БГ", ЕИК 131371353 , Държава: България, Длъжност: Член , Роля: Член на колективен орган на управление
ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ АЛЕКСАНДРОВ, Държава: България Длъжност: Заместник председател , Роля: Член на управителен съвет.

Така, управляващи са семейство Гамизови и семейният приятел Харалан + фирмата на Гамизов, в която управител е Гамизов и фондация Референдум БГ в която управляващи са семейство Гамизови и техният приятел Харалан. Или в управата ще бъдат Стефан Гамизов - три пъти, Харалан - два пъти и Боряна - два пъти. Общо седем. Това е то "Гражданската лига на България", която ще ни учи на демокрация, граждански активизъм, ще защитава правата на човека и ще воюва с ксенофобията, антисемитизма, фашизма, расизма и всичко друго, което може да измисли Гамизов. Или му го подскажат отвън. Та имаме си още една мила семейно-приятелска гражданска лига.

А в началото Гамизов не говореше ли че българското общество е болно от аморален фамилизъм? Честно казано по-горе не разбрах за какво става дума, но сега вече май ми просветна. Сигурно и на теб читателю ти просветва? Древните римляни са имали една прекрасна поговорка : "Лекарю, излекувай себе си". Но за лекарите и диагнозите накрая. Сега да се върнем на приятелите - по-специално Харалан.

Та въпросния Харалан Александров има 20% от „Динамика консулт” ЕООД. Още четири души в тази фирма имат по 20%. Да обърнем внимание на един от тях – Рафаел Марко Чичек. Човекът със това странно име е освен сред съсобствениците на „Динамика консулт” ООД и в управата на Сдружение „Софийска ложа Кармел 3355 Б`ней Б`рит” регистрирана на бул. „Александър Стамболийски” № 50. В управата и са още и Беки Давид Ашер, Давид Соломон Бенйозеф, Йосиф Якоб Асса, Соломон Арон Бали, Фани Алфред Криспин и Хени Жозеф Лорер. Някои от тях са в „Централния Израелтянски Духовен Съвет” и в „Религиозната общност на евреите в България” и в кооперация „Геула” регистрирана на адреса на ложата. Тоест това е еврейският религиозен елит в България.

Харалан е и в управата на фондация „Институт Отворено Общество” и фондация „Сорос център за културни политики”. За Джордж Сорос и печално известните му фондации в България, няма смисъл да припомняме кои са и какво точно вършат. Това и читателите сами знаят. Но сега става ясна еврейската връзка в дейността на Стефан Гамизов. Както го хвали списанието „Обектив” на Българския Хелзинкски Комитет” – друга една печално известна антибългарска организация: „Проектът "Списъкът на Шиндлер" на ложа "Кармел - Б`ней Б`рит" е уникален. Освен организацията за неговото реализиране се включва г-н Стефан Гамизов, президент на фондация “Референдум БГ”. Той съдейства за издаването на бестселъра в 12 хлд. тираж. Книгата се разпространи безплатно в еврейската общност, както и във всички библиотечни центрове в страната, а чрез тях и до всички действащи читалищни и училищни библиотеки.”

Тази акция Гамизов я провежда преди парламентарните избори 2005 г. За да предотврати, както сам той казва, влизането на "Атака" в Народното събрание. Всъщност на мен лично не ми става много ясно, защо не е издал в 12 000 тираж и "Архипелагът ГУЛАГ" на Александър Солженицин? Като опит да предотврати например победата на БСП на изборите? Или съветските концлагери в които загинаха около 40 000 000 души са безобидни? И комунизмът е нещо безвредно според Гамизов? За разлика от фашизмът, какъвто в България впрочем никога не е имало и няма и сега, въпреки напъните на Гамизов да докаже обратното?

Впрочем тази акция освен на Б`ней Б`рит, е и на "Шалом" и е финансирана от фондацията на Роналд Стивън Лаудер (сегашен собственик на ТВ2, която закупи от ченгето Красимир Гергов. В ефира на тази телевизия - в предаването "Пирамида" Гамизов хулеше българския народ, че не си спасил Беломорските и Македонските евреи, както стана ясно по-горе). И така естествено дойдохме до американската връзка на Стефан Гамизов.

Роналд Стивън Лаудер е американски еврейски милиардер - наследник на Джоузеф и Есте Лаудер, създали козметичния гигант "Есте Лаудер". За да сме по-точни майка му се казва Жозефин Естер Ментцер и е дъщеря на унгарката Роза (с френско-католическо и унгарско еврейско потекло), а баща й е чешкият евреин Макс. Родена е в Корона, Куинс - Щат Ню Йорк. След като се жени за Джоузеф през 1930 г. тя ражда Леонард и Роналд, развежда с мъжа си през 1939 г. и се жени отново за него през 1942 г. Нищо лично, просто бизнес.

Роналд е основател на Central European Media Enterprises (CME), а освен това държи и Israeli TV, хърватската Nova TV, чешките Galaxie Sport, Nova Cinema и TV Nova, румънските Acasa MTV Romania, Pro Cinema , Pro TV, Pro TV International, Sport.Ro, словашките Galaxie Sport и Markiza, словенските Kanal A, POP TV и украинските Studio 1+1, 1+1 International, Kino и Citi. През 2007 г. списание "Форбс" оценява богатството му на 3 млрд. долара. Има по-голям брат Леонард. Женен е за Джоу Карол Лаудер, с две дъщери Айрин и Джейн. По-малката от тях - Джейн е омъжена за Кевин Уарш, член на Борда на гуверньорите на Федералния резерв на САЩ. Лаудер провежда активна политика срещу търговските контакти на европейски енергийни компании с Иран и настоява за по-строги санкции спрямо ислямската държава заради антиизраелската й позиция и ядрената й програма. Има интерес към живописта и притежава богата колекция картини за която критиците му твърдят, че не е ясно как се е сдобил с тях.

През 1986 г. Лаудер е бил посланик на САЩ във Виена, назначен от президента Рейгън. Преди това е бил заместник-секретар по отбраната, отговарящ за Европа и НАТО. След края на мандата му като посланик във Виена през 1987 г. той основава фондацията "Роналд С. Лаудер", която подпомага културното развитие на еврейските общности в Източна Европа. В момента организацията подпомага еврейски училища и културни центрове на общността в Австрия, Беларус, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Словакия, Украйна и България. Между другото фондацията финансира 134-о СОУ "Димчо Дебелянов" в София с изучаване на иврит и английски, както и летни младежки лагери за евреи в с. Ковачевци, базата на която е обновена по договор с МОН със средства на фондацията. "Лаудер" финансира благотворителни инициативи в цяла Източна Европа насочени към запазване на еврейското самосъзнание и религиозна идентичност на юдеите живеещи там. Президент е на Еврейския национален конгрес от 10 юни 2007 г. Работи и в Еврейския национален фонд, Антиклеветническата лига, Конференцията на президентите на най-големите американски еврейски организации и Еврейския теологичен семинар.

В българската секция на сайта на фондацията пише дословно следното: "Има няколко парадокса на Балканите, които си съперничат в историята на българското еврейство. През  Втората световна война, голямо болшинство (евреи) бяха спасени от депортация от Цар Борис (ІІІ) и Православната Църква, просто защото това беше една от най-малко анти-семитските страни в Европа. След 1947 г.,  над 85 % от българските евреи емигрираха в Израел. Останаха няколко хиляди евреи, чиито обществени структури бяха командвани от кликата на твърдолинейните сталинисти. Въпреки, че бяха евреи, те се опитаха да подтиснат почти всички форми на религиозно проявление. Юдаизмът беше считан за етническа идентификация и неговите традиции бяха схващани като фолклор."

Под тези думи като изявен български националист и аз бих могъл да се подпиша. Като имам само едно малко възражение към фразата: "...една от най-малко анти-семитските страни в Европа." Би трябвало да се каже - единствената страна в Европа в която никога не е имало антисемитизъм. Защото евреите живеят спокойно заедно с българите в тяхната държава от хилядолетия. Има арменски документи за това поне от ІІІ век сл. Хр. отнасящи се за Старата Велика България основана от Авитохол през 165 г. Сл.Хр. на север от Кавказ, чийто последен владетел е Кубрат (652 г. Сл.ХР.), чийто петима сина се разпръскват и създават отделни държави. Вярно е обаче, че именно Цар Борис ІІІ и Българската Православна Църква имат основната заслуга за спасяването на 50 000 български евреи. Както забелязвате фондацията Лаудер признава историческите факти, които еврейският посланик Ноа Гал-Гендлер отричаше.

Лаудер тепърва ще играе важна роля с новопридобитите си медии в България "ТВ2" (в която Гамизов хулеше "антисемитизма" на българите) и "Ринг ТВ". Но сега да видим другата наша поговорка: 

"Който плаща, той поръчва музиката"

Фирмата "ЕС ДЖИ Инженеринг" ЕООД, както си спомняме беше еднолична собственост на Гамизов. Тя е представител в България на американската "Carlisle SynTec" Inc.Тя от своя страна е част от един голям холдинг с 11 000 служители и около 2,97 милиарда долара оборот за 2008 г. - Carlisle Companies Incorporated, в която освен Carlisle SynTec Incorporated l.rpdj също и Carlisle Coatings & Waterproofing Inc., Hardcast Inc., Dyn Air, Hunter Panels, EcoStar Carlisle, Versico, Carlisle Tire & Wheel, Trail King Industries, Inc., Carlisle FoodService Products, Carlisle Interconnect Technologies, Carlisle Sanitary Maintenance Products, Dinex International, Inc., Marko by Carlisle, Carlisle Industrial Brake & Friction, Johnson Truck Bodies, Carlisle Mexico, S.A. de C.V., Motion Control Industries, Inc., Carlisle Power Transmission Products, Холдингът е закупил 60 компании в периода 1989 - 2008 г. и има участия в други 11 фирми.

Такава огромна групировка е странно защо пестелива откъм информация за собствениците и управителите й. На нито един от иначе многобройните й сайтове няма и ред за тях. Е, ако си упорит се намира нещо - ето част от управителите и акционери в групировката: Скот Зелбах, Кристиан Кох, Карол Лоуи, Стефан Мюн, Фред Съттър, Джон Алтмайер, Майкъл Попиелец, Доналд Калдер, Петер Крог, Магален Веберт, Лоурънс Сала, Робин Салахан, Роберт Бон, Чарлз Сичжек, Дейвид Робертс. Съжалявам за транскрипцията, но трудно се превеждат еврейски имена от латиница. От иврит щеше да ми е по-лесно.

(следва продължение)

П.П

Докато се наканя да напиша продължението "Биволъ" го написа в поредица от статии. Поздравявам ги, спестих си труда. Четете ги тук:

"Гамизов топил Манчев пред американците..." 

"Държавна ТЕЦ облагодетелствала..."

"Андрей Кристоф: Поискаха ми 150 000 евро...

"Шефът на държавната ТЕЦ 2 Георги Христозов е осъждан..."

Александър Долев

П.П.

Гамизов, преди да ме обявиш за антисемит и фашист проследи препратката от фамилията ми. Нали знаеш - иврит се чете отдясно - наляво? Виж, че на мое име има град в Ерец Израел. И много фирми на мое име. (Пример) Защо ли? Да не би и аз да съм евреин - български националист? Помисли върху това. Неведоми са пътищата Господни, да е благословено Името му! Както е казал равинът Яков обяснявайки ритуалът на червената юница: "Хок хакакти, гезерах газарти!". Ако можеш да си го преведеш! Ако не, обади се! Ще ти обясня разликата между евреин - български националист и българин - ционистки слагач! Между полковник Аврам Таджер и комунягата Леон Таджер! Или между полковник Сами Рафаел и субекта Стефан Гамизов!