Параклисът "Свети Дух" до село Бойково

Информацията за село Бойково в Родопите е оскъдна и твърде неясна: "В близост до селото се намират крепостта срещу нашествениците "Калето", крепостните стени южно от селото "Свети Дух", крепостта на богомилите "Свети Врач. ..... Значим археологически паметник е Линът - светилище за жертвоприношения. Подобно светилище има само на едно друго място - в село Петра, Лозенградско, Турция. Намира се на около 1350 м. надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия - че това е винарна от времето на бог Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения. "Еничерска ливада" е мястото, където по времето на османската власт е издължаван кръвният данък. "Мъртвите скали" са скали разположени на около 200-300 метра от връх Крив камък. Разкриват цялостна панорама към село Бойково. Легенда разказва, че по времето на османската власт, под тези скали са се скрили българи, преследвани от поробителите."  Туристите даже не подозират какво историческо съкровище има там - древна крепост още от времето на траките, сега има само развалини и малък причудлив параклис изграден в подножието на величествена скала. Когато го посетихме преди години имаше само голи каменисти скали и каменни останки, сега гората е превзела всичко в това място до степен да няма слънце. Двете експедиции, които направихме дотам през 2015 и 2016 година ни изненадаха с неочаквани събития. Електронните компаси на умните ни телефони отказаха през 2015 година. Тази година с обикновени компаси с магнитна стрелка видяхме същото - стрелката се върти напосоки и не казва къде е север. Особено странно беше друго. В няколко поредни дни се опитвахме да поставим мястото в Гугъл карти. На единия ден го направихме и като тръгнахме следващия ден по маршрута записан в предходния ден, джипиесът ни отведе до мястото отбелязано на картата, но това не беше параклиса. Отказахме се от електрониката и отидохме там без помощни средства. Отбелязахме пак мястото в Гугъл карти, на същата скала като предния ден. Появиха се две отбелязвания на различни места на разстояние около 500-800 метра едно от друго. На третия ден стана същото. Изтрихме всички маркери и оставихме само един, но не сме сигурни и в него. Явно и джипиесът ми не работеше. А той е настроен както на американската система, така и на руската ГЛОНАСС и не ни е подвеждал, нито във Витоша, нито в Стара планина, нито в Родопите. Само на това странно и вълшебно място. Качихме и снимки там. Те поне са истински, но координатите може и да не са. Най-добре се ориентирайте по дървените табели и горски маркировки. С една дума не вярвайте на маркерите в гугъл карти, нито на телефоните си. Доверете се на старомодните методи - личната ориентация в планината, заложена в ума и уменията на всеки един добър турист. Впрочем не сме нито първите, нито единствените с подобни проблеми. Вижте какво е станало през 1964 година в околността. Село Ситово е на десетина километра от Бойково.

Скалата с надписа

В неговия район се намира и прословутият "Ситовски надпис". На шосето близо до него стават странните катастрофи за пръв път описани тук: "В този момент се намеси председателят на селсъвета, който бе влязъл, докато разговаряхме. Той ми обясни, че само преди двадесетина дни на същото място, при почти същите обстоятелства катастрофирала една кола на УАТ. Това, разбира се, силно ме заинтригува и аз ги помолих да ми разправят по-подробно за случая.
И при двете катастрофи камионите се движели на първа скорост, съвсем бавно. На това място наклонът е твърде голям и дори празна кола мъчно го изкачва. Шосето е съвсем право, широко осем метра. И в двата случая колите се движели свободно, без да задминават или срещат друго превозно средство. По това шосе впрочем минават много нарядко камиони.

Ситовският надпис

От следите по праха личеше как колата, наближавайки мястото на катастрофата, без видима причина е достигнала десния край на шосето, от страната към пропастта. Около пет-шест метра колелата й са се движели почти по ръба на шосето и след това се е преметнала в пропастта. Момченцето, което наблюдавало злополуката, вървяло срещу камиона. То усетило своевременно опасността и извикало от уплаха в желанието си да предупреди шофьора. Но, както то ми разправяше, и шофьорът и „другият чичко“ седели неподвижно в кабината, без да съзират опасността и сякаш не го видели, нито чули вика му.
Две еднакви катастрофи, толкова скоро една след друга, при неизяснени причини — това започваше да изглежда тайнствено, дори загадъчно. Реших на връщане да се отбия и да разгледам още веднъж мястото на злополуката.... 
........ Старият учител изглеждаше странно развълнуван. Говореше бързо, като не доизричаше фразите си докрай. И все току се оглеждаше, сякаш се боеше някой да не подслуша разговора ни.

— Големият хълм срещу мястото на катастрофата се нарича Щуда града. Старите ситовчани считат баира за урочасан, избягват го. Защо му викат така, никой не знае. Чувал съм туристи да разправят, че местността носела името си от кръстоносците. Със странните си зъбери наподобявала крепостните стени на средновековния Щутгарт. Но това не е истина, не може да е истина. Никакви кръстоносци не са минавали през тия места. Пък и дори някоя група случайно да е минала… Как така само от едно минаване ще се запази досега такова странно наименование. Положителен съм, че това са измислици на романтично настроени туристи. ....

Ситовският надпис

...... А ако и вие сте се заинтересували и си направите труда да посетите Родопите, лесно ще намерите чудния хълм Щуда града. Помолете някое ситовчанче да ви заведе до „Еврейското дюкянче“. То ще ви покаже и неразчетения надпис. Намира се на три километра от селото, по пътя за Пловдив.
И тогава може би и пред вас ще се открие тайнствената пещера."
Това са откъси от разказа на Димитър Пеев публикуван в списание "Космос" още през 1964 година. Явно аномалии е имало още тогава, когато господстваше механиката вместо електрониката. Скоро ще продължа описанието на експедицията.

А засега вижте видеото и някои показателни снимки.

Борисов - ибрикчията на Ердоган

На 11 август обикновено честваме героичните боеве на Шипка, където шепата български опълченци с мъжеството и героизма си защитиха прохода от пълчищата на Соломон паша. Така спасиха победния за руските войски ход на войната. Ако се бяха огънали и турците бяха навлезли обратно в Северна България, разгромът на руската армия беше неминуем. Заради героизма им сега има свободна България. Но датата 11 август 2016 година е позорна за съвременната ни държава. Министър-председателят Бойко Борисов и вицепремиерката Румяна Бъчварова се покриха с вечен позор и превърнаха държавата ни във вилает на Турция. По заповед на Ердоган те върнаха напълно незаконно и неморално Абдулах Буюк - предприемач - обвинен в държавна измяна и съучастие в неуспешния преврат. Този човек беше изпратен на явна смърт, въпреки че българските съдилища на два пъти отказаха екстрадицията му в Турция, тъкмо заради липсата на гаранции за справедлив съдебен процес там. А вицепрезидентката Попова му е отказала и политическо убежище. Нашите институции се унижиха докрай и станаха жалки в смешните си опити да замажат нещата. Гърция например отказа да върне турските военни избягали на нейна територия с армейски хеликоптер в дните след неуспешния преврат. Борисов обаче се оказа пълен ибрикчия на султана Ердоган. С лакейското си поведение той унижи българската държава, символично продаде независимостта и суверенитета й, и си навлече вечното проклятие заради страха и предателството си. Такъв тип заслужава незабавна оставка, разследване, съд и затвор. Заедно с вицето си Бъчварова, а и с президента Плевнелиев и вицето му Попова. Къде е сега малоумника "прецедент" - Плевнелиев да защитава "евроатлантическите демократични ценности"  и "правата на човека"? Или тази реторика я ползва само срещу Русия, но не и срещу ислямистката - неоосманистка тоталитарна Турция?

Оставка за тези  безхаберници, страхливци, национални предатели и турски ибрикчии!

Реквием за "прецедента" Плевнелиев

Прецедентът Плевнелиев

"Появи се сякаш от нищото, като парадоксално повторение на основния принцип на българския посткомунистически елитогенезис -"Deux ex machina". Спуснаха го и го инсталираха безсрамно на върха на държавата, без никой да отговори на рядко задаваните през 2009-2011 година въпроси, кой е този човек, откъде се появи и какви са факторите за главоломната му публична кариера  след 2009 година"
Антон Тодоров (в книгата "Шайка, Бойко, Росен, Цецо и другите", София 2013, стр. 128.)
Прав е политологът, защото в официалната му биография на Плевнелиев има само няколко изречения: "Росен Плевнелев е роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Завършил е Изчислителна техника в Технически университет - София. През 1990 година основава и управлява фирмата „Ирис Интернешънъл” АД. През 1994 година основава и управлява „Линбългария” OOД. През 1998 година Плевнелиев създава и управлява „Линднер Ирис Имобилиен” OOД. На следващата година основава и управлява "Бизнес Парк София" EOOД. През 2001 година създава и управлява „Линднер България” ООД. Две години по-късно основава и управлява "Резиденшъл Парк София" OOД. През 2005 година създава фирмата Линднер Имобилен Мениджмънт” OOД. От 2007 година Росен Плевнелиев е член на управителния съвет на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България”. На следващата година става член на борда на директорите на „Американска търговска камара”. През 2008 година става и член на настоятелството на фондация „За нашите деца”. През 2009 година става министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов. На 4 септември 2011 година се кандидатира за президент на Република България и подава оставка като министър. Кандидат за негов вицепрезидент е Маргарита Попова. След изборите на 23 октомври 2011 година отива на балотаж с кандидата, издигнат от БСП, Ивайло Калфин. На 30 октомври 2011 г. е избран за президент на България. Владее немски и английски език. Семеен е, има 3 синове."  Доста постна и скромна справка за държавния ни глава и главнокомандуващ армията. Да си припомним как всеки американски кандидат президент е разнищван от медиите година преди изборите, като ровят в биографиите им по дати, часове и минути и не само в тяхните, но и в целите им родословия. Така и трябва всъщност. 

(Темата се оказа безкрайна, пиша вече четвърта страница за този образ ненагледен и извират все по-невероятни факти. Затова разделям на парчета. След края на всеки текст има препратка "прочетете още>>", която отваря следваща страница.)

Господин никой, родом от никъде... се оказа някой....

Време е да се каже цялата истина за това политическо недоразумение Росен Плевнелиев. Правилно се обърка онази пишеща във форума, като го нарече вместо президент - "прецедент" и това му лепна идеално, като отлично описание на персоната му. Когато го назначиха с напълно фалшифицираните избори през 2011 година мислехме, че ще е един безобиден шут, който само ще излага България. Вестник "Сега" излезе тогава с унищожителна статия: "С Плевнелиев няма да се излагаме пред чужденците. Ще ги забавляваме" с убийственото подзаглавие: "Българският президент злепоставя България зад граница повече и от премиера Борисов, защото говори чужди езици и го разбират."  Уви журналистът позна само наполовина. Прецедентът Плевнелиев се превърна в заплаха за националната сигурност на държавата ни с малоумието, слагачеството и инфантилизма си, проявяван на най-високо ниво на световната политическа сцена. Има безполезни идиоти в политиката, има и полезни идиоти, но има и опасни идиоти, за съжаление той се оказа от последните. 

Росен Плевнелиев на начално военно обучение в гимназията

Във фейсбук е голям хит една снимка, която обаче си е истинска. Това вляво на нормален човек ли ви прилича? Но не е само това, знаете ли като какъв е служил Росен в казармата? Къде и как? Кои са баща му и майка му? А нещо за комсомолската му дейност, партийното му членство, номенклатурните му постижения? Как прави първия си милион в Германия, като трудов посредник (уреден с държавна квота от другарката Емилия Масларова - тогава министър, впрочем негова роднина) излъгвайки стотици нещастни българо-мохамедани на които плаща по 500 марки, а прибира за всеки от тях по чисти 2000? А после препира парите през един вестник в Благоевград, който накрая нарочно фалира за да заличи следите от прането? А и как изобщо стана строителен предприемач в Германия, като е електронен инженер, който нито разбира от строителство, нито е архитект, нито инженер, съдружникъм му е гъдулар? Големите му пари от Германия с които се хвалеше, той лично ли ги заработи с предприемчивост или му ги дадоха да ги управлява и узаконява камарадите от ГЕСП и бившата ЩАЗИ, които въпреки обединението с ГФР и разтурването на структурите им, успяха да откраднат над 200 милиарда долара във фиктивни фирми и офшорни сметки, точно, както и нашите комуняги? А офшорните му далавери? А нещо за първата му жена? А за втората? А за сегашната му любовница? За кадровата му политика наместваща на изключително отговорни постове само бивши комунистически номенклатури и ченгета от ДС? А истеричната му защита на всякакви монополи, чуждестранни колониални грабители, банкстъри и прочие измет?

Ако не знаете отговорите на дори половината въпроси и сте гласували за този идиот, ви съветвам да четете надолу внимателно. Не за друго, (Плевнелиев направи безчислени поражения в петгодишния си мандат, които трудно ще поправим), а за да размислите, за кого ще гласувате за президент тази година на 6 ноември. Не правете същата грешка. Само глупакът настъпва два пъти една и съща мотика. Внимавайте с бюлетините и мислете много. В следващите дни ще извадя истината за "прецедента" Плевнелиев тук в тази страница. Ще бъдете отвратени и омерзени, но това е положението. Политологът Антон Тодоров пръв повдигна крайчето на завесата покриваща произхода и миналото на Росен Плевнелиев. Е, както винаги се оказа номенклатурно чедо на татко - Асен Плевнелиев - учител и после среден номенклатурчик, работил дълги години в Окръжния Комитет на БКП в Благоевград и майка - Славка Плевнелиева - също учителка, но председател на СБУ в училището, където е работила. С една дума долнопробни комунистически номенклатурчици, особено таткото, който като работещ в разни партийни отдели и сектори - "образование", "прогапаганда и агитация", "изкуство и култура", като щатен функционер, "претворява партийните повели в дела",  както се казваше навремето. Бил е и в комисията по партийно организационната работа на първичните партийни организации (ППО) и идейно-политическата работа в училищата към Окръжния Съвет за наука и образование. Кариерата на таткото е осигурена от неговия приятел и земляк от Гоце Делчев - Борис Аврамов - секретар по идеологическите въпроси в ОК на БКП, впоследствие стигнал до секретар на ЦК на БКП в София. При такъв "благонадежден произход" на родителите си за  Росен са отворени всички врати. Като добър математик и програмист печелещ олимпиади, още като ученик в 11 клас е изпратен в СССР с други четирима ученика за един месец и има диплом от Новосибирската Академия на Науките. Ако това ви напомня биографията на другарката Меркел - лесбийка и агент "Ерика" на ЩАЗИ, която също е дълбоко свързана със Съветския съюз сте прави, няма нищо случайно в кариерите и на двамата управници.

Документите, че е разузнавач

После Росенчо постъпва в казармата и разбира се не в обикновено поделение, като простосмъртните младежи, а в Школата за Запасни Офицери, където отиваха децата на номенклатурчиците. Най-интересното обаче е, че отбива втората година от службата си като забележете - разузнавач в поделение 36 300 - Автоматизирания Изчислителен Център на Генералния Щаб (АИЦ на ГЩ на БНА). Всъщност те са няколко, но вероятно става дума за този на 4-ти километър. Внедряването на тези модерни за времето си компютърни системи е ставало под контрола на товарищите от съветското ГРУ и ако някой си мисли, че старшина - школникът Росен Плевнелиев не е работил с другарите от ВКР (Трето управление на ДС) или поне на РУМНО, (Разузнавателно Управление на Министерството на Народната Отбрана) под надзора на съветските другари, много се лъже. Някой ден ще четем досието му от службите, може би и дори от съветските, както стана и с президента Първанов. Впрочем Антон Тодоров го доказа: "В книгата си „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“ аз публикувах от архива на Разузнавателното управление на Генералния щаб, или известното като РУМНО, документи, от които се вижда, че петте школника в в този изчислителен център, сред които е и Росен Плевнелиев, са били част от секретния щат на РУМНО като програмисти и оператори на електронно-изчислителни машини. Не само това – открих телеграма с последна степен на секретност от тогавашния шеф на Военното ни разузнаване Васил Зикулов до началника на съветското главно разузнавателно управление армейски генерал Пьотр Ивашутин. В тази телеграма Зикулов командирова шефа на изчислителния център, в който като школник втора година в казармата е бил програмист Плевнелиев, в централата на Главното разузнавателно управление на Съветската армия, за да получи съответния софтуер и обучение как да работи с него. На подобни места в армията не попадат случайни, непроверени хора. След всички тези неща Плевнелиев отдавна вече трябваше да не е президент. Казусът „Гоце“ е като детска игра пред него. Гоце е бил един обикновен секретен сътрудник, дори не е изпълнявал оперативни функции. Докато Плевнелиев е бил в най-засекретената структура на Генералния щаб – в изчислителния му център, който бил част от структурата на РУ на Генщаба. Изключителен скандал, който той подминава като абсолютен гьонсурат." Явно още в казармата Росен става член на БКП. По принцип старшини-школниците, като млади надежди на партията ставаха такива във втората година на службата, но Плевнелиев като служи в "светая светих" на армията няма как да е бил изпуснат още на първата си година, а и при такива номенклатурни родители... 

Педерастът - дегенерат Ленин - Бланк

След казармата отива да учи във ВМЕИ "В.И.Ленин". В официалната му биография срамежливо институтът е преименуван и повишен в "университет": "Завършил е Изчислителна техника в Технически университет - София." Ами да, откачения педераст и масов убиец Ленин, някак не стои евроатлантически и демократично с биографията и името си. За него тук. И в института нашият бъдещ "прецедент" политологът Антон Тодоров го хваща документално, че е бил комунистически активист: "Този човек не само е бил член на БКП, не само е бил активист на БКП, той е бил номенклатура на районния комитет на БКП в район „Христо Ботев“, както и на Градския комитет на БКП-София. Като такъв е присъствал на отчетно-изборната конференция на вузовската партийна организация на ВМИ „Вл. Ил. Ленин“ на 23 ноември 1987 г. Там той е избран първо за делегат на районната партийна конференция на БКП, а след това и във вузовския комитет на ВМИ „Ленин“. За по-младите ще кажа, че вузовският комитет беше нещо като цербер, като главатар на онази партийна шайка. Този комитет избираше бюрото и кадровата комисия във ВК на БКП към различните висши учебни заведения, които вземаха решение за всяко нещо – от най-маловажното до най-важното. Като започнете от назначения, разрешения за допуск до хабилитации, разрешения за специализации в чужбина, допускане до асистентски, доцентски и професорски длъжности, както и елиминиране заради „лош класов произход“ на хора, които са кандидатствали за асистенти и специализации. Тези документи съм ги публикувал.

Хубаво е да се видят, за да се види, че бюрото, в чийто избор е участвал и самият Плевнелиев, е разрушавало, счупвало е човешки съдби само две години преди падането на режима. И днес Плевнелиев да се явява като един морален стожер и главен декомунизатор на републиката, за мен е повече от престъпление."

"Никой не смееше да вземе втория плакат"!??????
Казионният митинг свикан от ОФ на 17-ти ноември 1989 г.,
 на който е бил партийният активист Росен Плевнелиев 

Впоследствие за да замаже и размие тези нелицеприятни факти Плевнелиев си приписа героична дисидентска биография, с което сътвори невероятен гаф. Оказа, се че лъже колкото нагло, толкова и глупаво: "Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга.” Това е заявил държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година. „С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-и курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците”, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища”. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември”, разказа Плевнелиев, цитиран от БГНЕС." Медиите го изядоха с парцалите прецедента за тази му глупава наглост. Най-точно се оказа мнението на Иван Бакалов от "Е-вестник": "В коментари в интернет вчера се появиха и други предположения. Президентът е видял снимката публикувана в “24 часа” и текста на плакатите, и си е съчинил историята. Но не е познал датата. Снимката е от 17 ноември, не от 10 ноември. Дори да не е съчинена история по снимка, това показва, че Плевнелиев не помни точно как е посрещнал новината на 10 ноември. Нещо, което помнят добре мнозинството българи, които са се вълнували от режима и политиката. Не е срамно да си бил член на БКП. Срамно е да се пишеш опозиционно настроен, а да са те изкарали на митинга като активист на БКП. Срамно е и да съчиняваш истории по снимка, с които да се изкарваш политически активен, а в действителност да не помниш деня 10 ноември." Във фейсбук му пуснаха убийствени карикатури по този повод:

Росен Плевнелиев разбива  Берлинската стена...

„Дворците на БКП да станат болници и училища”

Сам юнак на митинга...

Гаф след гаф на мистър Гаф...

Нормалните хора след такъв резил си подават оставките, но не и той... На фона на този скандал, първото му новогодишно обръщение като държавен глава, в което прессекретарката му и по съвместителство и любовница - Мария Иванова го насади на пачи яйца с американските Скалисти планини представени като българска природна красота, изглежда като безобидна шегичка...

Мария Иванова здраво държи президента

Това беше скандалът на по-миналата година: "Тезата, че шефката на пресцентъра на президентството Мария Иванова е в интимни отношения с Плевнелиев бе защитена от Соня Колтуклиева. Тя, разбира се каза, че не е писала материала, но като разсъждава логично, ако един мъж скрие два поредни големи гафа на своя подчинена, то значи има някакви отношения с нея. 

Една чиста перверзница

Колтуклиева припомни гафа със Скалистите планини и издаде, че лично Мария и нейни хора отишли в БНТ да правят монтажа, като изгонили специалистите. Втория гаф пак на Мария беше в речта за 3 март, където президентът пак се издъни и обърка времето, в което сме били под турско робство. И вместо да я накаже и да я изхвърли, Плевнелиев продължава да я държи до себе си. А това какво означава, запита дълбокомислено тя." Всъщност на третомартенската реч на президента му бяха писали в текста, че турското робство е било 50, а не 500 години и той го прочете безкритично. Нещо, което малките деца могат да разберат, че е грешно, да не говорим за обща култура. Преди това пък Плевнелиев посрещайки президента на Чехия го нарече първо президент на Полша, а после се "поправи" на Чехословакия: "Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша..., ъ-ъ Чехословакия", заяви Плевнелиев, посрещайки Вацлав Клаус в президенството, но веднага се усети и се извини с думите: “Дами и господа от Чехия... Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте".