Реквием за "прецедента" Плевнелиев

Прецедентът Плевнелиев

"Появи се сякаш от нищото, като парадоксално повторение на основния принцип на българския посткомунистически елитогенезис -"Deux ex machina". Спуснаха го и го инсталираха безсрамно на върха на държавата, без никой да отговори на рядко задаваните през 2009-2011 година въпроси, кой е този човек, откъде се появи и какви са факторите за главоломната му публична кариера  след 2009 година"
Антон Тодоров (в книгата "Шайка, Бойко, Росен, Цецо и другите", София 2013, стр. 128.)
Прав е политологът, защото в официалната му биография на Плевнелиев има само няколко изречения: "Росен Плевнелев е роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Завършил е Изчислителна техника в Технически университет - София. През 1990 година основава и управлява фирмата „Ирис Интернешънъл” АД. През 1994 година основава и управлява „Линбългария” OOД. През 1998 година Плевнелиев създава и управлява „Линднер Ирис Имобилиен” OOД. На следващата година основава и управлява "Бизнес Парк София" EOOД. През 2001 година създава и управлява „Линднер България” ООД. Две години по-късно основава и управлява "Резиденшъл Парк София" OOД. През 2005 година създава фирмата Линднер Имобилен Мениджмънт” OOД. От 2007 година Росен Плевнелиев е член на управителния съвет на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България”. На следващата година става член на борда на директорите на „Американска търговска камара”. През 2008 година става и член на настоятелството на фондация „За нашите деца”. През 2009 година става министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов. На 4 септември 2011 година се кандидатира за президент на Република България и подава оставка като министър. Кандидат за негов вицепрезидент е Маргарита Попова. След изборите на 23 октомври 2011 година отива на балотаж с кандидата, издигнат от БСП, Ивайло Калфин. На 30 октомври 2011 г. е избран за президент на България. Владее немски и английски език. Семеен е, има 3 синове."  Доста постна и скромна справка за държавния ни глава и главнокомандуващ армията. Да си припомним как всеки американски кандидат президент е разнищван от медиите година преди изборите, като ровят в биографиите им по дати, часове и минути и не само в тяхните, но и в целите им родословия. Така и трябва всъщност. 

(Темата се оказа безкрайна, пиша вече четвърта страница за този образ ненагледен и извират все по-невероятни факти. Затова разделям на парчета. След края на всеки текст има препратка "прочетете още>>", която отваря следваща страница.)

Господин никой, родом от никъде... се оказа някой....

Време е да се каже цялата истина за това политическо недоразумение Росен Плевнелиев. Правилно се обърка онази пишеща във форума, като го нарече вместо президент - "прецедент" и това му лепна идеално, като отлично описание на персоната му. Когато го назначиха с напълно фалшифицираните избори през 2011 година мислехме, че ще е един безобиден шут, който само ще излага България. Вестник "Сега" излезе тогава с унищожителна статия: "С Плевнелиев няма да се излагаме пред чужденците. Ще ги забавляваме" с убийственото подзаглавие: "Българският президент злепоставя България зад граница повече и от премиера Борисов, защото говори чужди езици и го разбират."  Уви журналистът позна само наполовина. Прецедентът Плевнелиев се превърна в заплаха за националната сигурност на държавата ни с малоумието, слагачеството и инфантилизма си, проявяван на най-високо ниво на световната политическа сцена. Има безполезни идиоти в политиката, има и полезни идиоти, но има и опасни идиоти, за съжаление той се оказа от последните. 

Росен Плевнелиев на начално военно обучение в гимназията

Във фейсбук е голям хит една снимка, която обаче си е истинска. Това вляво на нормален човек ли ви прилича? Но не е само това, знаете ли като какъв е служил Росен в казармата? Къде и как? Кои са баща му и майка му? А нещо за комсомолската му дейност, партийното му членство, номенклатурните му постижения? Как прави първия си милион в Германия, като трудов посредник (уреден с държавна квота от другарката Емилия Масларова - тогава министър, впрочем негова роднина) излъгвайки стотици нещастни българо-мохамедани на които плаща по 500 марки, а прибира за всеки от тях по чисти 2000? А после препира парите през един вестник в Благоевград, който накрая нарочно фалира за да заличи следите от прането? А и как изобщо стана строителен предприемач в Германия, като е електронен инженер, който нито разбира от строителство, нито е архитект, нито инженер, съдружникъм му е гъдулар? Големите му пари от Германия с които се хвалеше, той лично ли ги заработи с предприемчивост или му ги дадоха да ги управлява и узаконява камарадите от ГЕСП и бившата ЩАЗИ, които въпреки обединението с ГФР и разтурването на структурите им, успяха да откраднат над 200 милиарда долара във фиктивни фирми и офшорни сметки, точно, както и нашите комуняги? А офшорните му далавери? А нещо за първата му жена? А за втората? А за сегашната му любовница? За кадровата му политика наместваща на изключително отговорни постове само бивши комунистически номенклатури и ченгета от ДС? А истеричната му защита на всякакви монополи, чуждестранни колониални грабители, банкстъри и прочие измет?

Ако не знаете отговорите на дори половината въпроси и сте гласували за този идиот, ви съветвам да четете надолу внимателно. Не за друго, (Плевнелиев направи безчислени поражения в петгодишния си мандат, които трудно ще поправим), а за да размислите, за кого ще гласувате за президент тази година на 6 ноември. Не правете същата грешка. Само глупакът настъпва два пъти една и съща мотика. Внимавайте с бюлетините и мислете много. В следващите дни ще извадя истината за "прецедента" Плевнелиев тук в тази страница. Ще бъдете отвратени и омерзени, но това е положението. Политологът Антон Тодоров пръв повдигна крайчето на завесата покриваща произхода и миналото на Росен Плевнелиев. Е, както винаги се оказа номенклатурно чедо на татко - Асен Плевнелиев - учител и после среден номенклатурчик, работил дълги години в Окръжния Комитет на БКП в Благоевград и майка - Славка Плевнелиева - също учителка, но председател на СБУ в училището, където е работила. С една дума долнопробни комунистически номенклатурчици, особено таткото, който като работещ в разни партийни отдели и сектори - "образование", "прогапаганда и агитация", "изкуство и култура", като щатен функционер, "претворява партийните повели в дела",  както се казваше навремето. Бил е и в комисията по партийно организационната работа на първичните партийни организации (ППО) и идейно-политическата работа в училищата към Окръжния Съвет за наука и образование. Кариерата на таткото е осигурена от неговия приятел и земляк от Гоце Делчев - Борис Аврамов - секретар по идеологическите въпроси в ОК на БКП, впоследствие стигнал до секретар на ЦК на БКП в София. При такъв "благонадежден произход" на родителите си за  Росен са отворени всички врати. Като добър математик и програмист печелещ олимпиади, още като ученик в 11 клас е изпратен в СССР с други четирима ученика за един месец и има диплом от Новосибирската Академия на Науките. Ако това ви напомня биографията на другарката Меркел - лесбийка и агент "Ерика" на ЩАЗИ, която също е дълбоко свързана със Съветския съюз сте прави, няма нищо случайно в кариерите и на двамата управници.

Документите, че е разузнавач

После Росенчо постъпва в казармата и разбира се не в обикновено поделение, като простосмъртните младежи, а в Школата за Запасни Офицери, където отиваха децата на номенклатурчиците. Най-интересното обаче е, че отбива втората година от службата си като забележете - разузнавач в поделение 36 300 - Автоматизирания Изчислителен Център на Генералния Щаб (АИЦ на ГЩ на БНА). Всъщност те са няколко, но вероятно става дума за този на 4-ти километър. Внедряването на тези модерни за времето си компютърни системи е ставало под контрола на товарищите от съветското ГРУ и ако някой си мисли, че старшина - школникът Росен Плевнелиев не е работил с другарите от ВКР (Трето управление на ДС) или поне на РУМНО, (Разузнавателно Управление на Министерството на Народната Отбрана) под надзора на съветските другари, много се лъже. Някой ден ще четем досието му от службите, може би и дори от съветските, както стана и с президента Първанов. Впрочем Антон Тодоров го доказа: "В книгата си „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“ аз публикувах от архива на Разузнавателното управление на Генералния щаб, или известното като РУМНО, документи, от които се вижда, че петте школника в в този изчислителен център, сред които е и Росен Плевнелиев, са били част от секретния щат на РУМНО като програмисти и оператори на електронно-изчислителни машини. Не само това – открих телеграма с последна степен на секретност от тогавашния шеф на Военното ни разузнаване Васил Зикулов до началника на съветското главно разузнавателно управление армейски генерал Пьотр Ивашутин. В тази телеграма Зикулов командирова шефа на изчислителния център, в който като школник втора година в казармата е бил програмист Плевнелиев, в централата на Главното разузнавателно управление на Съветската армия, за да получи съответния софтуер и обучение как да работи с него. На подобни места в армията не попадат случайни, непроверени хора. След всички тези неща Плевнелиев отдавна вече трябваше да не е президент. Казусът „Гоце“ е като детска игра пред него. Гоце е бил един обикновен секретен сътрудник, дори не е изпълнявал оперативни функции. Докато Плевнелиев е бил в най-засекретената структура на Генералния щаб – в изчислителния му център, който бил част от структурата на РУ на Генщаба. Изключителен скандал, който той подминава като абсолютен гьонсурат." Явно още в казармата Росен става член на БКП. По принцип старшини-школниците, като млади надежди на партията ставаха такива във втората година на службата, но Плевнелиев като служи в "светая светих" на армията няма как да е бил изпуснат още на първата си година, а и при такива номенклатурни родители... 

Педерастът - дегенерат Ленин - Бланк

След казармата отива да учи във ВМЕИ "В.И.Ленин". В официалната му биография срамежливо институтът е преименуван и повишен в "университет": "Завършил е Изчислителна техника в Технически университет - София." Ами да, откачения педераст и масов убиец Ленин, някак не стои евроатлантически и демократично с биографията и името си. За него тук. И в института нашият бъдещ "прецедент" политологът Антон Тодоров го хваща документално, че е бил комунистически активист: "Този човек не само е бил член на БКП, не само е бил активист на БКП, той е бил номенклатура на районния комитет на БКП в район „Христо Ботев“, както и на Градския комитет на БКП-София. Като такъв е присъствал на отчетно-изборната конференция на вузовската партийна организация на ВМИ „Вл. Ил. Ленин“ на 23 ноември 1987 г. Там той е избран първо за делегат на районната партийна конференция на БКП, а след това и във вузовския комитет на ВМИ „Ленин“. За по-младите ще кажа, че вузовският комитет беше нещо като цербер, като главатар на онази партийна шайка. Този комитет избираше бюрото и кадровата комисия във ВК на БКП към различните висши учебни заведения, които вземаха решение за всяко нещо – от най-маловажното до най-важното. Като започнете от назначения, разрешения за допуск до хабилитации, разрешения за специализации в чужбина, допускане до асистентски, доцентски и професорски длъжности, както и елиминиране заради „лош класов произход“ на хора, които са кандидатствали за асистенти и специализации. Тези документи съм ги публикувал.

Хубаво е да се видят, за да се види, че бюрото, в чийто избор е участвал и самият Плевнелиев, е разрушавало, счупвало е човешки съдби само две години преди падането на режима. И днес Плевнелиев да се явява като един морален стожер и главен декомунизатор на републиката, за мен е повече от престъпление."

"Никой не смееше да вземе втория плакат"!??????
Казионният митинг свикан от ОФ на 17-ти ноември 1989 г.,
 на който е бил партийният активист Росен Плевнелиев 

Впоследствие за да замаже и размие тези нелицеприятни факти Плевнелиев си приписа героична дисидентска биография, с което сътвори невероятен гаф. Оказа, се че лъже колкото нагло, толкова и глупаво: "Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга.” Това е заявил държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година. „С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-и курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците”, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища”. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември”, разказа Плевнелиев, цитиран от БГНЕС." Медиите го изядоха с парцалите прецедента за тази му глупава наглост. Най-точно се оказа мнението на Иван Бакалов от "Е-вестник": "В коментари в интернет вчера се появиха и други предположения. Президентът е видял снимката публикувана в “24 часа” и текста на плакатите, и си е съчинил историята. Но не е познал датата. Снимката е от 17 ноември, не от 10 ноември. Дори да не е съчинена история по снимка, това показва, че Плевнелиев не помни точно как е посрещнал новината на 10 ноември. Нещо, което помнят добре мнозинството българи, които са се вълнували от режима и политиката. Не е срамно да си бил член на БКП. Срамно е да се пишеш опозиционно настроен, а да са те изкарали на митинга като активист на БКП. Срамно е и да съчиняваш истории по снимка, с които да се изкарваш политически активен, а в действителност да не помниш деня 10 ноември." Във фейсбук му пуснаха убийствени карикатури по този повод:

Росен Плевнелиев разбива  Берлинската стена...

„Дворците на БКП да станат болници и училища”

Сам юнак на митинга...

Гаф след гаф на мистър Гаф...

Нормалните хора след такъв резил си подават оставките, но не и той... На фона на този скандал, първото му новогодишно обръщение като държавен глава, в което прессекретарката му и по съвместителство и любовница - Мария Иванова го насади на пачи яйца с американските Скалисти планини представени като българска природна красота, изглежда като безобидна шегичка...

Мария Иванова здраво държи президента

Това беше скандалът на по-миналата година: "Тезата, че шефката на пресцентъра на президентството Мария Иванова е в интимни отношения с Плевнелиев бе защитена от Соня Колтуклиева. Тя, разбира се каза, че не е писала материала, но като разсъждава логично, ако един мъж скрие два поредни големи гафа на своя подчинена, то значи има някакви отношения с нея. 

Една чиста перверзница

Колтуклиева припомни гафа със Скалистите планини и издаде, че лично Мария и нейни хора отишли в БНТ да правят монтажа, като изгонили специалистите. Втория гаф пак на Мария беше в речта за 3 март, където президентът пак се издъни и обърка времето, в което сме били под турско робство. И вместо да я накаже и да я изхвърли, Плевнелиев продължава да я държи до себе си. А това какво означава, запита дълбокомислено тя." Всъщност на третомартенската реч на президента му бяха писали в текста, че турското робство е било 50, а не 500 години и той го прочете безкритично. Нещо, което малките деца могат да разберат, че е грешно, да не говорим за обща култура. Преди това пък Плевнелиев посрещайки президента на Чехия го нарече първо президент на Полша, а после се "поправи" на Чехословакия: "Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша..., ъ-ъ Чехословакия", заяви Плевнелиев, посрещайки Вацлав Клаус в президенството, но веднага се усети и се извини с думите: “Дами и господа от Чехия... Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте".  

Шайката на Иван Костов

"Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си."

Демонът Иван Костов

За безобразията на скрития комунист Иван Костов са изписани стотици страници. Този вонящ политически труп, упорито не иска да умре и периодично вампирясва и излиза от гроба като немъртъв. По форумите в интернет десеберастите приключват всеки спор в който нямат аргументи с подигравателното "За всичко е виновен Иван Костов разбира се." За тях това е висша форма на ирония, но удивително, това си е самата истина. Последната история от политическата сцена го потвърди. БСП избра за свой шеф човекът на Иван Костов и видна седесарка от неговия премиерски период - Корнелия Нинова. Едновременно с нея в ръководството влезе и друг виден регионален седераст от Иван Костово време - другарят Георги Гергов - да, да, същият този "червен олигарх" от Пловдив. Това ме провокира да изпиша накратко малка част от шайката на Костов, която той откри и назначи на възлови постове в своето "синьо", "седесарско", "антикомунистическо" правителство през 1997-2001 година. Като щедро им подари държавни активи, постове и пари.

Да започнем с Корнелия Нинова. "В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си. Иван Костов – „Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон. Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни. Костов, както и неговия икономически екип знаеха това много добре. Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите за приватизация големи държавни предприятия. Без съмнение, тези въпроси се решават на най – високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов. Но се случи нещо невероятно – случи се ”чудо”, забулено в особена мистерия и тайнственост. За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова. ”Чудото” продължава: Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант." Пълният текст за "седесарската" й биография при премиера Костов и впоследствие "бесепарската" й биография в "Разузнаване ком". В същото това време в Пловдив Георги Гергов е виден седесар, той финансира пловдивската синя централа, приватизира хотел "Ленинград" - сега "Санкт Петербург", дава пространни интервюта във вестник "Марица", че е верен сподвижник на синята идея, макар и да не членува в СДС. Купува и ЦУМ - незнайно как, изобщо прави империята си по времето на премиера Костов. Впоследствие седесарската управа на Пловдив в лицето на синия кмет Чомаков му подарява и общинските къщи в Стария град, както и контрола върху Панаира. Между Корнелия и Гергов има стари бизнес връзки, по време на тройната коалиция 2005-2009 година, когато тя е заместник-министър в суперминистерството на Румен Овчаров "Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг” който e известен като „Бастилията” на ДПС." Тъкмо Гергов е взел контрола върху панаира, като главен акционер, а Нинова е шеф на борда на директорите, защитаваща "интересите на държавата". Как ги защити, та сега панаира е частна собственост на Георги Гергов е ясно. Но и двамата в 2005 година едновременно правят "плавния преход" от СДС активисти към БСП активисти.

Другото "откритие" на десния антикомунист и министър-председател Иван Костов е настоящата любимка на Бойко Борисов - Лиляна Павлова. И тя е комунистка по произход: "Дядото на Л.Павлова – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на ЦК), министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, а баба й Лиляна (на която е кръстена министър Л.Павлова)  дълги години е първи заместник –  завеждащ отдел „Организационен” на ЦК на БКП. Според спомени на съвременници, тя е била твърда привърженичка на Сталин и на неговите методи на управление. За лични заслуги към Т.Живков, на Г.Павлов дори е била отпусната сумата от 20 000 лв. (По спомени на Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов) За времето си, това са огромни пари – за сравнение, масовите заплати са под 150 лв, нова лека кола струва под 5 000 лв, а тристаен апартамент в София – 8 000 – 9 000 лв. Вероятно, точно от тях двамата (баба и дядо) министър Л.Павлова е наследила и луксозния апартамент в София, който според някои информации, също е получен от сем. Павлови от ЦК на БКП. Бащата на министър Л.Павлова – Павел Георгиев Павлов е завършил висшето си образование и е защитил аспирантура през 1983 г. в СССР – в Московския енергетичен институт. Преди ноември 1989 г. е работил в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник – ректор на (нали познахте?!) Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Впрочем, той е бил и редовен доцент в УНСС. Това не е единственото поле на изява на Павел Павлов. По времето на правителството на Жан Виденов, той е главен съветник и заместник – началник отдел в Министерския съвет. Според някои информации е работел  в ресора на вицепремиера и министър на строителството и благоустройството Дончо Конакчиев. Сега, Дончо Конакчиев е професор във Факултета по Администрация и управление (отново познахте къде, нали?!) във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. На Павел Павлов не може да се отрече едно нещо – той притежава завиден политически усет, който му позволява винаги да е „в крак с времето“. Доказва го един „дребен“ факт – през 2009 г. той е спонсор на ПП ГЕРБ и става дори председател от нейната квота на РИК във Варна. А може и да не е проява на усет, а на партийна дисциплина. Майката на министър Л. Павлова, която е рускиня, също е с престижна работа по времето на социализма. Тя дълги години работи в Българската Национална Телевизия." С една дума при такъв род Лилето щеше да бъде в Политбюро на ЦК на БКП някой ден, ако не беше пустия 9-ти ноември 1989 г. Тя придобива обаче и скрита седесарска биография след 1989 г.: "Лиляна Павлова е родена през декември 1977 г., а през 1997 г. – още преди да навърши 19 години, в края на първата й година като студентка в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), тя става финансов мениджър на проекта „Програма за обучение на мениджъри”, финансирана по програма ФАР. През 1999 г. (на власт е правителството на Иван Костов) – преди да стане на 21 години и все още незавършила висшето си образование, тя вече е:
- експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация към УНСС;
- експерт в Координационно звено по ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- офис-мениджър по Програма ФАР, Темпус – проект Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари;
- продължава да бъде и финансов мениджър по Програма ФАР – „Програма за обучение на мениджъри“.
Народната мъдрост, че е невъзможно да се носят две дини под една мишница е опровергана тотално! Л.Павлова съумява да носи не четири, а даже пет „дини“ – ако прибавим и това, че е студентка в УНСС.
Меко казано, добър старт, като се има в предвид, че за да заемат посочените длъжности (особено експертните), на „простосмъртните“ са им необходими поне едно висше образование и солиден стаж в областта. За „подробности“ като спечелване на задължителните конкурси в съответствие с приетия през 1999 г. Закон за държавния служител няма какво и да споменаваме."  Пълният текст за комунистическият й род и "антикомунистическа" кариера тук.

Сега да видим какво пише за другото откритие на Иван Костов - видният седесар, десебар, а сега дебегеец Прошко Прошков.

"Как така, току що (през 1998 г.) дипломиран в софийския Технически университет инженер, незабавно получава покана да работи в Германия 4-5 години, при това в държавна фирма и като изследовател в университет?!  Не е ли твърде наивно, да приемем, че е страшно талантлив и съвсем закономерно, немските железници (които са търсели сред завършващите университета в София?!) са „разпознали“ в негово лице незаменимия и крайно необходим им специалист за да осъществят проектите си? За всеки запознат с родната ни действителност, това звучи много познато – като обясненията на Георги Коритаров (агент „Алберт“), как той, никому неизвестен тогава журналист, снимал една от демонстрациите в София и към него се приближили двама човека, единият от които му предложил да започне да работи в радио „Свободна Европа“, което и станало през 1992 г… .... А какво се има предвид под „семейната среда“, която го е запалила от рано по политиката? Нали самият Прошков твърди „За ужас на майка ми и за радост на баща ми и аз станах техничар. Накрая за ужас и на двамата влязох в политиката”?!

В нея, политиката, Прошков влиза с „летящ старт“ – едва върнал се от Германия и през май същата година е сред учредителите на ДСБ! Само след 2-3 години и вече го „канят“ за член на Съвета на председателя на ДСБ – София, Атанас Атанасов и го номинират за кмет на община Лозенец! Шеметна кариера за начинаещ политик!." Обяснението се оказва много просто -  появява се един "вуйчо владика", или по-точно в случая - чичо-владика - братът на баща му Неделчо Прошков Янакиев наричан още "мистър - джакпот" и даже „Злият демон на тотото“: "До 10 ноември 1989 г. Н. Прошков е верен член на БКП и се труди скромно като началник на транспортния отдел в столичната дирекция на Българския спортен тотализатор. Шеф на тотото става от януари 1992 г. Популярното обяснение (тогава) за назначаването му е, че идва „за да съхрани тази институция от сини шутове“. (Каква ирония! Какво стана с „тормозеното от комунистите“ семейство, в което по думите на племенника му „няма да намерите и един член на БКП“, а?!)"  Тогава чичото прави първия си голям удар: "Ревизионен акт от онова време показва, че от тотализатора са източени над 10,5 милиона щатски долара. Ревизията е правена през лятото на 1995 г. Тогава 1 долар се разменя за 70 лева. Злоупотребите на Прошков са надлежно документирани върху 50 страници, без приложенията към него. Ще се спрем по-подробно само на една от далаверите, защото помагачите на мистър Джакпот в нея водят до едно и също лице ­ небезизвестния рекламен бос Красимир Гергов. Нещо повече, близки до Гергов фирми са източвали тотото и при втория мандат на Прошков като шеф на БСТ." При Жан Виденов го уволняват, но пък не го съдят. Идва обаче "синьото антикомунистическо правителство на новия Стефан Стамболов" Иван Костов. Мислите, че поправя грешката на Жан и го дава под съд? Наивници! Започва "синият му период":
"Прошков преживява някак управлението на партията, от която се е отрекъл, и спокойно дочаква правителството на Иван Костов. Командира и неговия финансов министър Муравей Радев нямат нищо против мистър Джакпот пак да стане шеф на тотото. Парите не миришат, нали? В синия период на Прошков „Гебо-92″ излиза от мода. Мястото й заемат три нови фирми „Лео Бърнет“, „Пиеро-97″ и „Медия транс“, тясно свързани по между си и с Красимир Гергов. Той е собственик на „Пиеро-97″. За шеф там е назначил Иво Цеков, който пък е представител на „Медия транс“. Основен играч в „Лео Бърнет“ е Вихра Хаджиганчева ­ съдружничка на Гергов във „Воис медия“, бивша шефка на рекламата на БСТ по време на първия мандат на Прошков. При втория на работа в тотото е назначен синът й Мартин Миланов. Прошков сяда в директорския стол на 25 март 1997 г. На третия ден, 28 март, управителният съвет на БСТ взема решение да се сключи договор с рекламната агенция „Лео Бърнет“ и възлага това на Прошков. Контрактът е подписан на 31 март и е уникален по своята същност. Договорът е рамков. С него държавното тото дава изключителното право на частната фирма да организира и провежда всички рекламни кампании. В документа няма никакви цени за изпълнение, отстъпки или неустойки, каквато е нормалната практика. Напротив, изрично е записано, че страните ще се споразумяват по приятелски начин, без да носят задължения за вреди и загуби. А конкретните цени ще се уточняват с анекси. От наличните в тотото документи става ясно, че те са 45 и плащанията по тях са ставали 100% авансово. Такова чудо няма никъде по света." Освен при Иван Костовото правителство. За корупционно-далавераджийските приключения на чичо и племенник Прошкови четете  пълният текст тук. Малко повтаря "шеметната германска кариера" на президента Плевнелиев, но за това друг път...

"Десният" кандидат - кмет на София

Но безспорно черешката на тортата е Мартин Заимов, може би най-видният "антикомунист" в екипа на Иван Костов, който го наложи и за "син" кандидат кмет на София. Официалната му биография: "Аз съм роден на 16 април 1962 година в Женева. Завършил съм електроника в Техническия университет в София през 1985 година. Имам магистърска степен по икономика в „Лондон Скул ъф икономикс” и сертификат по икономика от Колежа „Бъркбек”, Великобритания. Специализирал съм глобални финансови кризи в Харвард и стратегическо използване на информационни технологии в Станфорд.

1997- 2003 г. – подуправител на БНБ и ръководя Валутния борд на България. Имам голям личен принос за финансовата стабилизация на страната, след криза в края на 1996 и началото на 1997 г. Бил съм заместник министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски. Бил съм председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Понастоящем съм член на Борда на директорите на Сосиете Женерал-Експрес банк. Работил съм в международната търговска компания „Луи Драйфус” и съм основател на българското й представителство. Член съм на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, на Американския университет в Благоевград, на Фондация „Пайдея”. Владея английски, френски и руски езици, и малко гръцки. Имам дъщеря и син и двама доведени синове."
Няколко уточняващи въпроса към него за семейството му които да хвърлят светлина върху постната му биография:

1. Защо в дома си до 1989 г. държаха портрет на дядо му - националният предател и държавен изменник генерал Владимир Заимов, разстрелян за антибългарска дейност и шпионаж в полза на СССР, чийто бюст и досега стои в сградата на КГБ? При това портрет фалшификат - на Заимов в съветска униформа каквато никога не е носил - явен фотомонтаж. Тогава до 1989 г. се гордееха с този фалшив портрет, а сега той се отрече от него?
2. Ползваха ли привилегиите на АБПФК (активни борци срещу фашизма и капитализма). Носеха ли им специална храна от столовете на ЦК на БКП и спецмагазините на номенклатурата, ходеха ли на почивка в санаториумите и почивните бази и резиденции на ЦК на БКП и УБО? Пътуваха ли в чужбина на екскурзии и командировки с парите на поробените българи работещи за партията и живеещи като скотове?
3. Как точно влезе другарят Мартин Заимов да учи "Електронна техника" във ВМЕИ "В.И. Ленин" - сега Технически университет? Издържа редовни изпити наравно с хиляди други млади хора или с привилегии да влезе без изпит като внук и син на АБПФК и с дядо "Герой на Съветския съюз"?
4. Завърши ли в крайна сметка ВМЕИ "Ленин" и би ли си показал дипломата!
5. Майка му със звучното "българско име" "Клавдия" Заимова как точно отиде на дипломатическа работа в представителството на ООН в Женева, като агент на Първо главно на ДС или агент на КГБ или на ГРУ? Ще посмее ли другарят Заимов с молба да комисията по досиетата да изиска от тях досието на майка си и да го публикува в Интернет? Току-виж се оказало, че тя не е ничий агент, просто е била много компетентна професионалистка и затова са я пратили в Женева като дипломат. Това само ще му донесе бонус.
6. Познава ли другарят Заимов от ВМЕИ "Ленин" другаря Иван Костов - тогава асистент по политикономия? И защо другарят Иван Костов като лансираше другаря Заимов в СДС и после в БНБ криеше произхода му?
7. И как точно пуснаха другаря Заимов през 1988 г., да учи в Лондон и да получава магистърска степен по макроикономика от “Лондон скул ъф икономикс”. И да работи във френските фирми "Бис" и "Луи Драйфус"?
8. Посещавал ли е психиатричен кабинет, кога и защо?
9. Защо Мартин и брат му са били освободени от военна служба и не са служили в родната казарма?
10. Той и брат му занимавали ли са се с незаконен обмен на валута преди 10 ноември?
11. Измамил ли е втория си баща архитект Михаил Соколовски с имот в Созопол за благодарност за това, че е отгледал него и брат му?
12. А всъщност втория му баща Соколовски беше ли придворен архитект на другаря Живков?
13. Защо Мартин носи фамилията на майка си, а не на истинския си баща си Голдсмит?
14. Кой и по какъв начин насочи Мартин като млад специалист по електроника в отдел протокол на БОК при другаря Иван Славков?
15. Кога и защо майка му е призната за АБПФК?
16. Как майка му уж бяга в Швейцария, а брат й военното аташе и агент на ІІІ управление на ДС в Италия (о.з. генерал Стоян Заимов) си остава на поста дълги години, а тя когато се връща в България даже не е арестувана и не лежи в затвор като "политически беглец от социалистическата Родина"?
17. Французойката с която е живял без брак и имат две деца, племенница на Жорж Марше - генералния секретар на Френската комунистическа партия ли беше?
18. Кога точно се осъзна, че всъщност е антикомунист?

Гафовете на Мартин Заимов
Мартин Заимов отрече българския език:
"Извинявам се, че заговорих на английски, но БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е ПРИГОДЕН ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО." ...... На журналистически въпрос не смята ли, че е обидил българския език, Mr Zaimov заяви: "Ваше право е да мислите така. А мое право е да мисля това, което казах. Ами ето вижте - на английски например няма как да се каже стопански ръководител!" А по телевизията си призна, че е пушил и марихуана.... Изобщо хубав човек - "антикомунист" седесар, десебар и Костовист....
Не бива да изпускаме и Радан Кънев - поредното "антикомунистическо" откритие на Иван Костов. Бивша активистка на ДСБ пише за него във форума на "Дневник": 
"Възприеман е като абсолютен гъз! Р.К. е един изключително амбициозен мухльо с много ограничени интелектуални възможности. Спомням си как Иван Костов го инсталира за председател на ДСБ "Средец"-София, след неуспешния му опит да стори това в ДСБ "Оборище". Това беше противоуставно, тъй като Радан нямаше право да оглави организация, в която не е регистриран. Той живееше по това време в апартамента на жена си в "Дървеница". Това става в 2009 г. Иван Костов го прави председател на "Средец"; аз разбирам, че Иван Костов е руски агент и напускам организацията като обявявам това на Общо съблание. Започва възхода на това леке - Радан Кънев. Пропуснах да спомена, че на Общото събрание, на което обявих напускането си, той даже ми се извини. Циркаджилъци, на каквито малцина са способни. Но той го може. Да си плюе в сурата! Това е дълга история. Спокойно може да не ми вярвате. Но аз съм любознателен и четящ човек и имах илюзия, че аз и такива като мен можем да помогнем на България за много неща. Безкористно и наивно, както става ясно сега. До мен беше инсталирана една първа братовчедка на Елена Костова - химичка. Която ме следваше неотклонно. Последния път с нея се видях на сбирката на един форум, който реших да правя заедно с Петър Горнев - архитект. Този форум имаше успех...Та там изведнъж се появиха една купчина депутати от ДСБ и между тях и Ванчето Стойнева - братовчедката. Аз й се зарадвах и и казвам: - Радвам се да те видя! Дай след след сбирката да се видим някъде. Преди края на събранието тя изчезна. Никога след това не ми се обади. Никога."    
Ако искате да разберете скритата комунистическа биография на евреина - педераст Радан Кънев, с баща Милен Кънев - служител на Четвърто управление на ДС, с комунистически убийци по майчин род (майка му е Виолета Йосиф Кордова), между които чичо - педераст - Алберт Моис Кордова и убита от жандармерията негова леля - съветската агентка и шпионка - Солчи Моис Кордова, "женен" (фиктивен брак) за дъщерята - Деница Баръмова на агент-явочник на ДС четете тук.
А ето и още един очевидец как  "Гъза, който им стана знаме" го инсталираха за шеф на ДСБ - Средец: "До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие на председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. 

агент "Хаджията"

Венко Бешков

Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Дойнска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и тойприбягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му). Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, без да знае, че в махалата са ѝ викали „Гъза“… Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.

*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по одиозни ГРУ школи в Кременчуг/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция."

Е, това са част,  много малка при това, от приятелите, сподвижниците и съекипниците на Иван Костов. А той какъв е - всички знаем....