вторник, 9 юни 2015 г.

Хулителите на цар Самуил - част І-ва - "интелектуалците"

Царят се срамува от някои от своите
потомци за които даде живота си
"Светеха под сенника само очите му и в тях беше сякаш цялата сила, която още крепеше неговото тяло, та и железата на гърдите и на рамената му.
— Царю, помогни ни… Те се бутаха, клатеха, въртяха глави, търсеха него..... Те бяха вървели след него по всички краища на царството и вън, по ромейска земя. Никъде не бяха го изоставили тия проклети мърморковци. Заедно бяха гладували и жадували, заедно бяха проливали кръв и бяха мрели в битки и по пътищата.
И дълго стоя мълчалив и неподвижен, само вятърът подухваше дългите му бели коси. Сетне колената му започнаха негли сами да се присвиват, той се приведе и двете му колена отеднаж тупнаха върху влажния пясък. Поклони се царят ниско, на колена пред ослепените войници, и промълви най-добрите думи, които можеше да им каже:
— Деца мои, синове мои… Войници мои добри, войници мои храбри, народе мой… Не каза нищо повече. Нямаше повече и по-ясни думи за неговата мъка."

Из "Самуил" на Димитър Талев


След ужасно срамен и унизителен опит за обществен скандал, паметникът на цар Самуил беше открит. Но мерзките соросоиди, начело на креслива групичка нихилисти с промити мозъци, успяха да дадат горчив привкус на това иначе дългоочаквано събитие. Първо не им харесваше мястото, после очите на статуята светели, след това казаха, че било като скопската инициатива на глупавите ни братовчеди в Македония. (Да отворим една скоба за прословутите "светещи очи" на цар Самуил. Явно не само соросоидите, ами и заместник-кметът по културата на София - Тодор Чобанов е безпросветен идиот. Овчарската му фамилия, явно не е случайна, а този тиквеник беше и заместник министър на културата в първото герберастко правителство. "Оттам нататък колко силно ще светят очите и как ще го съгласуваме в Министерството на културата - са подробности, които не бива да се превръщат в обществен дебат" каза този управник с интелект на овчар.) 
Явно никой от тях не е чел книгата на Димитър Талев, с цитат от която започнахме: "Светеха под сенника само очите му и в тях беше сякаш цялата сила, която още крепеше неговото тяло, та и железата на гърдите и на рамената му." Чел я е само скулпторът Александър Хайтов, видно от статуята му, но кой да го разбере.... 

Както казва Иван Хаджийски: "...общественият ни и културният ни живот е под знака на посредствеността и полуинтелигенцията”.



Накрая псевдоинтелектуалците измислиха, че паметникът щял да "загрози църквата" до която е поставен, после му намериха място в цар Борисовата градина.... и така нататък, само и само да няма паметник на български цар в София, да няма спомен за трагичната и героична наша история, да няма чувство на патриотизъм, национално достойнство и свяст....
Но всуе се мореше антибългарската соросоидна измет, паметникът вече е на мястото си и отново се преброихме колко сме българите и колко - платените чужди слуги, продаващи Отечеството ни срещу дребни центове. Оказаха се само стотина души, толкова бяха в "протестната подписка", затова я скриха и изтриха дори от Интернет авторите й... Обаче бяха кресливи и арогантни, както винаги и компенсираха малочислеността си с наглост. Но една жена - Диляна Гогова ги постави на мястото им със статията "Гьоте, Гьоте, знам те аз" с красноречивото подзаглавие: "Настървението с което посрещат паметника на Самуил е толкова отчаяно, че чак е забавно".  С тези думи, каза всичко на отцеругателската паплач. А в тази смешна тълпа попаднаха и по-нормални хора за съжаление. Например Ивайло Дичев. Професорът "културолог и антрополог" дотолкова се увлече в битката срещу паметника, че нарече статуята ли, царя Самуил ли, така и не стана ясно - "динозавър". 
Ивайло Дичев - професор по "Културна антропология"
Всъщност той е от що-годе свестните интелектуалци в България, макар да има и някои глобалистки залитания, например влага в думата "националист" - отрицателен смисъл. Професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, преподавал е във Франция и САЩ. Има интересни статии по важни обществени въпроси включително и на политически теми. (Силно препоръчвам например "Културното наследство е разказ, а не камъни""Защо 3-ти март, а не 16 април" и някои други относно управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, които можете да намерите в мрежата.) Но, както казва турската поговорка: "Никога не е късно да станеш за резил". Защото накрая кресльовците се спотаиха и покриха и само професорът Дичев остана като един Матросов на амбразурата да обикаля студия и редакции и говори против паметника и пише във фейсбук страницата си, където обаче получи патриотичен отпор..... И се обиди, че го нарекли соросоид:
Не ти е криво огледалото професоре......
А той, уж не бил срещу това да има паметник на царя, а само против мястото  му, с други думи имал "добри намерения"...

"Пътят към ада е постлан с добри намерения"

"Европейските народи след първоначалната еуфория от отворените граници и ентусиазирано от пиар кампаниите побратимяване, доста бързо изтрезняха и установиха, че не се чувстват уютно в новия Вавилон, че не искат да слушат безкрайното мрънкане за още права на най-невъобразими малцинства, че им е гадно кварталите им да се превръщат в бантустани, а в църквите им да се венчават поредните педерасти. Мултикултурализмът бе наврян на тъмно и злачно място, притиснат от хилядолетни традиции и достойнство на национална принадлежност и култура. Защото този мултикултурализъм, който кукловодите нетърпеливо натрапваха с масирани медийни атаки, няма нищо общо със зачитането и уважението на националните култури. Неговата единствена цел е да ги асимилира, изкуствено поощрявайки и фаворизирайки стотици и хиляди маргинални, псевдо и квази-култури на измислени малцинства, много често противоестествени и извратени.. И когато европеецът си видя задушен във тази примка, той се пробуди, отдръпна се и се върна в периметъра на народа си, на нацията, върна се при корените си, които му дават родния език, песни, обичаи и историческа памет, т.е. поиска си обратно идентификацията." - написа навремето Валентин Фъртунов.

В този контекст следва да поставим този изкуствено създаден и абсолютно неуместен скандал по повод паметника на цар Самуил. Започнаха го разбира се соросоидите, преследвайки както винаги, пъклените си антибългарски цели. И за нещастие се включиха и други - главно заблудени, а и много платени хора  
Паметникът е величествен
И  професор Божидар Димитров беше прав да го каже колкото грубо, толкова и вярно: "Задници соросоиди ще протестират днес срещу паметника на Самуил. Много хора отказват да спорят с мен в студиото, защото мога да ги нарека задници. Аз няма да ги нарека задници, въпреки че те са точно такива....... Паметникът е много хубав. Очите не са проблем. Проблемът е, че 30 интелектуалци са против паметника. Според Ивайло Дичев Самуил бил недостоен български владетел. Стефан Попов какъв е – никакъв. Такива хора ще протестират. Соросоиди, деца на комунистическата номенклатура, които останаха без работа и заплашени от глад Сорос им подаде ръка”, каза професорът.
И беше абсолютно прав. Защото точно добре известният соросоид Стефан Попов започна "дискусия" и произведе едно "протестно писмо", с което подлъга група псевдоинтелектуалци и общо взето случайни хора, (много от които грантаджии, платени от структури на печално известната фондация "Отровено общество") да се подпишат до кметицата Фандъкова с искане за отлагане на откриването на паметника. И настояваха за уж "обществен диалог" за да се намерило по-добро място с цел да не се разваляла "градската среда", каквото и да значи това. Ето го писмото:

Соросоидът Попов ехидничи,
малоумниците му се вързаха
"Уважаема г-жо Фандъкова,
Следващата седмица предстои откриване на паметник на цар Самуил в непосредствена близост до базиликата "Света София". С настоящото си обръщение към Вас настояваме и Ви молим да отложите церемонията по откриването на монумента.
Долуподписаните сме убедени, че нито стилът, в който е изпълнен монументът, нито мястото, на което се планира инсталирането му, са подходящи. Нещо повече, убедени сме, че този проект ще нанесе непоправима щета върху лика на едно от най-съществените символни места в столицата. Той дори ще навреди на целите, които изглежда този проект си поставя.
Ние не настояваме за ликвидация на паметника. Настояваме за отлагане и провеждане на широка дискусия за естетическата и градоустройствена целесъобразност на това решение. Смятаме, че Общината е длъжна да бъде активен организатор на такава дискусия, а не пасивно да очаква несъгласия по обичайния бюрократичен ред.
Ако бъде допуснато, инсталирането на паметника на това особено чувствително място в градската среда на София, е трудно обратимо. Готови сме да участваме в открита дискусия по този въпрос. Призоваваме Ви към особено висока чувствителност към възможността проектът да се окаже непоправимо петно в самото сърце на града." 

Впрочем опитайте се да намерите този текст в интернет и списъка на подписалите го. Много трудно ще успеете, даже Попов го е махнал и от фейсбука си. Защо ли? Срам ли го е? Или просто вече е постигнал целта си?
А и кои ли са тези "хубави хора": "...За броени часове писмото беше подкрепено от десетки български интелектуалци, журналисти и университетски преподаватели..." за които пише "Офнюз" или и те се срамуват да се покажат наяве?
По този повод имаме един ненадминат текст в нашата литературна класика: 
- Ей, че сме калпав народ! - казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо. - Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?
- Единадесет души - отговаря Михал.
- Толкоз ли бяха?
- Е, толкоз, бай Ганьо, правото - право. Аз нали ходих със стражар да ги събирам."
.............. и продължението после:
- Калпав народ!... Сега знаете ли какво? За връщане назад не може и дума да става. Ти, Гуньо, си едно парче адвокатин. Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес, за новия...
"Горната резолюция се прие от 11 хиляди най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански..." и прочее, туй може да си остане цяло докрай.
- Да ги оставим ли само 11 хиляди души, или да покачим за хатъра на новите още една-две хиляди? Да им подмажем колата?
- Доста са, бай Ганьо. В нашия град кьораво и кьопаво да събереш, надали ще излязат 11 000, ама хайде, нейсе, за хатър нали е!
- Съгласен съм... Ами туйнаке... наместо Ганьо Балкански не е ли по-салтанатлия да турим "господин Ганьо" и прочее? Да види княза, че не сме някоя долна работа хора, а?"
Всички прилики между тогавашните подпискаджии и сегашните са действителни. Даже навремето народът е употребявал една турска дума "махзараджии". С нея удостоява онези идиоти, които след Съединението на двете Българии пишат едно прошение ("махзар") до султана в което се обявяват против акта на обединението на народа си и  го призовават да прати войски и да окупира отново Източна Румелия за да я върне под скиптъра си..... Тогава те слугуват на руския посланик и изпълняват волята му като лакейничат на руските имперски интереси, които са против една силна България, независима от Русия. Сегашните махзарджии наопъки - слугуват на соросоидите, които пък от своя страна са лакеи на американските си господари и прокарват антибългарските им имперски интереси. И ако Русия навремето не е искала силна България, сега американските глобалистки интереси не искат изобщо да има България на картата на Европа. Нищо не се е променило в бедното ни Отечество, винаги се намират предатели "махзараджии", платени къде с рубли, къде с долари....
А защо "интелектуалците" подписали се в сегашния "махзар" срещу паметника се крият? Ами най-простото обяснение е дадено в Библията: Нека да си припомним този епизод от живота на Иисус: "И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата." Евангелие от Матей 8:28

Точно така стана със соросоидните  "интелектуалци" - по точно бесове, позволиха им да се освинят в слугинството си с "протестната подписка", за пореден път да разкрият предателската си същност и да се сурнат низ стръмнината на моралното си падение за да се издавят в морето на безчестието. И понеже някои от тях усетиха в какво точно се окаляха, се постараха да заличат всякакви следи от мръсотията си. Скриха имената си, подписката изчезна даже от страницата на автора си - Стефан Попов и напълно забравиха темата. Защото тази сган - бесовете в свински образи - отцеругатели и майкопродавци са легион. Това са долнопродните платени предатели, които за жълти стотинки пропагандират всякакви антибългарски идеи и вършат всякакви мерзости против Отечеството си. "Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много." (Евангелие от Марко 5:9) И те  - бесовете наистина са много - името им е легион - толерасти, педерасти, глобалисти, педофили, мултикултурасти, феминистки, комунисти, кръвосмесители и прочие измет - всякакви рушители на човечността, нормалността, семейството, обществото, нацията, държавата, природата, вселената, с една дума безбожници - богоборци и богохулници мразещи и Твореца и Творението му.