Валери Тарандов трябва да бъде поздравен за това стихотворение. А Христо Ботьов, да не се обижда, просто такъв ни е халът на държавата и вместо драма ни трябва сатира.
Стихотворението Хаджи Борисов от Ботьо Христов
Жив е той, жив е! Там на Банкя,
потънал в дивана лежи и пъшка
юнак с дълбока на морала рана,
юнак във късна младост и не в сила мъжка.
На една страна захвърлил пистолет,
на друга телефон и бухалка;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла Европа!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
десебарка пее нейде в радиото,
и кръвта още по–силно тече!
Пролет е сега… Пейте, герберасти,
тез прославни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за пара,
той не умира: него жалеят
Радан и Делян, Марто и Куна
и чалгаджии песни за него пеят…
Денем му сянка пази амбрела,
и журналистка му кротко кура ближе;
над него Сокола, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
По БНТ пускат чалга песен!
И протестърки диви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо се напушат с трева зелена
и при юнакът дойдат, та приседнат.
Една му пребърква портфейла бърже,
друга му пурата пали,
третя с уста засмуче бърже, –
и той я гледа, – мила, засмена!
„Кажи ми, сестро де е – Цветанов?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи парата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят къде е Цветанов…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
Беновска му ближе гъза,
и слънцето пак пече ли – пече!