Окупационните паметници на националния позор

Художниците не се усетиха, че замениха съветските  окупатори
с американски като им изрисуваха филмовите герои

В София има няколко обидни за българската нация "паметника" на окупаторите - нашите врагове във Втората Световна Война - САЩ и СССР. Които тогава бяха съюзници и си разделиха Европа със споразуменията от срещите си в Техеран, Ялта и Потсдам. Със съгласието на президента Рузвелт, България беше подарена на Сталин. На самата Техеранска конференция (в края на 1943 г.) на “Тримата големи” - Сталин, Рузвелт и Чърчил, президентът непрекъснато подкрепя съветския диктатор срещу  британския премиер. Така окончателно е решено англо-американските армии да воюват във Франция, вместо на Балканите. Това вече развърза ръцете на Сталин армиите му да стигнат безпрепятствено до Виена. Освен това, той получава обещание от Рузвелт да признае на СССР заграбените територии в Прибалтика, Полша, Финландия и Румъния. Когато Сталин в двустранната среща на 1 декември го пита дали САЩ ще признаят на СССР заграбените през войната полски територии и Прибалтийските страни, Рузвелт казва: "В Америка има шест-седем милиона граждани от полски произход и  като практичен  човек  аз не бих искал да загубя техните гласове... Аз споделям идеите на маршал  Сталин  и се надявам, че той ще разбере защо не мога публично да участвам  в решаването на този въпрос тук в Техеран или дори през пролетта на следващата година... В Съединените щати има и много литовци, латвийци и естонци. Аз зная, че Литва, Латвия и Естония и в миналото и доскоро са били част от Съветския съюз и когато руските армии отново влязат в тези републики, аз няма заради това  да тръгна да воювам със Съветския съюз."    Двамата договарят и и търговско-икономическо сътрудничество след войната. Сталин на свой ред  подкрепя плановете на Рузвелт да ликвидира колониалните империи на Франция и Англия, да създаде Международна организация (ООН) под техен контрол, да воюва с Япония и др. На техните срещи зад гърба на Чърчил, двамата се разбират отлично. Дори Рузвелт казва, че след като се отнеме Индия от англичаните, там трябва да се въведе тоталитаризъм по съветски образец, защото парламентарната демокрация не била подходяща за тази страна. (По-късно Индия ги опроверга с образцовия си парламентаризъм.) Друг интересен момент в конференцията е, че американската делегация отказва английското гостоприемство и се настанява  в сграда на съветското посолство. Естествено тя е екипирана плътно с подслушвателни уредби, а и последният камериер е поне майор от КГБ. Избягалият в Англия служител на КГБ Олег Гордиевски пише за тази конференция: "Приютена в сграда, която е съветска собственост, обслужвана от хора на НКВД, постоянно подслушвана от своите домакини, делегацията на Съединените щати е осъдена да практикува нещо като публична дипломация по време на първата среща на високо равнище със съветски лидер."   Впрочем сигурно службите са били  разочаровани от подслушването, защото не са чули нищо антисъветско от американците. Така, на тази конференция англичаните бяха изиграни и американо-съветския блок стана факт. На 6 юни 1944 г. започна англо-американският десант в Нормандия. Сталин получи възможност да стигне с войските си до Берлин и Виена.

Паметник на съветските окупатори на бул."Черни връх"

Съветската окупация - 1944-1947 г.

На 5 септември 1944 г. СССР без всякакви основания обяви война на Царство България. Единствено Великобритания реагира бурно, чувствайки застрашени имперските си интереси. Настъпващите съветски войски могат да стигнат до Бяло море (върнато на България от германците), откъдето впоследствие съветският флот може да застраши британските морски пътища (търговски и военни) през Средиземноморието. Да не забравяме, че тогава Британия още е велика колониална империя и няма никакво намерение да се разделя с териториите си. Съветското нахлуване в България противоречи формално и на тристранните американо - британо - съветски договорености, да не се влиза в невоюващи страни. СССР не е във война с България и поддържат нормални дипломатически отношения. Но американците мълчат, защото спазват договорката Сталин - Рузвелт от Техеран, само в британския парламент има бурни дебати. Съветската окупация от 8 септември  1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:

1. Изтребване на българския елит.

2. Стопанско поробване на държавата.

3. Ликвидиране на монархическия институт-крепител на конституционния ред и държавна независимост.

Обезглавяването на българската нация

Паметник на съветските окупатори и слугите им - 
комунистическите убийци - гавра с жертвите им в България

То е било планирано отдавна.  Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944 г. бяха избити над 30 000 кметове,  учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове. В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.

Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945 г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2 793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така   да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV  Обикновено Народно Събрание, цели министерства,  Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими” като регентите, разпитите се водеха в Москва от съветски следователи.  Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов ..., царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947 г. Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 - 9 ноември 1989 г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение  от 1946 г., насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни”, или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990 г. живи 3 000, всички до един1 бяха болни от лъчева болест или левкемия.  А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба...

Червената боя не може да отмъсти
за  пролятата българска кръв

Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат.

След като е изтребен  в голяма степен българският елит, от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче, руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му, Вълко Червенков за да го шпионира.  Когато си свърши работата да присъедини България като губерния към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949 г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков. С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари - “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното  единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките. Забранени бяха за издаване и четене, дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха, или откарани в Москва безценни исторически ръкописи, и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” - “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския, като датите “681-1944 г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава. Химнът беше преправян на три пъти.  Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека, над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка вместо кръст, като последна гавра  с мъртвите. С поредица от такива мерки българският народ се оказа без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи, нито един антикомунистически бунт, или протест, подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968 г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980 г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата...

Новите американски окупатори

Паметникът на американските пилоти -
убийци пред посолството на САЩ

Но да не забравяме кои им позволиха да направят това - американците, които подариха България и цяла Източна Европа на Сталин. А в София има и техни паметници. Единият от тях е просто кощунствен. Той е на американските "герои-летци" бомбардирали София.

"По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница." - пише вестник "Гласове". "На 13 декември 1941 г., десет месеца след като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива. Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт  през август 1943 г. да дадат началото на операция "Приливна вълна". Тя има за цел да неутрализира съюзниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения." 

Българският позор. На заден фон посолството на САЩ.

Българската армия героично се бори с нашествениците: "На 14 ноември 1943 г. е първата масирана въздушна атака на столицата. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни. Настъпва 10 януари 1944 г. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващачи. България губи само един самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи."  Особено унищожителна е бомбардировката на 10 януари. "Но истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари. Из спомените на генерал Стоян Стоянов - военен летец, един от защитниците на София. Той участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета: "На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда. Въпреки всичко хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други." За тези наши летци нямаме паметници. Има само един в парка "Мадара" на един германски герой загинал за нашата Родина, като доблестен офицер от Вермахта.

Немският пилот Герхард Венгел има скромен монумент - обикновен камък с паметна плоча с името на пилота, дал живота си за съюзническа България. Която плоча на няколко пъти беше счупвана и поругавана и отново възстановявана. 

"Паметниците" на националното унижение

А иначе за старите и новите окупатори "паметници" има много и ги охраняват:

Паметникът на филиала на ЦРУ в "Южния парк" е осмян...

На съветските окупатори наречени "освободители"...

На съветския комсомол - "60 години ВЛКСМ" в "Южния парк"

На съветските поробители - червена боя заради кръвта на дедите ни.

Наглият американски паметник до посолството  на улица "Козяк" щеше да бъде на всички загинали във войната и от двете страни. Това не се случи - вижте надписът му: "На всички американци, които служиха в България по време на Втората Световна Война. Те дадоха своето днес за нашето утре"...  Пише "служеха", по-правилно е "убиваха".

Не смееха да поставят тази обида за нацията другаде, а точно до посолството за да я охраняват. Някой ден ще я махнем, заедно със съветските подигравки с националната чест и достойнство. Ето и предупредителният знак до него... Щракнете го за увеличение. Виждате, че даже са ни забранили да снимаме в собствената си страна, в нашата столица.  Посолството наистина е дипломатическа територия, но не и отвън където е табелата.  

Ето как "служеха", американските пилоти в България. И на кого? На българския народ ли?

Общо в цялата българска територия и контролираните наши земи убити, безследно изчезнали и починали вследствие на бомбардировките са 4 208 души, тежко са ранени 4 744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8 952 българи, към половината от тях – в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.

"Как Рузвелт продаде България на Сталин?"

А знаете ли, че замалко щяхме да се сдобием и с паметник на Сюлейман паша на връх Шипка?

Ще застрелят ли Ангела Меркел?

Лозунгите: "Меркел в Сибир, Путин в Берлин"
вече са ежедневие в Германия

Това даже не е въпрос, или ако е въпрос, не е дали, а кога. Защото толерастичната диктатура в Германия (някои анализатори я наричат тоталитарна либерастия) просто не оставя друга възможност за спасение на немското Отечество и общата ни Европейска Родина. В интерес на истината, германците започнаха да засилват съпротивата срещу перверзниците, управляващи страната им и Европейския съюз в Брюксел. Вече са подпалили над 800 мигрантски общежития и лагери за настаняване. Създават се масово отряди за самоотбрана. ПЕГИДА за пръв път привлече десетки хиляди демонстранти не само в Дрезден. Патриотични националисти се саморазправят по тихите и тъмни улички с ислямистки изроди, когато няма полицаи наблизо. Но за разлика от Нова година, когато медиите мълчаха 5-10 дена за да прикрият безчинствата на ислямистите, сега "Дойче веле" веднага съобщава за нападения над мигрантите: "Няколко атаки срещу имигранти са били извършени в неделя в германския град, съобщи Deutsche Welle. Група от 20 души е нападнала шестима пакистанци. Двама от тях са в болница с наранявания. По-късно излезе информация, цитирана от агенция DPA, според която петима души са нападнали 39-годишен сирийски гражданин. Мъжът е бил леко ранен. ... Кьолнският вестник Express добавя, че група рокери и футболни привърженици се организират чрез Фейсбук за "лов за хора" в центъра на Кьолн. От полицията заявиха, че разследването ще установи дали тези престъпления са извършени от ксенофобски подбуди."  Както виждате подхванаха любимата си песен за "ксенофобията". Но пък и пострадалите германки в Кьолн, Хамбург и Щутгарт се окопитиха от срама си и се осмелиха да говорят и да пускат жалби.  Вече над 530 пострадали жени в Кьолн, повече от 100 в Хамбург и около 80 в Щутгарт се осмелиха да подадат оплаквания в полицията. Скандиранията по митингите и демонстрациите "Долу Меркел. Путин спаси ни!" станаха ежедневие. Взривиха бомба под колата на ляв политик подкрепящ ислямското нашествие. И в Лайпциг нашите хора се проявиха достойно - отмъстиха на ислямистката паплач заради Кьолн.

Виктор Орбан е любимец на ПЕГИДА, наред с Путин.

Немците вече водят борба на живот и смърт за страната си и нашите симпатии са на тяхна страна. Национално-демократичната партия - НДП, "Алтернатива за Германия", ПЕГИДА и някои по-малки групировки са формациите събиращи светлите лъчи на надеждата за нормалност. Затова цялата немска преса, телевизия, радио, интернет медии, държавни и частни са концентрирали огъня на злобната си пропаганда си върху тях. В това отношение германските журналисти се оказаха по долнопробни и гадни проститутки, даже и от българските си колеги. А парадоксално - нашите журналисти започнаха да се проявяват по-нормално и вече не скриват безобразията в Германия, не ги оправдават чак толкова нагло, както БХК, (според които, това бил изолиран инцидент - безобидна хулиганска проява) започнаха да допускат и други мнения в трибуните си. Показателно беше предаването на Нова телевизия на 11-ти януари, когато журналистката Мира Баджева с филма си за събитията в Кьолн почти напълно скъса с прословутата "политическа коректност" и "толерантност" - любимите "свещени крави" на толерастите от соросоидното "Отровено общество". Тя сподели, как германските протестиращи в Кьолн, категорично отказват да дават изявления за омразните си лъжливи немски медии, но охотно излизат с имената и лицата си пред чуждите, дори български журналисти. Разказа, как екипът й снимащ филма е "отървал боя" в момента, когато са се представили като българска телевизия и протестиращите в Кьолн рязко сменили враждебното си отношение с почти приятелско. Но полицаите, които странно бездействаха в нощта на Нова година срещу ислямистките изроди на площада, гаврещи се с техните майки, сестри и дъщери, сега в събота на демонстрацията на ПЕГИДА в Кьолн извадиха водните оръдия и сълзотворния газ и с палки, каски и щитове налетяха зверски на протестиращите си сънародници излезли да защитят германската чест и достойнство. 1700 полицаи  жестоко пребиваха 1700 демонстранти, между които и жени. А се оказа, че поводът - хвърлените бомбички и фойерверки уж от "демонстрантите", са дошли от "политкоректните" журналисти - чистейша провокация - има и снимки за това. Това беше капката, която преля чашата. От събота - 9-ти януари насам, Германия не е същата. Меркел изпусна духа от бутилката и нищо хубаво не я чака. Но тъжната истина е, че страната все още е окупирана от САЩ и я управляват извратени дегенерати като Меркел, които са си американски пионки. За това стана дума в предно писание. Но ето и подробности и документи по въпроса: "Преди 10 години в книгата „Немската карта” („Die deutsche Karte”) бившият шеф на западногерманското военно контраразузнаване ген. Герд - Хелмут Комоса (Gerd-Helmut Komossa) заговори за някакъв тайнствен документ –Kanzleracte. По същото време Егон Бар (Egon Bahr), съветник на Вили Бранд разказва в интервю за „Die Zeit” как Вили Бранд, току-що избран канцлер, бил адски възмутен – представили му за подпис три писма – до посланиците на САЩ, Франция и Великобритания; „бил длъжен да потвърди задължителните условия, приети от военните губернатори в таен договор”; Вили Бранд не искал да подписва „тези унизителни писма”; подписал ги омерзен, и не станал по-щастлив, като научил, че преди него на такова унижение са били подложени и Конрад Аденауер, и Лудвиг Ерхард, и Курт-Георг Кизингер… През октомври 2011 г., във в. „Junge Freiheit”, Егон Бар потвърждава всичко, казано в „Die Zeit”.... 

Скандалният документ

„Секретен документ
Строго конфиденциално
Федерална Информационна Служба
Отдел за Контрол II/QP
Само за Министъра
Заглавие: Таен държавен договор от 21.05.1949 г.
Тема: Изгубването на Копие №4
Уважаеми господин Министър,
Копие №4 от тайния държавен договор между военните союзници и преходното правителство на Западна Германия от 21.05.1949г. окончателно изчезна.
Този таен държавен договор регламентира преди всичко следното:
– немските вестници, радио и телевизия се намират във владение на съюзниците до 2099 г.
– т. нар. Канцлеракт, т.е. писмения документ, който всеки Федерален Канцлер по изискване на союзниците подписва преди полагане на Клетвата.
– златният запас на Федеративната Република се намира във владение на съюзниците.
В случай, че изгубеното копие на тайния държавен договор попадне в неподходящи ръце, съветвам незабавно да се откажете от неговата автентичност.
С дълбоко уважение,
Държавен Министър
Д-р Рикерман”

От този документ, цитиран от ген. Комоса, научаваме за друг документ, пазен в дълбока тайна – Канцлеракт.
Какво научаваме от този документ?
Че Канцлеракт съществува от 21 май 1949 г.
Че има срок на действие до 2099 г. – 150 години!
Че е подписан от още неродената ГФР (тя ще се появи три дни по-късно, на 24 май 1949 г.) от една страна, и САЩ, Англия и Франция от друга, наричани „съюзниците”.
Че всеки новоизбран канцлер, още преди полагането на клетва, е задължен да подписва Канцлеракт – така „съюзниците” узаконяват неговия избор. Преди парламента и независимо от него.
Че Канцлеракт гарантира собствеността и контрола на „съюзниците” над немските медии до 2099 г.
Че златният запас на Германия се намира във владение на „съюзниците” до 2099 г.
Че е изгубено копие № 4 на Канцлеракт.
Че (следователно) копия №№ 1, 2 и 3 не са изгубени и се намират в някоя огнеупорна каса.
Какво не ни казва документът?
Че водещата роля е на САЩ, а Англия и Франция са свидетели, нещо като кумове.
Че златният резерв на Германия се намира в САЩ – като залог за вярност пред САЩ и като инструмент за американски натиск, рекет, изнудване, принуда и прочее евроатлантически ценности и демократични хубавини, прокламирани от хегемона.
Че Германия няма право да прибере своя златен резерв (около 120 млрд. евро), нито да оперира с него, докато на нейна територия се намират американски военни бази. Това научаваме от едно интервю на бившия шеф на централната банка Карл Блесинг (Karl Blessing) пред „Der Spiegel” от 1971 г. Тогава, малко преди да почине, Блесинг казва, че за негово съжаление тези „положения” продължават да действат.Те действат и сега. Американците не си стягат багажа и нямат намерение да напуснат Германия. Напротив – възнамеряват да останат завинаги.
Кое е най-важното в този документ?
Че чрез Канцлеракт САЩ (преди всичко) си гарантират пълен контрол над Германия – контрол над медиите, отбраната и финансите.
Че чрез Канцлеракт САЩ лишават Германия от държавен, военен и финансов суверенитет.
Че Канцлеракт е тайният документ за пълна и безусловна капитулация на Германия пред САЩ.
Че Канцлеракт регламентира окупацията на Германия от САЩ за 150 години.
Че Канцлеракт превръща Германия в американски васал и заложник на американските интереси за 150 години."
На пръв поглед някой би могъл да оневини германските управляващи в частност Меркел. Нали самият Виктор Орбан беше казал в интервю за нейната имигрантска политика следното: 
"Орбан - Голяма част от нас от доста време си блъскат главата по този проблем. Германия е ключът. Ако утре сутринта Германия каже „Препълнени сме, това беше“, тогава притокът веднага ще намалее. Толкова е лесно, просто една дума от Ангела Меркел. Няколко пъти съм й го споменавал.

Журналистът - И какъв беше нейният отговор?

- Че нещата са по-сложни." 

Нещата явно са "по-сложни", защото Германия продължава да е окупирана от САЩ (там има 287 военни бази и обекта на американската армия) и финансите, медиите и голяма част от стопанството са в ръцете на американците или се контролират непряко от тях. Но от друга страна Ангела като канцлер не се и опитва да ги промени, а изцяло слугува на американските си господари. Цялата й биография е пример за това, а и сегашният й "мъж" - педерастът Зауер е бил на твърде съмнителна високоплатена работа в САЩ в американски фирми работещи за Пентагона. За разлика от Вили Брандт, който дълго време се е съпротивявал да подпише тези унизителни за Германия писма, видно по-горе, Ангела Меркел не се и замисля, тя си е американска подлога. Като прикрита лесбийка, комсомолска активистка и бивш агент на ЩАЗИ, тя е от една страна зависима от документите за нея съхранявани в ЦРУ, но от друга страна си е член на дегенеративния изроден управленски псевдоелит. За това нищо хубаво не я чака в бъдеще. Не става дума само за политическата й смърт, тя е ясна още отсега. Проблемът й е, че изборите, които могат да променят нещата в Германия са чак през 2017 г. Дотогава натрупващото се напрежение ще изригне няколко пъти и в Германия определено ще има гражданска война. Защото набиращите сили демонстранти по улиците разбират отлично, че ако чакат още две години за мирна смяна на властта, ще получат още 4 милиона имигранти и Германия, а и Европа ще загине. Мирният вариант - оставката на Меркел и проваленото й предателско правителство е невъзможен, господарите й няма да й позволят, а тя е на "къс повод" при тях. Следователно не е необходимо да си пророк, за да й предречеш атентат. Че то даже и при национал-социалистическият режим и то във време на война  - през юли 1944 г.,  патриотични военни сложиха бомба в бункера на Хитлер, който се отърва на косъм с леко нараняване. Меркел може и да няма неговият късмет. Германците и в съвремието имат поредица от атентати срещу видни политици: "През април 1990 г. Лафонтен, който е кандидат за канцлер от Социалдемократическата партия, е нападнат от психически разстроена жена и намушкан с нож в гърлото. 42-годишната медицинска сестра Аделхайд Щрайдел, която страдала от параноидна шизофрения, скрила ножа в букет, с който излязла на сцената. Лафонтен е спасен единствено благодарение на спешно проведената операция. През октомври същата година представителят на християндемократите Шойбле, който към момента е министър на вътрешните работи, е ранен тежко от 36-годишния Дитер Кауфман. Нападателят стреля три пъти по Шойбле, два от куршумите уцелват министъра, третият - неговия телохранител. Оттогава насам Шойбле е в инвалидна количка."  Така, че Ангела да се готви. Снимките с "ислямски бежанци" на улицата могат да се окажат последната й разходка, като на Джон Кенеди.

Удобен момент за атентат, да му мисли охраната...

Освен Ангела Меркел, нищо хубаво не я чака и извратената лесбийка Хенриете Рекер - кметица на Кьолн, която впрочем миналата година беше наръгана с нож от неин противник на предизборен митинг, но оцеля. "Заподозреният нападател, германски гражданин, е бил ядосан за имиграционната политика на Германия, предаде Асошиейтед прес. Германия се бори да се справи с огромния наплив на лица, търсещи убежище, а Рекер е била отговорна за намирането на места за настаняване на мигранти, пристигащи в Кьолн. ... Вчера тя бе нападната с нож от 44-годишен безработен германец, свързан в миналото с крайната десница. Рекер бе ранена с нож във врата и веднага бе оперирана. Източник от болницата съобщи, че състоянието й е задоволително и се очаква да няма последици от нападението. Нападателят, който рани още четирима души, бе арестуван веднага." Следващият й "почитател" може да бъде по-точен. 

Според кметицата Хенриете Рекер жертвите
сами са си виновни с поведението си.

Но тази анти-жена сама си го изпроси с наглите си съвети към съгражданките си да стоят "на една ръка разстояние" от чужденците  и да "не излизат без придружители". (Впоследствие тя се извини, но под натиска на ураган от възмущение не само в Германия, а и в света.) Оставката й би било най-малкото нещо, което трябваше да направи, вместо това тя стовари вината на шефа на полицията Волфганг Алберс, когото и пенсионираха набързо, за да има виновен за позора в Кьолн. Той, че имаше вина е вярно, най-малкото защото отказа помощта на колеги от полицията от съседни градове, които му предлагаха  още стотина полицаи.  Но като цяло вината не беше и негова, полицията в Германия е с вързани ръце, що се отнася за ислямските нашественици. Тях ги защитават управляващите толерасти, а полицията има право да бие само бели, християни, нормални, протестиращи германци, както направиха в събота с демонстрантите от ПЕГИДА. А колкото до злополучната кметица, някой ден съдбата й ще я застигне и нея. Дали във вид на оставка, дали във вид на остър нож или бърз куршум. Впрочем какво ли ще каже програмата на Елияху Рипс за бъдещето на Ангела Меркел? Смъртта на Сорос я предсказа детайлно, скоро ще видим и за нейното бъдеще какво предрича Свещенното писание. Защото при първо търсене на името й в Петокнижието, името "Меркел" излиза веднага в "Битие" 1:7-9 редом с думата "предател". Много точно е казано.

Матрицата с "Меркел - "предател" в "Битие".

Детайлните анализи на бъдещето й по-нататък....

Как ще убият Джордж Сорос?

Библейският код и матрицата на сатаната

През далечната 1985 г., още в зората на компютрите, израелският математик Елиаху Рипс създава софтуерна програма за да открие онова, което през хилядолетията стотици равини и кабалисти, а и християнски философи и учени са се мъчели да открият - Божественият код в Библията.  След дълги експерименти той успява и разчита поредица от важни скрити послания в Свещеното писание. През 1994 г. в авторитетно американско научно списание "Статистическа наука" с голяма неохота публикуват статията му по темата (заедно с двамата му съавтори Дорон Уитцум и Йоав Розенберг) и оттогава вече двадесет години всред учените и теолозите се водят непрестанни спорове за Библейският код. (Повече за проф. Рипс тук...) Три години по-късно американският журналист Майкъл Дроснин издава книгата Библейският код и откритието става известно и всред широката публика, като споровете вече излизат извън религиозните и академичните среди. Софтуерът е разпространен широко и всеки заинтересуван започва да прави собствени проучвания на Свещеното писание. И оттук започва интересното. След хиляди експерименти на стотици хора се оказва, че в Тората (Петокнижието - първите пет книги на Стария завет - "Битие", "Изход", "Левит", "Числа" и "Второзаконие") са закодирани с този шифър не само всички станали в миналото събития, но и настоящи и бъдещи. При това с впечатляващи подробности и с поразителна точност. И не само световните събития и известни личности, както скоро се оказва.  Макар, че те първо предизвикват интереса на изследователите. Отделни хора намират по името си по единадесет свои роднини, точни биографични данни и наглед дребни детайли от живота си. Самият Майкъл Дроснин предсказва убийството на израелския премиер Ицхак Рабин и година преди това се опитва да го предупреди. Лична срещу му е отказана, но се вижда с негов личен приятел, праща предупредителни писма до канцеларията му и службите за сигурност, но без ефект. Атентатът е осъществен и чак тогава нова проверка в Тората с Библейския код дава даже и името на убиеца - Игал Амир. Приятел на проф. Рипс предсказва с кода  първата война в Персийския залив, а самият професор - първото нападение с ракети "Скъд" от иракската армия на територията на Израел. Даже дава списък на предполагаемите дати на военните. Няма данни какво става впоследствие. С една дума казано - кодът работи. 

Въпреки това скептиците и противниците контраатакуват, като твърдят, че във всяка по-голяма книга с обема на Тората могат да се намерят такива предсказания. Даже един австралийски учен открива в "Моби Дик" - точни предсказания за убийствата на Кенеди, Индира Ганди и други световни политици. Дори и във "Война и мир" (преведена  на иврит), която той изследва по същия метод, се намират подобни прогнози и описания на минали събития.  Тоест, според противниците - всичко това са съвпадения и няма никакъв код. Независимо от споровете, стотици изследователи по света, държавни институции, разузнаването и военните (къде без тях) прилагат оспорвания иначе метод. Напоследък има платен и безплатен софтуер, който позволява да се провери верността на Библейският код не само върху оригинала на иврит на Тората, но и примерно върху Библията в осъвремененото издание на крал Джеймс. Надявам се скоро да има такъв и с българската православна Библия. 

И малко обяснения за работата на софтуера разгадаващ Божествения код. Още от Средновековието в кабалата се оформят школите "нотарикон", "темура" и  "гематрия" за тълкуване на Тората и търсене на скрития смисъл в нея или Божествения шифър. Много кабалисти и равини упорстват в опитите си да намерят Божествения код в Тората, с по-голям или  по-малък успех. Известен е равинът Каим Михаел Дов Бер Вайсмандъл, който използвал система на равноотстоящо буквено подреждане съкратено наричана РБП и като четял всяка петдесета буква в книга "Битие" на Тората, забелязал, че се получава думата "Тора". Впоследствие проф. Рипс открива с компютърната си програма, че "Тора" се образува и в "Изход" при четене на всяка 49 буква. За целта на изследването пълният текст на Тората (304 805 букви) се зарежда в софтуерната програма (без интервали и препинателни знаци, текстът е слят, подравнен в еднакви колони като кръстословица. В иврит се чете отдясно наляво) Въвежда се търсена ключова дума и алгоритъмът проверява през определен брой букви дали ще се получи съответствие (примерно през 10, през 25, през 70 и т.н. През колкото по-малко прескочени букви се получи търсената дума, толкова по-малък пасаж от Тората се избира - така наречената матрица.

матрица на иврит

Ето вляво една примерна матрица търсеща рождената дата на Иисус Христос. След това в така получената матрица се търсят другите интересуващи ни понятия - факти, дати, събития, имена и други. Ако се появят в матрицата при спазване на същия буквен интервал както основното понятие се приема за съответствие, при това, колкото по близо до основното понятие се появят, толкова по голяма истинност се очаква. Чете се по вертикала, хоризонтала, по диагонал, обратно (нагоре, надолу, наляво, надясно), взема се предвид контекстът - самият пасаж от Библията, геометричните форми и съответствия и др.  Невероятно, но съвпаденията в матрицата са учудващи. Описват с удивителна точност минали исторически събития, и предсказват бъдещи случки с детайли и подробности, необясними от научна гледна точка. Стига да се зададат правилните въпроси, което е всъщност трудното. 

Матрицата на сатаната

И за доказателство, че кодът работи, един експеримент със свободно достъпния онлайн софтуер на http://www.divinecoders.com. В началото опитах да задам име и софтуерът, който е с нарочно ограничени възможности (работи с осъвременен превод на Библията на крал Джеймс, алгоритъмът забранява търсенето на определени думи или по-къси и по-дълги такива, прекалено общи понятия и т.н.) ми върна десет матрици при запитването на името "Сорос". В десетте проверих дали ще се появи "дявол" и това понятие се появи в 9 от десетте. След това в същите матрици зададох и понятието "зло" и то се появи във всичките девет. Ето един пример от деветте.

Сорос+дявол+зло

Тук може да се възрази, че понятията на английски са с малко букви, съвпадащи и биха могли да се срещнат не само в десет или девет матрици, но и в много повече. И наистина примерно в името Сорос, което е от пет букви има само три, две от които се повтарят, при това образувайки дума читаема едновременно наляво и надясно.

За да избегна подобни упреци, усложних проверката. Реших да изследвам смъртта на Сорос, която е закодирана в Свещеното писание. Тъй като наскоро, той удари с лампион и поряза до кръв крака на предпоследната си любовница - латиноамериканската актриса Адриана Ферейра, логично е да се очаква фатална развръзка тъкмо от жена. След като се разделиха, тя  започна да го съди за неспазено обещание да й купи апартамент в Манхатън. Оказа се, че той подарил обещаното на нея жилище на следващата си приятелка. (Адриана наскоро го удари в съда, където не успя да спечели 50 милиона долара, за които съдеше магната. Удари и представящия го адвокат. Изобщо дива латиноамериканка...)

И така, в матрицата за смъртта на Сорос при последователна проверка излязоха цели 8 понятия даващи представа за края му.

Като започнем от фамилията "Сорос", изплуваха следните понятия в матрицата му: "убит", "жестоко", "ще", "жена", "гроб", "огнестрелно оръжие", едно хубаво многозначно понятие "vile" (подъл, гаден, долен, противен, низък, гнусен) и още по-хубавото "doom" (гибел, съдба, участ, смърт, орис, разорение). В интерес на истината пробвах и с други средства за насилствена смърт, като нож, но не се появиха в кода. Така, че ще следим за сбъдването на предсказанието, все пак той е на 83 години.

Малко данни за методиката. Както споменах, софтуерът на http://www.divinecoders.com. търси в осъвремененото издание на Библията на крал Джеймс. Аз зададох търсене в "Битие", все пак това е първата книга на Тората. Матрицата на Сорос се появи в стихове 12-15. Ето и конкретните текстове: 
"12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.

13. Биде вечер, биде утро - ден трети.

14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; 

15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана."

Излязоха и други налични матрици за него, но не ги изследвах, защото смисълът на тази е достатъчно красноречив.

И накрая за десерт още една матрица, в която изследвах злото. Зададох разбира се понятия близки до "нов световен ред". Зададох "global" и продължих със "ООН", "САЩ", 

Нов световен ред

"МВФ", "зло", "банка", "свят", "пари", "съюз", "управник", "дявол", "долар" и "Европа". Всичките тези 13 понятия се появиха веднага в матрицата.

Това е толкова красноречиво, че даже няма нужда от тълкувание.  Всъщност, не че не се знае, но друго си е да намериш от пръв път потвърждение в Библейският код.

Тази матрица се появи в "Исайя" 41-27-30. Ето и текста:

"27. Аз пръв казах на Сион: ето го! и дадох на Иерусалим благовестник. 

28. И тъй, Аз гледах, и нямаше никого, и между тях не се намери съветник, за да мога да ги попитам, и те да отговорят.

29. Ето, те всички са нищо, нищожни са и делата им: вятър и празнота са техните истукани."

Даже няма нужда от коментар и контекста в Библията, където се проявява злото е красноречив. Не, че не знаем кой е Сорос и какви гнусни пред Бога и пагубни за хората деяния върши, не че не виждаме упорито налаганият с терор "нов световен ред" от глобалистките слуги на сатаната, не че и преди е нямало информация за тези процеси, събития и субекти, но друго си е да го видиш потвърдено с Библейският код. Защото Словото Божие е единствено вярно и безсмъртно, а въпрос на умело тълкувание и проникновено разбиране е да го следваш. А на скептиците, ще кажа, че Библейският код е истински и това се проверява най-добре в практиката. Предсказанията извършени с него вече са хиляди, а историята благодарение на него става по-ясна и проверима. Защото Библейският код заложен в Свещеното писание е не друго, а сам Логосът на Господ Бог. Друг е въпросът, че ние хората като несъвършени творения, още не можем да го разберем и осмислим докрай. Все още сме в началото.

И накрая какво казва Иисус на фарисеите, чийто наследници днес са глобалистите - жалките слуги на сатаната: "44. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." (Йоан 8:44)

Да почистим оръжията - ще ни потрябват!

Решението на проблема

Публикацията на Зоран Михалков във фейсбук е най-краткото, точно и ясно нещо, което можеше и трябва да се каже. Препечатвам я с благородна завист, че не я написах аз:

"Представете си, че в деня на Курбан Байрам пред главната джамия в Мека се съберат хиляди пияни мъже от европейски произход, работещи в Саудитска Арабия и започнат да нападат местните жени, да им бъркат под полите, да им грабят телефоните, портмонетата и бижутата, да ги насилват сексуално. Или си представете Истанбул по време на Рамазана, хиляда пияни руски туристи да се настанят пред главната джамия и да започнат да нападат и изнасилват турски жени, да се гаврят с тях пред погледа на десетките хиляди турци на площада. Представихте ли си го?

Е, аз не можах.... защото тези хиляди пияни наглеци ще бъдат буквално разкъсани за секунди. Подивялата тълпа от разгневени и унижени местни мъже ще ги унищожат, ще ги смачкат, разчекнат и обезобразят за минути. Хилядата пияни нагляри ще се превърнат в хиляда обезобразени и накълцани трупове. И снимките им гордо ще се развяват в местната преса, а имамите ще възхваляват героичните мъже, защитили честта на жените им. 

А в сърцето на Европа, в Германия, пред символа на християнска Европа, пред погледа на десетки хиляди мъже и стотици полицаи пияна тълпа от нагли главорези безпроблемно се изгаври с техните жени, дъщери, майки. В сърцето на Европа една пияна шайка се изгаври със нашите жени и не се намериха достойни мъже да ги защитят,да защитят собствената си чест. Мълчаливо свели поглед в земята, страхливо свили рамене в удобните си балтончета те позволиха на тяхната земя, в техния град да се гаврят със жените, децата, майките, сестрите им. С хората, за които трябва да изровят дупка до Ада ако се налага за да ги защитят. А те не посмяха да ги защитят от една шайка пияни, нагли, цинични, брадати "майки с деца", които "бягат от ужасите на войната" и за да покажат колко страдат, нападат безпомощни жени по време на един от най-светлите празници. Отвратен съм най-вече от малодушието и безпомощността на мъжете, които са длъжни в името на своята чест да защитят човека до себе си, безпомощната 40 кг жена. А те не могат. В Европа вече няма мъже. Няма вече и чест. Европа е обречена. Пускам си "Реквиема" на Моцарт, сипвам си малка чаша шардоне и започвам да си чистя оръжието.... Скоро ще ми потрябва..." 

Към това мога да добавя само едно: "Аз също". С две малки разлики - ще заменя шардонето с уиски и "Реквиема" на Моцарт с "Боят настана". Оръжието е известно. Ако си българин и в теб е останала капка чест, достойнство и национална гордост го направи и ти!

"Боят настава, тупкат сърца ни -

ето ги близо наште душмани.

Дързост дружина вярна, сговорна -

ний не сме веке рая покорна.

Дързост дружина вярна, сговорна -

ний не сме веке рая покорна.

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

Че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина."