При „безплатното саниране“ се подписват два много важни договора. Първият е между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което отпуска европейските пари и съответната Община/Район, на чиято територия се санира жилищната сграда. В този договор е казано, че ако не се постигне минимум 30% спестяване на първична енергия след санирането, Общината връща на Министерството цялата сума, отпусната по проекта. При сграда с 80-100 апартамента, това е между 2 000 000 и 2 500 000 лева.
Обаче Общините предварително, още при кандидатстването по проекта, подписват със Сдруженията на Собствениците друг договор – наречен Партньорско споразумение, в което има вкарана клауза за солидарна финансова отговорност на партньорите – тоест Общината, заедно със Сдружението на собствениците, които при провал на проекта, трябва да върнат всички пари на министерството.
(Партньорско
споразумение - Раздел ІV
ал.4: „В случай на частично
или пълно неизпълнение на заложените в проекта индикатори, партньорите следва да възстановят
на СНД:
a)
В
случай на неизпълнение на изискването за постигане на минимум 30% спестяване на
първична енергия за обекта на интервенция, както и клас на енергопотребление
„В” съгласно действащата към датата на изготвяне на инвестиционния проект
нормативна уредба, за обекта включен в одобреното ПИИ,
предоставените средства подлежат на пълно възстановяване.“)
Това прави по 25 000 – 30 000 лева на апартамент!
Тъй като Общините имат много законови вратички да избегнат принудително изпълнение на плащания по неустойки, е естествено финансовите претенции на министерството да се насочат към Сдружението на собствениците, като юридическо лице, солидарно отговорно с общината.
За съжаление, не само участниците в него, но и останалите нечленуващи там, собственици на апартаменти ще пострадат. Частните съдебни изпълнители първо ще приканят всички собственици, да внесат доброволно дължимите суми в 7 дневен срок. След което ще наложат запор на банковите сметки, заплатите, пенсиите и всички имоти на собствениците, включително земеделски земи, магазини, гаражи, вили, други апартаменти, къщи, коли, фирми, акции и дялове в предприятия, ценни вещи и всякаква друга собственост.
Ако наличните ви пари не покрият дълговете, ще започнат да продават имуществото ви. Който има друг апартамент, къща или вила в рамките на града, ще загуби апартамента си в санирания блок, защото има и друго жилище, което може да бъде основно.
Който няма друг жилищен имот, може да запази апартамента си, като основно жилище, но ще живее цял живот като длъжник, със запорирани банкови сметки, без дебитни и кредитни карти и заплатата/пенсията и всички останали доходи, ще му бъдат изземвани в по-голямата си част, заради дълговете.
А дълговете ще се увеличават с лихви, такси, адвокатски хонорари и други такива, произволно и безконтролно начислявани суми от Частните Съдебни Изпълнители. Животът ви ще се превърне в ад, дори няма да ви пускат да пътувате в чужбина, като длъжник на пари по европейските фондове.
За да не ви постигне тази участ, НЕ ПОДПИСВАЙТЕ в никакъв случай исканото от Общината Партньорско споразумение, което ще ви направи солидарен финансов длъжник.
Аргументът „това досега никога не се е случвало“ е неверен и глупав. Първите санирани жилищни сгради бяха с български държавни бюджетни пари и при съвсем други условия.
А сегашната програма е с европейско финансиране и по съвсем други правила. Неслучайно, заради тази програма, промениха закона за управление на етажната собственост, в който вкараха Сдруженията на собствениците, като юридически лица, за да може да им се търси имуществена и финансова отговорност, при това не само на членовете им, но и на собствениците нечленуващи в сдружението.
И срокът в който следва да се провери дали жилищния блок е постигнал 30% енергийна ефективност е 5 години, от края на проекта. Тоест, ако санирането е приключило през 2024 г., заплахата от връщането на европейските пари си съществува до 2029 г.
Запомнете: Никой не може да ви гарантира, че след санирането, сградата ви ще бъде с 30% по-енергийно ефективна, иначе нямаше да ви карат, да бъдете солидарно финансово отговорни и да връщате пари! Ако някой твърди обратното, нека сам да поеме финансовата отговорност!
Спасението е само едно – в никакъв случай да не се подписва такова партньорско споразумение с Общината/ района, което би ни направило солидарни финансови длъжници.
Обратното би било глупост и престъпление, спрямо съседите в жилищната сграда!
Изтеглете текста във формат PDF за отпечатване оттук.
По тези въпроси вижте нашата преписка с Министерството на Регионалното Развитие и Благоустройството тук.
