"Говорят си Арон и Моше.
- Арон, знаеш ли, че Давид е станал педераст?
- Защо бе Моше, да не си му дал пари назаем и да не ти ги връща?
- А не бе, имам предвид - педераст в оня - хубавия смисъл на думата."
Отскоро набиращата отново популярност в интернет теза за педерастията на Ленин, Троцки и Зиновиев, (или по-точно Владимир Бланк, Лейба Бронщайн и Гершон Апфелбаум) отново направи актуален Григорий Климов и книгите му. Всъщност тезата не е нито нова, нито учудваща, на запад отдавна това е всеизвестен факт. Друг е въпросът, че в съветското посткомунистическо пространство не е особено популярна, защото целенасочено е подтискана и омаловажавана. Климов в трите си основополагащи книги - "Протоколите на съветските мъдреци", "Червената кабалла" и особено в "Божият народ" изнесе къде, къде по-потресаващи факти, не само за педерастът Ленин. Включително и за педерастията на Маркс и Енгелс. Даже в този контекст става ясно откъде идва ракът на гърлото от който Енгелс умира в адски мъки, като последица от "устните му занимания" с приятелчето му Маркс (Кашел Мордехай Леви). Както пише Климов, по онова време педерастите са предпочитали "натягиват друг другу в рот, а не в зад". Но ето, че след като го написа, според някои критици - "бездоказателствено", фактите започнаха да излизат един по един от поредица други руски учени. В интерес на истината и Виктор Суворов в книгите си пишеше за "духовния педераст" Ленин, а и други руски автори поддържаха тази теория, но в крайна сметка историкът И. В. Соколов публикува любовните писма на Ленин и Зиновиев, като окончателни доказателства: „Мили Вова! Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, както преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена… Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.
- Арон, знаеш ли, че Давид е станал педераст?
- Защо бе Моше, да не си му дал пари назаем и да не ти ги връща?
- А не бе, имам предвид - педераст в оня - хубавия смисъл на думата."
Отскоро набиращата отново популярност в интернет теза за педерастията на Ленин, Троцки и Зиновиев, (или по-точно Владимир Бланк, Лейба Бронщайн и Гершон Апфелбаум) отново направи актуален Григорий Климов и книгите му. Всъщност тезата не е нито нова, нито учудваща, на запад отдавна това е всеизвестен факт. Друг е въпросът, че в съветското посткомунистическо пространство не е особено популярна, защото целенасочено е подтискана и омаловажавана. Климов в трите си основополагащи книги - "Протоколите на съветските мъдреци", "Червената кабалла" и особено в "Божият народ" изнесе къде, къде по-потресаващи факти, не само за педерастът Ленин. Включително и за педерастията на Маркс и Енгелс. Даже в този контекст става ясно откъде идва ракът на гърлото от който Енгелс умира в адски мъки, като последица от "устните му занимания" с приятелчето му Маркс (Кашел Мордехай Леви). Както пише Климов, по онова време педерастите са предпочитали "натягиват друг другу в рот, а не в зад". Но ето, че след като го написа, според някои критици - "бездоказателствено", фактите започнаха да излизат един по един от поредица други руски учени. В интерес на истината и Виктор Суворов в книгите си пишеше за "духовния педераст" Ленин, а и други руски автори поддържаха тази теория, но в крайна сметка историкът И. В. Соколов публикува любовните писма на Ленин и Зиновиев, като окончателни доказателства: „Мили Вова! Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, както преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена… Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.
„Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних…..Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце. Твой Гершел”. А на всичко това отгоре, Ленин заформя мил "любовен триъгълник" и с Лейб Давидович Бронщайн (Лев Троцки): "Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”." Както виждате гнусарщината на комунягите е пълна. Статията на български тук, а руският оригинал тук. С огромна мъка Соколов успява да ги издаде само в три исторически списания в периода 1994 - 1996 г. (през1996 г . във вестник ,,Русский взгляд” бр.3, под заглавие - ,,Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст”. След това същата статия излиза във вестник ,,Русский порядок” /бр.38-40/. През същата 1996 г . откъси от кореспонденцията на педерастите Ленин и Зиновиев се появяват във вестник ,,Наше отечество” /бр.55/, под заглавие „Марксисткият любовен триъгълник”.) Оригиналите ги няма в Интернет. Оттогава всичко това е покрито с мълчание. Даже, като контратеза комунистите и сатанистите извадиха глупости за "любовните приключения" на Ленин с Инеса Арманд (от която уж даже имал дете), Илена Стасова, Аполинария Якубова и разни други "революционерки". Но ето, че сега е време да обясним дегенерацията с откритията на Климов чрез примера на съвършения дегенерат - Ленин.
Какво е дегенерация и дегенерат? На български - израждане - изроден. Това е упадъкът, влошаването и разрушението на човека, обществото, морала, и т.н. Или другояче казано, това е дяволът, тоест сатаната и делото му. Точно това са дегенератите - сатанинско проявление в преносния и буквалния смисъл. Според руския изследовател и писател Григорий Климов дегенерацията е естествен процес на израждане на рода и неговата смърт в течение на няколко поколения. Тя има три фази проявяващи се в поколенията на даден род:
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”." Както виждате гнусарщината на комунягите е пълна. Статията на български тук, а руският оригинал тук. С огромна мъка Соколов успява да ги издаде само в три исторически списания в периода 1994 - 1996 г. (през
Какво е дегенерация и дегенерат? На български - израждане - изроден. Това е упадъкът, влошаването и разрушението на човека, обществото, морала, и т.н. Или другояче казано, това е дяволът, тоест сатаната и делото му. Точно това са дегенератите - сатанинско проявление в преносния и буквалния смисъл. Според руския изследовател и писател Григорий Климов дегенерацията е естествен процес на израждане на рода и неговата смърт в течение на няколко поколения. Тя има три фази проявяващи се в поколенията на даден род:
Полови извращения. Педерастии и педофилии, лесбийство, некрофилии, зоофилии, геронтофилии и всякакви други содомитски перверзии. Понякога импотентност и фригидност. Като странично проявление - бездетство. Климов дава десетки примери на известни хора от цял свят - главно от политиката и изкуството, чийто семейни биографии основно е проучил.
Психически болести. Когато пострадалите поколения в даден род въпреки първите етапи на дегенерацията описани по-горе, не си дадат сметка какво става и продължават да правят деца в извратени или непълноценни семейства, природата казва Климов, дава следващ по-сериозен знак. Идват поколенията с психически болести и отклонения. Шизофрении и циклофрении, психопатии и социопатии, самоубийства и убийства и изобщо всякакви бесовщини проявявани в такива семейства.
Вродени физически дефекти. Ако родът продължава да упорства да се размножава, в третия етап поколенията му вече имат грозни уродства и физически аномалии - раждат се деца - джуджета или с гърбици, кривогледи или куци, със сакати ръце или крака, без пръсти или с повече пръсти и прочие аномалии. Да си припомним българската поговорка да се пазим от "белязани хора". Разбира се има и по-незабележими дефекти, като родилни петна, брадавици, неправилни уши и носове, рижи коси, говорни дефекти, проблеми със слуха и зрението и т.н. и т.н.
Да вземем за илюстрация Владимир Илич Бланк/Улянов - Ленин. Неизвестен е фактът, че във вените му не тече нито една капка руска кръв. Има шведска, германска, еврейска, калмишка и чувашка, но не и руска. Това донякъде обяснява патологичната му омраза към руснаците, Русия и всичко руско изобщо. В писанията му има достатъчно примери, а и политиката и делата му са красноречиви. Освен че е педераст, заговорник и терорист, той е може би най-големият масов убиец, след Сталин разбира се. На съвестта му тежат над 20 000 000 души убити при болшевишките репресии, създаването на концлагерите, зверските мъчения на жертвите, грабежите, разрушенията и изграждането на тоталитарната комунистическа диктатура. Това е известната част от биографията му. Каква по добра илюстрация на петия принцип от формулата на дявола на Климов: "5. Дяволът винаги се стреми към властта. (Комплекс на властта. Комплекса на вожда. Агресивността = садизъм + хомосексуализъм.)" Ленин е пълен атеист, минал на служба на сатаната, и се превръща в опасен богоборец и богохулник. (Маркс също е бил сатанист.) Той още като 15 - годишен младеж демонстративно скъсва с Господа Бог, хвърля си златното кръстче като го откъсва от верижката на шията си, стъпква го и бяга от къщи. Това, само защото свещеникът идва у тях със строга забележка, че не посещава неделното училище и на шега го поглежда и казва на родителите му, че трябва "бой за да го научат". Обаче независимо от безбожничеството си, Ленин впоследствие прави църковен брак с Надежда Крупская. Много по-късно Сталин я нарича "проститутка и дегенератка", но не в оня "хубавия смисъл на думата", както гласи еврейският виц. Да видим защо и какво е имал предвид.
"Съпругата" Надежда Крупская |
Любовницата й Фани (Дора) Каплан |
Преди щурма на Зимния дворец атеистът Ленин се кръсти и моли за успеха на преврата??! Дали на Бог или дявола - той си знае. Вече на власт, по негова заповед са разстреляни само през 1918 г. над 3000 свещеници, а до 30-те години - общо около 42 000 по данни на руската православна църква. Църкви и манастири са ограбени и поругани, превърнати в концлагери, затвори, казарми, кръчми и складове, а любимо занимания на висшите комисари като Ягода например е да пикаят върху икони. Впоследствие те си платиха за това като един по един бяха избити като "бесни кучета" от съпартиеца и "приятеля" си Сталин за да не му оспорват властта. Самата мумия на Ленин след смъртта му през 1924 г си го получава. Тъй като построяват набързо мавзолея за да положат там трупа му, го градят през зимата. В бързината счупват отходна тръба, която обаче замръзва веднага от лютия студ и строителите не разбират. Чак когато мавзолеят с мумията е отворен и настъпва пролетта, тръбата се размразява и за една нощ напълва залата на мавзолея с фекалии. Сградата е затворена светкавично "за реконструкция", ремонтирана и изчистена и отново отворена. По този повод тогавашният руски патриарх казва дълбокомислено: "Каквито мощите, такъв и елеят".
Последните снимки на откачалника |
В крайна сметка дали поради вроден сифилис, дали поради придобит от педерастията, Ленин прогресивно деградира, като болестта унищожава лявата половина на мозъка му, до степен да се побърка окончателно. Вече напълно луд завършва живота си в санаториума в Горки, вероятно отровен по заповед на Сталин. Впрочем един немаловажен детайл, този "водач на работническата класа" и "вожд на световния пролетариат", никога не е работил. Изкарва три месеца като помощник-адвокат и няма нито едно успешно дело, после става уж журналист и накрая е "професионален революционер". Който няколко пъти е в емиграция в Западна Европа - Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция, Швейцария, живее на широка нога, без да работи нищо и странно откъде получава много пари за това. Комунистите винаги старателно са избягвали да дискутират този въпрос.
Хитлер и Троцки играят шах в дома на барон Ротшилд във Виена |
Може би тази снимка обяснява загадката. Ленин живее с парите на Ротшилд, (както впрочем и Маркс) получава щедра издръжка и средства за тероризъм, убийства, оръжие, нелегална дейност и вестници от американски еврейски банки, от германското разузнаване - специално за преврата през 1917 г., - от съмнителни шведски, германски, австрийски и швейцарски евреи, от всякакви тайни сатанински кръгове, на които после се отчете до стотинка като изнесе златото на руската империя и го даде на спонсорите си. Но това е друга дълга тема. Впрочем горната рисунка е правена от учителката по живопис на Хитлер, също еврейка, чийто наследници след десетилетия я продават за 64 000 евро на търг. Досега официално се твърди, че на картината са Ленин и Хитлер. (Разбира се тази версия за картината има и опоненти. И мисля, че е прав Георги Ифандиев, който пръв каза, че всъщност не Ленин, а Лев Троцки (Леон Бронщайн) е нарисуван заедно с Хитлер. За Хитлер тук.) Да обобщим, в лицето на Ленин-Бланк имаме отличен пример за зъл дегенерат от висш мащаб - педераст, женен за лесбийка и с еврейски произход, сифилитик и психопат, луд и садист, масов убиец и какво ли не още.
Най-странното съвпадение при теорията на Климов е, че след като той написа книгите си, излезе онази прословута инструкция на НКВД - КГБ за подбора на кадрите на службите при който да се отстраняват дегенератите. А тази инструкция е писана през 1938 г. и е действала до 1969 г., като е създадена на основата на тайно споразумение между Гестапо и НКВД в периода на съветско-германската дружба. Но за нея друг път...