В злодеянието на комунистите загиват 151 човека, между които и деца, а още 500 са ранени. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите.
Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на Царство България, нещо което комунягите правят през 1944 г., но този път успешно. Събитията се случват в следната последователност.
През декември 1924 година група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, който в началото на 1925 година я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, по това време генерален секретар на Коминтерна. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание. Според съвременни оценки, решимостта на военното ръководство вероятно е насърчена от преките му връзки със съветското Главно политическо управление, което ги снабдява с пари и въоръжение. Според историка Стойчо Грънчаров „големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал“. Военното разузнаване помага за организиране и провеждане на въоръжена борба като за това в България са изпратени Х. И. Салнынь и И. Ц. Винаров. По непълни данни през Черно море от 1922 г. до януари 1925 г. за нелегалната военна организация на БКП, СССР прехвърля: 800 винтовки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 килограма взрив, а в тайни складове се намират още други 1600 винтовки, 200 револвера, 25 картечници, 2000 ръчни гранати и взрива. Нелегално изпратеният военен разузнавач Христофор Интович Салнынь („Осип“) инспектира партизанските отряди на БКП. За ръководене на Военната организация на БКП организирала атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. от Съветския съюз в България е изпратен военният специалист, випускник на Военната академия на РККА и офицер от „Разведупр“ на Червената Армия, Михаил Малхазович Чхеидзе.
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.
Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Сред разглежданите варианти са директорът на полицията Владимир Начев и членът на ръководството на Военния съюз и на Демократическия сговор Кимон Георгиев. Поради засилената охрана на Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 часа на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат и председател на софийската организация на управляващия Демократически сговор и гарнизонен водач на Военния съюз, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си.Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-а капитани, 3 депутати (д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев.
По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Сред жертвите са:
- генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран
- генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война
- генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата световна война
- генерал-майор Иван Попов, командвал Първа пехотна софийска дивизия по време на Междусъюзническата война
- генерал-майор Иван Стойков
- генерал-майор Павел Павлов
- генерал-майор Станчо Радойков
- генерал-майор Иван Табаков
- генерал-майор Стоян Пушкаров
- генерал-майор Григор Кюркчиев
- генерал-майор Александър Давидов, началник на щаба на армията в периода 9 юни 1923 – 3 юли 1923
- генерал-майор Петър Лолов
- полковник Стефан Нойков, началник на щаба на армията в периода 18 май 1923 – 9 юни 1923
- полковник Спас Жостов
- полковник Ангел Сребров
- полковник Спиридон Михайлов
- полковник Атанас Сарайдаров
- майор Никола Рачев, политически секретар на Военния съюз
Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като Янков е убит, докато се отбранява в къщата на свой съучастник, а Минков се самоубива преди да бъде заловен.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“ от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.
Вечно проклятие и позор на комунистическите изроди - национални предатели и техните съветски демонични наставници, както и на сегашните им наследници - безродниците путинофили.
Никога няма да забравим! Никога няма да простим!
Ние ще надделеем над сатанинските козни на човекомразците - психопати и ще победим въпреки, че техен баща е дяволът, както е казал Христос: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." Евангелието на Йоан 8 : 44-45
"Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата."
Апостол Павел
"И светлинката в мрака свети и мракът не обзе я!"
Йоан 1:5
Йоан 1:5
ВКЛЮЧИ СЕ В СЪПРОТИВАТА! ДОЛУ ПЛАНДЕМИЯТА, СМЪРТ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД! СВОБОДА ЗА НАРОДА! ЗА БЪЛГАРИЯ!
Електронна поща: nsssgpsf@gmail.com
Международен телеграм чат World Wide Bulgaria
Национален телеграм чат "Истина и Свобода"
живо радио излъчване: http://stream.zeno.fm/b9rasgfhb78uv
