Спомени от Пловдив

Вчера писах в тъпия "Фейсбук" (навремето в училище си правехме "Лексикони", тогава на хартия, което е същото) на една пловдивска приятелка "Вие в Пловдив гледате събитията, ние в София ги правим!" Уви, обидно за националист пловдивчанин като мен, принуден от обстоятелствата на три пъти да живее в София. 

Вярно, тук ги уча на цивилизация и култура, но все пак... Някак си, не ми харесва да гледам как родния ми град изостава и запада духовно, морално, интелектуално, културно, политически, стопански и прочие. 

 Няма да забравя една поредна предизборна кампания през 2003 г. Влизаме отбор партийни активисти от ВМРО, включително бъдещия тогава, сега бивш кмет и после може би отново бъдещ кмет на града - Славчо Атанасов във ведомствения ресторант на вестник "Марица". Там бяха поканени и една шайка конкурентни политици, магистрати, "бизнесмени", управленци и други "оперативно интересни лица". За десерт имаше и актуалната тогава "мис България" и още някаква "мис, незнам си коя". Такива тунинговани красавици всички са ми еднакви. Мястото им е в "силиконовата долина" в Калифорния. Що процесори и платки стават от тях... Но това е една друга тема. Май съм излишно жесток, едното от момичетата като се запознахме с него отблизо, се оказа възпитано и даже леко интелигентно. В което имаше особен чар. Отплеснах, се като заговорих за жени... 

Та основната ми мисъл беше друга. Влизайки в залата на ресторанта се сблъсках на вратата с един виден пловдивски прокурор, тогава голям началник. И той понеже не ме беше виждал от четири години в града ме пита: "Къде си, какво правиш?" Отговорих му "А, живея в София от няколко години". 

А той - "Правилно, добре, че се махна от тоя тъп град!" Имаше предвид Пловдив. 

За кой ли път в живота си стоях като вкаменен и се чудих какво да отговоря. Колебаех се... После и той отиде в София...

Псевдоинтелигенцията защити крадеца, лъжеца и фалшификатора Давид Черни

"Черни е признал, че е излъгал чешкото председателство на ЕС, че творбата ще бъде дело на 27 души от 27-те страни членки на ЕС. Вместо това той създал сам скандалното произведение, предаде Франс прес, цитирайки чешката информационна агенция ЧТК. След признанията Черни бил принуден да подпише документ, с който се ангажира да върне отпуснатите 1,9 милиона крони (около 75 000 евро) за създаването на творбата, както и сумата от около 50 000 евро, предвидени за разходи по наеми, предаде БТА." (пълен текст...)
Да го преведем на разбираем юридически език. Давид Шварц - Черни излъгал в проект, че ще прави творба заедно с други творци от европейските страни. "Автор на българската част е Елена Желебова, покрила очертанията на България с клекала. По думите й, цитирани в официалния сайт на проекта, провокацията ще раздразни мнозина и точно това е търсила: "да предизвикам скандал, особено у нас", съобщава Дневник.bg." - пишат тогава медиите. Проектът бил одобрен от чешките институции и му отпуснали финансиране. Черни отчел проекта с фалшиви документи. И откраднал парите за "творбата" си, които уж били предназначени за още 26 творци. После признава, че няма никакви други съавтори, а сам е направил композицията. И няма никаква Елена Желебова. В Чехия, няма ли наказания за кражба и фалшификация?
Може би талантливия и навярно перспективен художник - график Емил Миразчиев от Пловдив получи своите пет минути слава. Никому неизвестен доскоро, сега се радва на завидно обществено внимание. Рецептата е проста и известна от десетилетия. Направи скандал. И след това си на първите страници в медиите. А може и да ти тръгнат продажбите на картини. поради скандала, не че си толкова стойностен.

(Продължението тук...)

"Групата на седемнадесетте"

фейлетон

Давид Шварц, кой знае защо наричан Черни влезе в кабинета на премиера Бойко Борисов. "Добре дошъл" - сърдечно се ръкува с него бат Бойко - "Чувствай се като у дома си". "Добре заварили" отвърна Шварц - "В знак на признателност и любов към Вашата красива страна искам да Ви подаря българската част от инсталацията "Ентропа". Може да я сложите на площада, тя е скъп спомен от детството ми. Като бях тук на морски пионерски лагер по времето на комунизма ни дадоха за десерт едни сливи. Много бяха вкусни, ама след това 14 дневната смяна я изкарах в тоалетната. Не можах ни море да видя, ни дявол. Оттогава мразя комунизма и комунистите, но харесвам тоалетните Ви." Бойко извика на секретарката: "Кажи на Веждито да дойде" и покани Шварц да седне. Давид тъкмо седна и разбърка захарта в поднесеното му междувременно кафе и министърът на културата Рашидов влезе с подпухнали и зачервени очи. "О каква чест, какъв артист и то колега скулптор е пристигнал! Пожънахте невероятен успех!" - зарадва се Веждито и се втурна да прегръща Черни. - "То и аз съм скулптор, даже и на "Мултигруп" лъвчето правих навремето, но кой да те оцени. Неблагодарен народ е нашия!." "Кой точно "нашия"!" - сряза го премиерът. "Ами нашия де, г-н премиер" - запелтечи Веждито. Борисов реши да мине по същество: "Вежди, виж там нещо орден Стара планина да уредиш от президента за нашия гост, че ни направи скъп подарък. Нали и ти имаш такъв, явно имаш дослук с "Гоце", пардон, президента. А иначе за народа си прав - "некачествен матр,ял"" "Няма проблеми г-н премиер, веднага ще го уредим, даже ще го помоля Седефчов да окаже и прием на г-н Черни в собствената си къща в Сирищник, където нашия скъп гост ще има честта да пробва автентичен прототип на творбата си в двора на президента. Изкуството е отражение на реалността, нали така пане Черни." *** Като изпрати госта Бат Бойко даде скъпия подарък на Черни на пловдивския областен управител Тотев да го носи в града армаган на пловдивчани. "Нито един друг град не заслужава тази чест" му каза на изпроводяк премиера.- "И вземи влака за по-евтино, че правим икономии." Тотев слезе на гара Пловдив и помъкна на рамо с голяма мъка инсталацията. Зачуди се къде да я постави. Кметът Славчо Атанасов беше забранил да се остави на общинска собственост и областния управител тръгна да търси държавна. "- Пустия му закон, всичко е общинско,- мислеше ядосано Тотев - държавата няма един метър земя. Освен река Марица." Зарадван от идеята си той помъкна тежката инсталация към реката. Вътре в коритото ще стои хем авангардно, хем Кмета не може да има претенции към държавната река, хем водите на реката щяха да я мият. В това имаше дълбок символ на чистота и прозрачност. Тотев прекоси ул. "Иван Вазов" и излезе на главната. Ух, че тежеше пустото му модерно изкуство! Като минаваше покрай Джумаята усети, че едвам се крепи на краката си и стовари инсталацията на земята за да си почине малко. Но тя падна хоризонтално, което променяше творческата концепция. В това време към инсталацията радостно се втурнаха 17-те интелектуалци предвождани от маститата поетеса. "Пърформансът започва" - крещяха те в дива интелектуална радост. "Какъв ти пърформанс, направо биенале!" - поправи ги интелектуалката - докторка. Започна блъсканица. Всеки се стремеше да заеме централната и най-голяма кутийка. Но за нея се пребори водачката. Съпругата и съпругът се настаниха на две по-малки съседни, зайчетата попаднаха като най-дребнички в малките-периферни. Бащата и синът се настаниха на запад в средните. Всички веднага се изуха и клекнаха върху отделните елементи на инсталацията изобразяваща Родината и започнаха тежко да пъшкат и извършват мисловна дейност - да съчиняват протестната декларация до лошия кмет обявил Черни за "персона нон грата".  "Чакайте малко" - дотича запъхтян Емил Миразчиев с черния креп на Черни под ръка. "Ще ни обвинят в аморален, вулгарен натурализъм!" Започна да завива с крепа пъстроцветната групичка интелектуалци мъдрещи се върху инсталацията.

Александър Долев  ( А сериозното е тук...)