Хвани Цацаров - удари Борисов

Дали е интелигентен?

Досега на Бойко Борисов все му се разминаваше. Трябваше да е влязъл в затвора няколко пъти за корупция, злоупотреба с власт, конфликт на интереси, престъпления по служба, държавна измяна, и какво ли не още, изчерпателно описано в Наказателния кодекс. Даже много по-лесно би било на прокуратурата и съда да изпишат в обвинителния акт и присъдата, кои членове на НК не е нарушил, защото са къде - къде по-малко. Да започнем със стенограмата на записа с шефа на митниците Ваньо Танов по време на първото правителство на Борисов: 

"Бойко Борисов (Б. Б.) Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.

Ваньо Танов (В. Т.) Да?

Б. Б. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция.

В. Т. Значи, когато беше разговорът при вас, и нали вие казахте да се срещна с него и да се разбера. Аз го извиках при мене и почнахме да разговаряме. Обади се г-н Дянков и каза: "Аз карам влака, да дойде при мене".

Б. Б. Да.

В. Т. И аз го изпратих и повече… Сега в момента ми се обадиха, че някакъв гражданин звъни, че туй работи, Бирената. И има и дежурен телефон, че са изпратили мобилната група да види какво правят през нощта вътре в завода. В смисъл, казва, че работи заводът при отнет лиценз. Аз му звъннах по мобила и му казах: "Тази бира, която е налична, бутилирай я, докато оправим нещата" … го извика и аз не знам те какво са се разбирали.

Б. Б. Аз го видях Дянков и го пратих при него да се разберат.

В. Т. Аз звънях на министъра и му казвам: "Г-н министър, имахме уговорка с премиера по този въпрос. Вие го извикахте, кажете ми какво сте се разбрали последно. Той ми вика: "Нищо не съм се разбирал с него. Казах му да си извади тази бира, която е останала там и това е". И аз сега не знам какво да им кажа. По принцип звъннах и няма да… щото аз заминавам утре за Македония, тъй като има три дена среща на Световната. И им казах: "Хората са писали, няма да го завеждат и искам да ми го докладват на мене". За да мога да разговарям с вас и да видим какво да…

Б. Б. Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не...

В. Т. Да де, обаче работим в различни посоки. Аз правя едно, а министърът…

Б. Б. Не бе. Аз го виках и му казах и точно това съм му казал. Затова, кой е пратил групата там?

В. Т. Ами то е станало по обаждане…

Б. Б. Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…

В. Т. … защото, ако ги заведа, той няма лиценз…

Б. Б. Да. И това да се направи в момента.

В. Т. Аз това казах. Материалите да бъдат на моето бюро и няма да се прави нищо, докато не се върна да взема решение по въпроса.

Б. Б. Добре. Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.

В. Т. Разбрано. Сега ще звънна на министъра и ще му кажа…

Б. Б. Кажи му на министъра. Значи звънни му на министъра, кажи му какво съм казал и същото и на Мишо му се обади и му го кажи."

Впоследствие Борисов си призна за тези разговори и за съдържанието им, но прокуратурата ибрикчийски мълчеше. Подчертаните в черно пасажи на трите изречения на министър-председателя са достатъчни за присъда от 5 до 8 години затвор. Ето и конкретика в НК в помощ на г-н Цацаров:

Чл. 269. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато престъплението по ал.1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.

Не е само това, ето как се уреждат съотборници от "Бистришките тигри" - треторазряден селски отбор, да се върнат на работа. Не че  ще работят, просто ще се водят на работа и ще вземат държавна заплата, а същевременно ще "ритат топка" с премиера, като съотборници: "Стенограми от разговорите, публикувани на сайта на в. "Галерия"

Първи разговор

Бойко Борисов: Ало!

Ваньо Танов: Ало!

ББ: Какво пра`иш, Танов?

ВТ: Нищо... пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кодът...

ББ: Не, бе, т`ва му е ЕГН-то, бе, не мобилен.

ВТ: А-а-а...

ББ: Т`ва му е ЕГН-то. Т`ва е едно момче къде рита топката с мене, бе, там от аерогарата... И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита с мене по обед, го преместил на друго место.

ВТ: Еми...ще го реша веднага.

ББ: Айде виж го и ми звънни!

ВТ: Добре!

ББ: Айде!

Втори разговор

Павел Манченко: Да, моля!

Ваньо Танов: Ало, Манченко, здравей! Танов съм.

Манченко: Слушам. Добър вечер!

Танов: Много късно сигурно ти звъня?

Манченко: Няма проблем.

Танов: Николай Методиев Вучев имаш ли?

Манченко: Да, имам.

Танов: Къде си го преместил?

Манченко: Ми той е от тия ТЕЛК-аджиите мисля... При нас някъде в сградата, нямам спомен вече... Те нали са шестнайсет. Трябва да проверя точно. Или е в (не се разбира, но вероятно е някаква абревиатура като МК или МСА) или е някъде. Какво да го пра'име?

Танов: Рита футбол...

Манченко: (Смях) Така ли стана? Еми... футболист човека.

Танов: Да... а къде беше?

Манченко: Беше на терминала на пътниците. На Терминал 2.

Танов: Тря'а да го връщаме на Терминал 2.

Манченко: Добре! Ще го върнем в понеделник.

Танов: Пиши го в понеделник, като дойдеш...

Манченко: Добре! ОК, добре.

Танов: Айде.

Манченко: Айде, приятна почивка!

Трети разговор

Ваньо Танов: Ало... Ало!

Бойко Борисов: Да?

ВТ: В понеделник ще го върне там.

ББ: Добре, благодарим много! Благодарим много! Айде!

ВТ: Айде!"

Нека да пропуснем маловажният факт, че този митничар, освидетелстван от ТЕЛК с исхемична болест на сърцето е активен футболист - съотборник на премиера. По-интересното е, що ще в митницата изобщо, като е братовчед на наркобоса Димитър Вучев - Демби. А и защо е приятел с Борисов? Ето пак конкретика в НК в помощ на г-н Цацаров, освен горепосочените  вече членове:

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

То разбира се и Ваньо Танов трябва да го отнесе, ако не за друго, то поне, защото явно е малоумен, а е бил шеф на НСБОП: "ВТ: Нищо... пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кодът...

ББ: Не, бе, т`ва му е ЕГН-то, бе, не мобилен.

ВТ: А-а-а...

ББ: Т`ва му е ЕГН-то." Виждате го как не може да различи номер на ЕГН от номер на мобилен телефон. И този човек се е борил с организираната престъпност!!!

А кой е главният прокурор Цацаров, който определено не си върши работата? Ами според стенограмата от записа на разговора на Бойко Борисов с бившия си министър Мирослав Найденов и бившия прокурор Николай Кокинов, премиерът си е избрал този главен прокурор: "НК: Виж сега, началникът (от контекста на разговора може би има предвид ББ - бел.ред.) си избра главен прокурор.....

..... НК: Знам, бе човек. Сега ми забраниха да говоря с нея. Главният ми забрани да говоря с нея. Ти си го избра. Не се подсмихвай." - казва Кокинов на Борисов. Тази дълга и прелюбопитна стенограма трябва да се прочете изцяло, за да се види как министър-председателят, назначава главен прокурор, разпорежда на прокурори да покриват престъпления на свои министри, докладват му шефове на службите и му донасят секретни документи за разследвания, покрива далавери в обществени поръчки, притиска свидетели да си оттеглят показанията и прочие и прочие, за което трябва да препишем целият НК тук, но няма място. Само част от по-важните:

"Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 75 от 2006 г., бр. 26 от 2010 г.) Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

После се чудим, защо министър-председателят, вече във втория си мандат, привиква пак главния прокурор, ("който си го е избрал"), и му казва да "опраска" бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева: "Бойко е натиснал страшно много главния прокурор, направо го е подлудил. Сряда вечерта се вижда с главния прокурор и му казва да ме опраска“. - казва тя в записа с бившата съдийка Румяна Ченалова." То всъщност се оказа впоследствие, че премиерът явно е искал да я "праска" Янева и й пратил секс покана през посредник - дясната си ръка Александър Сталийски: "Той си иска да се види с тебе и да си се разбере с тебе, така, че аз не мога да посреднича, съжалявам! Мога след като ти си говорила с него да го ръчкам после и да говоря..” 

Янева, Янева, да беше дала да те
"изпраска", че да не те "опраска"!

Тя обаче разбира за какво иде реч и споделя на Румяна Ченалова: 

"РЧ - Ами ти защо не отидеш и да си говориш с него?” 

ВЯ - “Ами, защото не искам. Ти къв мислиш ще ми бъде разговора с него? Че ще ме пита юридически правилно ли съм подписала СРС-та ли? Аз ако съм искала да преспя с Бойко съм щяла да преспя преди 5 години… Ся, зорлем да го правя пет години по-късно, просто, когато не искам, няма смисъл.“ И понеже явно му е отказала, той казва на Цацаров да я опраска. Е, малка подробност, Янева е омъжена, при това семейството й, са семейни приятели със семейството на Цветан Цветанов. Но както в последния запис Янева - Ченалова видяхме, Бойко няма проблем с омъжените жени, дори на своите приятели, както и те с него (имам предвид жените, за приятелите му тепърва ще видим, дали имат проблем с това): "Има една друга, тя ходи в „Шервиньо“, забраих й името как се казваше, която беше на един негов много близък приятел от „Котараците“ жена. Как се казваше не мога да се сетя в момента. Както и да е. Тя му беше протокол.

Мъж: Ъ-хъ.

В.Я. Ииии… Макар че тоя му беше много близък приятел той се залюби с нея, ма в смисъл, не знам после какво стана, в смисъл още ли са заедно, разделиха ли се, нямам представа. Не мога ти кажа кво стана." (Дамата, за която става дума в този запис „ходи в Шервиньо“ (облечена в дрехи от италианския дизайнер Ermanno Scervino), и е била назначена като сътрудник по протокола на премиера Борисов. На такова описание отговаря Десислава Кръстева, съпруга на Ивайло Кръстев, който е собственик на дискотеката „Син Сити“. Десислава Кръстева е назначена за Главен специалист в Дирекция „Правителствен протокол“ към МС на 2 ноември 2009 г. – пише сайта на Биволъ.") Виждаме, как премиерът, който иначе си върти далаверите с приятеля си Ивайло Кръстев от кръга "котараците", може би за отплата, му ползва жената по предназначение. (За съвместните далавери на Ивайло Кръстев с Бойко Борисов тук.) Макар, че някой може да си мисли, че това си е личен проблем между двама мъже, приятели и съдалавераджии, в момента това е и проблем на държавата България, обществото и политиката въобще. Защото това не е "нищо лично, просто бизнес", става дума за корупция, злоупотреба със служебно положение и някои други работи. Ако Ивайло Кръстев  иска да си е мухльо и рогоносец - негова си работа. Но премиерът е назначил жена му на държавна работа. На това му се вика злоупотреба с власт.
И накрая да си дойдем на думата. Защо Цацаров трябва да "опраска" Борисов в момента? Защото в същия този последен записан разговор, (по-точно последно публикуван, а то има още такива записи), Янева казва за прословутата друга любовница на Борисов - Мая, "която я знае половин София", че той и купил къща за 1 500 000 евро в Барселона. "В.Я.: Така е, ся, има една, на която и купи къща в Барцелона за милион и половина евро!" Оппа...! С какви пари г-н премиер? С откраднатите от данъкоплатците?

Та Цацаров, побързай ти да разбереш нещо, за парите за къщата в Барселона на любовницата на премиера Борисов, за да не ти дойде съдебна поръчка от испанския главен прокурор. Той поне със сигурност не е назначен от Борисов...

Обръщение на интелектуалците по повод мигрантите

"Господа управляващи,

Европейската християнска цивилизация отново е пред тежки изпитания и заплахи с непредвидими последици.

Към Европа са тръгнали милиони. Наивно е да се успокояваме, че става дума само за бежански вълни, движени от хуманитарни подбуди. Пред очите ни се извършва опит за превземане на Европа и унищожаване на християнската цивилизация.

Днес нахлува един милион, но се готвят десетки милиони. От тях реално малцина са гонени и клани от ордите на Ислямска държава. Много от тъй наречените бежанци са добре подготвени за бъдещи терористични атаки из цяла Европа джихадисти.

Значителна част преминава през нашата страна. Но за разлика от Гърция, Унгария, Чехия, Полша, Словакия, Сърбия, Германия, Австрия и други, българските управници и политици мълчат.

Господа управници, призоваваме ви да не мълчите и наблюдавате трагичните процеси, като чакате указания и решения отвън, нехаейки за катастрофичните заплахи, надвиснали над Европа и нашата страна, но заемете ясна и категорична позиция, отстояваща висшите национални интереси.

Събудете се, вразумете се!

Не чакайте да избухне справедливият народен гняв и недоволство. Търпението на българския народ не е безгранично.

Помнете, че носите историческа отговорност!

акад. Георги Марков
акад. Константин Косев
акад. Васил Гюзелев
акад. Ваньо Митев
акад. Дамян Дамянов
акад. Благовест Сендов
чл.кор. Васил Николов
чл.кор. Васил Проданов
проф. Валери Стефанов
проф. д-р Йордан Ведър
Стоян Райчевски
Иван Гайтанджиев
Иван Гранитски
Боян Ангелов
Панко Анчев
Никола Инджов
Евтим Евтимов
Лиляна Стефанова
Кольо Георгиев
Петър Анастасов
проф. Борислав Стоев
арх. Здравец Хайтов
Вели Чаушев
Григорий Вазов
Ценко Минкин
Хайгашод Агасян
Найден Вълчев
Стефан Мавродиев
Подписката е отворена и продължава..."

Харта 2013 г.

Удар по плутокрацията. Присъединете се!

Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава
(Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона)

Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури.

Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нито грешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес. Казусът „Пеевски” оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативния политически модел и назначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.

Ситуацията е извънредна и изисква зряла гражданска консолидация около базисните ценности на демокрацията. Въпреки че едва ли ни допускат до цялата истина за това кой конкретно и как вземаше решенията извън публично видимите сфери в годините на прехода, можем достатъчно добре да осъзнаем разрушителните последици за държавата и собствения ни живот от срастването на олигархията с властта, от подмяната на ценностите. Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобойните скандали в управлението през последните години – некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия. Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство.

Дотук достъпната информация и собственият ни опит ни позволяват да обобщим като отправна точка за бъдещата си активност следното:

– Държавното управление трайно се е отчуждило от своите легитимни основания, от интереса на гражданите.

– Корупцията се е превърнала в основно съдържание на властовите отношения и основен мотив за участие във властта.

– Държавата не просто претърпява неуспех в борбата с престъпността, тя сама генерира безнаказана престъпност.

– Публичните сфери функционират като непотистки мрежи от тайни общества и корпоративни картели.

– Службите за сигурност подхранват олигархията икономически от държавно-частни схеми за контрабанда, разпространение на наркотици, пране на пари, източване на бюджетни и европейски средства и завладяват все по-цялостно държавната власт, медиите и обществения живот.

– Съдът е поставен в слаба, уязвима позиция чрез последователно укрепване на зависимостта му от политическо и икономическо влияние, нелегитимно овластяване на административна номенклатура и толериране на корупционни лобита.

– Контролните и правоохранителните органи участват в многогодишното поддържане и укрепване на негласен консенсус за границите на безопасната им дейност, които не бива да прекрачват. Това позволява на хората, които носят пряка отговорност за срастването на престъпността с държавата да остават безнаказани, затруднява разкриването на истината за действителните политически и икономически фактори, изградили плутократичния модел на държавата в последните 23 години. По правило управляващите се разследват едва когато загубят властовите си позиции и дори когато задкулисните цели съвпадат със законните, съвпадението не работи за върховенство на закона. (Последен пример – променената позиция на прокуратурата по отношение на това дали прочитането на данни, получени чрез СРС, от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна представлява престъпление.)

– В медиите се утвърди практика на заобикаляне на определени теми и факти, което осуетява възможността гражданите да получат достатъчно информация, за да си изградят обща картина за реалното състояние на държавата, а оттам и за личните си перспективи и политически възможности за въздействие и съпротива.

– Икономическата и финансовата системи са организирани на картелен принцип. Липсата на правна сигурност на едрата собственост, на изпълнението на договорите и превръщането на държавните органи в инструменти за рекет задушава независимото предприемачество и подчинява стопанската дейност на нуждата от осигуряване на протекция. Това захранва корупцията и деморализира гражданите, които претърпяват личен крах, защото срещу залога да осигурят препитание за себе си, семействата и работниците си са принудени да поддържат системата, която ги подтиска и от която се възмущават.

– В държавната администрация, силите за сигурност и сред магистратите се утвърждава културата на зависимост и подчинение – на отместването на погледа, на пасивността и очакването да дойде и твоят ред да направиш услуга, за да се появи новото очакване – плутократичната мрежа да ти “върне” услугата, като ти осигури израстване в своите рамки и структури. Този модел осигурява и мълчанието на замесените, което пък е част от механизма на възпроизводството му. Дори когато отделни нейни членове биват „жертвани” заради обстоятелствата (напр. в “случая Марковска”), механизмите за зависимост и лоялност се оказват достатъчно ефективни, за да осигурят мълчанието на “пожертваните”.

– Политическата система функционира като клирингова територия на всички тези области, в които съществува олигархичният модел – там се преразпределят властовите ресурси и потенциали, така че плутокрацията да осигури съществуването си и в следващия политически цикъл при продължаваща имитация на публичност и демократичност. Формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели, а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове.

Все още не знаем цялата истина за функционирането на този модел. Не можем да я научим, без да извършим обстойно и системно интердисциплинарно проучване на всички споменати процеси и елементи на модела, в който не искаме да продължаваме да живеем. Засега обективните факти ни дават възможност да обобщим като отправна точка, че при всички положения става въпрос за алтернативен модел на социална организация, проникнал в недрата на болното ни общество и бутафорната ни демокрация. Този модел се инкорпорира в динамична неформална мрежа от по-малки мрежи, осигуряващи разпространението на необходимия корупционен етос, генериращи нови членове и изграждащи ефективни механизми за политическо възпроизводство – чрез поддържане на лоялност, зависимост, страх и обезкуражаване у гражданите, че промяна е възможна.

Това, което знаем обаче, е достатъчно за избора на стратегия за борба с плутократичния режим – вместо фокусирането върху еднократно усилие за обезглавяването му, олицетворявано от повтарящите се масови надежди за един спасител (Симеон, Борисов, Цацаров и пр.), трябва да възприемем тактиката на мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима (правосъдие, медии, служби за сигурност, финансов сектор, партийна система) и изработване на конкретни програми с конкретни мерки, които да наложим чрез локални активистки кампании по предизвикване на олигархията в отделните области – „отдолу нагоре” в система от координирани усилия.

Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват, че моделът на добре осъзнат активизъм може да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация. Същото се отнася за правозащитното и екологичното движения, които постигнаха в рамките на опорочената държава непренебрежими подобрения на законодателно и практическо равнище в полза на правата на човека и върховенството на закона.

Както никога досега, днес в обществото ни се е натрупала критична маса на интуитивно осъзнаване на това състояние и силна непоносимост към него. Откъслечното (само)разкриване на олигархията и обществената реакция са безпрецедентен шанс за нас. За първи път след присъединяването на България към ЕС можем да се обединим около една голяма национална цел – да възстановим държавността чрез процес на постъпателно и планомерно изработване и изпълнение на подробен план за разрушаване на сегашния модел и за установяване на демокрацията и върховенството на закона. Това изисква реформа на сферите, които крепят властта на олигархията и я снабдяват с ресурс да обезвластява държавните органи, както и на сферите, които са призвани да утвърдят върховенството на закона.

За тази цел е необходимо

1. Създаването на експертни групи, които:

= да изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите. По този начин ще се даде време и реална възможност на политическите сили, които претендират да осъществяват действителна политическа дейност, да мобилизират собствения си ресурс за активно участие и за заявяване на собствените си идеи за излизане от кризата на държавността.

= да извършат пълен комплексен анализ на съществуващото законодателство по отношение на възможностите на полицейските и други служби за злоупотреба с гражданските свободи и права, да изготвят обща идейна програма за разпределяне на правомощията между службите, за координация помежду им и контрол.

= да изготвят концепция за управление на публичните средства така, че да бъде обезкървен настоящият модел на отглеждане на олигархията от държавата.

= да изготвят програма с конкретни мерки за защита на медийната свобода – чрез разкриване на източниците на финансиране, формулиране на добри управленски практики, развитие на разследващата журналистика като осъзнат приоритет и налагане на общите етични стандарти.

= на основата на постигнатото досега да представят законодателни предложения за укрепване на независимостта на съдебната власт.

Всички експертни групи ще представят като начало на дейността си описание на конкретиката на плутократичния модел в отделните публични сектори от критично значение за неговото съществуване и демонтаж: политическа система, съдебна власт, сектор сигурност, медии, финансова система.

2. Създаване на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване на всички анализи, за провеждане на собствено проучване и за диагностициране на състоянието на демокрацията у нас. Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода.

За целта е нужна настоятелна доброволческа работа в общественото пространство и политическия живот за осъзнаване на тази нова голяма национална цел и кризисната спешност на нейната решителна реализация. Необходима е постоянна активистка кампания за публично атакуване на всички проявления на плутократичните мрежи в съответните сектори с инструментите на либералната демократична публичност и закона. Така едновременно ще стесним територията на режима и ще вдъхнем живот на институциите, законите и демокрацията си.

С настоящата харта ние – юристи, социални учени, журналисти, активни граждани, независимо от политическата си ориентация, се обединяваме около ценностите на европейския хуманизъм и демокрацията, от разбирането, че човешко достойнство може да има само когато има действено върховенство на закона, гарантирано от независим съд, и от решимостта да реформираме страната си.

С това свое волеизявление ние искаме да създадем перспектива за националните усилия и да споделим своята увереност, че от нас зависи да живеем смислено и почтено в демократична държава, която осигурява на гражданите равни възможности за реализация и еднакво третиране от закона.

Всеки, който подкрепи хартата, самоопределя себе си като препятствие пред разрастването на модела – с ясната си публична позиция и активност, които ще препречват неговото функциониране.

Призоваваме към разпространяване на този текст и присъединяване към него!

Шестдесет видни българи се обединиха да предложат изход от кризата. 
Сайтът им е тук.