Искането на ВКС е недопустимо според нас и в този смисъл на 13 април пратихме становище на нашия Национален Сбор за Съпротива "Свети Георги Победоносец" до КС с искане да отхвърлят питането за тълкуване на Конституцията на ВКС като недопустимо. Можете да го видите най-долу на тази страница. Отделно нашите верни съратници от БРЦК също изпратиха отлично свое становище срещу това дело. Можете да го изтеглите оттук. Но тъй като няма никаква информация от страна на КС, какво е решил по този казус на 13 април и предвид опасението, че може и да го допуснат и образуват все пак Конституционно тълкувателно дело, като предпазна мярка днес пуснахме и ново становище, което да вземат предвид, ако все пак му дадат ход. Отделно в него, както и в първото искаме да ни конституират като страна по делото.
Ето и днешното ни становище:
ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
ГРАД СОФИЯ
СТАНОВИЩЕ
От Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
Относно: Становище по Конституционно дело № 6 / 2021 г. образувано по искане на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд за тълкуване на текстове от Конституцията на Република България във връзка с възприетото понятие „пол”.
Уважаеми Дами и Господа Конституционни съдии,
Моля да ни конституирате като заинтересована страна по силата на чл. 20а ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. НСС „Свети Георги Победоносец“ е организация защитаваща християнската вяра в нейното източно-православно изповедание с присъщите й морал, ценности, традиции и канон.
По повод Конституционно дело № 6 / 2021 г. бихме искали да приемете нашето становище, на основание чл. 45 от КРБ и чл. 20а ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. Считаме, че значението на понятието „пол“ възприето в Конституцията напълно съответства на духа, буквата, съдържанието и смисъла възприет в чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно правото на зачитане на личния и семеен живот.
Доколкото понятието „семеен живот“ в тълкувателното искане предполага на първо място наличие на семейство, а питането е за понятието „пол“ явно във връзка със семейството, следва да се изясни същността на семейството, принципите на създаването му и целите му. Видно е, че в този смисъл т. 1. от искането за тълкуване на гражданската колегия на Върховния касационен съд „Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/ или социално изражение, различно от биологичното?“ имплицитно предпоставя друг тип определяне на пола освен биологичния. Това е напълно погрешна и подвеждаща постановка на въпроса. Аргументите ни за това са следните:
1. В цитираната от искателите КЗПЧОС в член 12 е категорично казано че: „Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.“ Експлицитно е заявено, че има само два пола – мъж и жена и те съвпадат с биологичните, а семейството се създава съобразно националните закони.
2. Това е повторено и в Член 23 на Хартата на основните права на Европейския съюз “Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението. Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол.“ А чл. 24 прогласява: „Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес.“ Видно е, че извън двата физиологично определени пола – мъжки и женски няма други, дори и в двата основополагащи документа.
3. Съблюдаването на човешките права закрепени и разширени в Хартата има за цел продължаване и увековечаване на човешкия род. Това е прогласено още в преамбюла на Хартата: „Ползването от тези права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите поколения.“
Във връзка с гореизложените правни аргументи следва да изясним и същността на семейството, принципите на създаването му и целите му. Доколкото в тълкувателното искане на ГК на ВКС има и следното питане: „2. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?“ това предполага ясен, недвусмислен и категоричен отговор.
Целите на създаване на семейството са ясни и самоочевидни – продължаване на човешкия род чрез възпроизводство на поколенията. Доколкото в чл. 13. (3) от Конституцията е прогласено: „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“, напомняме, че върху основата на християнските ценности, морал и разбирания са построени българските национално-държавни и културно-обществените семейно-родови традиции. Затова ще цитираме и Библията в нейното православно синодално издание. На първо място там е казано:
“ 27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.“ (Битие 1:27-28)
Видно е, че Творецът е създал човешкия род като единство от два биологични пола – мъж и жена, равносъздадени, равностойни, равноправни, взаимно-допълняеми и взаимно-зависими по Негов Образ и Подобие. Тоест от гореизложените от нас правни аргументи от Хартата и Конвенцията за основните човешки права. (т. 1 и т. 2) е ясно, че там са повторени християнските принципи.
На второ място целта на двата пола съгласно Библията е чрез полово взаимоотношение да се възпроизвежда човешкият род и да засели земята, което е споменато и в преамбюла на Хартата, както цитирахме по-горе в аргумент 3.
На трето място, в Библията еднозначно е определено какво е семейството – брак между мъж и жена:
Споменато в: „24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.“ (Битие 2:24)
също и: “4. Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.“ (Евреи 13:4).
Отново и в: “3. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. (I Коринтяни 7:3-5)
Както и в: „28. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича.“ (Ефесяни 5:28)
Видно е от гореизложеното, че тъкмо в духа на православно-християнските ни народностни традиции нашата Конституция прогласява:
„Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.“
Всички тези религиозно-културни и правни аргументи ясно и недвусмислено постулират, че:
1. Целта на човешкия род е неговото постоянно възпроизводство и увеличение.
2. Това става единствено чрез полови взаимоотношения между двата физиологично предопределени пола.
3. Половите отношения водещи до възпроизводство са само и единствено между мъж и жена предопределени биологично, което е самоочевидно и няма нужда от обосновка.
4. Формата за осъществяване на половите взаимоотношения с цел възпроизводство на поколение е моногамното семейство – доброволен брачен съюз на мъж и жена съобразно българската и европейска религиозно-културна и историческа традиция, както и моралните норми. Тази форма на брак и отношения между мъжа и жената е поставена в основите на българската Конституция и законодателство.
Казано накратко, единствено благословеният от Господ Бог свещен брак между мъж и жена, свързани от чиста любов и създаващи своите деца в щастие, мир и съгласие е начинът да бъде продължен човешкият род. Друг не съществува. Следователно понятието „пол“ е биологично предопределено и еднозначно съвпадащо с духовното, душевното, психологическо, морално, обществено и юридическо такова. Всякакви опити по юридически път да бъде разкъсано, това стабилно, устойчиво, съгласувано, съвместимо, непротиворечиво единство на понятието представляват отклонения от нормалността, противоестествени, антиприродни, античовешки и Богу противни действия.
Не на последно място тълкувателното искане на ГК на ВКС в т. 3 задава въпроса: „Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?
Тук имаме следните съображения:
1. Що се отнася до КЗПЧОС нищо в нея не може да бъде тълкувано като различно или противопоставящо се на българската Конституция и законодателство, поне що се отнася до понятието „пол“. Даже и в цитирания неин чл. 8 такова понятие напълно отсъства, чл. 1 прогласява само правото на зачитане на личния и семеен живот, а в ал. 2 дословно е казано: „2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ Тоест, когато е в интерес на здравето, морала, правата и свободите на хората ограниченията върху антиприродни, противоестествени и античовешки теории и практики са допустими.
2. Хартата на основните права на Европейския съюз в чл. 7 също не се занимава с понятието „пол“ а прогласява същото право на зачитане на личния и семеен живот, както и Конвенцията.
3. В своя чл. 9 тя прогласява: „Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права.“ А българската Конституция и законодателство еднозначно и изчерпателно е уредило тези права като доброволен съюз на мъж и жена.
4. Понятието „пол“ в същата Харта е ясно определено в чл. 23 „ Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.“ Видно е, че има само мъже и жени и това съвпада с биологичните полове.
5. Това е доразвито в следващия чл. 24 т. 3 прогласяваща: „Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес.“ Ясно е, че няма нищо друго като трактовка или противоречие с българското законодателство и Конституция.
6. От своя страна чл. 33 от Хартата допълва: „т 1. Закрилата на семейството е гарантирана в юридически, икономически и социален план. 2. За да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки има право на защита срещу уволнение, което има за мотив майчинство, както и право на платен отпуск по майчинство и на родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете. Видно е, че Хартата стъпва на естествените биологични определения на половите отношения, семейство, брак и родителство и прави разграничение между раждане и осиновяване на дете.
7. Хартата признава в своя чл. 52 т. 1. правото на отделните държави да ограничават упражняването на правата и свободите признати от нея в национален закон.
8. Пак там в т. 4. Хартата признава основни права, които произтичат от общите за държавите-членки конституционните традиции, и постановява, че тези права трябва да бъдат тълкувани в хармония с тези традиции. Това е допълнено и доразвито в т. 6. постулираща, че националните законодателства и практики трябва да бъдат взети предвид в тяхната цялост, както е посочено в нея. Следователно изтъкнатите от нас по-горе християнски и национални – морални традиции имат предимство при евентуални тълкувания.
9. В член 54 на Хартата е забранена злоупотребата с право, като никоя от разпоредбите й не трябва да се тълкува като даваща право да се извършва дейност или действие, които имат за цел погазване на признати в нея права или свободи, или да се ограничават правата и свободите в по-голяма степен от предвидената в нея.
И накрая ще припомним, че КС вече се е произнесъл по този въпрос. В Решение № 13 от 27 юли 2018 г. са изложени следните великолепно формулирани постулати: „Дистанцирането от понятието „пол“ като биологичен признак – мъж/жена отдалечава Конвенцията от декларираните в нея цели за защита на жените от всички форми на насилие … Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла вложен в използваните понятия на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си.” „Правното равенство между половете е провъзгласено на конституционно ниво в чл. 6, ал. 2 от основния закон. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях. Полът е сред изрично установените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията признаци, въз основа на които не се допускат привилегии или ограничения в правата (решение № 1 от 27.01.2005 г. по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният текст разглежда биологичния пол като понятие с ясно юридическо съдържание. Това се потвърждава, както от обсъждането на разпоредбата като част от проекта за Конституция „…за равноправието между мъжа и жената“ (Протоколи от заседанията на Комисията по изработване на проект за Конституция на България от 13.02.1991 г. и 10.06.1991 г.), така и от практиката на Конституционния съд по тълкуване на чл. 6, ал. 2, където критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се Стр. 3 от 7 придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото (решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/92 г.).” „Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.” „На международноправно равнище разбирането за пола като единство на биологично и социално измерение, е залегнало в Римския статут на Международния наказателен съд (обн. – ДВ, бр. 68 от 16.07.2002 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Римския статут: „По смисъла на този статут терминът „пол“ означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът „пол“ няма никакво друго значение освен посоченото.” „Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.”
Недоумение буди обстоятелството, че – при толкова ясно и недвусмислено формулирани определения, които отговарят напълно изчерпателно и във всички възможни аспекти на поставения въпрос – той днес се повдига отново от ВКС.
Моля настоящето ни становище да бъде взето предвид при евентуално тълкувателно Решение на Конституционния съд по искането за тълкуване на Конституцията на ГК на ВКС по Конституционно дело № 6 / 2021 г.
18.4.2021 г.
Гр. София
С уважение:
Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
Можете да изтеглите документа като PDF оттук.
А ето и какво им пратихме още на 13 април 2021 г. когато настояхме да не допускат изобщо за раглеждане тълкувателното искане на ВКС, което се опитва да вкара през задния вход отхвърлената вече Истанбулска конвенция.
ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
ГРАД СОФИЯ
СТАНОВИЩЕ
От Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
Относно: Конституционно дело № 6 / 2021 г. образувано по искане на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд за тълкуване на текстове от Конституцията на Република България във връзка с възприетото понятие „пол”.
Уважаеми Дами и Господа Конституционни съдии,
НСС „Свети Георги Победоносец“ е организация защитаваща християнската вяра в нейното източно-православно изповедание, нейните морал, ценности, традиции и канон. Затова бихме искали да приемете нашето становище по горецитираното Конституционно дело, доколкото засяга основни християнски, общочовешки и български традиционни семейни ценности на основание чл. 45 от КРБ и чл. 20а ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.
На първо място призоваваме да откажете да образувате дело по искането на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд като недопустимо съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗКС. Мотивите ни за това са:
1. Питането на ГК на КВС е: „за тълкуване на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, ал. 2, чл. 14, чл. 13, ал. 3, чл. 32, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Конституцията на Република България и за установяване дали съответства на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз понятието „пол“, възприето от Конституцията, по следните въпроси:…“
2. Питането е недопустимо съгласно чл. 149 ал. 1 т. 4 от КРБ доколкото КС следва да се произнася по „…. съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;“ а, горецитираните Конвенция и Харта са вече ратифицирани. Преклузивният срок е отдавна изпуснат. Биха могли да се тълкуват само закони за съответствие с ратифицираните Харта и Конвенция, но пък те трябва да съответстват на Конституцията.
На второ място, ако все пак допуснете питането и образувате Конституционно дело по него, моля да ни конституирате като заинтересована страна по силата на чл. 20а ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.
Моля да вземете предвид нашето становище и искане.
13.4.2021 г.
Гр. София
С уважение:
Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
Можете да изтеглите този документ като PDF оттук.
Отделно нашите верни съратници от БРЦК също изпратиха отлично свое становище срещу това дело. Можете да го изтеглите оттук.
Битката продължава! Ще следим развитието на делото и ще ви осведомяваме за това на тази страница.
Спечелихме!
Присъедини се към воините на светлината! Свържи с нас: Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_6.html
https://www.facebook.com/groups/nsssgp/
Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_6.html
https://www.facebook.com/groups/nsssgp/