Фалшификациите на изборите при гласуване с хартиени бюлетини

 

 

Изтеглете указанията като  PDF файл оттук.

 

Указания за недопускане на фалшификации на изборите

 

България има дълга традиция на фалшификация на изборите. За първи път в масов мащаб това беше направено на първите „демократични избори“ за Велико Народно Събрание през лятото на 1990 година. След това, повторено и на есенните парламентарни избори през 1991 и 1994 г. Фалшификации имаше в по-голям или по-малък обем на всички избори провеждани оттогава досега.

Но в системен и отлично организиран, масов мащаб, това беше разгърнато след идването на власт на ГЕРБ през 2009 г., под ръководството на вътрешния министър Цветан Цветанов, който беше и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ за местните избори през 2011 година. Емблематични бяха изборите в Пловдив и Плевен тогава, защото на ГЕРБ беше оказана яростна съпротива, фалшификациите и манипулациите бяха разобличени, документирани и оповестени. От това разбира се, поради прогнилата съдебна система, не последваха наказания за извършителите, въпреки заведените дела, но това е отделен въпрос.

В Плевен в някои секции училищни камери за видеонаблюдения записаха, как членове на СИК от ГЕРБ съвсем явно подменят бюлетини. И в Плевен и в Пловдив дори бяха заведени дела срещу изборните резултати, но безрезултатно. В Пловдив действията на ГЕРБ, които с груби и масови фалшификации отнеха изборната победа на кмета Славчо Атанасов от ВМРО в полза на Иван Тотев от ГЕРБ бяха напълно разобличени и документирани. ВМРО заведе и дело за оспорване на изборите в местния Административен съд. Разбира се то беше безрезултатно, Административният съд го прекрати и „узакони“ фалшификациите. В края на 2011 г., ВМРО - Пловдив направи пространно изложение по случая с приложени многобройни факти и доказателства до Европейската Комисия, която се отнесе съвсем сериозно по случая и върна писмо с искане до правителството да бъдат прекратени подобни практики. Както винаги от това нищо не последва.

Настоящите указания са кратък наръчник, как да се подсигури честността и законността на изборите в секционните избирателни комисии (СИК) и предложения какво да се направи в горните нива – общинските избирателни комисии (ОИК) и в централната – ЦИК, за да  се предотвратят поредните фалшификации на изборите на 4.4.2021 година, които биха били фатални за страната.

Описание на механизма на изборите

На теория изборният процес е демократичен, сигурен и честен и позволява достатъчен контрол на дейността и проследимост и проверимост на резултатите. (На практика, обаче това не е така). СИК-овете, ОИК-овете и ЦИК се формират на многопартиен принцип, в секциите за гласуване има застъпници на много партии, които в края на изборния ден получават копие на протокола с резултатите от гласуването, има и съдебен контрол на резултатите. Да разгледаме пътя на гласовете на хората от подаването им в избирателните секции  до крайното им местоназначение – решението на ЦИК с обявяване на крайните резултати.

Избирателят отива в някоя от 11 000 (до 12 000) избирателни секции в страната в местното си училище по местоживеене. Членовете на избирателната комисия намират в избирателния списък името му по лична карта и му дават да се подпише в списъка за гласуване. Дават му бюлетина на която слагат печата на съответната СИК преди да влезе в кабинката за гласуване, за да не я подмени със собствена. Той влиза в кабинката, поставя отметка Х или V със син химикал в квадратчето на любимата си партия, сгъва бюлетината и я дава за втори печат. Обикновено печатите ги слага председател или заместник-председател на СИК, а още в началото на изборния ден печатът се наранява с острие нарочно така, че да дава неповторим отпечатък върху всяка бюлетина. Теоретично това гарантира, че избирателят не е внесъл отвън собствена бюлетина и второ, че всички попаднали в урната бюлетини са точно от тази избирателна секция, а не са подменени, защото вече имат по два съвпадащи еднакво наранени печата – преди влизане и след излизане от кабинката. Избирателят я пуска в прозрачната изборна урна, а комисията трябва да го следи, да пусне само една бюлетина, (дори и да успее да пусне две, ако втората е без печатите е невалидна). След това се подписва втори път в избирателния списък вече като „гласувал“. С това изборите за него приключват и той си отива, а подадения глас започва пътя си през СИК – ОИК – ЦИК до компютрите на държавната фирма „Информационно обслужване“, която изчислява крайните резултати.

Още в СИК възниква първият, неотстраним за момента конституционен проблем, но за който има отлично решение стига да има воля за това на държавно ниво. В избирателния списък винаги има така наречените „мъртви души“ починали хора, или хора чието място не е в този квартал по регистрация или са дублирани в няколко избирателни списъка или просто има допусната техническа грешка и т.н. Въпреки масовата заблуда, това е рядкост и НЕ може да промени резултатите от изборите, дори и в една единствена избирателна секция. Големият проблем е, че милиони българи с избирателни права живеят в чужбина, но са в избирателните списъци в България. Този проблем НЕ може да бъде отстранен, защото по Конституция те са си избиратели и не могат и не бива по никакъв начин да бъдат извадени от списъците, защото имат право да гласуват. Крайно време е споровете по този въпрос да спрат, защото са безполезни.

Тук възниква първата възможност за фалшификация. В контролирани изцяло от ГЕРБ (или ДПС) избирателни секции след края на изборния ден, членовете на комисията подписват в списъка с фалшиви подписи неявилите се да гласуват „мъртви души“ и пускат допълнително съответния брой бюлетини в урната с гласове за ГЕРБ (ДПС) разбира се. Това е широко разпространено в малките населени места и не само там. Въпреки масовостта на тази практика, тя не може да окаже съществено влияние на резултатите в национален мащаб (освен за ДПС), но отлично работи в местните избори, особено в бастионите на ДПС, където се прави винаги. А живеещите в Турция избиратели, редовно си гласуват по два пъти – веднъж в Турция, след това идват с автобусите до Кърджалийско и си гласуват втори път и там. А често дори си гласуват само в България, където са се върнали за уикенда, а по местоживеенето им в Бурса, Измир и Цариград „за гласуването им“ се грижат тамошните СИК, които са напълно безконтролни от страна на българската държава, но са под контрола на турските служби за сигурност.

·       Решението е, партиите да изискат последваща проверка на гласувалите в чужбина по избирателни списъци и да бъдат сравнени с гласовете им по място на регистрация в България в местните такива. Отделно в МВР си има електронен регистър на влизащите и излизащите от страната и при спор лесно може да се установи дали български граждани постоянно живеещи в чужбина са се върнали в България за изборите или са си били в Канада, Турция или Франция примерно. Това е дълга, трудоемка и времеемка проверка, но задължително трябва да се прави след всички избори и в СИК, където има засечени нередности, да се търси наказателна отговорност.

Продължаваме с преброяването на бюлетините попаднали в урната в Секционните Избирателни Комисии след края на изборния ден. Вратата на класната стая вече е затворена, вътре са само членовете на СИК и партийните застъпници и наблюдатели. Отварят урната и вадят бюлетините, проверяват дали имат по два печата, (ако нямат, се отстраняват като невалидни или, ако имат само по един печат възниква спор дали това е невалидна бюлетина или е пропуск на комисията), но такива случаи в национален мащаб са пренебрежимо малко и не оказват съществено влияние на изборите.

Започва разгъването и преброяване на бюлетините по партии. Тук започва масовата фалшификация в национален мащаб, която се прави в 80% от 11 000 избирателни секции.

Гербаджиите в комисиите имат предварителни указания да фалшифицират и правят невалидни бюлетините подадени за другите партии. Начинът е елементарен, ако бюлетината е за ГЕРБ се отчита, ако е подадена за друга партия (примерно ВМРО) се поставя отметка в още едно допълнително квадратче за друга партия (БСП, ГЕРБ и т.н.) Това става удивително лесно с химикал или с изцапан с мастило пръст, който се поставя върху допълнително квадратче освен вече маркираното от избирателя при разгъването на бюлетината и т.н. В секциите с изцяло контролирани от ГЕРБ или ДПС комисии това се прави пряко и безконтролно, в секции в големите градове или в такива в които честните наблюдатели са неподкупни и внимателно гледат се прави скрито.

И е удивително лесно дори в големи секции с подадени 600 – 900 гласа. За улеснение и бързина комисиите се съгласяват бюлетините да се вадят и броят от няколко групи членове на комисията и така в суматохата става лесна фалшификацията, никоя от групите не гледа какво става в другите, а застъпниците и наблюдателите са принудени да стоят на два метра разстояние и е трудно да видят кога някой цапа с мастило второ и дори трето квадратче на „вражеска“ бюлетина.

През 2011 година в Пловдив, ВМРО се сдоби с таен обучителен филм на партия ГЕРБ за провеждане на изборите, в който главно действащо лице беше тогавашния областен управител и председател на ГЕРБ – Пловдив (впоследствие два мандата кмет на града), който във филма е сниман как на сбирка на актива на ГЕРБ казва дословно след проведени частични избори за кмет на район в града: „Броят на недействителните бюлетини не е достатъчен!“ ВМРО даде филма на прокуратурата, която разбира се прекрати преписката. За сведение, на последните няколко парламентарни избори броят на недействителните бюлетини се увеличава непрекъснато, като на предходните достигна до 30%, това е най-високият брой в целия Европейски съюз! Коментарът е просто излишен.

Впрочем в изцяло контролирани от ГЕРБ или ДПС секции вместо правене на невалидни бюлетини, се практикува подмяната на „вражеските“ с „правилни“, както беше заснето от училищните камери за видеонаблюдение в Плевен – споменато по-горе.

·       Решението на този проблем е във ВСЯКА една от над 11 000 избирателни секции в страната, преброяването на бюлетините да става една по една, независимо то по-дългото време за броене, с пряко видеозаснемане и излъчване на живо от няколко наблюдатели или застъпници и видеата да се съхраняват безсрочно за последваща проверка поне две години (каквато възможност дават  FACEBOOK  и YouTube), но това трябва да е национална система, подконтролна и проверяема за всички партии, сдружения и обикновени граждани в страната. 

 

Идваме до по-сериозните проблеми. След преброяването на бюлетините и написването на резултатите в протоколите в СИК, председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията, които трябва да са от различни партии, вземат чувала с бюлетините от урната, запечатан с лепенка подписана от всички членове на комисията и подпечатан с печата на СИК (и втория чувал с неизползваните бюлетини, печата и канцеларските материали, който се връща в Общината) и тръгват да ги предават в ОИК.

"Не е важно кой и как гласува,
важното е кой брои гласовете."
товарищ Сталин 

На много места, като в София например и в някои големи градове, хората се извозват организирано с микробуси и с полицейски коли за охрана на автоколоната до съответната ОИК, но някъде това не се прави (в Пловдив например през 2011, не беше така, представителите на СИК се придвижваха до Панаирната палата в която беше разположена ОИК пеша или със собствени автомобили или таксита.) И по трима представители от всяка СИК от целия град (област) се нареждат на убийствено дълги опашки пред сградата и чакат часове отвън и после вътре да предадат протокола с резултатите. Изморени, гладни и недоспали и много изнервени. След часове или денонощия чакане сядат до заветния компютър, където сътрудник на ОИК започва да вкарва в програмата на „Информационно обслужване“ резултатите от протокола. Протоколите нарочно са създадени идиотски сложни и неясни за да има неизбежно грешки при попълването им, дори и резултатите в отделните колони (брой избиратели по избирателен списък, брой дописани с удостоверения за гласуване на друго място, брой гласували, брой негласували, брой действителни бюлетини, брой недействителни бюлетини, бройки бюлетини по партии и т.н.) да са смятани с калкулатор в 65% от случаите има грешки. Протоколът се попълва в късните часове на вечерта в избирателния ден често към 22 - 24 часа и секционната комисия застъпила на поста си в 6:00 сутринта, вече е изкарала 18 часа в напрежение и е натрупала умора и грешките са обясними и нормални. Следователно в един момент компютърната програма отчита несъвпадение в числата по протокола и операторът на компютъра задава известния катаджийски въпрос към тримата представители на СИК: „Ми ся ко прайм?“. По закон нищо не могат и не бива да правят, освен да извикат всички останали членове на СИК, които отдавна са си отишли и вече спят, да отворят заедно чувала, да броят пак и да пишат нов протокол.

Това НИКОГА не се случва. Да не са луди да си създадат такъв проблем на 24-тия час будуване, а и как ще задължат останалите членове на СИК, които сладко спят и са на работа през деня да се явят? И тогава става едно пълно беззаконие, тримата (председател, заместник-председател и секретар от различни партии) се споглеждат и започват напълно противозаконно да преправят протокола, така, че числата в колонките да съвпаднат и накрая тримата се подписват за отстраняване на „технически грешки“ (абсолютно незаконно), отиват пак на компютъра  и този път о, чудо! Софтуерът приема преправените числа, дори и да са обърнали резултата в полза на ГЕРБ (тук не минава без пари в брой в пликове, раздавани от услужливи непознати хора, които просто искат да помогнат с изчисленията и се появяват в точния момент и място в силно охраняваната и затворена от полицията сграда, като Арена „Армеец“ например). Щастливи и с пликове в джобовете (по оперативни данни тази поправка на „технически грешки“ се спонсорира с 5000 лева общо, които те си делят, въпреки партийните различия), тримата от СИК най-после отиват да спят, ако вече предварително са издали втория чувал с остатъчните материали в Общината.

·       Решението е лесно, протоколите да са съвсем опростени и да се забранят всякакви поправки в тях след като са подписани окончателно от всички членове на СИК в класната стая на училището. При грешки и разминаване в числата, процедурата по ново преброяване на бюлетините и съставяне на нов протокол да се повтаря задължително от същата СИК на следващия ден, НО с участието на допълнителни външни наблюдатели.

Идваме до най-голямата и сериозна злоупотреба (всъщност престъпление), която вече става със софтуера на държавната фирма „Информационно обслужване“ изчисляващ крайните изборни резултати. Тук вече не помагат нито застъпници, нито наблюдатели, нито многопартийната ЦИК. Никой не знае какъв е този софтуер, как точно работи и какво точно изчислява. ЦИК многократно е отказвала в различни свои състави през годините в миналото достъпа до него и проверката му от независими експерти. Под предлог, „да не бъде фалшифициран“, което е смешно, но по смешното е, че и най-големите софтуерни експерти нищо не биха могли да проверят, дори да им дадат достъп до компютрите и сървърите на фирмата, защото софтуерът е със затворен код. Но даже да беше и с отворен код (open source), пак нищо не би доказала такава проверка, защото никой не може да гарантира, че точно провереният от тях софтуер ще работи впоследствие на сървърите, когато изчислява резултатите. И тук стават няколко неща.

Софтуерът фалшифицира резултатите, като прехвърля гласове от маргинални извънпарламентарни партии към резултатите на ГЕРБ. Ако е недостатъчно за победа, отнема и от гласовете на сериозните опоненти, ако са спечелили в някой ключов район и ги прехвърля към ГЕРБ. Ако и това е недостатъчно или опасно, защото би предизвикало подозрения и възмущение при големи разлики в резултатите, влиза в сила третото оръжие – добавянето на фалшиви секции с победа на ГЕРБ, които не съществуват в действителност. Не случайно най-строго пазената тайна на ЦИК е списъкът с броя и физическите адреси на секционните избирателни комисии в страната. За невярващите – опитайте се да го изискате от ЦИК по Закона за Достъп до Обществена Информация, да видите какво ще ви отговорят. По този въпрос разследващият журналист и изследовател Григор Лилов има дълга статия с доказателства, публикувана във фейсбук. Но проблемът е и друг. Не само, че се добавят електронно фалшиви, несъществуващи секции в изчислението на крайните резултати. За тях се фабрикуват и съответните чували с бюлетини, подпечатани стриктно с два печата на несъществуващата секция и съответния изряден протокол подписан от членовете на измислена СИК. За целта се отпечатват нелегално допълнително протоколи, бюлетини и се правят съответните печати. Да си припомним скандалът и разследването за печатницата в Костинброд, притежавана от активист на ГЕРБ, където бяха открити стотици хиляди нелегално отпечатани бюлетини, готови за изпращане по областите и разбира се съдебната система, както винаги покри случая. А за нелегална работилница за печати във Варна пише в разследванията си Григор Лилов.

И така по мои лични наблюдения, от 2011 година насам, няма НИТО едни избори в България, които да не са били изцяло или частично фалшифицирани в полза на ГЕРБ. Разбира се напоследък се прави по-хитро, ГЕРБ не получава пълно болшинство, както в първите години, а просто най-многобройна парламентарна група, но не и болшинство от над 120 народни представители, защото разчитат на патерици като Атака, Реформаторския блок, РЗС, Патриотичния фронт,  и други такива бърсалки, които употребяват като пачаври и после изхвърлят на политическото бунище. Лесно, удобно и не будещо подозрение.

Но има едно необходимо и важно уточнение. Понякога при масово гласуване и явна антигерб вълна, фалшификациите стават, ако не невъзможни, то поне трудни и опасни. И тогава с прискърбие ЦИК и „Информационно обслужване“ са принудени от обстоятелствата да обявят истинския победител, макар и да са му откраднати тук-там гласове, за да му понижат поне резултата, както стана с президентските избори, когато над два и половина милиона българи гласуваха за генерал Радев и той все пак стана президент.

И в някои други случаи, когато преценят, че има опасност, внимават какво правят при избори за кметове и общински съветници, при парламентарни избори в особени райони, като например бастионите на ДПС, където технически спокойно могат да „направят софтуерна победа“ на ГЕРБ, но по пределно ясни причини не смеят, също в някои традиционно червени райони, където застъпниците и членовете на СИК от БСП са особено активни и честни и т.н.

В резултат трябва да се каже, какви мерки биха могли да се  вземат, за да се прекратят тези безобразия и престъпления водещи до подмяна на волеизявлението на народа. Следващите 7 предложения ще изкоренят напълно проблемите:

1.     На първо място трябва да се направи пълна проверка на фирма „Информационно обслужване“ и изборния й софтуер, кодът му да се отвори и разследва и виновните да влязат в затвора. След това поправен софтуер с отворен код да се използва при наличието на външни наблюдатели, но да се прави и паралелна проверка на резултатите от друга система.

2.     ЦИК законово да бъде задължена да публикува преди изборите ВСИЧКИ избирателни секции в страната с физическите им административни адреси и с имената на членовете на СИК в тях и повече да не се правят никакви промени до края на изборите.

3.     Паралелно изчисление на изборните резултати на всички нива – и в ОИК и ЦИК от външни комисии, включително и на ръка, а не със софтуер, дори и да продължи седмици.

4.     Видеозаснемане на броенето на бюлетините във всички СИК упоменато по-горе със запазване на архив до приключване на евентуални съдебни спорове по законността им.

5.     Залагане в Избирателния кодекс на законово неотменимо задължение на изборната администрация, при искане на партии и други организации или граждани да се прави повторно преброяване на бюлетините и проверка на обявените резултати БЕЗ необходимост от съдебно решение за това, както е сега и съдилищата в 99% от случаите отказват такова. Проверката и преброяването да се прави от външни независими комисии в присъствието на съответните СИК.

6.     Деполитизация и департизация на СИК, ОИК и ЦИК и замяната им с отговорна по закон изборна администрация съставена от независими хора на случаен принцип, под контрола и наблюдението на застъпници и наблюдатели на всички нива от партии, организации и граждани. И да не са със статут на комисии, в които решенията се вземат с гласуване, както е сега. Защото това безумие води до колективна безотговорност в момента, когато преобладаващото болшинство от ГЕРБ и техните бърсалки и патерици в комисиите с гласуване отменят дори и законови положения или жалби на партиите за изборни нарушение. Изборната администрация трябва да се състои от хора, които носят лична отговорност за решенията си, включително и наказателна.

7.     Пълна забрана за гласуване в чужбина за местни и парламентарни избори. Гласуване извън страната да се допуска само на президентски избори за президент олицетворяващ националното единство и държавния суверенитет на всички българи по света. Желаещите да участват в управлението на страната да се приберат да живеят в Родината си и да плащат данъци тук, за да носят отговорно последствията от избора си.

"Ти гласува ли правилно!"

За капаните на електронното гласуване, машинно или по  интернет, прочетете тук.

https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_16.html?m=0 тъй като това е съвсем отделна и особено важна тема.

А там фалшификациите са не просто възможни, а направо задължителни. И е необяснимо упорството на някои партии и оперативно интересни лица да натрапват машинното или интернет гласуването, обединени под общото наименование „електронно гласуване“. Всъщност е точно обратното, напълно обяснимо е!

 

Вижте и статията за фалшификациите на изборите при гласуване с машини.

А в този раздел са статиите за фалшификациите на изборите при гласуване по интернет, с машини и изобщо всички форми на елекктронно гласуване.

Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“

https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_6.html

nss_sveti_georgi_pobedonosets@abv.bg

https://www.facebook.com/groups/nsssgp/

https://www.facebook.com/NSSSGP

 

Анализ на сигурността в електронната избирателна система на Естония показва, че е компрометирана

Срещу електронното машинно гласуване

Сорос ни гледа сеира с раздвоен език...

Колкото повече задълбавам в темата за електронното гласуване - било то машинно в секциите или неприсъствено през  интернет, все повече се удивлявам, че зад него пак прозира поредният заговор на глобалистките изроди. Това го забелязах, чак когато проверих кои са защитниците му, докато изследвах съвсем добронамерено доводите им. Оказаха се отново обичайните заподозрени: "...платените соросоидни грантаджии, които агресивно налагат тази теза и пригласящите им малоумници с промити мозъци всред активистите и симпатизантите на организираната престъпна група ГЕРБ и глупаците от Деформаторския блок - като особено активни в тази сфера са зомбираните костовистчета.", както писах в предходна статия - "Защо не трябва да има електронно гласуване? - І част - Технологични пролеми". И колкото повече изследвам "аргументите" на поддръжниците му, толкова повече лъсва истината, че това са платените соросоидни отцеругатели в България. Прочетете например и това: "Но да видим и "аргументите" на неговите защитници, в случая представлявани от Мануела Малеева. Фамилията Берберян - Малееви не се слави с особено добро име в София, въпреки уж благородните каузи на  Мануела. Имотните им и данъчни далавери още се помнят - "Берберян пак укри данъци, пак в големи размери", и после отново: "Юлия Берберян пак укри данъци. И пак в особено големи размери!" А и странните им високоплатени псевдоекологични каузи, като "Горичка" получават много пари от такива соросоидни организации и издания като "Дневник", списание "Едно", "Българското училище за политика" към НБУ, "Американската агенция за международно развитие" (USAID), (разбира се къде без нея), няколко чужди посолства, между които френското и датското, "Британския съвет" и други подобни толерастки, шпионски и соросоидни структури. И като ни оправиха екологията, семейство Малееви се захванаха да оправят и политиката ни, чрез електронното гласуване. За което пак получиха много пари, пак от същите... Но да не се занимаваме с това кой го защитава електронното гласуване, ако искате такава информация прочетете това: "Поръчаха ли САЩ измамното електронно гласуване в България"." Откъсът е от статията  "Против електронното гласуване - наглите лъжи на защитниците му"

Асен Генов като Че Геварист... всъщност Соросист

Агресивно натрапваното електронно гласуване не можеше да мине и без "...специалиста по всичко Асен Генов - (по образование занаятчия - грънчар с диплома по "керамичен дизайн" от техникум), впоследствие станал сектант - кришнар, след това водач на платените от соросоидите "протестуиращи", които върнаха на власт  за втори път организираната  престъпна група ГЕРБ начело с оперативно интересното лице от СИК - Бойко Методиев Борисов с прякор Боко Тиквата." (Повече по темата за идиотските му идеи в "Защо не трябва да има електронно гласуване? - ІІ част - Институционални проблеми"). Както не можеше да мине и без неговите приятели Иво Божков и Антоанета Цонева - също хрантутници на Фондация "Америка за България" - явната институция за открити операции на ЦРУ наред с "Американската агенция за международно развитие" (USAID)

Това са само част от платените майкопродавци

Днес ще се занимаем с още един соросоиден либераст и толераст, на хранилка при глобалистите. Както пише той самият за себе си: "Циник и либертарианец по убеждение, той ласкае себе си с мисълта, че е либерален и здравомислещ човек. Че се опитва да разсъждава трезво и да приема нещата и хората според това което вижда, а не според това, което мнозинството вярва за тях. Че говори и прави това, което смята за правилно и не се ръководи от морални догми и обществени нагласи." Последната му фраза в автопредставянето обяснява всичко. Както можете да се досетите това е Петър Стойков - Longanlon, близък сподвижник и дописник на изданията на кръга "Капитал" и чест гост във фалиралата вече телевизия на Иво Прокопиев "RE:TV". Всъщност това е официалният му блог "Кака Сийка", а защитата му на електронното гласуване е в безименния му такъв: "Как не се". Занимавам се с неговите "доводи", въпреки плиткоумието и повърхностността им (то и всичките му писания в блоговете му са си такива открай време), само защото той защитава главно машинното - присъствено гласуване. За яснота, както  в статията ми за опровергаване на аргументите на "Инициативния комитет за Референдум 2015" на Мануела Малеева, ще давам първо неговите "доводи", а ще излагам опроверженията си с удебелен шрифт в скоби след тях. Е, и разбира се пооправих малко оригиналното му заглавие - "Електронно гласуване" с една добавка. 

Електронно гласуване - "как не се прави..."

"Не мога да не напиша в отделна статия за това, че най-после някой нормален човек реши да се опълчи на изборния монопол в България. Говоря именно за законопроекта на СДС за електронно гласуване. Истината е, че много малко хора в България са се замисляли и знаят какво и защо ни е електронното гласуване. Масовата психоза (силно подклаждана от покупателите на гласове) е, че щом е електронно, то ще бъде фалшифицирано. С тази статия ще се опитам да развенчая тези митове, като ви обясня що е то електронно гласуване, как се прави и какви са ползите и евентуално негативите от него. (Първата му манипулация: "Масовата психоза (силно подклаждана от покупателите на гласове) е, че щом е електронно, то ще бъде фалшифицирано." -  не, точно обратното е - нормалните и разумни хора са срещу електронното гласуване, а неистово го искат тъкмо търговците на гласове, които ще си напазаруват, или направо изземат, цифровите сертификати или електронни подписи на циганите, зависимите от тях административно, икономически и политически  крепостни (еднократен разход) и ще си гарантират хиляди мъртви души, от чието име ще гласуват десетилетия наред на всички възможни избори. Повече по темата тук. А, втората манипулация -  "Масовата психоза (силно подклаждана от покупателите на гласове) е, че щом е електронно, то ще бъде фалшифицирано." - фалшификациите са доказан факт, най-долу ще видите какво казва един професионалист по темата - професор Халдерман,   изследвал машините за гласуване в САЩ)

1. Как се гласува електронно: Масовата заблуда е, че "електронно гласуване" е равносилно на "гласуване само и единствено чрез Интернет". Гласуването в Интернет е само допълнителна екстра, която ще се появи заедно с електронното гласуване и би ни улеснила. Досега за да подадете глас отивате във "вашия" избирателен район, показвате си личната карта и минавате през "face control" от няколко стари лелички по снимка и ЕГН. (Да му припомня на този соросоид, че така обижда по възрастов признак някои дами. E, в комисиите можеш да "оплакнеш окото" и с много млади и красиви момичета от ГЕРБ, които са там не само заради парите, а и заради любовта си към Бойко Борисов, заради който често сънуват  мокри сънища.) След това пускате бюлетина и си тръгвате.  Електронното гласуване не е нищо по-различно. Ще отидете в избирателна секция, без да минавате през никакъв "face control" ще влезете зад паравана. (Иска да каже, че никой няма да контролира, кой и защо влиза и с какво гласува, със собствения си цифров подпис, или с тези на баджанака, тъщата, и жената, или дори със сто и двадесет такива, събрани от циганите в махалата с бой, или с по 20 лева на парче.) Там вместо да има купища хартия ще има един пост терминал, който много прилича на банкомат. На него вкарвате своята магнитна карта (силно се надявам това да са новите ни лични карти) и набирате номера на партията, за която искате да гласувате. (Понеже не съм сигурен какво иска да каже с измисления от него нов термин "пост терминал" - дали Point of sale - POS - терминал използван в търговските обекти за електронни картови плащания, или "прост терминал" - тоест обикновена работна станция, което също е възможно, а дори и "след - терминал", което пък може с малко въображение да се приеме за самия избирател стоящ зад терминала, предполагам, че иска да каже, че това е търговският терминал (POS) на който циганите пак ще си продават гласовете, но този път - модерно - електронно - с магнитна карта.) Като казах за магнитни карти - те са просто носители на вашия уникален идентификационен номер (електронен подпис), който е публичен ключ, криптиран с частен ключ от ЦИК. Чрез използване на съвременна криптография може да се каже, че е практически невъзможно да бъдат фалшифицирани тези карти. (А дано, да е само езикова грешка, ама надали. Вярно, че чрез "използване на съвременна криптография може да се каже, че е практически невъзможно да бъдат фалшифицирани тези карти." Това си е живата истина, с този метод могат само да бъдат кодирани и създадени, но не и фалшифицирани картите, за фалшификацията им си има други методи.) "Като казах магнитни - естествено ще имат и съвременния т.нар. "чип", за да се затрудни копирането им при кражба. (Олеле, мале ле, електронно невежество типично за Longanlon, чудя се откъде да започна. "Магнитна карта"  с уникален идентификационен номер, пък после допълва, че ще е с "така наречения чип", защо "така наречен", като си е чип наистина? Пък можело да има и цифров подпис - изобщо манджа с грозде. За да не задълбавам в технически детайли, ще препоръчам този адрес, където ясно и кратко и най-важното за Longanlon - просто, като за прости хора, е обяснено всичко. Да се попросвети малко. Колкото до това негово смело твърдение: "Чрез използване на съвременна криптография може да се каже, че е практически невъзможно да бъдат фалшифицирани тези карти."  може да прочете и тук за да не се излага.) Според мен това е достатъчно лесно и всеки би се справил без проблем. Не виждам голяма разлика със старинния метод, който се използва досега, нали? (Аз пък виждам, ама затова по-нататък. За разведряване на обстановката давам долу едно образователно хумористично филмче как се гласуваше машинно в САЩ. Дано и у нас не стане така :-) :-):-)

2. Електронното гласуване пести пари: След изказаното дотук, веднага започва критиката, че електронното гласуване ще бъде скъпо заради тези пост терминали. (Пак "пост терминали" - дали няма предвид терминали на които ще гласуваш само ако си спазвал Коледни или Великденски пости? А който е блажил няма да има право?) Втората критика е, че ще бъде скъпо, защото трябва да си сменяме личната карта. Истината е, че електронното гласуване ще спести изключително много пари на данъкоплатеца. Замислете се какви безумни разходи се харчат в момента: (това вече е само неграмотност, разходите се правят, а парите се харчат)

- Хартията е най-малкият разход;

- Поне по 8-9 лелички в избирателна секция, които да наблюдават дали някой не "менти";

- Армия от хиляди преброители, които броят по няколко пъти и вкарват данните в компютрите;

- Втора армия от статистици, които "обработват резултатите".

Всички споменати по-горе хора ще станат излишни при едно електронно гласуване. Преброяването и статистиката знаем, че може да ги прави компютъра. (Че машинното гласуване няма да намали, а ще увеличи разходите - например по закупуване, преглед, ремонт и поддръжка на скъпите машини за гласуване, за транспорта и съхранението им, за охраната им, е ясно от само себе си. Че само може да намали, но не и да отмени присъствието на служители и наблюдатели на изборния процес -  Longanlon  не го разбира или е тъп,  или по-вероятното,  се опитва да прави манипулация, ама твърде некадърно). Наблюдаването на секциите ще се прави само и единствено от полицията, която тъй или иначе си получава заплати за тази дейност. 

Магистралите на управлението на ГЕРБ

(Какво ще кажете за това безумно предложение: "Наблюдаването на секциите ще се прави само и единствено от полицията, която тъй или иначе си получава заплати за тази дейност." Направо се чудя как се е осмелил да го напише изобщо. Като си припомня, че министърът на вътрешните работи на ГЕРБ - Цветан Цветанов през 2011, беше и шеф на предизборният национален щаб на ГЕРБ и какви хубави истории при гласуването и преброяването станаха тогава... Ами освен да допълни предложението си, така и така полицията ще охранява секциите и машините за гласуване, сървърите със софтуера преброяващ гласовете може да се инсталират направо в сградата на МВР, защо не и в кабинета на министъра? Тогава няма да има нужда и от ЦИК и ще спестим още повече пари. А може и изобщо да отменим изборите, така ще освободим толкова много  милиони, за да строим магистрали с тях...)

3. Реалните ползи от електронното гласуване: Засега ви убедих, че имаме някаква финансова полза от електронно гласуване и почти нищо не се е променило. (Мен поне не ме убеди, за читателите не знам.) Истината е, че ползите са много по-дълбоки.

- Дописването на гласове изчезва - мисля, че е обществена тайна това, което става по българските села. Там партиите обикновено не командироват "наблюдатели", а използват местните си активисти. Ясно ви е, че те са едни обикновени бедни хора. Затова е изключително евтино да бъдат подкупени. Всички знаем за практиката как от 30% гласували се отчита 60% избирателна активност. Просто в края на изборния ден се пускат допълнителни бюлетини и се дописват фалшиви подписи в листите с хората. Ако живеете на село вярвайте ми ЕГН`то ви не е тайна за никой. Електронното гласуване ще премахне напълно тази практика - тя става невъзможна! (Само дето може да се подкупват софтуеристите, вярно по-скъпо, но пък са по-малко на брой, тези които ще правят, инсталират и поддържат електронната система и крайните устройства. Или те са неподкупни?)

- Намаляват "мъртвите гласове" - знаете ли колко умрели хора гласуват? Истината е, че статистиката умишлено се крие, т.е. хич не са малко. Ако говорим за електронно гласуване обаче би трябвало цифрата да намалее драстично, защото при издаване на смъртен акт електронния подпис на смъртника ще бъде деактивиран. (Дали ще бъде деактивиран наистина, или МВР ще го прибере, и ще го ползва когато трябва?) При добра организация на електронно гласуване би трябвало мъртви гласове да няма въобще!

- Няма дублиране на гласове - живеете в София, но сте регистриран в Перник. Веднъж гласувате в Перник, а веднъж по местожителство. Защо сега може? Защото някой от администрацията в Перник без да иска (или по-скоро умишлено) не ви е премахнал в списъците. Мислите, че това е фантазия - помислете пак. Съвсем стандартен и често практикуван ход е дадена партия да финансира такива дописвания. Аз лично имам двама познати, които винаги в ден на избори си отиват "на гости при мама и татко в Монтана" следобед и се връщат бързичко на другия ден. Ако се въведе електронното гласуване, то сървъра на ЦИК няма да позволи въвеждането на два гласа от един и същи електронен подпис. Двойното гласуване се премахва напълно!

- Отпада нуждата от предварителна регистрация - чрез електронно гласуване ще можете да гласувате буквално откъдето си поискате. Вече няма да има нужда от завеждане на списъци по местоживеене и да можете да гласувате само в родния си град. Няма да се редите и на опашки, за да подавате молби един месец предварително, за да гласувате от някъде другаде. На практика всеки един пост терминал (Чудя се дали тези негови пусти "пост-терминали" не са терминали на който стои полицай на пост за да следи дали гласуваш "правилно") би ви свършил идеална работа. Може да живеете в София, но да гласувате от Каспичан - всичко е редовно. Това не е никакъв проблем именно заради предишната точка, в която специално казах, че дублиране на гласове няма да има. Всъщност днешните безумни списъци се правят именно, за да няма дублиране на гласове. В допълнение, както каза в статията си Мартин Димитров, защо човек да не може да гласува на избори и от Интернет? (За да не опровергавам отново тези голи утопии, защото просто няма място, който иска може да прочете пространното ми възражение тук.)

4. Негативни страни - Честно казано ми е трудно да изброя такива. Да бих включил машината наречена "черна станция" и да почна да говоря как "в България всички добри идеи биват опорочени". Отговорът ми обаче е, че ако разсъждаваме така, то никога няма да прокараме нещо добро в тази държава. (Негативните страни, честно казано много ми е трудно да ги изброя всичките, ама ето само една малка част от тях тук.) Бих могъл да изкарвам глупави доводи от сорта "това все още не е всеобща практика в другите държави и много малко от тях са го въвели". Да, така е, но пак - защо винаги трябва да догонваме другите държави? Не е ли по-добре да сме иноватори поне веднъж? (Е, има една дреболия - германският конституционен съд през 2009 г. забрани всякакво електронно гласуване за вечни времена, с правни аргументи важащи и за България, поради сходните ни конституции, но защо да не бъдем "иноватори" и да нарушим собствената си конституция, колко пъти "иновативно" сме я нарушавали, така или иначе. Повече по темата тук.) Единственото лошо, за което се сещам, е че ще улесним "изборният туризъм" на Ахмед Доган. Той обаче тъй или иначе си съществува... За него трябва да има други закони...(Ей, най-сетне да похваля Longanlon, че този път е умен, колкото и рядко да му се случва, сетил се е, че от 60 000 гласа за ДПС от Анадола сега, гласовете им ще станат 600 000. Ама в тази връзка да го попитам ще пращаме ли машини за гласуване в Америка, Европа, Азия, Африка, Австралия и прочие, или ще спестяваме разходи, нали горе в точка 2 говореше, колко ще спестим от хартиените бюлетини? Или ще пратим тези машини само в Анадола, че е по-близо и ще спестим пари?)

5. Кога да бъде въведено електронно гласуване - не мислете, че когато закона евентуално се гласува, то електронното гласуване ще бъде въведено с магическа пръчка моментално. Много хора ще кажат "ами какво правим със старите хора, които са освободени от смяна на паспорт". Други ще кажат "какво правим при срив в системата - при всяка нова се случва". Истината е, че ако се гласува сега такъв закон, то той би бил приложим с всичките си ползи след доста време. Според моята скромна оценка ще трябват да минат минимум 8 години преди да бъде напълно премахнато гласуването с хартийки. (Ето, че поне един път е скромен) През този период ще минем няколко етапа. Първо ще се пуснат пробни пост терминали (Дали пък няма предвид пощенски (post) терминали - една кутия (урна) в която избирателите да пускат пликове с писма, пардон - бюлетини?), чрез които ще гласувате, но ще продължавате да се записвате в списъците чаршафи и ще бъде във фиксирана избирателна секция с "facecontrol". Следващият етап е пълна подмяна на личните карти и паспорти с такива с магнитен носител и чип (само като идея - би било добре в тях да имаме информация за здравна застраховка, хронични болести, алергии, платени и неплатени данъци, глоби и т.н.). (Точно такива електронни паспорти въведе Малайзия още през далечната 1999 година, но ако не знаете, това определено не е демократична страна, ако това има значение.) После ще бъдат премахнати бюлетините и ще се гласува само от пост терминали (Май ще е по-добре да пуснем "прост" - терминали за прости хора като Longanlon), но все още записвайки се в списъците и във фиксирана секция. (Уф, по-горе в точка 3 разправяше, че можело да живееш в София и да гласуваш в Каспичан, сега пак ни връзва към "фиксирани" секции, абе момченце, чети си отвреме на време какво си писал, че ставаш за резил.)  Накрая, след като системата се докаже, ще бъде пуснато свободно гласуване, включително по Интернет. (Охо, и по интернет вече, значи след 8 години ще могат да гласуват вече и българите в Америка, Африка, Азия, Европа и Австралия, отдъхнах си, не само в Анадола.)

6. Заключение - според мен по-полезен законопроект от този за електронно гласуване не е имало в България много отдавна. Подкрепям го с две ръце и съм твърдо "ЗА". (А според мен по-безполезен и по-опасен законопроект от този на СДС, би могъл да направи само Longanlon, доколкото видях "доводите" му. То, не че и в СДС няма такива тикви...)

Истината е, че аз бих бил много по-краен от СДС и бих предложил доста по-крайни промени в избирателния закон. За тях обаче ще допълня в отделна статия, за да не компрометирам тази с излишни дискусии. (Тя тая статия, с излишните дискусии, вече се компрометира от явно изложеното скудоумие на автора й, така че, смело давай другата, да я видим и нея.)

Вие какво мислите за електронното гласуване? Ако споделяте моето мнение, то КАЖЕТЕ НЕ НА ХАРТИЕНИТЕ БЮЛЕТИНИ! Сложете тази картинка в своя блог или подкрепете проекта със статия:" (Със статия вече те подкрепих, но наистина да сложа и картинка по твоя призив)

И за да не доскучавам напълно с ярко проявеното безхаберие на Longanlon, ето какво казва един истински професионалист  по темата за машинното гласуване в коментарите в блога на Пейо: "Фундаменталното предимство при нормалното гласуване е, че остава физическа следа. Тоест бюлетините могат да се преброяват много пъти от различни хора. Добавянето и махането на бюлетини също оставя физически следи, които биха могли да бъдат открити (задръстена канализация, опушени тавани, надути чанти, подобни подписи). При изцяло електронните машини не остава никаква следа от избора, освен тази в самата машина. При някакъв проблем, няма никакъв начин за проверка дали запомнените резултати отговарят на истината. Няма начин и за възстановяване на резултатите при загуба на данните.  Единственият начин да се решат горните проблеми, е да се отпечатва изборът, избирателят да го проверява и да го слага в урна (иначе се губи тайната на вота). Което свежда цялото упражнение до използването на една много скъпа химикалка. В Америка доскоро се ползваха предимно електронни машини за автоматично преброяване които четат бюлетините оптично (като тото фишовете) или директно като перфокарти. Какви проблеми има с тях можете да видите в „Hacking Democracy“ 

и „Recount“. 

Съвременните електронни системи със сигурност съдържат програмируем елемент. Тоест те са софтуерно базирани. Злоупотреба при системи използващи софтуер може да бъде напълно неоткриваема. Никой не може да види как работи устройството, без специална техника (поне in-circuit-debugger), а тя е практически невъзможно да се ползва по време на самите избори. Ето няколко от проблемите при програмните електронни машини.

1. За да се провери за злонамерен код и задни вратички в официалният софтуер, е необходимо той да е публично проверен и одобрен. Това се прави в Бразилия, но не и в Америка.
2. Всеки софтуер има бъгове. Много от сертифицираните машини в Америка се оказаха с толкова сериозни бъгове че имаше проблеми със самото гласуване. Да не говорим за възможните дупки в сигурността.
3. Дори софтуерът да се счита за надежден, операторът няма как да провери, че това е софтуерът който е записан в машината.
4. Дори да има начин за такава проверка, няма начин да се докаже че това е кодът който е работил по време на изборите. Чипът с firmware може да бил подменен и възстановен, може да се стартира друг софтуер от външен носител (flash), вирус може да промени кода или подмени резултатите и да изчезне без следа при изключване на машината. (някои апарати имат lan, wifi, usb, firewire, и работят с wince / pocketpc).
5. Дори всичко да работи наред, е възможно машината да събира повече информация от необходимото, което да нарушава тайната на вота. Такава информация рутинно се събира и съхранява за проверка валидността на гласуването.
6. Дори всичко да работи както трябва, е възможно оператора на машината да я манипулира достатъчно успешно. 

Класическата хартиена система има само последния недостатък. 

http://citp.princeton.edu/voting/advantage/ 

Горното URL е официален анализ (гледайте видеото) на сертифицирана и действително използвана машина за електронно гласуване използваща Z80 процесор (Правец-8М имаше такъв като допълнителен). Показани са какви проблеми и методи за манипулация могат да се правят от оператора с оригиналния софтуер. Показват и колко лесно може да се подмени чипа без да се счупят пломбите, след което машината привидно работи по абсолютно същия начин, само дето печели друг. А тази система е 100 пъти по-проста от най-простия GSM. 

Иван 

И накрая филмчето за анализите на електронните машини за гласуване в САЩ и Холандия, и на естонската електронна избирателна система на професор Алекс Халдерман и неговия екип - хората, които  успяха за една нощ да хакнат американска експериментална интернет система за гласуване през 2010 година и да фалшифицират гласовете. Тогава правителството се принуди да отмени електронното  гласуване.

Още по категорично срещу електронното гласуване се обяви Марта Стил: "През 2012 г. CICJ Books публикува книгата на Марта Стил “Grassroots, Geeks, Pros, and Pols″. Авторката тогава направи толкова страхотна работа, че е трудно да си го представи човек. Буквално разора историческите архиви и интернет, за да напише материал, който беше почти невъзможната задача да се разкаже за глупостта на електронното гласуване в САЩ между 1988 и 2008 г. Машините за електронно гласуване са перфектно създадени за да крадат вота на гражданите. Това е тяхната основна функция. Още през 2006 и 2007 г. Ирландия и Холандия изхвърлиха на боклука машините за електронно гласуване, след като хакерски групи доказаха, че подобни машини могат да бъдат манипулирани. През 2005 г. над 45000 германци се опитаха да блокират ел. гласуването, но им беше отказано от правителството. Въпреки това, Германският федерален конституционен съд обяви това „гласуване“ през 2009 г. за противоконституционно и го забраниха. Листата със страни отхвърлящи го не е само тази. В САЩ, изборите са собственост на корпорациите и са управлявани от тях. По време на изборите през 2004 г., много хора в различни части на САЩ съобщават, че натискайки за един представител им се маркирал друг, този на Джордж Буш. Това показват и документите от книгата на Марта Стил, че това е реалността с електронното гласуване в САЩ. Всеки който се съмнява в истинността на тази информация и обявява това за конспиративни теории, ще бъде разубеден прочитайки тази книга. Същата има едно неоспоримо заключение – че тези хора, които пренебрегват смъртта на демокрацията са глупаци вярващи в теориите на съвпаденията. Тези корпорации са същите, които ползват американските политици-марионетки за пропагандата за ел.гласуването в множество страни по цял свят. Ползват се всякакви видове институции и организации за да се прокара, колкото е възможно по-масово. Измамата с ел. гласуването е нещо постоянно и хората го виждат, където и да се е провеждало, но се прикрива от корпорациите до колкото е възможно. Можете да намерите информация за стотици места в САЩ със засичаните проблеми около това гласуване. Всяка една от изложените хипер-връзки показва сигнали на различни места: Масачузетс, Пенсилвания, Крауфорд, Мисури, Питцбърг, Джорджия, Тенеси, Северна Вирджиния, Южна Каролина, Арканзас, Охайо. Ню Джърси, Йова, Северна Каролина и още много други, можете да потърсите и вие."
Допълнително по темата срещу електронното гласуване тук: 
"Защо не трябва да има електронно гласуване"  

Част І-ва - "Технологични проблеми", 

Част ІІ-ра - "Институционални проблеми", 

Част ІІІ - "Политически проблеми"  

и "Против електронното гласуване - лъжите на защитниците му"