Важни писания

петък, 26 март 2021 г.

Фалшификацията на изборите при машинно гласуване

Представяме ви най-новият материал, с отличен анализ на капаните на машинното гласуване създаден от нашите съратници от БРЦК - Български Родителски Централен Комитет.

Изтегли статията като PDF оттук.



Опасно !!!

Машинното гласуване на парламентарните избори:

най-лесният начин изборният резултат да бъде преобърнат в произволна посока

чрез фалшификации и манипулации, които няма как да бъдат установени.

 

 

Съдържание:

1.     Кратко описание на проблема.

2.     Юридическа обосновка.

3.      Техническа обосновка.

4.      Решение.

 

Кратко описание на проблема

 

Машината за гласуване представлява „черна кутия”, в която:

§  избирателите – в течение на изборния ден – въвеждат вота си;

§  машината – в края на изборния ден – извежда разпечатка с обобщен резултат.

Никой – в това число нито един член на избирателна комисия – не разполага с техническата възможност да провери дали това, което е влязло в „черната кутия” – подадените гласове – има нещо общо с това, което излиза от нея – разпечатката с обобщения резултат.

 

Има ли основание за тревога?

За съжаление – да. В следващите редове е представена подробна аргументация на проблема в две основни насоки:

§  юридическа обосновка  – как и защо действащото законодателство не съдържа механизми за контрол върху тези „черни кутии”;

§  техническа обосновка – кой и как е произвел и внесъл тези машини; кой и как държи в тайна техния програмен код и устройството на техния хардуер – така, че избирателната комисия е принудена просто да „вярва” да техните „показания”.

 

Юридическа обосновка

 

Манипулациите на изборните резултати, най-общо казано, могат да бъдат разделени в две основни групи:

1.      Влияние върху гласоподавателите – чрез купуване на техните гласове, сплашване,  принуда или друг вид натиск.

2.      Влияние върху процеса на преброяването на гласовете и извеждането на крайния резултат.

Опасността, която е надвиснала над предстоящите парламентарни избори – благодарение на съзнателно недооформените законови процедури, регламентиращи машинното гласуване – е от втория вид.

Най-добрият начин за предотвратяване на манипулациите при преброяването на гласовете винаги е бил този – паралелното преброяване. Резултатът много трудно би могъл да бъде подправен тогава, когато всеки участник в изборния процес – включително член на избирателна комисия, наблюдател, застъпник и т.н. – има следната възможност:

§  да наблюдава пряко преброяването  на бюлетините в съответната избирателна секция;

§  да получи официален документ – препис на секционния протокол с подписите на председателя, зам.-председателя и секретаря на секционната комисия – който съдържа резултатите от преброяването; всяка централа, която е излъчила наблюдатели, застъпници, членове на комисии и т.н., впоследствие има възможност да сумира резултатите от всички преписи и да извърши независимо паралелно преброяване – като това, по традиция, се прави в централите на големите партии, от обществени организации, независими наблюдатели и т.н.

В действащия понастоящем Изборен кодекс, тази възможност е предвидена:

§  изцяло – за резултатите от преброяването на хартиените бюлетини;

§  привидно – за резултатите от преброяването на машинно подадените гласове – по начин, който не води към извеждането на никакъв достоверен краен резултат.

 

Ето как това е разписано в самите законови текстове.

 

1. Относно гласуването с хартиени бюлетининалице е проверена през годините и доказано работеща процедура.

Изборен кодекс, чл. 100, ал. 1, т. 6. Секционната избирателна комисия в страната … предоставя срещу подпис на членовете на комисията, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети и наблюдателите копие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря.

Изборен кодекс, чл. 283. Членовете на секционната избирателна комисия, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети и наблюдателите при поискване получават копие от подписания протокол, подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря, преди предаването му в районната избирателна комисия. Подписаният протокол се копира в избирателната секция. Имената и единният граждански номер на лицето, получило копието, се вписват от секционната избирателна комисия в списък на лицата, получили копие от подписания протокол, след което лицето се подписва. Списъкът се подписва и от председателя и секретаря.

 

2. Относно машинното гласуване – налице е привидно съществуваща процедура за паралелно преброяване, която не води до краен резултат.

Изборен кодекс, чл. 212, ал. 4. След произвеждане на гласуването се отпечатва от системата контролна разписка, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване.

Изборен кодекс, чл. 213, ал. 3. Централната избирателна комисия определя техническите изисквания към апаратната и програмната част на техническите устройства за машинно гласуване.

Централна избирателна комисия – решение № 1908-НС / 27.10.2020 г. На основание чл. 213, ал. 3 от Изборния кодекс … Централната избирателна комисия реши: определя технически изисквания към апаратната и програмна част на техническите устройства за машинно гласуване, съгласно приложението. Приложението не се публикува.

Централна избирателна комисия – методически указания за произвеждането и начина за машинно гласуване в СИК. 13.6. Избирателят взема машинната разписка, проверява данните за своя избор, сгъва я с текста навътре; 13.7. Връща картата с надпис „ИЗБИРАТЕЛ“ на СИК и пуска сгънатата разписка от машинното си гласуване в непрозрачната кутия, поставена на масата пред комисията.

Изборен кодекс, чл. 270, ал. 2. Неизползваните и сгрешените бюлетини се преброяват преди отваряне на избирателната кутия, опаковат се поотделно, запечатват се с хартиена лента и се отстраняват от масата за броене. Отрязъците с номерата от бюлетините и контролните разписки от машинното гласуване се опаковат поотделно и се запечатват с хартиена лента. Хартиената лента се подпечатва с печата на комисията и се подписва от членове на комисията.

Изборен кодекс, чл. 287, ал. 8. Бюлетините, екземплярът от протокола, предназначен за общинската администрация, и останалите книжа и материали се съхраняват до следващите избори. Помещенията, в които се съхраняват, се определят от кмета на общината и се запечатват с хартиени ленти, подпечатани с печат, върху който е поставен уникален знак, и подписани от членовете на комисията.

 

Защо така регламентираното „паралелно преброяване” чрез хартиени контролни разписки, отпечатани от машините за гласуване, не води до краен резултат?

 

1.      Регламентирано е задължителното отпечатване на контролна разписка от машинатано не е регламентирано какво да бъде нейното съдържание.

2.      Документът, в който би трябвало да се указва това – решението на ЦИК за определяне на „…технически изисквания към апаратната и програмна част на техническите устройства за машинно гласуване” – е засекретен.

3.      Практиката от предходни избори показва следното – машината отпечатва разписка, която съдържа единствено невъзможен за разчитане от човека баркод. Така се формализира изпълнението на изискването, съгласно което: Избирателят взема машинната разписка, проверява данните за своя избор, сгъва я с текста навътре … и пуска сгънатата разписка от машинното си гласуване в непрозрачната кутия, поставена на масата пред комисията”. Поглеждайки неразбираемия баркод, избирателят доверчиво пуска разписката в кутията без да има възможността да провери дали върху нея фигурира името на тази партия или кандидат, което той е отбелязал само преди минута върху екрана на машината за гласуване.

4.      Какво се случва след това с тези разписки? Отговорът се съдържа в горецитираните законови текстове – никой не ги поглежда. Те биват опаковани, запечатани с хартиена лента и предадени за съхраняване в запечатано помещение до следващите избори, след което се унищожават.

 

Техническа обосновка

 

 

Проблемът с машините за гласуване е непрекъснато следен и на Запад. Алекс Халдерман – асист. професор в Мичиганския Университет, САЩ е човекът, поканен на най-много избори с използването на машини за гласуване, както и на е-изборите в Естония. Ролята му варира от „хакер с бяла шапка“ до пълно сертифициране на изборите с машини.

Констатациите му са прости: никъде машините не са били достатъчно сигурни и навсякъде е имало широки възможности за злоупотреба с тях. Детайлите по машинното гласуване никъде не са били достатъчно ясни на никой от организиращите изборите.

Неговото предложение е също просто – машинното гласуване има място, ако всеки може да провери дали гласът му е точно отчетен (чрез разписката за неговия вот) и ако разписките от машинния вот накрая се проверяват с дадената сума от гласове на машината. Точно тук българските правила са най-проблематични, а машините, които се използват у нас освен, че са скандални са и като „черна кутия” и за избирателите и за СИК, и за ЦИК.

За Алекс Халдерман, избирателните комисии никъде не са успели да гарантират, че машините работят коректно и киберсигурността никъде не  е била на ниво.

 

 

Коректността на машината е проблем.

Функционална сигурност и киберсигурност.

Изборната машина, като всяко електронно устройство е черна кутия за обикновения човек (както и всички членове на СИК и ЦИК) и той не може да определи дали машината действително е отчела правилно гласа на избирателя.

Според „ Условия и ред за провеждане на машинно гласуване”:

“5. Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 3 ИК и изискванията на техническата спецификация по методика, утвърдена от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, председателя на Българския институт по метрология и председателя на управителния съвет на Българския институт за стандартизация.”

Никоя от тези институции, никога не е правила пълен анализ на киберсигурността на електронни устройства.

Времето за пълен анализ на киберсигурността на такова устройство е около 6 месеца, като е необходимо:

§  пълно описание на приложния софтуер (има го, има права и за промяната му);

§  пълно описание на системния софтуер (няма го);

§  пълно описание на електронните платки (няма го);

§  пълно описание на дизайна на интегралните схеми на тези платки (няма го и трудно може да се осъществи).

 

Анализът на тези моменти е ключов, за да се установи дали машината няма да има „странно“ или некоректно поведение, поради предварително заложени алгоритми или намеса отвън. Дори при наличието на необходимата документация, поне 6 месеца са необходими за пълен анализ за киберсигурност.

В противен случай той е невъзможен! А времето между датата на конкурса и изборите е много по-малко.

 

В същия документ:

 

“11. След произвеждане на гласуването се отпечатва от системата контролна разписка, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване. Избирателят не може да промени своя вот чрез повторно машинно гласуване.”

 

За тази контролна разписка никъде не пише, че :

 

§  трябва да съдържа лесно четими от избирателя данни за това за кого всъщност е гласувал;

§  че ще му се предостави да провери дали всичко е коректно, веднага след като е гласувал;

§  в случай, че не смята, че е отчетен неговият глас коректно, не се предвижда възможност да прегласува, там на място в секцията;

§  не е предвидено гласовете, отчетени от машината, да се сравняват с контролните разписки в отделната урна – не е известно защо, след като това е единствения начин да сме сигурни, че “черната кутия” е сработила коректно (разбира се и горните условия трябва да са изпълнени).

 

Точно тук двете препоръки на Халдерман са нарушени:

§  избирателят не може да провери дали правилно е отчетен гласът му,

§  комисията (СИК) не знае дали машината не е добавяла или променяла гласове при сумирането на гласовете.

Какво знаем обаче за машините с които ще се проведе гласуването у нас?

 

 

 

Смaртматик е проблем.

Конкурсът протича, меко казано, странно:

§  Българската машина е отстранена (решение, взето с 3 особени и силно несъгласни мнения) заради това, че се представлява от два консорциума, между които имало връзка.

§  Смартматик машината е приета за финалист, макар и представена от две различни фирми – Лекс и Сиела с абсолютно една и съща (до стотинката) сума – 36 млн. лева. Според председателя на комисията за избор Паскал Бояджийски двете оферти се различавали малко.

(Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/9363457 © www.24chasa.bg)

§  Едната намалява офертата с 1000 лв. докато другата отказва да намали, което е ясен знак, че има някаква договорка.

§  Сиела се оказва, че е закупила машините ПРЕДВАРИТЕЛНО!?!? – кой ще направи такова нещо, ако не е СИГУРЕН в победата си?

§  Фирма Сиела се оказва силен бенефициент на държавно и евро финансиране, недостъпно без силни контакти с властта?

§  Смартматик е известна машина и в центъра на скандалите по времето на последните американски президентски избори.

§  Смартматик е известна машина с това, че проф. Халдерман е тествал и нея, също като останалите и не счита нито една за достатъчно сигурна (на изборите в Естония).

§  През 2014 г. Smartmatic става част от групата SGO. Представител на Smartmatic става лорд Марк Малох Браун, който е близък до американския филантроп Джордж Сорос и е член на борда на фондацията “Отворено общество” (Open Society Foundation).

§  Смартматик, поне в началото си, е свързана с правителството на Венецуела и е подозирана и уличена в неправилно функциониране още и във Филипините.[1]
90 000 машини са отстранени и част от тях е закупена от … Сиела !?!

 

В заключение:

§  конкурсът за избор на машини е скандален;

§  избраната машина е предизвикала скандали в множество страни;

§  управлението и собствеността на Смартматик са от хора и фондации, които оперират политически и у нас: тоест производителят на машината има интерес (при гореописаната липса на контрол) да я накара да действа така, че да облагодетелства в София техни политически партньори;

§  процедурата на отчитане на гласове не гарантира смислен контрол;

§  невъзможен е срокът за провеждане на изследване на за киберсигурност на самите машини и механизмите на сумиране на резултатите.

 

В заключение: поредната кражба на народен вот и нарушаване правата на истински опозиционните партии са гарантирани!

 

 

Решение

 

Разрешението на описания проблем – така, че манипулациите с вота на избирателите, които са предпочели възможността за машинно гласуване, да са невъзможни – е просто.

 

1. Какво е решението?

1.     Регламентиране на задължителни реквизити върху разписката – като например:

a.      име на партията/коалицията, за която е гласувано;

b.      име на преференциално подчертан кандидат, ако има такъв;

които да бъдат отпечатвани върху контролната разписка, издавана от машината това би позволило на избирателя да проконтролира дали машината е записала точно този избор, който той е упражнил. Те трябва да са записани с едър и ясен шрифт – така, че и възрастните избиратели да могат да го прочетат! QR кодовете са нечетими за избирателя.

2.      След края на изборния ден – регламентиране на задължителна процедура във всяка секционна комисия, включваща следното:

a.      преброяване на гласовете за партии/коалиции и преференциално подчертани кандидати, отпечатани върху контролните разписки от машината за гласуване в секцията;

b.     сравнение на резултатите от преброяването с обобщения автоматичен резултат, който машината е сумирала;

c.      сравняване на партии и имена от разписките с QR кода.

d.     в случай на разминаване – повторно преброяване на резултатите от разписките с цел избягване на евентуална техническа грешка;

e.      в случай, че разминаването се потвърждава – вписване в секционния протокол с предимство на резултата, получен от сумирането на разписките.

Това е разрешението на описания проблем – така, че манипулациите с вота на избирателите, които са предпочели възможността за машинно гласуване, да са невъзможни.

 

2. Технически възможно ли е да се осъществи гореописаното решение?

Отговор – да. Машините са със възможност за промяна на приложния програмен код, но в тях е предвидена възможността някои опции да бъдат допълнително програмирани – в това число съдържанието на контролните разписки. Български програмисти, съзнаващи сериозността на проблема, изявяват готовността да съставят – безплатно, в най-кратки срокове и под контрола на съответните институции – необходимия за целта програмен код.

 

3. Юридически възможно ли е да бъде прието от ЦИК гореописаното решение?

Отговор – да. Процедурата за това е описана в следните законови текстове:

Изборен кодекс, чл. 18, ал. 1. ... Отпечатването на хартиените бюлетини, машинното гласуване и свързаните с тях дейности се възлага и контролира от Централната избирателна комисия.

Изборен кодекс, чл. 46, ал. 8. При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции.

Изборен кодекс, чл. 53, ал. 1. Централната избирателна комисия се свиква на заседание от нейния председател или по искане на най-малко една трета от членовете ѝ.

Изборен кодекс, чл. 53, ал. 4. Централната избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря.

Изборен кодекс, чл. 53, ал. 5. При отмяна на решение за отхвърляне Централната избирателна комисия постановява ново решение, което приема с мнозинство повече от половината от членовете ѝ.

Изборен кодекс, чл. 57, ал. 1. Централната избирателна комисия: … т. 29. определя условията и реда за машинното гласуване.

Изборен кодекс, чл. 58, ал. 1. Решенията на Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1, т. … 29 … може да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им.

 

Процедурата, очертана от горецитираните законови текстове, е следната:

1.      Една трета (или повече) от членовете на ЦИК имат правото да свикат заседание.

2.      Те могат да предложат приемането на ясни и конкретни правила за извършване на машинно гласуване и най-вече – установен ред за паралелно засичане на гласовете с помощта на контролните разписки, отпечатани от машините.

3.      Решението следва да бъде прието с гласовете на най-малко 2/3 от присъстващите на заседанието. Тъй като „…при назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции”, решението най-вероятно ще бъде отхвърлено.

4.      Решението за отхвърляне може да бъде обжалвано в 3-дневен срок.

5.      Ако съдът постанови повторното му гласуване, решението може да бъде прието с гласовете на 1/2 на присъстващите на заседанието.

 

Призоваваме всяка отговорна, загрижена за реда и законността парламентарно представена партия, която има свои представители сред членовете Централната избирателна комисия, да се присъедини към описаните по-горе конкретни стъпки за инициирането на така очертаната законова процедура – в името на справедливостта, уважението към народната воля и достойното бъдеще на България.

 

 

Съставител на листовката:

Сдружение „Български Родителски Централен Комитет”

 



[1] “Биволъ“ разполага с доклада на българската социологическа агенция „Сова Харис“ за машинното гласуване по света, където се споменават практиките на Венецуела и историята на „Смартматик“. Агенцията пише, че „венецуелското правителство е един от основните акционери“ в регистрираната в САЩ през 2000 г. „Смартматик“.

„Множество изследователи на дейността на компанията смятат, че тя фактически е собственост на венецуелската държава, но от едната страна, самата компания отрича това, от другата – не са известни достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение“.

„Сова Харис“ обаче обобщава, че „поне в началния етап от дейността си Smartmatic се развива в тясна връзка с венецуелските власти и бизнес-кръгове“.

Агенцията споменава Филипините, където през 2016 г. има обвинения към тази компания, че „автоматизираната система за централно отчитане допуска незаконен достъп на фалшифицирани протоколи за гласуване“.

Затова през 2019 г. договорът на властите в Манила със „Смартматик“ не е подновен, а доставените от компанията 9000 машини са изведени от употреба.

Изтегли статията като PDF оттук. 

Ти гласува ли правилно?

Още по темата:

Вижте и статията за фалшификациите на изборите при гласуване с хартиени бюлетини.

А в този раздел са статиите за фалшификациите на изборите при гласуване по интернет, с машини и изобщо всички форми на елекктронно гласуване.

Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“

https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_6.html

nss_sveti_georgi_pobedonosets@abv.bg

https://www.facebook.com/groups/nsssgp/

https://www.facebook.com/NSSSGP



сряда, 10 март 2021 г.

Фалшификациите на изборите при гласуване с хартиени бюлетини

 

 

Указания за недопускане на фалшификации на изборите

 

България има дълга традиция на фалшификация на изборите. За първи път в масов мащаб това беше направено на първите „демократични избори“ за Велико Народно Събрание през лятото на 1990 година. След това, повторено и на есенните парламентарни избори през 1991 и 1994 г. Фалшификации имаше в по-голям или по-малък обем на всички избори провеждани оттогава досега.


Но в системен и отлично организиран, масов мащаб, това беше разгърнато след идването на власт на ГЕРБ през 2009 г., под ръководството на вътрешния министър Цветан Цветанов, който беше и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ за местните избори през 2011 година. Емблематични бяха изборите в Пловдив и Плевен тогава, защото на ГЕРБ беше оказана яростна съпротива, фалшификациите и манипулациите бяха разобличени, документирани и оповестени. От това разбира се, поради прогнилата съдебна система, не последваха наказания за извършителите, въпреки заведените дела, но това е отделен въпрос.

В Плевен в някои секции училищни камери за видеонаблюдения записаха, как членове на СИК от ГЕРБ съвсем явно подменят бюлетини. И в Плевен и в Пловдив дори бяха заведени дела срещу изборните резултати, но безрезултатно. В Пловдив действията на ГЕРБ, които с груби и масови фалшификации отнеха изборната победа на кмета Славчо Атанасов от ВМРО в полза на Иван Тотев от ГЕРБ бяха напълно разобличени и документирани. ВМРО заведе и дело за оспорване на изборите в местния Административен съд. Разбира се то беше безрезултатно, Административният съд го прекрати и „узакони“ фалшификациите. В края на 2011 г., ВМРО - Пловдив направи пространно изложение по случая с приложени многобройни факти и доказателства до Европейската Комисия, която се отнесе съвсем сериозно по случая и върна писмо с искане до правителството да бъдат прекратени подобни практики. Както винаги от това нищо не последва.

Настоящите указания са кратък наръчник, как да се подсигури честността и законността на изборите в секционните избирателни комисии (СИК) и предложения какво да се направи в горните нива – общинските избирателни комисии (ОИК) и в централната – ЦИК, за да  се предотвратят поредните фалшификации на изборите на 4.4.2021 година, които биха били фатални за страната.

Описание на механизма на изборите

На теория изборният процес е демократичен, сигурен и честен и позволява достатъчен контрол на дейността и проследимост и проверимост на резултатите. (На практика, обаче това не е така). СИК-овете, ОИК-овете и ЦИК се формират на многопартиен принцип, в секциите за гласуване има застъпници на много партии, които в края на изборния ден получават копие на протокола с резултатите от гласуването, има и съдебен контрол на резултатите. Да разгледаме пътя на гласовете на хората от подаването им в избирателните секции  до крайното им местоназначение – решението на ЦИК с обявяване на крайните резултати.

Избирателят отива в някоя от 11 000 (до 12 000) избирателни секции в страната в местното си училище по местоживеене. Членовете на избирателната комисия намират в избирателния списък името му по лична карта и му дават да се подпише в списъка за гласуване. Дават му бюлетина на която слагат печата на съответната СИК преди да влезе в кабинката за гласуване, за да не я подмени със собствена. Той влиза в кабинката, поставя отметка Х или V със син химикал в квадратчето на любимата си партия, сгъва бюлетината и я дава за втори печат. Обикновено печатите ги слага председател или заместник-председател на СИК, а още в началото на изборния ден печатът се наранява с острие нарочно така, че да дава неповторим отпечатък върху всяка бюлетина. Теоретично това гарантира, че избирателят не е внесъл отвън собствена бюлетина и второ, че всички попаднали в урната бюлетини са точно от тази избирателна секция, а не са подменени, защото вече имат по два съвпадащи еднакво наранени печата – преди влизане и след излизане от кабинката. Избирателят я пуска в прозрачната изборна урна, а комисията трябва да го следи, да пусне само една бюлетина, (дори и да успее да пусне две, ако втората е без печатите е невалидна). След това се подписва втори път в избирателния списък вече като „гласувал“. С това изборите за него приключват и той си отива, а подадения глас започва пътя си през СИК – ОИК – ЦИК до компютрите на държавната фирма „Информационно обслужване“, която изчислява крайните резултати.

Още в СИК възниква първият, неотстраним за момента конституционен проблем, но за който има отлично решение стига да има воля за това на държавно ниво. В избирателния списък винаги има така наречените „мъртви души“ починали хора, или хора чието място не е в този квартал по регистрация или са дублирани в няколко избирателни списъка или просто има допусната техническа грешка и т.н. Въпреки масовата заблуда, това е рядкост и НЕ може да промени резултатите от изборите, дори и в една единствена избирателна секция. Големият проблем е, че милиони българи с избирателни права живеят в чужбина, но са в избирателните списъци в България. Този проблем НЕ може да бъде отстранен, защото по Конституция те са си избиратели и не могат и не бива по никакъв начин да бъдат извадени от списъците, защото имат право да гласуват. Крайно време е споровете по този въпрос да спрат, защото са безполезни.

Тук възниква първата възможност за фалшификация. В контролирани изцяло от ГЕРБ (или ДПС) избирателни секции след края на изборния ден, членовете на комисията подписват в списъка с фалшиви подписи неявилите се да гласуват „мъртви души“ и пускат допълнително съответния брой бюлетини в урната с гласове за ГЕРБ (ДПС) разбира се. Това е широко разпространено в малките населени места и не само там. Въпреки масовостта на тази практика, тя не може да окаже съществено влияние на резултатите в национален мащаб (освен за ДПС), но отлично работи в местните избори, особено в бастионите на ДПС, където се прави винаги. А живеещите в Турция избиратели, редовно си гласуват по два пъти – веднъж в Турция, след това идват с автобусите до Кърджалийско и си гласуват втори път и там. А често дори си гласуват само в България, където са се върнали за уикенда, а по местоживеенето им в Бурса, Измир и Цариград „за гласуването им“ се грижат тамошните СИК, които са напълно безконтролни от страна на българската държава, но са под контрола на турските служби за сигурност.

·       Решението е, партиите да изискат последваща проверка на гласувалите в чужбина по избирателни списъци и да бъдат сравнени с гласовете им по място на регистрация в България в местните такива. Отделно в МВР си има електронен регистър на влизащите и излизащите от страната и при спор лесно може да се установи дали български граждани постоянно живеещи в чужбина са се върнали в България за изборите или са си били в Канада, Турция или Франция примерно. Това е дълга, трудоемка и времеемка проверка, но задължително трябва да се прави след всички избори и в СИК, където има засечени нередности, да се търси наказателна отговорност.

Продължаваме с преброяването на бюлетините попаднали в урната в Секционните Избирателни Комисии след края на изборния ден. Вратата на класната стая вече е затворена, вътре са само членовете на СИК и партийните застъпници и наблюдатели. Отварят урната и вадят бюлетините, проверяват дали имат по два печата, (ако нямат, се отстраняват като невалидни или, ако имат само по един печат възниква спор дали това е невалидна бюлетина или е пропуск на комисията), но такива случаи в национален мащаб са пренебрежимо малко и не оказват съществено влияние на изборите.

Започва разгъването и преброяване на бюлетините по партии. Тук започва масовата фалшификация в национален мащаб, която се прави в 80% от 11 000 избирателни секции.

Гербаджиите в комисиите имат предварителни указания да фалшифицират и правят невалидни бюлетините подадени за другите партии. Начинът е елементарен, ако бюлетината е за ГЕРБ се отчита, ако е подадена за друга партия (примерно ВМРО) се поставя отметка в още едно допълнително квадратче за друга партия (БСП, ГЕРБ и т.н.) Това става удивително лесно с химикал или с изцапан с мастило пръст, който се поставя върху допълнително квадратче освен вече маркираното от избирателя при разгъването на бюлетината и т.н. В секциите с изцяло контролирани от ГЕРБ или ДПС комисии това се прави пряко и безконтролно, в секции в големите градове или в такива в които честните наблюдатели са неподкупни и внимателно гледат се прави скрито.

И е удивително лесно дори в големи секции с подадени 600 – 900 гласа. За улеснение и бързина комисиите се съгласяват бюлетините да се вадят и броят от няколко групи членове на комисията и така в суматохата става лесна фалшификацията, никоя от групите не гледа какво става в другите, а застъпниците и наблюдателите са принудени да стоят на два метра разстояние и е трудно да видят кога някой цапа с мастило второ и дори трето квадратче на „вражеска“ бюлетина.

През 2011 година в Пловдив, ВМРО се сдоби с таен обучителен филм на партия ГЕРБ за провеждане на изборите, в който главно действащо лице беше тогавашния областен управител и председател на ГЕРБ – Пловдив (впоследствие два мандата кмет на града), който във филма е сниман как на сбирка на актива на ГЕРБ казва дословно след проведени частични избори за кмет на район в града: „Броят на недействителните бюлетини не е достатъчен!“ ВМРО даде филма на прокуратурата, която разбира се прекрати преписката. За сведение, на последните няколко парламентарни избори броят на недействителните бюлетини се увеличава непрекъснато, като на предходните достигна до 30%, това е най-високият брой в целия Европейски съюз! Коментарът е просто излишен.

Впрочем в изцяло контролирани от ГЕРБ или ДПС секции вместо правене на невалидни бюлетини, се практикува подмяната на „вражеските“ с „правилни“, както беше заснето от училищните камери за видеонаблюдение в Плевен – споменато по-горе.

·       Решението на този проблем е във ВСЯКА една от над 11 000 избирателни секции в страната, преброяването на бюлетините да става една по една, независимо то по-дългото време за броене, с пряко видеозаснемане и излъчване на живо от няколко наблюдатели или застъпници и видеата да се съхраняват безсрочно за последваща проверка поне две години (каквато възможност дават  FACEBOOK  и YouTube), но това трябва да е национална система, подконтролна и проверяема за всички партии, сдружения и обикновени граждани в страната. 

 

Идваме до по-сериозните проблеми. След преброяването на бюлетините и написването на резултатите в протоколите в СИК, председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията, които трябва да са от различни партии, вземат чувала с бюлетините от урната, запечатан с лепенка подписана от всички членове на комисията и подпечатан с печата на СИК (и втория чувал с неизползваните бюлетини, печата и канцеларските материали, който се връща в Общината) и тръгват да ги предават в ОИК.

"Не е важно кой и как гласува,
важното е кой брои гласовете."
товарищ Сталин 

На много места, като в София например и в някои големи градове, хората се извозват организирано с микробуси и с полицейски коли за охрана на автоколоната до съответната ОИК, но някъде това не се прави (в Пловдив например през 2011, не беше така, представителите на СИК се придвижваха до Панаирната палата в която беше разположена ОИК пеша или със собствени автомобили или таксита.) И по трима представители от всяка СИК от целия град (област) се нареждат на убийствено дълги опашки пред сградата и чакат часове отвън и после вътре да предадат протокола с резултатите. Изморени, гладни и недоспали и много изнервени. След часове или денонощия чакане сядат до заветния компютър, където сътрудник на ОИК започва да вкарва в програмата на „Информационно обслужване“ резултатите от протокола. Протоколите нарочно са създадени идиотски сложни и неясни за да има неизбежно грешки при попълването им, дори и резултатите в отделните колони (брой избиратели по избирателен списък, брой дописани с удостоверения за гласуване на друго място, брой гласували, брой негласували, брой действителни бюлетини, брой недействителни бюлетини, бройки бюлетини по партии и т.н.) да са смятани с калкулатор в 65% от случаите има грешки. Протоколът се попълва в късните часове на вечерта в избирателния ден често към 22 - 24 часа и секционната комисия застъпила на поста си в 6:00 сутринта, вече е изкарала 18 часа в напрежение и е натрупала умора и грешките са обясними и нормални. Следователно в един момент компютърната програма отчита несъвпадение в числата по протокола и операторът на компютъра задава известния катаджийски въпрос към тримата представители на СИК: „Ми ся ко прайм?“. По закон нищо не могат и не бива да правят, освен да извикат всички останали членове на СИК, които отдавна са си отишли и вече спят, да отворят заедно чувала, да броят пак и да пишат нов протокол.

Това НИКОГА не се случва. Да не са луди да си създадат такъв проблем на 24-тия час будуване, а и как ще задължат останалите членове на СИК, които сладко спят и са на работа през деня да се явят? И тогава става едно пълно беззаконие, тримата (председател, заместник-председател и секретар от различни партии) се споглеждат и започват напълно противозаконно да преправят протокола, така, че числата в колонките да съвпаднат и накрая тримата се подписват за отстраняване на „технически грешки“ (абсолютно незаконно), отиват пак на компютъра  и този път о, чудо! Софтуерът приема преправените числа, дори и да са обърнали резултата в полза на ГЕРБ (тук не минава без пари в брой в пликове, раздавани от услужливи непознати хора, които просто искат да помогнат с изчисленията и се появяват в точния момент и място в силно охраняваната и затворена от полицията сграда, като Арена „Армеец“ например). Щастливи и с пликове в джобовете (по оперативни данни тази поправка на „технически грешки“ се спонсорира с 5000 лева общо, които те си делят, въпреки партийните различия), тримата от СИК най-после отиват да спят, ако вече предварително са издали втория чувал с остатъчните материали в Общината.

·       Решението е лесно, протоколите да са съвсем опростени и да се забранят всякакви поправки в тях след като са подписани окончателно от всички членове на СИК в класната стая на училището. При грешки и разминаване в числата, процедурата по ново преброяване на бюлетините и съставяне на нов протокол да се повтаря задължително от същата СИК на следващия ден, НО с участието на допълнителни външни наблюдатели.

Идваме до най-голямата и сериозна злоупотреба (всъщност престъпление), която вече става със софтуера на държавната фирма „Информационно обслужване“ изчисляващ крайните изборни резултати. Тук вече не помагат нито застъпници, нито наблюдатели, нито многопартийната ЦИК. Никой не знае какъв е този софтуер, как точно работи и какво точно изчислява. ЦИК многократно е отказвала в различни свои състави през годините в миналото достъпа до него и проверката му от независими експерти. Под предлог, „да не бъде фалшифициран“, което е смешно, но по смешното е, че и най-големите софтуерни експерти нищо не биха могли да проверят, дори да им дадат достъп до компютрите и сървърите на фирмата, защото софтуерът е със затворен код. Но даже да беше и с отворен код (open source), пак нищо не би доказала такава проверка, защото никой не може да гарантира, че точно провереният от тях софтуер ще работи впоследствие на сървърите, когато изчислява резултатите. И тук стават няколко неща.

Софтуерът фалшифицира резултатите, като прехвърля гласове от маргинални извънпарламентарни партии към резултатите на ГЕРБ. Ако е недостатъчно за победа, отнема и от гласовете на сериозните опоненти, ако са спечелили в някой ключов район и ги прехвърля към ГЕРБ. Ако и това е недостатъчно или опасно, защото би предизвикало подозрения и възмущение при големи разлики в резултатите, влиза в сила третото оръжие – добавянето на фалшиви секции с победа на ГЕРБ, които не съществуват в действителност. Не случайно най-строго пазената тайна на ЦИК е списъкът с броя и физическите адреси на секционните избирателни комисии в страната. За невярващите – опитайте се да го изискате от ЦИК по Закона за Достъп до Обществена Информация, да видите какво ще ви отговорят. По този въпрос разследващият журналист и изследовател Григор Лилов има дълга статия с доказателства, публикувана във фейсбук. Но проблемът е и друг. Не само, че се добавят електронно фалшиви, несъществуващи секции в изчислението на крайните резултати. За тях се фабрикуват и съответните чували с бюлетини, подпечатани стриктно с два печата на несъществуващата секция и съответния изряден протокол подписан от членовете на измислена СИК. За целта се отпечатват нелегално допълнително протоколи, бюлетини и се правят съответните печати. Да си припомним скандалът и разследването за печатницата в Костинброд, притежавана от активист на ГЕРБ, където бяха открити стотици хиляди нелегално отпечатани бюлетини, готови за изпращане по областите и разбира се съдебната система, както винаги покри случая. А за нелегална работилница за печати във Варна пише в разследванията си Григор Лилов.

И така по мои лични наблюдения, от 2011 година насам, няма НИТО едни избори в България, които да не са били изцяло или частично фалшифицирани в полза на ГЕРБ. Разбира се напоследък се прави по-хитро, ГЕРБ не получава пълно болшинство, както в първите години, а просто най-многобройна парламентарна група, но не и болшинство от над 120 народни представители, защото разчитат на патерици като Атака, Реформаторския блок, РЗС, Патриотичния фронт,  и други такива бърсалки, които употребяват като пачаври и после изхвърлят на политическото бунище. Лесно, удобно и не будещо подозрение.

Но има едно необходимо и важно уточнение. Понякога при масово гласуване и явна антигерб вълна, фалшификациите стават, ако не невъзможни, то поне трудни и опасни. И тогава с прискърбие ЦИК и „Информационно обслужване“ са принудени от обстоятелствата да обявят истинския победител, макар и да са му откраднати тук-там гласове, за да му понижат поне резултата, както стана с президентските избори, когато над два и половина милиона българи гласуваха за генерал Радев и той все пак стана президент.

И в някои други случаи, когато преценят, че има опасност, внимават какво правят при избори за кметове и общински съветници, при парламентарни избори в особени райони, като например бастионите на ДПС, където технически спокойно могат да „направят софтуерна победа“ на ГЕРБ, но по пределно ясни причини не смеят, също в някои традиционно червени райони, където застъпниците и членовете на СИК от БСП са особено активни и честни и т.н.

В резултат трябва да се каже, какви мерки биха могли да се  вземат, за да се прекратят тези безобразия и престъпления водещи до подмяна на волеизявлението на народа. Следващите 7 предложения ще изкоренят напълно проблемите:

1.     На първо място трябва да се направи пълна проверка на фирма „Информационно обслужване“ и изборния й софтуер, кодът му да се отвори и разследва и виновните да влязат в затвора. След това поправен софтуер с отворен код да се използва при наличието на външни наблюдатели, но да се прави и паралелна проверка на резултатите от друга система.

2.     ЦИК законово да бъде задължена да публикува преди изборите ВСИЧКИ избирателни секции в страната с физическите им административни адреси и с имената на членовете на СИК в тях и повече да не се правят никакви промени до края на изборите.

3.     Паралелно изчисление на изборните резултати на всички нива – и в ОИК и ЦИК от външни комисии, включително и на ръка, а не със софтуер, дори и да продължи седмици.

4.     Видеозаснемане на броенето на бюлетините във всички СИК упоменато по-горе със запазване на архив до приключване на евентуални съдебни спорове по законността им.

5.     Залагане в Избирателния кодекс на законово неотменимо задължение на изборната администрация, при искане на партии и други организации или граждани да се прави повторно преброяване на бюлетините и проверка на обявените резултати БЕЗ необходимост от съдебно решение за това, както е сега и съдилищата в 99% от случаите отказват такова. Проверката и преброяването да се прави от външни независими комисии в присъствието на съответните СИК.

6.     Деполитизация и департизация на СИК, ОИК и ЦИК и замяната им с отговорна по закон изборна администрация съставена от независими хора на случаен принцип, под контрола и наблюдението на застъпници и наблюдатели на всички нива от партии, организации и граждани. И да не са със статут на комисии, в които решенията се вземат с гласуване, както е сега. Защото това безумие води до колективна безотговорност в момента, когато преобладаващото болшинство от ГЕРБ и техните бърсалки и патерици в комисиите с гласуване отменят дори и законови положения или жалби на партиите за изборни нарушение. Изборната администрация трябва да се състои от хора, които носят лична отговорност за решенията си, включително и наказателна.

7.     Пълна забрана за гласуване в чужбина за местни и парламентарни избори. Гласуване извън страната да се допуска само на президентски избори за президент олицетворяващ националното единство и държавния суверенитет на всички българи по света. Желаещите да участват в управлението на страната да се приберат да живеят в Родината си и да плащат данъци тук, за да носят отговорно последствията от избора си.

"Ти гласува ли правилно!"

За капаните на електронното гласуване, машинно или по  интернет, прочетете тук.

https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_16.html?m=0 тъй като това е съвсем отделна и особено важна тема.

А там фалшификациите са не просто възможни, а направо задължителни. И е необяснимо упорството на някои партии и оперативно интересни лица да натрапват машинното или интернет гласуването, обединени под общото наименование „електронно гласуване“. Всъщност е точно обратното, напълно обяснимо е!

 


Вижте и статията за фалшификациите на изборите при гласуване с машини.

А в този раздел са статиите за фалшификациите на изборите при гласуване по интернет, с машини и изобщо всички форми на елекктронно гласуване.

Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“

https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_6.html

nss_sveti_georgi_pobedonosets@abv.bg

https://www.facebook.com/groups/nsssgp/

https://www.facebook.com/NSSSGP



 

"Йон компютърс" - Монтана

"Йон компютърс" - Монтана
Компютърен магазин и сервиз

Последни новини

powered by Surfing Waves