Нашият девиз е: "Род - Народ - Родина - Отечество и Татковина!"
генерал Иван Колев
Като казва генерал Колев - победителят в Първата Световна война и освободител на Добруджа, на своите войници преди първата битка с руснаците:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че cъм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво тъpcят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и пpогоним като вcеки вpаг, който пpечи за обединението на Бългаpия!"
След което конницата му помита руската казашка конница и ги изхвърля зад Дунава, като изчиства цяла Добруджа, чак до устието на реката от враговете, стъпили като окупатори на свещената българска земя, пък били те и руснаците, които ни освободиха от турско робство 38 години по-рано. Но когато те от освободители се превръщат в окупатори и врагове, българската армия ги разгромява. И нещо повече, на 3 март 1918 г., България като победител, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция подписва с позорно победената болшевишка Русия Брест-Литовския мирен договор. Благодарение на нашите победи и този договор, Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност. Тоест и ние сме допринесли за тяхното освобождение от хватката на руската империя. Затова трябва да помним славната си история и да се учим от нея.
Затова решението с МОЧА е много просто. Демонтираме статуите и барелефите на окупаторите от бившия паметник на съветската армия и ги поставяме в музея на Социалистическото изкуство.
А върху освободения пиедестал, поставяме величествена фигура на генерал Колев като конник с извадена сабя, повеждащ атака. Разбира се за статуята трябва да се обяви конкурс. Даже бихме могли тук да пренесем и паметните плочи на загиналите български воини на Първа Пехотна Софийска Дивизия, премахнати при строежа на НДК.
Жалки останки от паметника на загиналите български войни в парка на НДК, с обещанието, някой ден паметните плочи да бъдат възстановени на това място. По-добре биха стояли около новия паметник на генерал Иван Колев в Княжеската градина, а не на НДК. Така ще получим един завършен патриотичен комплекс на героите от войните за обединение на България. А и мястото му в сърцето на Княжеската градина си е точното място, за точния паметник.
Българските военни герои заслужават нашето уважение и вечна признателност!
Мястото сега. Паметникът на окупаторите замърсява градската среда и е унижение за националното ни достойнство.
В момента обаче метрото преминаващо под него му нанася непоправими вреди и паметникът се руши, което ще предизвика и срутването му. Затова при преобразуването му трябва да се извършат укрепителни работи и вероятно да се направи съвсем нов постамент. Може би нещо подобно, както на паметника на канасюбиги Крум в Пловдив.
Този паметник струва само 240 000 лева, събрани от дарения, главно в град Пловдив. В София сумата за паметник на генерал Колев би възлязла по сегашни цени на около 600 000 лева, но дарители определено ще се намерят.
Платени с рубли продажници путинофили, организирани от проруски паравоенни структури, получаващи указания, пари и заповеди от руското посолство, се опитват да "защитят" окупационният символ на националния позор и унижение в центъра на София. Най-отвратителното в цялата история е, че тези петоколонници на руското външно разузнаване са известни от години на специалните служби, които не си мръднаха пръста да ги приберат и поставят там където им е мястото - в затвора. Защото жестоката истина е, че службите ни са пробити отвътре от внедрени руски агенти. Това е публична тайна.
Двете видеа са от вечерта на 9 май и нощта на 10 май 2022. Ще следим развитието на събитията.
Путинистките подлоги сами са си снимали тези видеа, като си мислят, че ще предизвикат съчувствие. Всъщност предизвикват омерзение, защото "охраняват" обидния за българското достойнство символ на съветските окупатори. И националистите и десните идващи към паметника, ги поставят на мястото им. Засега словесно. А полицията пази отцеругателите и майкопродавците. Защо ли? И докога "българската" полиция ще е руска полиция, получаваща заповедите си от генерал-губернатор Митрофанова?
Вижте в двете видеа, как нагло полицията защитава путинистките агенти. А сега вижте какво се случва днес - 10 май 2022 г.
Както се казваше в старите реклами от деветдесетте години, сега в София, скоро и в страната.
Но хайде да видим и какъв "паметник" пазят тези родоотстъпници. Какво направи на 5 септември 1944 г. окупационната съветска червена армия, чийто монумент те бранят? Ами ето какво. На 5 септември 1944 г. СССР без всякакви основания обяви война на Царство България. Единствено Великобритания реагира бурно, чувствайки застрашени имперските си интереси. Настъпващите съветски войски могат да стигнат до Бяло море (върнато на България от германците), откъдето впоследствие съветският флот може да застраши британските морски пътища (търговски и военни) през Средиземноморието. Да не забравяме, че тогава Британия още е велика колониална империя и няма никакво намерение да се разделя с териториите си. Съветското нахлуване в България противоречи формално и на тристранните американо - британо - съветски договорености, да не се влиза в невоюващи страни. СССР не е във война с България и двете страни поддържат нормални дипломатически отношения. Но американците мълчат, защото спазват договорката Сталин - Рузвелт от Техеран, (вече са ни продали през 1943 г. на Техеранската конференция), само в британския парламент има бурни дебати.
Междувременно министърът на войната генерал Иван Маринов (съветски агент и шпионин) заповядва на армията ни да не се бие срещу болшевишките окупатори. Правителството на Иван Багрянов си въобразяваше, че съветската армия просто ще премине през страната на път за фронтовете в Югославия за да продължи битката с германските армии. Само че тя не премина, а остана за цели четири години, а поставеното от нея с преврата на 9 септември 1944 г. комунистическо продажно правителство, превърна страната ни в 16-та съветска република за цели 45 години от 1944 до 1989 г. Всъщност съветската окупация от 8 септември 1944 г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва беше станало ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:
1. Изтребване на българския елит.
2. Стопанско поробване на държавата.
3. Ликвидиране на монархическия институт - крепител на конституционния ред и държавна независимост.
Съветската окупация - 1944-1947 г. и обезглавяването на българската нация
То е било планирано отдавна. Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944 г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове. В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.
Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945 г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2 793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно” - регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими” като регентите, разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов ..., царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947 г. Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 - 9 ноември 1989 г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946 г., насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни”, или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990 г. живи 3 000, всички до един, бяха болни от лъчева болест или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба...Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат.
След като е изтребен в голяма степен българския елит, от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче, руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му, Вълко Червенков за да го шпионира. Когато си свърши работата да присъедини България като губерния към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949 г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков. С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари - “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките. Забранени бяха за издаване и четене, дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха, или откарани в Москва безценни исторически ръкописи, и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” - “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския, като датите “681-1944 г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава. Химнът беше преправян на три пъти и в крайна сметка в последния му куплет вкараха текст славещ СССР:
"С нас Москва е в мир и бой, партия велика води нашия победен строй!". Това национално унижение е единствено в световната история - в национален химн да се славослови чужда държава.
Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека, над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка вместо кръст, като последна гавра с мъртвите. С поредица от такива мерки българският народ се оказа без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи, нито един антикомунистически бунт, или протест, подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968 г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980 г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата...
И нека горните редове служат за предупреждение на онези нещастници, които и сега търсят "големия брат” в лицето на Путин. Защото в политиката братя няма. Има само големи и малки държави и техните национални и геополитически интереси.
Два филма за съветската окупация и комунистическите престъпления извършени в България.Нека всички да знааят, какво е донесло съветското нахлуване, окупация и 45 годишно господство на българския народ. Тоест, всички идиоти - путинофили или платени рубладжии, намиращи се пред МОЧА в момента, се гаврят с паметта на стотиците хиляди избити от престъпния съветско-комунистически режим българи, с мъките на страдалците пратени в затвори и концлагери или въдворени в дълбоката провинция, подиграват се с нещастията на целия български народ затворен за цели 45 години в съветски концлагер. Тези олигофрени тъпчат гробовете на предците си, и предават бъдещето на страната ни. Но все пак, "Има надежда за България".
Затова на всички путинофили, русофили, "неутралитетници" и други такива отрепки, трябва ясно да им заявим, че са просто родоотстъпници, майкопродавци, отцеругатели, национални предатели и държавни изменници, дори и ако путинофилията им се дължи на обикновено малоумие. Глупостта не е извинение за антибългарска дейност. Всички те ще отговарят за престъпленията си пред съда на историята, а скоро и пред обикновения съд.
Радио и Телевизионна Станция "Истина и Свобода" е създадена и изразява идеите и вижданията на "Български саракт" - организация защищаваща миналото, действаща в настоящето и работеща за бъдещето на България.
За нас Родината, Отечеството и Татковината България е най-висша ценност и работим единствено и само за нея.
Всички материали - написани, заснети, създадени, излъчени и публикувани в ефира, мрежата и каналите на Радио Телевизионна Станция "Истина и Свобода" изразяват българските национални интереси и отразяват събитията единствено от българска гледна точка.
Нашият девиз е: "Род - Народ - Родина - Отечество и Татковина!"
Ние ще надделеем над сатанинските козни на човекомразците - психопати и ще победим въпреки, че както им е казал Христос: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата."
Евангелието на Йоан 8 : 44-45
"Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата." Апостол Павел
"И светлинката в мрака свети и мракът не обзе я!" Йоан 1:5
Жалки останки от паметника на загиналите български войни в парка на НДК, с обещанието, някой ден паметните плочи да бъдат възстановени на това място. По-добре биха стояли около новия паметник на генерал Иван Колев в Княжеската градина, а не на НДК. Така ще получим един завършен патриотичен комплекс на героите от войните за обединение на България. А и мястото му в сърцето на Княжеската градина си е точното място, за точния паметник.
