Шайката на Иван Костов

"Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си."

Демонът Иван Костов

За безобразията на скрития комунист Иван Костов са изписани стотици страници. Този вонящ политически труп, упорито не иска да умре и периодично вампирясва и излиза от гроба като немъртъв. По форумите в интернет десеберастите приключват всеки спор в който нямат аргументи с подигравателното "За всичко е виновен Иван Костов разбира се." За тях това е висша форма на ирония, но удивително, това си е самата истина. Последната история от политическата сцена го потвърди. БСП избра за свой шеф човекът на Иван Костов и видна седесарка от неговия премиерски период - Корнелия Нинова. Едновременно с нея в ръководството влезе и друг виден регионален седераст от Иван Костово време - другарят Георги Гергов - да, да, същият този "червен олигарх" от Пловдив. Това ме провокира да изпиша накратко малка част от шайката на Костов, която той откри и назначи на възлови постове в своето "синьо", "седесарско", "антикомунистическо" правителство през 1997-2001 година. Като щедро им подари държавни активи, постове и пари.

Да започнем с Корнелия Нинова. "В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си. Иван Костов – „Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон. Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни. Костов, както и неговия икономически екип знаеха това много добре. Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите за приватизация големи държавни предприятия. Без съмнение, тези въпроси се решават на най – високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов. Но се случи нещо невероятно – случи се ”чудо”, забулено в особена мистерия и тайнственост. За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова. ”Чудото” продължава: Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант." Пълният текст за "седесарската" й биография при премиера Костов и впоследствие "бесепарската" й биография в "Разузнаване ком". В същото това време в Пловдив Георги Гергов е виден седесар, той финансира пловдивската синя централа, приватизира хотел "Ленинград" - сега "Санкт Петербург", дава пространни интервюта във вестник "Марица", че е верен сподвижник на синята идея, макар и да не членува в СДС. Купува и ЦУМ - незнайно как, изобщо прави империята си по времето на премиера Костов. Впоследствие седесарската управа на Пловдив в лицето на синия кмет Чомаков му подарява и общинските къщи в Стария град, както и контрола върху Панаира. Между Корнелия и Гергов има стари бизнес връзки, по време на тройната коалиция 2005-2009 година, когато тя е заместник-министър в суперминистерството на Румен Овчаров "Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг” който e известен като „Бастилията” на ДПС." Тъкмо Гергов е взел контрола върху панаира, като главен акционер, а Нинова е шеф на борда на директорите, защитаваща "интересите на държавата". Как ги защити, та сега панаира е частна собственост на Георги Гергов е ясно. Но и двамата в 2005 година едновременно правят "плавния преход" от СДС активисти към БСП активисти.

Другото "откритие" на десния антикомунист и министър-председател Иван Костов е настоящата любимка на Бойко Борисов - Лиляна Павлова. И тя е комунистка по произход: "Дядото на Л.Павлова – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на ЦК), министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, а баба й Лиляна (на която е кръстена министър Л.Павлова)  дълги години е първи заместник –  завеждащ отдел „Организационен” на ЦК на БКП. Според спомени на съвременници, тя е била твърда привърженичка на Сталин и на неговите методи на управление. За лични заслуги към Т.Живков, на Г.Павлов дори е била отпусната сумата от 20 000 лв. (По спомени на Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов) За времето си, това са огромни пари – за сравнение, масовите заплати са под 150 лв, нова лека кола струва под 5 000 лв, а тристаен апартамент в София – 8 000 – 9 000 лв. Вероятно, точно от тях двамата (баба и дядо) министър Л.Павлова е наследила и луксозния апартамент в София, който според някои информации, също е получен от сем. Павлови от ЦК на БКП. Бащата на министър Л.Павлова – Павел Георгиев Павлов е завършил висшето си образование и е защитил аспирантура през 1983 г. в СССР – в Московския енергетичен институт. Преди ноември 1989 г. е работил в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник – ректор на (нали познахте?!) Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Впрочем, той е бил и редовен доцент в УНСС. Това не е единственото поле на изява на Павел Павлов. По времето на правителството на Жан Виденов, той е главен съветник и заместник – началник отдел в Министерския съвет. Според някои информации е работел  в ресора на вицепремиера и министър на строителството и благоустройството Дончо Конакчиев. Сега, Дончо Конакчиев е професор във Факултета по Администрация и управление (отново познахте къде, нали?!) във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. На Павел Павлов не може да се отрече едно нещо – той притежава завиден политически усет, който му позволява винаги да е „в крак с времето“. Доказва го един „дребен“ факт – през 2009 г. той е спонсор на ПП ГЕРБ и става дори председател от нейната квота на РИК във Варна. А може и да не е проява на усет, а на партийна дисциплина. Майката на министър Л. Павлова, която е рускиня, също е с престижна работа по времето на социализма. Тя дълги години работи в Българската Национална Телевизия." С една дума при такъв род Лилето щеше да бъде в Политбюро на ЦК на БКП някой ден, ако не беше пустия 9-ти ноември 1989 г. Тя придобива обаче и скрита седесарска биография след 1989 г.: "Лиляна Павлова е родена през декември 1977 г., а през 1997 г. – още преди да навърши 19 години, в края на първата й година като студентка в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), тя става финансов мениджър на проекта „Програма за обучение на мениджъри”, финансирана по програма ФАР. През 1999 г. (на власт е правителството на Иван Костов) – преди да стане на 21 години и все още незавършила висшето си образование, тя вече е:
- експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация към УНСС;
- експерт в Координационно звено по ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- офис-мениджър по Програма ФАР, Темпус – проект Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари;
- продължава да бъде и финансов мениджър по Програма ФАР – „Програма за обучение на мениджъри“.
Народната мъдрост, че е невъзможно да се носят две дини под една мишница е опровергана тотално! Л.Павлова съумява да носи не четири, а даже пет „дини“ – ако прибавим и това, че е студентка в УНСС.
Меко казано, добър старт, като се има в предвид, че за да заемат посочените длъжности (особено експертните), на „простосмъртните“ са им необходими поне едно висше образование и солиден стаж в областта. За „подробности“ като спечелване на задължителните конкурси в съответствие с приетия през 1999 г. Закон за държавния служител няма какво и да споменаваме."  Пълният текст за комунистическият й род и "антикомунистическа" кариера тук.

Сега да видим какво пише за другото откритие на Иван Костов - видният седесар, десебар, а сега дебегеец Прошко Прошков.

"Как така, току що (през 1998 г.) дипломиран в софийския Технически университет инженер, незабавно получава покана да работи в Германия 4-5 години, при това в държавна фирма и като изследовател в университет?!  Не е ли твърде наивно, да приемем, че е страшно талантлив и съвсем закономерно, немските железници (които са търсели сред завършващите университета в София?!) са „разпознали“ в негово лице незаменимия и крайно необходим им специалист за да осъществят проектите си? За всеки запознат с родната ни действителност, това звучи много познато – като обясненията на Георги Коритаров (агент „Алберт“), как той, никому неизвестен тогава журналист, снимал една от демонстрациите в София и към него се приближили двама човека, единият от които му предложил да започне да работи в радио „Свободна Европа“, което и станало през 1992 г… .... А какво се има предвид под „семейната среда“, която го е запалила от рано по политиката? Нали самият Прошков твърди „За ужас на майка ми и за радост на баща ми и аз станах техничар. Накрая за ужас и на двамата влязох в политиката”?!

В нея, политиката, Прошков влиза с „летящ старт“ – едва върнал се от Германия и през май същата година е сред учредителите на ДСБ! Само след 2-3 години и вече го „канят“ за член на Съвета на председателя на ДСБ – София, Атанас Атанасов и го номинират за кмет на община Лозенец! Шеметна кариера за начинаещ политик!." Обяснението се оказва много просто -  появява се един "вуйчо владика", или по-точно в случая - чичо-владика - братът на баща му Неделчо Прошков Янакиев наричан още "мистър - джакпот" и даже „Злият демон на тотото“: "До 10 ноември 1989 г. Н. Прошков е верен член на БКП и се труди скромно като началник на транспортния отдел в столичната дирекция на Българския спортен тотализатор. Шеф на тотото става от януари 1992 г. Популярното обяснение (тогава) за назначаването му е, че идва „за да съхрани тази институция от сини шутове“. (Каква ирония! Какво стана с „тормозеното от комунистите“ семейство, в което по думите на племенника му „няма да намерите и един член на БКП“, а?!)"  Тогава чичото прави първия си голям удар: "Ревизионен акт от онова време показва, че от тотализатора са източени над 10,5 милиона щатски долара. Ревизията е правена през лятото на 1995 г. Тогава 1 долар се разменя за 70 лева. Злоупотребите на Прошков са надлежно документирани върху 50 страници, без приложенията към него. Ще се спрем по-подробно само на една от далаверите, защото помагачите на мистър Джакпот в нея водят до едно и също лице ­ небезизвестния рекламен бос Красимир Гергов. Нещо повече, близки до Гергов фирми са източвали тотото и при втория мандат на Прошков като шеф на БСТ." При Жан Виденов го уволняват, но пък не го съдят. Идва обаче "синьото антикомунистическо правителство на новия Стефан Стамболов" Иван Костов. Мислите, че поправя грешката на Жан и го дава под съд? Наивници! Започва "синият му период":
"Прошков преживява някак управлението на партията, от която се е отрекъл, и спокойно дочаква правителството на Иван Костов. Командира и неговия финансов министър Муравей Радев нямат нищо против мистър Джакпот пак да стане шеф на тотото. Парите не миришат, нали? В синия период на Прошков „Гебо-92″ излиза от мода. Мястото й заемат три нови фирми „Лео Бърнет“, „Пиеро-97″ и „Медия транс“, тясно свързани по между си и с Красимир Гергов. Той е собственик на „Пиеро-97″. За шеф там е назначил Иво Цеков, който пък е представител на „Медия транс“. Основен играч в „Лео Бърнет“ е Вихра Хаджиганчева ­ съдружничка на Гергов във „Воис медия“, бивша шефка на рекламата на БСТ по време на първия мандат на Прошков. При втория на работа в тотото е назначен синът й Мартин Миланов. Прошков сяда в директорския стол на 25 март 1997 г. На третия ден, 28 март, управителният съвет на БСТ взема решение да се сключи договор с рекламната агенция „Лео Бърнет“ и възлага това на Прошков. Контрактът е подписан на 31 март и е уникален по своята същност. Договорът е рамков. С него държавното тото дава изключителното право на частната фирма да организира и провежда всички рекламни кампании. В документа няма никакви цени за изпълнение, отстъпки или неустойки, каквато е нормалната практика. Напротив, изрично е записано, че страните ще се споразумяват по приятелски начин, без да носят задължения за вреди и загуби. А конкретните цени ще се уточняват с анекси. От наличните в тотото документи става ясно, че те са 45 и плащанията по тях са ставали 100% авансово. Такова чудо няма никъде по света." Освен при Иван Костовото правителство. За корупционно-далавераджийските приключения на чичо и племенник Прошкови четете  пълният текст тук. Малко повтаря "шеметната германска кариера" на президента Плевнелиев, но за това друг път...

"Десният" кандидат - кмет на София

Но безспорно черешката на тортата е Мартин Заимов, може би най-видният "антикомунист" в екипа на Иван Костов, който го наложи и за "син" кандидат кмет на София. Официалната му биография: "Аз съм роден на 16 април 1962 година в Женева. Завършил съм електроника в Техническия университет в София през 1985 година. Имам магистърска степен по икономика в „Лондон Скул ъф икономикс” и сертификат по икономика от Колежа „Бъркбек”, Великобритания. Специализирал съм глобални финансови кризи в Харвард и стратегическо използване на информационни технологии в Станфорд.

1997- 2003 г. – подуправител на БНБ и ръководя Валутния борд на България. Имам голям личен принос за финансовата стабилизация на страната, след криза в края на 1996 и началото на 1997 г. Бил съм заместник министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски. Бил съм председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Понастоящем съм член на Борда на директорите на Сосиете Женерал-Експрес банк. Работил съм в международната търговска компания „Луи Драйфус” и съм основател на българското й представителство. Член съм на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, на Американския университет в Благоевград, на Фондация „Пайдея”. Владея английски, френски и руски езици, и малко гръцки. Имам дъщеря и син и двама доведени синове."
Няколко уточняващи въпроса към него за семейството му които да хвърлят светлина върху постната му биография:

1. Защо в дома си до 1989 г. държаха портрет на дядо му - националният предател и държавен изменник генерал Владимир Заимов, разстрелян за антибългарска дейност и шпионаж в полза на СССР, чийто бюст и досега стои в сградата на КГБ? При това портрет фалшификат - на Заимов в съветска униформа каквато никога не е носил - явен фотомонтаж. Тогава до 1989 г. се гордееха с този фалшив портрет, а сега той се отрече от него?
2. Ползваха ли привилегиите на АБПФК (активни борци срещу фашизма и капитализма). Носеха ли им специална храна от столовете на ЦК на БКП и спецмагазините на номенклатурата, ходеха ли на почивка в санаториумите и почивните бази и резиденции на ЦК на БКП и УБО? Пътуваха ли в чужбина на екскурзии и командировки с парите на поробените българи работещи за партията и живеещи като скотове?
3. Как точно влезе другарят Мартин Заимов да учи "Електронна техника" във ВМЕИ "В.И. Ленин" - сега Технически университет? Издържа редовни изпити наравно с хиляди други млади хора или с привилегии да влезе без изпит като внук и син на АБПФК и с дядо "Герой на Съветския съюз"?
4. Завърши ли в крайна сметка ВМЕИ "Ленин" и би ли си показал дипломата!
5. Майка му със звучното "българско име" "Клавдия" Заимова как точно отиде на дипломатическа работа в представителството на ООН в Женева, като агент на Първо главно на ДС или агент на КГБ или на ГРУ? Ще посмее ли другарят Заимов с молба да комисията по досиетата да изиска от тях досието на майка си и да го публикува в Интернет? Току-виж се оказало, че тя не е ничий агент, просто е била много компетентна професионалистка и затова са я пратили в Женева като дипломат. Това само ще му донесе бонус.
6. Познава ли другарят Заимов от ВМЕИ "Ленин" другаря Иван Костов - тогава асистент по политикономия? И защо другарят Иван Костов като лансираше другаря Заимов в СДС и после в БНБ криеше произхода му?
7. И как точно пуснаха другаря Заимов през 1988 г., да учи в Лондон и да получава магистърска степен по макроикономика от “Лондон скул ъф икономикс”. И да работи във френските фирми "Бис" и "Луи Драйфус"?
8. Посещавал ли е психиатричен кабинет, кога и защо?
9. Защо Мартин и брат му са били освободени от военна служба и не са служили в родната казарма?
10. Той и брат му занимавали ли са се с незаконен обмен на валута преди 10 ноември?
11. Измамил ли е втория си баща архитект Михаил Соколовски с имот в Созопол за благодарност за това, че е отгледал него и брат му?
12. А всъщност втория му баща Соколовски беше ли придворен архитект на другаря Живков?
13. Защо Мартин носи фамилията на майка си, а не на истинския си баща си Голдсмит?
14. Кой и по какъв начин насочи Мартин като млад специалист по електроника в отдел протокол на БОК при другаря Иван Славков?
15. Кога и защо майка му е призната за АБПФК?
16. Как майка му уж бяга в Швейцария, а брат й военното аташе и агент на ІІІ управление на ДС в Италия (о.з. генерал Стоян Заимов) си остава на поста дълги години, а тя когато се връща в България даже не е арестувана и не лежи в затвор като "политически беглец от социалистическата Родина"?
17. Французойката с която е живял без брак и имат две деца, племенница на Жорж Марше - генералния секретар на Френската комунистическа партия ли беше?
18. Кога точно се осъзна, че всъщност е антикомунист?

Гафовете на Мартин Заимов
Мартин Заимов отрече българския език:
"Извинявам се, че заговорих на английски, но БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е ПРИГОДЕН ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО." ...... На журналистически въпрос не смята ли, че е обидил българския език, Mr Zaimov заяви: "Ваше право е да мислите така. А мое право е да мисля това, което казах. Ами ето вижте - на английски например няма как да се каже стопански ръководител!" А по телевизията си призна, че е пушил и марихуана.... Изобщо хубав човек - "антикомунист" седесар, десебар и Костовист....
Не бива да изпускаме и Радан Кънев - поредното "антикомунистическо" откритие на Иван Костов. Бивша активистка на ДСБ пише за него във форума на "Дневник": 
"Възприеман е като абсолютен гъз! Р.К. е един изключително амбициозен мухльо с много ограничени интелектуални възможности. Спомням си как Иван Костов го инсталира за председател на ДСБ "Средец"-София, след неуспешния му опит да стори това в ДСБ "Оборище". Това беше противоуставно, тъй като Радан нямаше право да оглави организация, в която не е регистриран. Той живееше по това време в апартамента на жена си в "Дървеница". Това става в 2009 г. Иван Костов го прави председател на "Средец"; аз разбирам, че Иван Костов е руски агент и напускам организацията като обявявам това на Общо съблание. Започва възхода на това леке - Радан Кънев. Пропуснах да спомена, че на Общото събрание, на което обявих напускането си, той даже ми се извини. Циркаджилъци, на каквито малцина са способни. Но той го може. Да си плюе в сурата! Това е дълга история. Спокойно може да не ми вярвате. Но аз съм любознателен и четящ човек и имах илюзия, че аз и такива като мен можем да помогнем на България за много неща. Безкористно и наивно, както става ясно сега. До мен беше инсталирана една първа братовчедка на Елена Костова - химичка. Която ме следваше неотклонно. Последния път с нея се видях на сбирката на един форум, който реших да правя заедно с Петър Горнев - архитект. Този форум имаше успех...Та там изведнъж се появиха една купчина депутати от ДСБ и между тях и Ванчето Стойнева - братовчедката. Аз й се зарадвах и и казвам: - Радвам се да те видя! Дай след след сбирката да се видим някъде. Преди края на събранието тя изчезна. Никога след това не ми се обади. Никога."    
Ако искате да разберете скритата комунистическа биография на евреина - педераст Радан Кънев, с баща Милен Кънев - служител на Четвърто управление на ДС, с комунистически убийци по майчин род (майка му е Виолета Йосиф Кордова), между които чичо - педераст - Алберт Моис Кордова и убита от жандармерията негова леля - съветската агентка и шпионка - Солчи Моис Кордова, "женен" (фиктивен брак) за дъщерята - Деница Баръмова на агент-явочник на ДС четете тук.
А ето и още един очевидец как  "Гъза, който им стана знаме" го инсталираха за шеф на ДСБ - Средец: "До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие на председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. 

агент "Хаджията"

Венко Бешков

Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Дойнска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и тойприбягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му). Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, без да знае, че в махалата са ѝ викали „Гъза“… Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.

*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по одиозни ГРУ школи в Кременчуг/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция."

Е, това са част,  много малка при това, от приятелите, сподвижниците и съекипниците на Иван Костов. А той какъв е - всички знаем....

Румен Порожанов - некадърник и мошеник

Румен Порожанов - обикновен некадърник и
корупционер - "Гарантирано от ГЕРБ"

Още един измамник на когото прокуратурата няма да обърне внимание. Излязоха първите данни за загубите на България по европейското финансиране осъществявано от Държавен Фонд Земеделие. За първия мандат на управителя му Румен Порожанов числата са следните:
"Общо загуби на средства под ръководството на Порожанов за периода 2011-2013 са : 1 296 200 000 лв. с (ГФ)

Забележка: Това са известните цифри които могат да бъдат доказани по доклади и писма на Европейската комисия, а всъщност общата сума може и да бъде завишена с до 10%, защото продължават да се укриват документи." - пише сайта "Аларма нюз".  За некадърното му и некомпетентно управление и причинените загуби в точни числа четете в статията. За сметка на това обаче Порожанов е и корумпиран:

"*През периода, в който е бил изпълнителен директор на ДФЗ-РА, включително и през втория му мандат Румен Порожанов е одобрил обществени поръчки и/или разплатил на „Трейс холд груп“ АД чрез свързани с юридическото лице лица за около 11 млн. лева. Няма лошо, но за 2013 година Порожанов декларира, че е придобил акции в „Трейс холд груп“АД, като малко преди това през 2012 година той е одобрил обществена поръчка на ДЗЗД „Трейс Априлци“(ЕИК:176414649) за 4,2 млн. лева, дружеството е 80% собственост на „Трейс холд груп“АД. Като от тогава не е декларирал да има промяна в обстоятелствата." Разкритията тук.

Цацаров пие кафе, докато
 чака да го приеме премиерът.

Така, фирмата е сред любимите фирми лично на премиера Бойко Борисов, а Порожанов е негов личен избор. Дали главният прокурор Цацаров ще обърне внимание на сигналите в тези статии? Едва ли, защото той ходи да получава указания от премиера, "който сам си го избра" всяка сряда в Министерския съвет, както пише Иван Петров. 

"Главният прокурор Сотир Цацаров (Спасителят Цацаров) пие кафе в 9.40ч на 06.04.2016 г. в кафенето на Министерския съвет и чака да бъде приет от министър-председателя Бойко Методиев Борисов. Тотално независимият главен прокурор, чака да го приеме „онзи, дето си го избра“! Напълно и абсолютно съобразно Конституцията на република България! А може просто кафето в МС да е по-хубаво от това в Главна Прокуратура!"

Тема с продължение от вчера. Днес министър-председателят Бойко Борисов е бил бесен на публикациите срещу любимия му корупционер Порожанов и е наредил да търсят под дърво и камък информаторите на "Афера". Ха-ха-ха!

Още за кражбите и лъжите на Порожанов в "Афера".

Планът „Буда“ – тотално следене за определяне на престъпната ориентация на Борисов

Тъй като след публикуването от смелчагите от "Биволъ" на досието на криминалния престъпник Бойко Методиев Борисов - член на мутренската групировка СИК, всички медии запазиха мълчание (с изключение на "Гласове" и "Афера", които единствени се осмелиха да го препубликуват), а сайтът на "Биволъ" веднага беше хакнат, го публикуваме и тук и призоваваме всички, които имат собствени блогове и сайтове да го направят. Така ще помогнат на Асен Йорданов и екипа му, истината да стигне до всички. А след това трябва да изметем този боклук и ръководената от него организирана престъпна група (ОПГ) ГЕРБ от управлението на страната, ако сме запазили поне малко достойнство и патриотизъм от своите велики деди. С една дума оставка и съд за престъпника самоназначил се за министър-председател, както и на цялата му шайка.

Планът „Буда“ – тотално следене за определяне на престъпната ориентация на Борисов

(оригиналът е тук) 
Поредният документ от „Буда – гейт“, изтекъл в сайта за анонимно изпращане на документи Болканлийкс, е подробен план от 6 страници за реализиране на делото за оперативно наблюдение ДОН „Буда“. Планът е строго секретен, също като предложението за откриване на делото. Разликата е, че предложението за откриване на ДОН е регистрирано в ЦСБОП на 12.02.1997, а планът е с дата 18.02.1997. И двата документа са подписани от оперативните работници Младен Георгиев (НБ-22) и Иван Йовчев (НБ-20). И двата документа са утвърдени с резолюция на подп. Спас Спасов на 24.02.1997.

Текстът прави на пух и прах обърканите обяснения на Бойко Борисов и на вербовчика му Младен Георгиев, че интересът на антимафиотите е бил по линия на контратероризма, защото Борисов бил охрана на престарелия бивш комунистически диктатор Тодор Живков.

В подробния план за оперативно-издирвателни, агентурно-оперативни и оперативно-технически мероприятия е разписано как за обекта Борисов трябва да се съберат данни от всички служби в държавата, да му се изготви психологически профил, да се приложат няколко различни СРС-та (СТРУМА, ОСЪМ и ВИТ), да бъде следен с външно наблюдение и разработван с агентура за влияние.

Целта на този впечатляващ и скъпо струващ шпионски арсенал е да се определи „приоритетната престъпна ориентация„ на Бойко Борисов, и при наличие на данни за престъпни действия той да бъде „реализиран“. Разбирай – да бъде арестуван. Няма нито дума за контратероризъм, за Живков или за други политици охранявани от Борисов.

От утвърдения План за ДОН става ясно, че това никак не е безобидно мероприятие, каквито внушения се правят, а сериозна и всестранна разработка на лицето. Подобни действия се предприемат само при наличие на достатъчно събрана предварителна информация, че обектът действително представлява опасност за закона. Силно впечатление за непосветените в подобни разработки прави периметърът на проучването, който започва от родословното дърво и психологическия портрет, до „приоритетната престъпна ориентация“.

Точка 8, от раздел I гласи недвусмислено, че едва при „наличие на данни и условия за декриминализиращо поведение /т.е. отдалечаване от престъпна дейност/ на обекта /Бойко Методиев Борисов/ по установения ред да се подходи към контакт и осъществи вербовка за привличането му за С.С. Тук възникват две версии. Едната е, че Борисов не се е декриминализирал и затова не се е стигнало до вербовка. Така твърди и той самият, както и неговият вербовчик Младен Георгиев днес.

Другата версия е, че предложението за вербовка, което е направено близо 2.5 месеца преди ДОН е довело до изводите, че обектът е прекалено криминализиран и затова се е стигнало до ДОН, за да се провери неговата същност подробно. Не се изключва възможността на Буда да е била поставена тестова задача на която предварително е бил ивестен резултата на службите. Той обаче ги е подвел и е загубил кредит на доверие в своята надежност, което води и до образуване на ДОН. Във всеки случай се опровергава тиражираната версия, че случаят Буда е приключил само с едното предложение за вербовка от службите и „отказът“ на Буда.

Във втория раздел освен събиране на информация за всички връзки и бизнеспартьори на обекта е предвидено в т.4 „установяване методите, лицата и посредниците за проникване в държавните органи – в кои държавни органи, спрямо кои лица.“ Срокът е постоянен, а отговорник е НБ-22. Следващата точка изисква да се „установи съпричастността на Борисов към мощните икономически групировки, под чие влияние се намират и с чий капитал работят.“ Точка 7 е най-близо до същността на образуването на ДОН Буда -„Изязняване взаимоотношенията на обекта с лица и фирми, свързани с престъпни прояви“. Срок и отговорник – същи. Не е нужен особен коментар за целта и мотивите на делото, но е сигурно едно – че вътре няма дори косвен намек за Царя /който се появява на политическата сцена едва 4 г. по-късно, или бившия комунистически диктатор Тодор Живков, който си отива от този свят на следващата година/.

Третият раздел е посветен на използването на ОТМ и негласен апарат /т.е. СРС/. Предвижда се следене на телефонните разговори, кореспонденцията, подслушване разговорите на обекта и неговото физическо следене. Няма как да не предизвика интерес абзацът от т.2 в този раздел: „Установяване на Н.С. с възможности за работа по обекта и обкръжението му. … Прецизен подбор на агентура за влияние върху вътрешно-личностните и външно-проявените действия на обекта.“ Следващата т.3 звучи почти зловещо: „Събиране и документиране на данни при изучаване на личността и поведението на обекта с подходящи С.С.“·

Планът е отпечатан в един екземпляр, за ИЗПълнение от НБ-22, НАПравен от КГ-5-377 /код на машинопистката/. Съгласуван е с Нач. на групата Иван Йовчев. Последният се издига до зам.шеф на Направление „Терор“ и напуска системата през 2005 г. с оттеглянето на Борисов от поста Гл. секретар. След това Йовчев минава на работа към фирмите на минния и строителен бос Цоло Вутов, заедно с колегата си Румен Миланов, бивш премиерски съветник на Борисов по сигурността, създал камуфлажната БОРКОР.

От Планът за подготовка и провеждане на ДОН Буда се разбира, че това не е само едно обикновено поставяне·под наблюдение на лице от криминалния контингент, за да бъдат предотвратени престъпленията, които може да извърши. Набелязаните мерки включват и цялостно психологическо проучване на личността с възможности и средства за влияние върху нейните мисловни и поведенчески процеси.

Буда е бил особено интересен обект, който е бил подложен буквално на дисекция с всички налични методи и средства на МВР по онова време. Негови нерегламентирани връзки и „проникване“ в държавни органи не са били незабелязани и са били специално отчетени за разработка.

Подобен обем информация събирана целево и съдържаща ключови формули за манипулативно сугестиране на една личност дава огромни възможности за влияние върху нея и съответно води до обратна зависимост. Неслучайно именно НБ-22 става уравител на охранителната фирма на обекта си след напускане на МВР, а впоследствие обектът му го удостоява с висшия и специален пост Гл.секретар на разсилната и почти неконтролируема в държавата ни ДАНС.

Друг е въпросът как така именно обектът от силовите криминални структури бива изстрелян изведнъж на властовия връх и от мутра се трансформира в Генерален секретар на МВР и Генерал-лейтенант, Кмет на столицата и дори Премиер, съсредоточил практически цялата държавна власт в момента. Зловещата система и сенчестите структури на преливащите се мафиотско-властови кръгове в българското общество са направили възможна тази мутация на псевдо-демократичното ни развитие.·

Две папки „Буда“

Според версията на Бойко Борисов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров, делото за оперативно наблюдение „Буда“ е заведено заради атентата срещу Цветелина Бориславова и е отделно от агентурното дело „Буда“, като само имената им съвпадали.

Атентатът срещу Бориславова обаче се случва на 27 март 1997 г., цял месец след завеждането на делото за оперативно наблюдение „Буда“. Тъй като оперативните работници не са пророци-ясновидци, в плана за ДОН не пише нищо за никакъв атентат. Точно обратното – тъй като вече е образувано делото Буда и отговорник по него е Младен Георгиев, именно той пише рапорта за проведените мероприятия по взрива на джипа на Цветелина Бориславова след повече от месец. Причината е била нейната връзка със заведения вече под наблюдение от антимафиотите криминогенен обект Бойко Методиев Борисов.

След разсекретяването на агентурното дело „Буда“ се видя, че в папката има само два документа – за регистрация на агента и за снемане от оперативен отчет. Не е ясно какво е станало с другите документи, които по закон трябва да се съдържат в папката. Източници на Биволъ от службите твърдят, че изискването за задължителна регистрация на информаторите е въведено в края на 1996 г, а преди това практически регистрация не се е правила.

Това означава, че е възможно Борисов да се е водил информатор на Георгиев от по-рано. Биволъ писа и за друг важен момент: за да се стигне до предложение за регистрация като информатор, оперативният работник се е срещал многократно с лицето, получавал е информация и след като се е убедил, че лицето е подходящо, е направил предложението. Документите с отчетите за тези срещи липсват в папката.

Мога да ви го спретна на всичките…

Днес „обектът“ с „престъпна ориентация“ Бойко Борисов управлява България. След като излезе досието „Буда“ той не си подаде оставката, както се случва в цивилизованите европейски държави, а се закани на журналистите, че и той можел да им образува такива дела за оперативно наблюдение „на всичките“, все едно са престъпници.

Това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички“

Планът за ДОН „Буда“ обаче показва, че за масово образуване на дела на журналисти ресурсът на службите просто няма да стигне. Няма как да се приложи целият набор от оперативно-технически мероприятия и проучване до майчиното мляко „на всичките“. Но това едва ли е необходимо. Мнозинството от българските журналисти отдавна сами са си „агентура за влияние върху вътрешно – личностните и външно – проявените действия“ и не се нуждаят от специално оперативно наблюдение от страна на ченгетата и на мутрите, консумиращи изпълнителната власт.

Използвани съкращения в документа:

НСС: Национална служба сигурност

ДНП: Дирекция национална полиция

НРС: Национална разузнавателна служба

РУ-ГЩ-МО: Разузнавателно управление на Генералния щаб на Министерството на отбраната

ДОН – Дело за оперативно наблюдение

ДОР – Дело за оперативна разработка

ГДОР – Групово дело за оперативна разработка

ЦДОР – Централизирано групово дело за оперативна разработка

ОЗП – Отдел задгранични паспорти на МВР

СКРЕБ – Информационна система на Седмо управление на ДС, в която се вписва контраразузнавателна информация за българските граждани (СКРЕЧ е системата за чужденците). Фактът, че данните от системата СКРЕБ продължават да се използват от ЦСБОП седем години след падането на комунистическия режим е твърде показателен.

НБ – Сектор „Вътрешен тероризъм“, през 90-те години в ЦСБОП този сектор се е занимавал с мутрите и силовите групировки. Секторът „Външен тероризъм“ е със съкращение „НО“. Оперативните работници имат номера според позицията им в йерархията по низходящ ред.

ОТМ „Струма“, „Осъм“ и „Вит“ – Оперативно технически мероприятия, строго секретни средства за наблюдение: „Струма“ = подслушване на помещение. „Осъм“ = подслушване на телефони, „Вит“ = наблюдение на кореспонденцията.

ВН – външно наблюдение

С.С. – Секретен сътрудник

Н.С. – Нещатен сътрудник