|
Георги Гочев естествен идиот |
Започвам да мисля, че толерастите, които не са платени със соросоидни грантове, са пълни малоумници. Платените поне си имат извинение - плащат им за да са предатели, но между тях, уви, има и хора с интелект. Ум без морал, но двете не винаги съжителстват за съжаление. Но ако си естествен толераст, който не е платен, а просто си е такъв, значи имаме насреща си естествен идиот. Ето поредният пример - Георги Гочев в "Дневник" с безумната си статия "Не е толкова важно какво ще се чете, а как ще се разбира": "Второ, няма особено значение какво ще се чете – това е по-скоро формален въпрос. Същинският въпрос е колко от това, което се чете, се разбира от учениците и като се разбира, какво искаме да породи то у тях. Дори и в учебната програма да има само Ботев, това не означава, че след завършването на училище младите хора ще обичат България повече, отколкото ако не са прочели и ред от класиците. Любовта към родината не се създава с четене на книги за родината и самият Ботев е доказателство за това."
Ашколсун, машалла, афидерсън, Гочев ефенди! Казано на чист български. Това наистина ли е написано от: "Д-р Георги Гочев (роден 1981 г.) е главен асистент в департамент "Средиземноморски и източни изследвания" на НБУ. Работи в областите на античната и съвременната литература, античната икономическа и политическа теория, съвременната обществена среда. Превежда от старогръцки. Сред преводите му се отличават тези на Аристотеловата "Икономика" и Платоновите диалози "Пир", "Закони" и "Държавата". Автор е в "Дневник" от 2013 г."
"Дневник" да няма грешка, да не сте объркали името на автора - да не е бил Емил Конрад, а да сте писали Гочев? Я пак да го прочетем: "Второ, няма особено значение какво ще се чете – това е по-скоро формален въпрос. Същинският въпрос е колко от това, което се чете, се разбира от учениците и като се разбира, какво искаме да породи то у тях."
Даа, няма никаква разлика какво ще се чете, дали ще е Достоевски, дали Емил Конрад. Важното е какво ще се разбира, нали така Гочев? То няма и никакво значение, каква музика ще се слуша, все едно Моцарт или Кондьо. Ето например два текста. Първият е на Ръдиард Киплинг в превод на Валери Петров.
AKO
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
И ето един друг "класически" текст "Калугерско право хоро" на оркестър "Миш маш" (Давам този текст неслучайно. Това е една от любимите "песни" на тинейджърите под звуците на която се напиват, псуват, пригласят и играят кючек в чалготеките и на купоните, ако не знаете.):
По шосето се задават дъщеря и майка,
клони кършат, путки бършат и за хуй въздишат!
Припев: Гъс, гъс, рунтав гъс, дърта путка, хуй чавръст!
Гъс, гъс, рунтав гъс, а ляво мъдо на гърба му, дясно с хуй в гъза му!
На среща и млад калугер, изморен, изпотен,
между кълки кур искара като върбов корен!
Дали да му легна мамо или да побегна,
че каквато съм си щура ша му чупя кура.
Недей дъще, недей мила, ти си аджалия,
нека мама да начеше старата мистрия!
Че калугерско ебане мяра си не знае,
кара путката да сере, гъза да пикае!
Хайде сега Гочев, да правим литературни анализи. Нали казваш, че ".... няма особено значение какво ще се чете – това е по-скоро формален въпрос. Същинският въпрос е колко от това, което се чете, се разбира от учениците и като се разбира, какво искаме да породи то у тях."
И ти предлагам да направим опит, (бил съм преподавател хуманитар навремето) влизаме последователно в един и същи клас и ти им четеш и анализираш "Рунтав гъз", а аз "Ако" на Киплинг. Може да го направим и с твоите студенти в НБУ. Макар, че там им промиват мозъците, такива като теб - щедро заплащани със соросоидните грантове, мисля, че експериментът си струва. Искаш ли? И все пак се чудя естествен идиот ли си или просто платен глупак? Щом работиш в НБУ.
А един друг малоумник, Георги Марчев, пак в "Дневник", къде другаде, предлагаше в задължителната учебна програма в училище да влезе новият "класик" Емил Конрад. Защото учениците трябвало да учат това, което им е "интересно", вместо това, което е правилно, разбирай "Рунтав гъз" вместо Ръдиард Киплинг. Та му бях предложил това: "А ако Георги Марчев и "Дневник" наистина харесват "книгата" на живия "класик" Емил Конрад, да вземат да го предложат за Нобеловата награда за литература..."
Да не забравим и един трети олигофрен - Радослав Стоянов, който отново в "Дневник", разбира се, защитаваше наличието на циганската песен "Джелем, Джелем" в учебника по пеене за 9-ти клас. В момент, когато ученици в Плевен протестираха срещу това кощунство: "Ние, учениците от СОУ "Иван Вазов", искаме да изкажем възмущението си спрямо учебното съдържание в нашите учебници! Нормално ли е да има цигански песни в учебниците ни?! Да ни карат да учим и пеем на цигански език? Искаме отговори и от Министерството на образованието, защо образователната ни система изобщо е допуснала такива неща." Той обаче е напълно ясен дегенерат - педераст, "правозащитник" и активист за натрапване на содомията - на лесбийките, педалите, бисексуалните, транс и интерсексуалните (ЛГБТИ) перверзници и извратеняци. И работи, разбира се, в антибългарския Хелзинкски Комитет.