Толерастията е малоумие, умножено с простотия на квадрат

Георги Гочев
естествен
идиот

Започвам да мисля, че толерастите, които не са платени със соросоидни грантове, са пълни малоумници. Платените поне си имат извинение - плащат им за да са предатели, но между тях, уви, има и хора с интелект. Ум без морал, но двете не винаги съжителстват за съжаление. Но ако си естествен толераст, който не е платен, а просто си е такъв, значи имаме насреща си естествен идиот. Ето поредният пример - Георги Гочев в "Дневник" с безумната си статия "Не е толкова важно какво ще се чете, а как ще се разбира": "Второ, няма особено значение какво ще се чете – това е по-скоро формален въпрос. Същинският въпрос е колко от това, което се чете, се разбира от учениците и като се разбира, какво искаме да породи то у тях. Дори и в учебната програма да има само Ботев, това не означава, че след завършването на училище младите хора ще обичат България повече, отколкото ако не са прочели и ред от класиците. Любовта към родината не се създава с четене на книги за родината и самият Ботев е доказателство за това."

Ашколсун, машалла, афидерсън, Гочев ефенди! Казано на чист български. Това наистина ли е написано от: "Д-р Георги Гочев (роден 1981 г.) е главен асистент в департамент "Средиземноморски и източни изследвания" на НБУ. Работи в областите на античната и съвременната литература, античната икономическа и политическа теория, съвременната обществена среда. Превежда от старогръцки. Сред преводите му се отличават тези на Аристотеловата "Икономика" и Платоновите диалози "Пир", "Закони" и "Държавата". Автор е в "Дневник" от 2013 г." 
"Дневник" да няма грешка, да не сте объркали името на автора - да не е бил Емил Конрад, а да сте писали Гочев? Я пак да го прочетем: "Второ, няма особено значение какво ще се чете – това е по-скоро формален въпрос. Същинският въпрос е колко от това, което се чете, се разбира от учениците и като се разбира, какво искаме да породи то у тях."

Даа, няма никаква разлика какво ще се чете, дали ще е Достоевски, дали Емил Конрад. Важното е какво ще се разбира, нали така Гочев? То няма и никакво значение, каква музика ще се слуша, все едно Моцарт или Кондьо. Ето например два текста. Първият е на Ръдиард Киплинг в превод на Валери Петров.

AKO

Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха – зъл предател –

еднакво със Триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани –

и изхабени – да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

И ето един друг "класически" текст "Калугерско право хоро"  на оркестър "Миш маш" (Давам този текст неслучайно. Това е една от любимите "песни" на тинейджърите под звуците на която се напиват, псуват, пригласят и играят кючек в чалготеките и на купоните, ако не знаете.):

По шосето се задават дъщеря и майка, 

клони кършат, путки бършат и за хуй въздишат! 

Припев: Гъс, гъс, рунтав гъс, дърта путка, хуй чавръст! 

Гъс, гъс, рунтав гъс, а ляво мъдо на гърба му, дясно с хуй в гъза му!  

На среща и млад калугер, изморен, изпотен, 

между кълки кур искара като върбов корен! 

Дали да му легна мамо или да побегна, 

че каквато съм си щура ша му чупя кура. 

Недей дъще, недей мила, ти си аджалия,

нека мама да начеше старата мистрия! 

Че калугерско ебане мяра си не знае, 

кара путката да сере, гъза да пикае! 

Хайде сега Гочев, да правим литературни анализи. Нали казваш, че ".... няма особено значение какво ще се чете – това е по-скоро формален въпрос. Същинският въпрос е колко от това, което се чете, се разбира от учениците и като се разбира, какво искаме да породи то у тях."

И ти предлагам да направим опит, (бил съм преподавател хуманитар навремето) влизаме последователно в един и същи клас и ти им четеш и анализираш "Рунтав гъз", а аз "Ако" на Киплинг. Може да го направим и с твоите студенти в НБУ. Макар, че там им промиват мозъците, такива като теб - щедро заплащани със соросоидните грантове, мисля, че експериментът си струва. Искаш ли? И все пак се чудя естествен идиот ли си или просто платен глупак? Щом работиш в НБУ.

А един друг малоумник, Георги Марчев, пак в "Дневник", къде другаде, предлагаше в задължителната учебна програма в училище да влезе новият "класик" Емил Конрад. Защото учениците трябвало да учат това, което им е "интересно", вместо това, което е правилно, разбирай "Рунтав гъз" вместо Ръдиард Киплинг. Та му бях предложил това: "А ако Георги Марчев и "Дневник" наистина харесват "книгата" на живия "класик" Емил Конрад, да вземат да го предложат за Нобеловата награда за литература..." 

Да не забравим и един трети олигофрен - Радослав Стоянов, който отново в "Дневник", разбира се, защитаваше наличието на циганската песен "Джелем, Джелем" в учебника по пеене за 9-ти клас. В момент, когато ученици в Плевен протестираха срещу това кощунство: "Ние, учениците от СОУ "Иван Вазов", искаме да изкажем възмущението си спрямо учебното съдържание в нашите учебници! Нормално ли е да има цигански песни в учебниците ни?! Да ни карат да учим и пеем на цигански език? Искаме отговори и от Министерството на образованието, защо образователната ни система изобщо е допуснала такива неща." Той обаче е напълно ясен дегенерат - педераст, "правозащитник" и активист за натрапване на содомията - на лесбийките, педалите, бисексуалните, транс и интерсексуалните (ЛГБТИ) перверзници и извратеняци.  И работи, разбира се, в антибългарския Хелзинкски Комитет.

Хубавото в лошото е, че нормалните хора започнаха да вдигат бунтове срещу натрапваната от соросоидните грантаджии содомия, толерастия и перверзия в учебниците...

Обикновена толерастия

Често пъти пишем и говорим за толерастите и толерастията като такава. Никой обаче не дава определение за това. А в действителност толерастията е едно от най-големите престъпления срещу човечеството и Господ Бог - създателят на нещата. Толерастията е безчовечност, нагло представена като  "хуманизъм", тоест гадна интелектуална педерастия. Оттам и определението педераст+толерантност - толераст. 

Жертвата на фотографа Кевин Картър

Един пример за разяснение за какво става въпрос. Южноафриканският фотограф Кевин Картър прилича на добър човек съдейки по биографията му. Роден и израсъл в католическо семейство в квартал за бели в Йоханесбург, учел фармация, но постъпва  и четири години служи във военновъздушните сили, за да не попадне в пехотата. И там преживял "катарзис", опитал да защити един негър - сервитьор и затова бил пребит от четирима негови бели колеги. Затова напуска ВВС и става диджей, но после се връща да дослужи. Оттогава става противник на апартейда и дори по-късно празнува  изборната победа на Нелсън Мандела който става президент. На пръв поглед достоен човек, хуманист и антирасист. Но междувременно става наркоман и прави неуспешен опит за самоубийство. По късно се захваща с фотография. Така прави и тази световноизвестна снимка  през март 1993 г. в село Айод, в южната част на Судан, в която страна по онова време върлува гражданска война и глад. По-точно - управляващите араби безмилостно избиват африканското християнско население. Западът си затваря очите години наред за този геноцид, поради абсолютно неясни съображения. На кадъра се вижда измършавяло от глад дете, което изглежда, че повече не може да се движи, защото дни наред е вървяло само  към хуманитарен лагер организиран от ООН и е останало съвсем без сили. Зад него, лешояд очаква смъртта му.  Кевин Картър го снима на по-малко от километър от хуманитарния център на ООН. След това продава снимката на “Ню Йорк Таймс”. Вестникът я публикува на 29 март 1993 г., като илюстрация в обширен репортаж за положението в страната. Реакциите са светкавични. “Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло”, припомня “Монд”. Всъщност това е долнопробна лъжа. Самият фотограф - Картър още в началото признава, че след  като е заснел кадъра е избягал и не знае какво е станало с детето. Той не може и да даде смислено обяснение за постъпката си. (Освен, да предположим, че е бързал да прояви кадъра и да го изпрати за да  спечели наградата "Пулицър" разбира се).  Явно детето е станало жертва на лешояда. Ако безчовечният фотограф го беше прегърнал и носил на ръце, (мършавото му телце едва ли е тежало повече от десетина килограма) само  километър до лагера на ООН, вероятно там щяха да го спасят. Поне щеше да е опитал да спаси едно невинно създание. Но той избягва от мястото, а детето умира на  километър от спасението си. Ето това е типичният толераст - убива едно дете за да може със снимката на това страдание да просълзи читателите на вестника си и да вземе тлъст хонорар и награда разбира се. А има и разни безумни извинения на постъпката му. Ето един шедьовър на толерастията: "На Картър са нужни 20 минути, за да направи перфектната фотография, преди да изгони птицата. Фотографията е публикувана в Ню Йорк Таймс през март 1993 и разпалва широка обществена реакция – хората искат да знаят дали Картър е помогнал на момиченцето. Срещат се мнения като: “Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на нейното страдание  може би също е хищник, още един лешояд в кадъра…” По времето на снимката, в Судан е забранено на репортерите да докосват жертвите на глада, за да не разпространяват болести. По това време в хуманитарните центрове от глад и различни заболявания умират средно по 20 души на час. Детето не е уникален или единичен случай. Въпреки това Картър многократно изказва съжалението си, че не е помогнал на момиченцето, въпреки че на практика такава помощ е била невъзможна." 

Друг един  толерастки сайт пък дава още по-смразяващи кръвта на нормалните хора подробности: "Когато е в Судан, Кевин Картър вижда малко момиченце, изнемощяло от глад, да пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, пред погледа на един доста охранен лешояд. Кевин се приближава бавно, за да не подплаши птицата, намира най-подходящия ъгъл, после чака приведен 20 минути, надявайки се лешоядът да разтвори криле. Това не се случва, затова става и го изгонва. Момиченцето продължава да пълзи... Кевин е в шок, пали цигара и сяда под едно дърво. Плаче и си говори с Бог. Не спира да повтаря: "Искам да прегърна дъщеря си, искам да прегърна дъщеря си... След като прекарва още един ден в Судан, Кевин Картър се връща в Йоханесбург. По това време Ню Йорк Таймс търси снимки от Судан и случайно купува неговата и я публикува на 26 март 1993. Тя шокира целия свят. Превръща се в "икона" на африканскто страдание и болка." Никой не знае какво се е случило с момиченцето, дори и самият Кевин, който напуска мястото веднага след това.....Може би е можел да остави настрана фотоапарата си, за да помогне някак си (но тогава никога не би видял момиченцето); може би снимките му са могли да помогнат много повече, отколкото самият той като човек. Дали е трябвало да спаси момиченцето?"

С една дума безчовечната постъпка на фотографа е извинена, смъртта на това дете не е толкова важна, защото снимката му е развълнувала милиони хора по света и е насочила вниманието им към войната и глада в Африка. Подтекстът е, че фотографът който го е оставил да умре, е свършил полезно дело със снимката си като е предотвратил смъртта на други хора.... Да, за  тази снимка Кевин Картър получава на следващата година наградата “Пулицър”. Общественото мнение обаче го упреква в липса на човечност. Изпаднал в депресия, той се самоубива през 1994 г. в колата си. Предсмъртното му писмо гласи: ”Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта до точката, в която радостта не съществува… депресиран… без телефон… без пари за наем… без пари за помощ за децата… без пари за заеми… пари! … Преследват ме ярки образи на убийства и трупове и гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен, ако имам това щастие.”  Всъщност изглежда самоубийството му се дължи на това, че няма пари, а не от разкаяние за постъпката си, както искат да изкарат някои.  А няма пари, защото ги дава за наркотици. Но дори и съвестта му да се е проявила, това става не навреме, и не на място, и не по правилния начин. Няколко последни щриха към портрета на този "човек", с извинение. Да напомним, Картър е страстен почитател на джойнта и някои по-тежки наркотици, като накрая развива и наркотична зависимост. А е правил и предишен опит за самоубийство. Иначе е антирасист, върл противник на апартейда в ЮАР и много се радва когато Нелсън Мандела печели изборите..... Един изявен толераст в цялата му прелест - убиец и самоубиец, наркоман, антирасист, безчовечен тип, изобщо типичен дегенерат.... Това е един отличен пример на античовешката толерастия в действие.

А иначе за него направиха и песен от  Manic street preachers ......

Впрочем за Кевин Картър и за другите му трима приятели - фотографи има и филм - "Клубът на лудите". От тези трима особено интересен е Грег Маринович - също носител на "Пулицър" със снимката долу. 

На нея активист на АНК убива човек набеден за шпионин на конкурентната партия ИНКАТА. Негърска му работа - това е "демокрацията" на черните в ЮАР в момента, чието настъпване и Картър празнуваше. Но интересното е какво казва за снимката си Маринович: “Той гореше. Така, че побягнах след него. Слънцето беше точно зад него. Нямах време да проверя брояча, затова просто натисках бутона. Повтарях си фокус 5.6, фокус 5.6. Приготвях се за следващата снимка. Когато се появи този тип с мачетето… и го стовари на главата му. Трепериш. В крайна сметка имам снимки.”

Прилича ли ви на изказване на нормален човек? Май заглавието на филма е точно....