 |
| Жена целува ръката на мъж |
А сега сериозно за заговорите
Беше 14-ти юни - петък. Поредния тежък ден в офиса. Докато в един момент не видях в няколко сайта новината, че Делян Пеевски е избран за шеф на ДАНС. Първоначално си помислих, че някой си прави лоша шега с читателите. Поразрових мрежата и уви, разбрах, че е истина. Животът е по-странен и по-скандален и от най-развинтената литературна фантазия. Разумът отстъпи и емоциите ме поведоха естествено. Като всеки средностатистически десен, български националист открих страницата във "Фейсбук" (навремето - хартиен лексикон, сега електронен) направена от Асен Генов. Изобщо не го познавах. Докато живях три години (2010 - 2012) в Пловдив и водех битката с ГЕРБ там, изпуснах софийските събития. Когато се върнах тази година през февруари, бърках улиците на София с пловдивските със същите имена, да не говорим за хората. Веднага копирах призива за протеста пред Министерския съвет във "Фейсбук" профила и го дублирах в блога си с призив за война: "
 |
| Заговорниците Доган - Борисов |
Има една странна хипотеза на Андрей Райчев за прословутото видео със записа на Ахмед Доган с фразата му "Аз разпределям порциите" тиражирано през лятото на 2009 г.
Любимата на Иван Кръстев "Повратна точка" беше това видео - наводнило мрежата, взривило форумите и накрая показано с мъка по контролираните от Първанов и ДПС телевизии. То стана камъчето, което обърна колата и ГЕРБ спечели на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. А можеше и да не спечели.
Андрей Райчев твърди, че било "пропуск" на пресцентъра на ДПС. Даже според него, като го дали в БТВ да го излъчват, дежурните редактори на соросоидната, антибългарска, първановистка и разбира се депесарска телевизия, се уплашили като го изгледали. Звъннали веднага в пресцентъра на ДПС и питали дали да го излъчват. А от пресцентъра отговорили, че всичко е наред и да го пускат. И БТВ го излъчили. Така е според Андрей Райчев. Това разбира се са пълни глупости и лъжи. Дали някой е излъгал БТВ, или Андрей Райчев, или пък той лъже ми е все едно. Истината е, че тогава телевизиите до последно имаха указания да не го излъчват. Всичките. Само че, ГЕРБ имаше най-много групи за, както ги наричаме, "електронни информационни войни". Аз водех една от многото такива. Всички сериозни партии си ги имаха. И БСП и ДПС. Особено силна беше мрежата на Иван Костов и десебарите за електронна война. Те имаха числено надмощие, измерено в блогове, сайтове и форуми и висока влиятелност. От 2005 до 2009, ние правехме люти виртуални битки с тях във всички коментарни пространства на информационните сайтове, форумите и видеомрежите, като Ютюб и Вибокса. Особено голям проблем ни създадоха десебарите, като пуснаха справката-биография за сикаджията Бойко Борисов. Както и да, е оправихме ги тях, но ни костваше много усилия. А за видеото на Доган с порциите, на Райчев много му здраве. Ние знаехме, че ще бъде предадено на ГЕРБ - Благоевград (много по-късно, разбрахме, че от депесар) и оттам трябва да тръгне и да завладее световната мрежа. Справихме се отлично. За 46 минути видеото и описанието на скандалността му беше във всички мрежи за видеосподеляне, с препратки във форумите и коментарните части на всички български сайтове и блогове. След това започна атаката по електронна поща и телефонната атака в медиите - електронни и хартиени и в телевизиите от възмутени хора, че такъв скандал не е отразен. БТВ нямаха избор, както и другите слагачески и зависими телевизии. Нищо ново под слънцето. Информационната, вече електронна война си е изкуство, но смешниците от ГЕРБ в момента, с милиардите откраднати от народа, сега не могат да я водят правилно. Защото, ако тогава през 2005-2009 г. за тях работеха чистосърдечно младите студенти - интелигентни, националисти, ерудирани и с огромни компютърни умения (такива бяха моите), в момента при тях остана "лошия матриял" - малоумни отрепки от отсявките на проваления младежки ГЕРБ - хора с нечленоразделна реч, ментални проблеми и отчайващи "умения", в каквото и да било. Камо ли в писането. Ами като лидерът им е прочел само "Винету", те какви да бъдат? А свестните отново са с нас. Национализмът е вечен и неунищожим. Та Райчев, прибери си вересиите. И Кръстев, ние бяхме "свързващите" заразили с "вируса реч на Ахмед Доган за порциите" твоите любими "продаващи", в подходящия "контекст" на всеобщо отвращение от управлението на ДПС. А имаше и подходяща идея. Да свалим и унищожим депесарите и ръководната им шайка. Което трябваше да стори ГЕРБ, за когото работехме. Жалко, че "знаещите" Доган и Бойко се бяха договорили зад гърба ни, на нас националистите, които очаквахме наистина патриотична и антикорупционна политика от ГЕРБ, като вземат властта. И в двата варианта - патриотична и антикорупционна - това означаваше разтурване на ДПС и вкарването в затвора на лидерите му за корупция и антибългаризъм. Кой от нас глупаците да се усети, че проекта ГЕРБ е на Сорос, както и проекта ДПС. А имаше намесени и геополитически интереси - разбирателството на САЩ и Русия, с партньор Турция. За това повече по-нататък.
Любимата на Иван Кръстев "Повратна точка" беше това видео - наводнило мрежата, взривило форумите и накрая показано с мъка по контролираните от Първанов и ДПС телевизии. То стана камъчето, което обърна колата и ГЕРБ спечели на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. А можеше и да не спечели.
Андрей Райчев твърди, че било "пропуск" на пресцентъра на ДПС. Даже според него, като го дали в БТВ да го излъчват, дежурните редактори на соросоидната, антибългарска, първановистка и разбира се депесарска телевизия, се уплашили като го изгледали. Звъннали веднага в пресцентъра на ДПС и питали дали да го излъчват. А от пресцентъра отговорили, че всичко е наред и да го пускат. И БТВ го излъчили. Така е според Андрей Райчев. Това разбира се са пълни глупости и лъжи. Дали някой е излъгал БТВ, или Андрей Райчев, или пък той лъже ми е все едно. Истината е, че тогава телевизиите до последно имаха указания да не го излъчват. Всичките. Само че, ГЕРБ имаше най-много групи за, както ги наричаме, "електронни информационни войни". Аз водех една от многото такива. Всички сериозни партии си ги имаха. И БСП и ДПС. Особено силна беше мрежата на Иван Костов и десебарите за електронна война. Те имаха числено надмощие, измерено в блогове, сайтове и форуми и висока влиятелност. От 2005 до 2009, ние правехме люти виртуални битки с тях във всички коментарни пространства на информационните сайтове, форумите и видеомрежите, като Ютюб и Вибокса. Особено голям проблем ни създадоха десебарите, като пуснаха справката-биография за сикаджията Бойко Борисов. Както и да, е оправихме ги тях, но ни костваше много усилия. А за видеото на Доган с порциите, на Райчев много му здраве. Ние знаехме, че ще бъде предадено на ГЕРБ - Благоевград (много по-късно, разбрахме, че от депесар) и оттам трябва да тръгне и да завладее световната мрежа. Справихме се отлично. За 46 минути видеото и описанието на скандалността му беше във всички мрежи за видеосподеляне, с препратки във форумите и коментарните части на всички български сайтове и блогове. След това започна атаката по електронна поща и телефонната атака в медиите - електронни и хартиени и в телевизиите от възмутени хора, че такъв скандал не е отразен. БТВ нямаха избор, както и другите слагачески и зависими телевизии. Нищо ново под слънцето. Информационната, вече електронна война си е изкуство, но смешниците от ГЕРБ в момента, с милиардите откраднати от народа, сега не могат да я водят правилно. Защото, ако тогава през 2005-2009 г. за тях работеха чистосърдечно младите студенти - интелигентни, националисти, ерудирани и с огромни компютърни умения (такива бяха моите), в момента при тях остана "лошия матриял" - малоумни отрепки от отсявките на проваления младежки ГЕРБ - хора с нечленоразделна реч, ментални проблеми и отчайващи "умения", в каквото и да било. Камо ли в писането. Ами като лидерът им е прочел само "Винету", те какви да бъдат? А свестните отново са с нас. Национализмът е вечен и неунищожим. Та Райчев, прибери си вересиите. И Кръстев, ние бяхме "свързващите" заразили с "вируса реч на Ахмед Доган за порциите" твоите любими "продаващи", в подходящия "контекст" на всеобщо отвращение от управлението на ДПС. А имаше и подходяща идея. Да свалим и унищожим депесарите и ръководната им шайка. Което трябваше да стори ГЕРБ, за когото работехме. Жалко, че "знаещите" Доган и Бойко се бяха договорили зад гърба ни, на нас националистите, които очаквахме наистина патриотична и антикорупционна политика от ГЕРБ, като вземат властта. И в двата варианта - патриотична и антикорупционна - това означаваше разтурване на ДПС и вкарването в затвора на лидерите му за корупция и антибългаризъм. Кой от нас глупаците да се усети, че проекта ГЕРБ е на Сорос, както и проекта ДПС. А имаше намесени и геополитически интереси - разбирателството на САЩ и Русия, с партньор Турция. За това повече по-нататък.
Та да се върнем на площада. В петък, събота и неделя, протестите растяха. Прав беше Кадиев да предупреди, че от 10 000 души в петък следобед, в събота ще са вече 20 000, в неделя 30 000 и в понеделник 50 000 ще обсадят парламента. Да, кривата на участниците можеше да бъде и експоненциална. Само, че Пеевски го оттеглиха, и в понеделник вече победата беше ясна. Това логично би трябвало да спре протестите. Но можеше и да продължат, като се поставят нови условия - депесарските боклуци - символи на корупция да бъдат оттеглени изцяло и докрай - такива като Мукадес Налбант, Бюрхан Абазов, Искра Михайлова и други. Както стана с Калин Тихолов. А впоследствие ултимативно да се изиска да се махнат и областните управители на Благоевград - Муса Палев и на Пловдив Венцислав Каймаканов. Това беше нормалният и естествен път на протеста. Удар по престъпната шайка ДПС и техните корумпирани слуги в управлението. Това очаквахме, поне ние националистите. Но не стана така.
Точно тук се появиха или проявиха "организаторите". Нещо не беше наред. Когато си на площада и си видял, приятели и колеги, състуденти отпреди двадесетина години, съседи и познати, за които никога не си очаквал да са политически активни да са редом с теб, изпадащ в площадната еуфория на тълпата. И в един момент се повличаш по течението. Затова е препоръчително да се оттегляш отвреме - навреме отстрани и внимателно да наблюдаваш. Хората, групите, плакатите, скандиранията и да мислиш. Много да мислиш. Като се прибереш отваряш сайтовете, гледаш телевизиите и на другия ден вестниците. И пак мислиш. И разбира се откриваш заговора.
В случая те се оказаха няколко преплетени. В началото бяха слети в единна цел. А ние протестиращите им бяхме удобните пионки. Но после ги разбрахме и разобличихме, разбихме и разграничихме, отделихме и най-после противопоставихме. Вече те - заговорниците от олигархичните антибългарски кръгове се бият помежду си. Въпросът е да ги подстрекаваме да го направят до смърт. Да сипваме масло в огъня, както се казва. Е, това правим в момента. И то ефективно. И ще ги гледаме отстрани и отгоре и ще чакаме да дойде нашето време.
Когато човек е историк, той помни миналото и има солидна основа за съпоставки и предположения за предстоящото развитие в бъдещето. Неслучайно мрежата от НПО -та създадени и финансирани от Сорос в България имат за основна цел разрушаването на историческото познание като такова, и замяната му с псевдоистория, която си е чиста политика, полезна за момента на, и диктувана от, външни антибългарски интереси. Много милиони долари хвърлиха соросоидите и техните български компрадорски слуги от медиите, фондациите и НПО-тата да изопачат и заличат българската история. Нямало турско робство, а "османско присъствие", "Ботев бил терорист, защото отвлякъл кораба "Радецки"", "имало фашизъм в България", "дали сме си беломорските и македонски евреи на Хитлер", "Левски бил престъпник, а заптиетата, които го заловили, просто си вършели работата" (предложение за промяна в учебниците по история на Мукадес Налбант, заради което министър Игнатов я уволни, но сега тя пак пак е заместник-министър), "нямало Баташко клане" (според Мартина Балева). И други такива безумия. Когато в един народ са подтиснати или заличени историческите спомени, той от нация се разпада до население, обитаващо дадена територия. Много удобно за всякакви политикани и популисти, работещи за чужди на страната интереси. По-нататък ще видим как се възползват политическите манипулатори и антибългарски проекти, като ДПС и ГЕРБ от това. А те са създадени от същия този Сорос и неговите оръдия, като фондацията и по-късно институтът "Отворено Общество" и техните "интелектуални фелационери" (вземам назаем изразът от Соня Колтуклиева), като Антонина Желязкова - директорката на "Международния център за малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР)" например и редица други подобни ней.
 |
| Фанелки Сорос като Че Гевара. |
В случая те се оказаха няколко преплетени. В началото бяха слети в единна цел. А ние протестиращите им бяхме удобните пионки. Но после ги разбрахме и разобличихме, разбихме и разграничихме, отделихме и най-после противопоставихме. Вече те - заговорниците от олигархичните антибългарски кръгове се бият помежду си. Въпросът е да ги подстрекаваме да го направят до смърт. Да сипваме масло в огъня, както се казва. Е, това правим в момента. И то ефективно. И ще ги гледаме отстрани и отгоре и ще чакаме да дойде нашето време.
Когато човек е историк, той помни миналото и има солидна основа за съпоставки и предположения за предстоящото развитие в бъдещето. Неслучайно мрежата от НПО -та създадени и финансирани от Сорос в България имат за основна цел разрушаването на историческото познание като такова, и замяната му с псевдоистория, която си е чиста политика, полезна за момента на, и диктувана от, външни антибългарски интереси. Много милиони долари хвърлиха соросоидите и техните български компрадорски слуги от медиите, фондациите и НПО-тата да изопачат и заличат българската история. Нямало турско робство, а "османско присъствие", "Ботев бил терорист, защото отвлякъл кораба "Радецки"", "имало фашизъм в България", "дали сме си беломорските и македонски евреи на Хитлер", "Левски бил престъпник, а заптиетата, които го заловили, просто си вършели работата" (предложение за промяна в учебниците по история на Мукадес Налбант, заради което министър Игнатов я уволни, но сега тя пак пак е заместник-министър), "нямало Баташко клане" (според Мартина Балева). И други такива безумия. Когато в един народ са подтиснати или заличени историческите спомени, той от нация се разпада до население, обитаващо дадена територия. Много удобно за всякакви политикани и популисти, работещи за чужди на страната интереси. По-нататък ще видим как се възползват политическите манипулатори и антибългарски проекти, като ДПС и ГЕРБ от това. А те са създадени от същия този Сорос и неговите оръдия, като фондацията и по-късно институтът "Отворено Общество" и техните "интелектуални фелационери" (вземам назаем изразът от Соня Колтуклиева), като Антонина Желязкова - директорката на "Международния център за малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР)" например и редица други подобни ней.
А какви и на кого бяха заговорите? Да ги разгледаме поред.
Точно това забелязах ме на протестите - групите манипулиращи и насочващи искрените и честни хора по площада в неправилната посока. При това системно, методично и професионално. Когато Пеевски подаде оставка, тези групи веднага извадиха безкрайно опасния лозунг: "Оставка на Орешарски сега!" и следващия "Избори веднага". След понеделника - 17-ти юни, те за съжаление успешно го натрапиха и ефективно отстраняваха всички други правилни искания, лозунги и предложения. В следващите дни ние - десните националисти от площада, се видяхме в чудо и пренесохме битката в мрежата. Ако не знаете, уличните битки се печелят във виртуалното пространство. Никога улицата не е постигала нещо сама по себе си. Борбата на идеите днес е много улеснена с "мрежата". Войната се печели там, и победилата идея се спуска готова на улицата, която просто я приема като своя. Като за начало пускахме във виртуалното пространство въпроси. Прости, ясни и дори риторични. Например: "Знаете ли какво ще се случи при оставка на правителството на Орешарски?" И обяснявахме, кратко, точно и ясно като Бойко Борисов на събрание на малоумници от ГЕРБ в Пловдив, че след три, до четири месеца ще има предсрочни избори, а дотогава служебно правителство от ченгета като Марин Райков, назначено от президента Плевнелиев и разпуснат парламент. Следователно, няма да има променен избирателен кодекс, нито закон за партиите. И при наличието на мафии като ГЕРБ и ДПС, откраднали милиарди и имащи готови и здрави структури, те пак ще са в парламента и ще направят свое правителство. Както беше през 2009 - 2013 г. Платените провокатори и яростните герберасти в мрежата побесняха и започнаха "с бухалките" - да трият коментари, да забраняват достъпа до форумите си, да изкарват всеки мислещ и питащ, комунист и атакист, (но странно, не и депесар, нали са в коалиция с тях). Така ги разбрахме, кои са и започнахме да ги отстрелваме, в началото поединично, а после и групово.
От друга страна мутрафонските им действия в мрежата - да подтискат всяко различно мнение, настрои честните, неориентирани или заблудени хора от протестиращите срещу тях и ГЕРБ. Така във виртуалната битка между 17 и 26 юни, кой да определи "повратната точка" и посоката на събитията след нея, спечелихме надмощие, като разобличихме първия заговор - на ГЕРБ и Цветанов, направен с любезното съдействие на Борисов. (Една скоба, аз лично обиколих тези няколко дни старите си приятели и познати гербаджии, и ги питах, какво целят с тези протести. Те ми отговаряха откровено, че това е единственият начин да попречат на прокуратурата и съда да прибере "на топло" в затвора, като ги осъди, Цветанов и Борисов, и шайката около тях. И при оставка и предсрочни избори, все още запазения ГЕРБ да се върне на власт наесен. Щяха да имат що-годе читави структури, все още, и да запазят откраднатите за четири години милиарди в пари, фирми и имоти.) Това го разбирахме всички - замисълът беше прост е ефикасен по милиционерски, самоочевиден, но ние умирахме от яд, че протестиращите не го разбират. Но все пак, тук липсваха много части в пъзела. Кой подаде на герберастите тази удобна топка? И като попрочетохме това - онова, поговорихме с този - онзи, и пообсъдихме информацията на много бира в заведенията разкрихме, че заговорът всъщност е "Доган - Борисов - Първанов" (Можете да я видите тезата по-опростено тук, като за герберасти и по-аналитично, като за умни десни от бившите сини партии тук.) И го тиражирахме в мрежата.
От друга страна мутрафонските им действия в мрежата - да подтискат всяко различно мнение, настрои честните, неориентирани или заблудени хора от протестиращите срещу тях и ГЕРБ. Така във виртуалната битка между 17 и 26 юни, кой да определи "повратната точка" и посоката на събитията след нея, спечелихме надмощие, като разобличихме първия заговор - на ГЕРБ и Цветанов, направен с любезното съдействие на Борисов. (Една скоба, аз лично обиколих тези няколко дни старите си приятели и познати гербаджии, и ги питах, какво целят с тези протести. Те ми отговаряха откровено, че това е единственият начин да попречат на прокуратурата и съда да прибере "на топло" в затвора, като ги осъди, Цветанов и Борисов, и шайката около тях. И при оставка и предсрочни избори, все още запазения ГЕРБ да се върне на власт наесен. Щяха да имат що-годе читави структури, все още, и да запазят откраднатите за четири години милиарди в пари, фирми и имоти.) Това го разбирахме всички - замисълът беше прост е ефикасен по милиционерски, самоочевиден, но ние умирахме от яд, че протестиращите не го разбират. Но все пак, тук липсваха много части в пъзела. Кой подаде на герберастите тази удобна топка? И като попрочетохме това - онова, поговорихме с този - онзи, и пообсъдихме информацията на много бира в заведенията разкрихме, че заговорът всъщност е "Доган - Борисов - Първанов" (Можете да я видите тезата по-опростено тук, като за герберасти и по-аналитично, като за умни десни от бившите сини партии тук.) И го тиражирахме в мрежата.
Постепенно разумните гласове на хора като Явор Дачков, Теодор Дечев, Богомил Бонев и други започнаха да разкриват и разобличават този заговор. (Всичко това само в мрежата обаче. Другите медии - хартиени и телевизиите насъскваха протестите и безумните им лозунги.) Стената на мълчанието все пак се пропука, което беше и нашата цел. Предстоеше обаче, тепърва да осветлим другите не по-малко важни участници в заговора. Единият - Георги Първанов и неговото крило в БСП, а другият разбира се, главния кукловод - Ахмед Доган - циганина, както каза Вежди Рашидов много правилно.
За никого не е тайна, че лобитата на Георги Първанов - проводник на съветските мафиотско - имперски интереси в България и прозападната група на Сергей Станишев са в люта битка още от 2007 г. Първанов си имаше разбирателство с Борисов от 2001 г., насам и винаги двамата са съгласували ходовете си, дори и безславно провалилият се проект "АБВ" на Първанов. Това трябваше да бъде патерицата на ГЕРБ в следващия парламент (периода 2013-2017 г.), с който да направи "коалиция" в "името на националните интереси". Ако беше успял, "АБВ" щеше да разцепи БСП и да отнеме просъветските й и по - възрастни избиратели и да вкара Първанов на бял кон в парламента през 2013 г. А, вместо Плевнелиев, през 2011 г. Борисов щеше да бъде монтиран за президент. И тогава той вече като държавен глава, щеше кавалерски да отстъпи на коалиционния си партньор Първанов да стане премиер, начело на явната коалиция ГЕРБ - АБВ и негласна с ДПС. Само провалът на идеята "АБВ" предотврати този сценарий. Това стана ясно в началото на 2011 г. Тогава Борисов нареди на Плевнелиев да се престори на кандидат-президент, а впоследствие Цветанов по принципа на Бай Ганьо с околийския и жандармите и 1 000 - 2 000 милиона го направи президент. (Виж първата част). Впрочем проектът "АБВ" беше пълно политическо безумие още при написването му и разбира се зрелищно се провали. Само пълен безхаберник като Борисов е можел да вярва в него. Какво да очакваме от него, в единствената книга, която е прочел - "Винету", няма такива сложни теми. По онова време със садистично наслаждение обяснявах на червени активисти и управленци, как ще им гледам сеира, когато се провалят и те много се дразнеха.) След провала на "АБВ", Борисов и Първанов направиха план "Б", както казват героите във всички тъпи американски екшъни. Планът им от 2012 г. беше прост, по-прост дори и от Борисов и Цветанов взети заедно. ГЕРБ печели парламентарните избори през 2013 г. БСП си е втора сила, но след като е "загубила изборите", Първанов иска оставката на Станишев и на конгреса му взема мястото. Междувременно Плевнелиев вече беше назначен за президент с фалшифицираните, купени, и манипулирани местни и президентски избори през 2011 г., като Бойко тогава много ясно каза, че той ще му топли президентския стол. (И още премиерът Борисов на една пресконференция преди изборите през 2011 г., изтърси, че няма да отговори засега на въпросът, кой ще издигнат за кандидат от ГЕРБ през 2011, но отсега им казва, кой ще е кандидатът на следващите президентски избори през 2016 г. - самият Бойко Борисов. Който имаше уши чу, включително и Юлияна Плевнелиева.) Тоест неуспелия сценарий за коалиция ГЕРБ- АБВ - ДПС през 2013, вече е преработен в дългосрочен за президентските избори 2016-та и парламентарните 2017 година. Борисов президент, Първанов премиер начело на коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП (неговата БСП, която вече е оглавил, като председател). Ако това Ви прилича на моделът Путин - Медведев - с размяна на президентските и премиерски постове през два мандата, сте прави. Само, че в Русия в рамките на една и съща партия, а в България чрез две, уж противникови. И този план обаче се провали. Дойдоха изборите на 12-ти май 2013 г. (нарочно прескачам протестите през зимата - февруари - март 2013 г., , това е отделна интересна тема. Бях ги предсказал като политик и заместник-кмет в Пловдив още през лятото на 2011 г. и си имам записите от тези предавания от телевизия ПОТВ. Бях им казал на герберастите, че управлението им "...ще завърши по-зле от това на Иван Костов и Жан Виденов взети заедно.") И на тези избори сценарият се провали от трима пловдивчани. Доста спорни фигури между другото. Тримата пловдивчани по време на изборната кампания - април - май 2013 г. спомогнаха провалът на ГЕРБ да се случи. Зад тях стояха могъщи сили, но това е естествено, и не са тези сили за които си мислите.
Първият пловдивчанин се казва Николай Бареков. Той няма особено добро име в Пловдив по ред причини. Първо, защото правеше чалга купони като водещ. Пример от Пловдивски националистически форуми: "Първата месторабота на Николай Бареков през средата на 90-те години на миналия век беше пловдивското радио КАНАЛ КОМ - там той правеше хумористично-чалгаджийско шоу /наистина ЕВАЛА много добро беше шоуто/ с името ЧАКА-РАКА /после направиха вериги "цингаверни" със същото име в Пловдив-София-Смолян, а основен спонсор на шоуто беше ... /ЩЕ ПАДНЕТЕ/ цар Киро, който рекламираше своите спиртни напитки с марката "ПЕТ КОРОНИ". СКАТ завъртяха стар запис точно от ПЛОВДИВСКАТА "ЧАКА-РАКА", когато Кирил Рашков беше взел под крилото си НАИСТИНА ТАЛАНТЛИВИЯ БАРЕКОВ :) :) :)
Които чалга купони, дори Албена Вулева извади на видео, докато работеше в телевизия "СКАТ" и направи невероятен скандал. Пловдивската кариера на Бареков всъщност стартира като спортен радио коментатор. Премина през музикален чалга водещ в несъществуващото вече радио "Канал Ком". Оттам отиде в телевизия "Европа" на седесарят и президентски брат Емил Стоянов - брат на президента Петър Стоянов. Там Бареков разбира се беше седесар. После кацна в БТВ. И започна естествено да служи на интересите на долнопробното ченге от УБО - Красимир Гергов, реалният собственик на телевизията. Бареков в началото обслужваше Първанов и ДПС по време на тройната коалиция. Даже се държа арогантно фелационерски, когато от БТВ уволниха Иво Инджев, за това, че по време на президентската кампания през 2006 г., той попита в ефир има ли президента Първанов мезонет подарен му от Петър Манджуков на бул. "България" в София. Президентската шефка на пресслужбата Бойка Башлиева се обади на ръководството на БТВ и те уволниха за 24 часа Иво Инджев. Тогава Бареков седна на мястото на Инджев като временен водещ на "В десятката" и се гавреше с предшественика си, че нарушил "етичните стандарти на журналистиката". По-късно уволнението на Иво влезе в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ, като лош пример за подтискане на свободата на словото в България. Комисията по журналистическа етика към съюза на издателите и журналистите също го оневини. Самият Иво Инджев написа книгата "Президент на РъБъ" в която с факти и документи доказа, че президента Първанов наистина е получил, дори не един, а два апартамента от свой приятел - строителен предприемач. И какво от това "битият - бит, е.... - е....." Та в този случай Бареков застана зад Първанов. Нали така му наредиха. (А, един интересен случай. Виден разследващ журналист от "Капитал" тогава - Иван Михалев, беше подготвил разгромяваща статия за Първанов. Беше проверил фактите и искаше да публикува доказателствата за правотата на Иво Инджев за апартаментите на Първанов. Ястието беше готово, трябваше само някой "...да му подаде солницата." Но лично Иво Прокопиев му забрани. Каза му: "Ти какво искаш, един луд откаченяк, да ми стане президент?" Явно е имал предвид Волен Сидеров, който стигна до балотаж с Първанов на президентските избори през 2006 г. Иво е считал, че публикуването на тези данни за апартаментите, ще обърне балотажа в полза на Сидеров и Първанов ще изгуби. Е, като член на "Глобална България" заедно с Красимир Гергов и другите, Иво е имал инструкции, какво точно да прави. Какво тук значи някаква си журналистическа етика и труда на разследващия журналист отишъл нахалост. Толкова за "солницата" и свободата на словото във вестник "Капитал")
Да се върнем на "Първановиста" и "тройния коалиционер" Бареков. В момента в който Красимир Гергов смени курса - като член на "Глобална България" и Бареков разбира се смени курса. Стана пръв Бойко Борисовист. Слагаше му се (пример тук). Борисов му пишеше СМС-и: "Помагай мафията ме атакува" и Бареков "помагаше". Даже, ден след победата на ГЕРБ в парламентарните избори - 5 юли 2009 г., отиде в дома на бъдещия премиер в Банкя, за да го покаже "интелигентен", и направи репортаж в който двамата играят шах. Това разбира се беше пълен цирк, Борисов играе шах толкова добре, колкото и говори английски - пример: "Конграчулейшън Борисов". Информация от кухнята, питайте Борисов, какво означава в шахмата ходът "ан пасан". Не само не го знае, че е на френски, но и не го знае на практика. За да го научи, му го давам тук, просто и ясно по герберастки. Впрочем и Бареков не го знае, но поне може да отвори бързо Интернет и да се осведоми за разлика от Борисов. Понеже пиарите на Бойко бързо разбраха, че от него шахматист няма да направят, тези циркове престанаха. И дори Бойко вече за да се направи на умен се прави на "пИдал". Шахматът отиде в "трета глуха".
Та никой не очакваше извъртането на Бареков срещу ГЕРБ през 2013 г. Не само неговото, но и на цялата депесарска медийна група и банка. Но се извъртяха, и това е добрата новина. Та да се върнем в началото - Бареков свърши отлична работа в правилното дискредитиране на ГЕРБ, с обявяването на фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл. Впрочем там му помогнахме със средствата на "електронната информационна война" (ЕИВ), като притиснахме големите герберастки и соросоидни телевизии като БТВ и Нова да излъчат репортажи за това. (По добре отработената схема на 2009 г. с видеото на Доган - нищо ново под слънцето. Защото те пак не искаха. Пак бяхме ние в дъното на историята и пак бяхме същите.) Както поощряваме и сегашната му атака на Бареков срещу ГЕРБ и кръгът "Капитал" в мрежата. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш от високо, как две олигархични групировки се бият до смърт, а ти седиш в почетната ложа на трибуната, ръкопляскаш, подвикваш и ги насърчаваш да се избият взаимно и си пиеш уискито.
Сега да видим вторият пловдивчанин. Ако не знаете, Евгений Дайнов е роден в Пловдив. Баща му е Александър Дайнов, журналист-кореспондент в Москва и Лондон, после директор на БТА и член на ЦК на БКП. Кариерата му веднага води до "обосновано предположение", че е бил агент на Първо Главно Управление (ПГУ) на Държавна Сигурност. Просто други не ставаха кореспонденти в Лондон и директори на БТА. Ето едно косвено доказателство за друг един директор на БТА, при това син на виден номенклатурчик, които по принцип уж не се вербуваха, но това не е вярно: "Боян Трайков е син на най-дългогодишния секретар на БЗНС Георги Трайков, който пък е бил и дълги години председател на Народното събрание. Боян Трайков тогава е член на ЦК на БКП. Най-странното е, че когато се разсекретиха досиетата на агентите на ДС, работили в БТА, радиото и телевизията, стана ясно, че въпреки номенклатурното си потекло Трайков е бил вербуван за агент на тайните служби с псевдоними „Ивайло” и „Тибо”. Щом и Трайков е бил агент, няма как Александър Дайнов да не е бил.
Евгений Дайнов е шеф на "Център за социални практики" ЦСП. Отрано на Соросоидната хранилка - стипендиант на "Отворено Общество" в Англия, сътрудник на първата комунистическо - соросоидна структура ЦИД - "Център за Изследване на Демокрацията", създадена с любезното съдействие на Андрей Луканов, впрочем. Въпреки, че Дайнов е работил в "Института за история на БКП", като соросоид става крайно "десен" - "либераст" и "толераст". Например пропагандираше узаконяването на марихуаната. За своите "дейности" е получил милиони долари от Соросовите структури и много други американски и европейски такива. Виден създател, съветник и извинител на Костовисткото путинистко управление - "авторитаризъм плюс корупция - равно на вечна власт."
След провала на костовисткия режим, Дайнов е един от създателите, вдъхновител и съветник на организираната престъпна група ГЕРБ, като близък до "Глобална България". Бях го отписал тотално, но той ме изненада. В разгара на предизборната кампания - "парламентарни избори 2013-та" издаде книгата с впечатляващото заглавие: "Варварите. Управлението на ГЕРБ - 2009 - 2013 г." В книгата има и верни неща и слаби тези, някои даже напълно погрешни. Но заглавието й свърши много хубава работа. Поздравявам го. А и той написа и две хубави статии във сайта "Офнюз". Препоръчвам ги, все едно аз съм ги писал: "По какво разбираме, че някой е комунист?" и разбира се "Десните идиоти".
Има и някои други добри негови статии там, но тези са основополагащи. В някаква степен той си изми лицето от мръсотията и затова трябва да го подкрепим, като признаем приноса му. И Господ Бог най-много обича не праведните си, а блудните си синове, поумняли, разкаяли се и върнали се в дома Господен.
Впрочем да споменем накратко и другите Соросоиди, които за разлика от Дайнов не се покаяха и ще горят в пъкъла:
Примерно Иван Кръстев - шеф на "Център за либерални стратегии" - ЦЛС - с баща Йото Кръстев - член на ЦК на БКП и главен редактор на списание "Партиен живот". Жена му беше шеф на всеизвестната "Червена къща" в София. Виден соросоид, сега живеещ охолно със странно какви пари, повече във Виена отколкото в София, създател на "Глобална България" и проекта ГЕРБ. Разцепил навремето през 1992 - 1993 г. СДС на три части - СДС, СДС "Либерали" и СДС "Център" в услуга на комунистите. Известен със създаването на "Либералната група" на Димитър Луджев - "Нов избор", която в заговор с тогавашния президент Желев и групата на ДПС, предвождана от Ахмед Доган, (къде без него) и соросоидните пари (къде без тях) първо свалиха правителството на Филип Димитров, а след това направиха правителството Любен Беров - всъщност на ДПС, БСП, "Мултигруп" и президента Желев. Нищо ново под луната, както казва Григорий Климов. Ако това Ви прилича на заговора "Първанов - Борисов - Доган" сега, пак с любезното съдействие на соросоидите, като Иван Кръстев и компания, (за нея по-долу) сте прави. И на мен ми прилича на "дежа - вю" ( на френски: déjà-vu;
изговор — буквално вече видяно), Този паралел ми го напомни случайно едно 21 годишно момиче от протестите в София, което е родено през 1992 г. и няма как на крехката си възраст да помни робството на комунизма, казано Библейски, според живота на пророка Мойсей.
Деян Кюранов - активист на "Отворено Общество" с баща - проф Чавдар Кюранов, член на ЦК на БКП. Впрочем интелигентен, човек, бунтар, мисля, че беше честен и не е разбрал, как се е продал на Сорос. Писа ми навремето на изпит по философия незаслужена шестица. Признавам си. Опитах се да се правя на интересен и да сравня Древна Гърция с нейната разпокъсаност на отделни полиси (градове-държави) с германската разпокъсаност (княжества, херцогства, кралства и отделни градове преди обединението направено от Бисмарк) с паралел между древногръцката философия и германската късна такава. Обаче зациклих в германската философия, която впрочем много обичам и не се обосновах правилно. Той обаче ми хареса идеята и ми прости и вместо "четворка" ми писа "шест". Не мога да си изкривя душата. Готин преподавател беше. Дано да не е нарушил много Божиите закони като пратеник на Сорос в Молдова, Беларус и други места в които да внедрява Соросовата псевдодемокрация, за която ще стане въпрос накрая.
Огнян Минчев - шеф на ИРМИ - "Института за регионални и международни изследвания" и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“ - бивш преподавател по "научен комунизъм" (какъв друг да е). Този е смешен, затова и безопасен. Защото си остана назад в 1997-98 година като мислене и манталитет - времето на ранния костовизъм. Прочетете каквото и да е от него писано сега и ще се убедите. "Руските интереси, КГБ, Путин" в сегашното правителство, без дума срещу Борисов и приятелството му с руския гражданин Валентин Златев, (впрочем и той член на "Глобална България".) И разбира се нито дума от г-н Минчев срещу руския, анклав в територията на България и Европейския съюз, допуснат и търпян от премиера Борисов - прословутото пристанище "Росенец", държано от "Лукойл". Охранявано не от българската гранична полиция и митническите служби, те изобщо не стъпват там, а от руска охранителна фирма и разбира се фирма "Ипон". В тази формално българска, а фактически руска територия, уж се изнася петрол от "Лукойл", но всъщност държавата не знае, какво точно става там. Заради проблема "Росенец", България никога няма да влезе в "Шенген". Това беше казано в прав текст на министър-председателя Борисов. Даже и Евгений Дайнов го пише в книгата си, как го е казал лично на тогавашния премиер, по поръчка на западно посолство - френското да сме по-точни. Но той (Бойко сикаджията) тръгнал по мутренски да се разбира, разбирай да подкупва въпросната държава с предложения за многомилиардни сделки за оръжия само и само да не си развали рахата с Валентин Златев и руските интереси зад него. За сметка на българските данъкоплатци естествено. И на европейското единство също. Полезно е да се прочетат "Варварите" и сайта "Биволъ" по въпроса.
И след такива дълги соросоидни отклонения дойдохме до:
Третият пловдивчанин - Сотир Цацаров. И на този мой градски няма да му спестя нито хубавото, нито лошото. Още като го избираха за главен прокурор с гласовете на ГЕРБ във ВСС се знаеше, че той е определен за такъв, осем месеца по-рано от Цветан Цветанов, със съгласието на Бойко Борисов. Пишеха го свободните медии - сайтовете. Изборът му беше скандален - герберасткият ВСС гласува практически само за него и той беше удобно пръв, странно защо, но не по азбучен ред. Понеже събра много гласове, за следващите кандидати не гласуваха, да не би нещо да се обърка в "електронния избор". И разбира се, президентът поставен на стола му от Цветанов с фалшифицираните избори през 2011 г. (казва се Росен Плевнелиев, ако не знаете), скоропостижно подписа указът за назначаването на главния прокурор, да не би някой от ВСС да взема да размисли за "избора си" и особеностите на софтуера.
По време на "избирателната му кампания" разни сайтове извадиха нарушения при покупката от семейството му на земи, декларирани на много по-ниски от реалните пазарни цени и той простосърдечно си призна нарушенията: "Ами така искаха продавачите." Във всяка нормална европейска страна, това означаваше незабавно оттегляне или провал в изборите. Даже сайта "Биволъ" прати писмо до ВСС по този повод. После го "подпукаха" за членството му в нелегитимната масонска ложа "Слънце" В Пловдив. Така и не разбрах защо, защото е масонска или защото е нелегитимна. Лично го гледах как на пресконференция пред телевизиите той, отрече да е масон. Това разбира се нищо не значи. Сред масоните, дори и нелегитимните си има правило, че ако искат, могат да се обявят като масони, ако не искат, могат и да го скрият. Според тях това е редно. По-сериозните обвинения бяха, че членството му в тази масонска ложа, в която са управленският и стопански елит на Пловдив, бивш, настоящ и бъдещ, като започнем от Георги Гергов, и бившия кмет от СДС - два мандата Иван Чомаков и разбира Сотир Цацаров и още редица прокурори, следователи, висши полицаи, бизнесмени, културни дейци и всякакви други такива, е безобразно. Най-малкото, защото съдилищата в Пловдив редовно решаваха споровете на държавата за собствеността на незаконно приватизирания панаир в полза на Георги Гергов. А схемата за "продажбата му" беше направена от общинската администрация на кмета Иван Чомаков, който - повтарям беше от костовисткото още СДС. Както и да е, това е тема за наръчник по успешна корупция, но някой друг път. Понеже познавам лично всички до един "масони" в Пловдив, (някои са ми приятели и познати, други врагове, или безразлични, или просто безинтересни), ми е смешно. Дори се радвам, че такава една по замисъл антибожествена, антихуманна и сатанинска структура, в момента се е изродила до псевдотайна група за далавери и корупция. По добре да е това, отколкото другото. А структурата и състава й, в която уж е обхванат "елитът" на Пловдив предизвиква само смях и презрение. Повечето са уникални некадърници, слагачи и смешници в голямото си болшинство, с които спорех и разгромявах успешно в Общинския съвет, през медиите, на сбирките на многобройните професионални и всякакви други гилдии, събранията и други обществени мероприятия. С една дума - спете спокойно деца. Ако масоните в Пловдив са представителна извадка на масоните в България, няма страшно. Всичките им заговори и конспирации ще се провалят от некадърност, безхаберие и алчност. Нищо общо с претенциите им за "просветленост" и "търсене на истината". С една дума - жалки сте смешници. Освен, че ще горите в ада, и на земята нищо няма да постигнете.
Отклонихме се, а г-н Цацаров понесе още един удар. При това много сериозен. Някои сайтове написаха, че кариерата му се дължи на скритото от него дело за развод на Петър и Антонина Стоянови, докато е бил председател на Асеновградския съд. За да не излизат такива лоши работи в хода на кандидат-президентската кампания за бат, Петьо. След което, вече като президент, Стоянов го прави председател на Окръжния съд в Пловдив. В интерес на истината, всички пловдивчани знаехме за този слух през 1996 г., но си обичахме градския "Пешо майната" и си мълчахме, за да го изберем за президент. Както и да е, това е недоказуемо, освен това е минала давност. Пък и вече разводите не са толкова страшни. Пример развода на президента Никола Саркози със Сесил и после брака му с Карла Бруни. Още по-интересна беше предизборната кампания в Германия срещу Герхард Шрьодер. Той имаше тогава три развода и три брака. И живееше с четвърта жена. (Сега може да ги е увеличил и разводите и браковете.) Та тогава враговете му направиха билбордове със неговата снимка и снимка на бившите му жени със следния текст: "Три жени не могат да сбъркат. Шрьодер не е правилният избор!" Въпреки това, или поради това, ако искате, той тогава спечели изборите и стана канцлер. Да се върнем от разводите на политиците, на дейността на г-н Цацаров, който най-неочаквано постъпи правилно в предизборната кампания през май 2013 г. Започна да прибира истинските престъпници като започнем от Цветан Цветанов с подслушванията, мина през Станимир Флоров с корупцията, и ще стигне до Бойко Борисов с "Мишо бирата". Ако протестиращите в София го оставят да си свърши работата, като поумнеят и спрат да бутат правителството. Значи, доброто, което мога да кажа за главния прокурор от странични наблюдения е, че е свестен администратор, организиран, старателен и вкарва в ред системата, която управлява. Такъв го описваха негови подчинени в Окръжния съд в Пловдив навремето.
Макар, че и в неговото поведение сега има някои странности. Например - допусна да се прекрати проверката срещу пиарките Кристина (любовницата на Миро Найденов показахме я в първата част) и Ивет (не, не онази известна с отправените към нея предложения от колеги: "Ивет, Ивет, може ли един ...."), тази Ивет е друга. Макар, че и тя може да е в същата рима.
Защо спря и се прекрати тази проверка срещу тези внезапно и странно необяснимо забогатели девойки, които: "....не ги вземаме девствени", както каза ексминистър Миро за Кристина, още не се знае. Но ще видим, животът е пред нас. Другата странност на Цацаров е, че не намери основания да прибере на топло Борисов, Миро и Кокинов, за търговия с влияние например или корупция (ако се осмелим да мечтаем). Доказателствата бяха в стенограмата от разговорите на тримцата в Банкя. Но хайде да не издребняваме.
Та, исках да изтъкна заслугите на Пловдив и пловдивчани, в свалянето на гангстерската шайка ГЕРБ от власт. И ний пловдивчани "сме дали нещо на България", да перифразирам автора. Вярно, първо й дадохме Жан Виденов. После се поправихме с Петър Стоянов. Впрочем за Жан. Софиянци да не си приписват заслуги, че протестите, които свалиха Виденов започнали през януари 1997 г., в София. Не е вярно. Първият - при това десет хиляден митинг и факелно шествие с исканията: "Долу правителството - незабавни избори", направихме ние, от тогавашното ВМРО в Пловдив, на 18 ноември 1996 г. Имаме видеозаписи. На площада пред пощата и после с факлите по главната до паметника на "Съединението". Така, че софиянци - по-скромно.
След тези дълги отклонения, за да обясня кой, какъв е (иде ми на акъла прословутия въпрос на Бай Ганьо по адрес на жените: "Абе, как ги разбирате, коя е такваз, коя не е ?", но да не ставам чак толкова вулгарен), да се върнем на същината на първия заговор - Доган - Борисов - Първанов.
В пъзела "повратна точка" вече видяхме "знаещите", "свързващите" и "продаващите", тоест "малцината". Обстановката ("контекста" по научному), я имаше вече, трябваше само да се намери "идеята - вирус", за да пламне епидемията - протест. Нали така Кръстев? "Типинг пойнт".
И ето тук идва третия заговорник, който го отигра перфектно - Ахмед Доган. Ако си мислите, че се оттеглил в Сарая си в Бояна и си пие уискито от сутринта, както свидетелствуваше Вежди Рашидов навремето, много се лъжете. Той пак си го пие от сутринта, дори от предната вечер още, но с приятелите си Борисов и Първанов намират и време за разработки и "оперативни мероприятия" за нашето "светло" бъдеще.
В началото казах, че сценарият беше прост и лесен по милиционерски. Дотолкова, че и пълен малоумник като Цветанов да може да го изпълни. Схемата беше следната: Доган и ДПС натискат "коалиционния" си партньор Сергей Станишев и БСП да приемат под заплахата на разтрогване на коалицията и нови избори поредица от мръсни и откровено скандални назначения. Започнаха с Калин Тихолов, Мукадес Налбант, Бюрхан Абазов и Искра Михайлова за разгрявка и като видяха, че раята се не трогва, а само протестира в блоговете, форумите и фейсбука, играха с главния си коз "ва банк". Дадоха ултиматум на Станишев - шеф на ДАНС да стане Делян Пеевски. Гарнирано с назначението на малоумния Муса Палев за областен управител на Благоевград. А той освен, че е турчеещ се българо-мохамеданин, (думата е потурнак), от друга страна не става и за селски кмет по думите на Осман Октай. И вторият - чист българин християнин със звучното име Венцислав Каймаканов - за областен управител на Пловдив. А каймакамина в Пловдив го познават като много близък приятел и съратник на бившия кмет Иван Чомаков, за който стана дума по-горе. Та същия този каймакамин, кметът Чомаков, като седесар го монтира за директор на печелившия държавен завод "Юрий Гагарин БТ" навремето с благословията на Иван Костов, тогава премиер. Не знам каква му е била заплатата на Венци там, но като напусна взе, че си направи огромна собствена печатница, стана крупен земеделски производител, собственик и арендатор на големи земи в родното си село Цалапица, има и друг бизнес. Но нали за първия милион не се пита. Даже по едно време парите му се видяха в излишък, та чак се кандидатира за кмет на Пловдив след приятеля си Чомаков през 2007 г. И с неизчерпаемите си финансови ресурси, бая ни озори нас, които водехме кампанията на Славчо Атанасов за кмет с коалицията ВМРО - ГЕРБ. (Не се учудвайте, заедно с тях спечелихме изборите.) Прочее Славчо стана кмет на първи тур с 56% от гласовете и отвя и каймакамина и седесарят и бесепарят и атакиста и много други кандидати. Но за беля коалицията ГЕРБ - ВМРО взе само 23 места от 51 общо в Общинския съвет и се наложи да привличаме и "Атака" с нейните пет съветника в коалицията, за да направим 28 гласа за болшинство. Но това е друга тема. Та каймакамина е образец на честност и почтеност - нещо като пловдивския Софиянски, само дето още кмет не е бил и през съд не е минал, да докаже некорумпираността си. Но и за това има време.
Та с тези тримцата Доган го отигра отлично. "Вирусът" докара внезапната епидемия. И на 14 юни всички бяхме на площада в София. С което започнахме по-горе. А първите дни пловдивчани не пуснаха каймакамина да си влезе в сградата, а благоевградчани не пускаха и Палев. В същото време, третия заговорник Първанов използва ситуацията и влезе в ролята си, като поиска оставката на Станишев заради докараните от "грешната политика" на Сергей протести, с които "застрашил правителството и партията". А Борисов в парламента се гавреше, че му било неудобно как "ДПС брутално изнасилвало столетницата". Така си беше, Ахмед беше изчислил всичко по 3,14. Пловдив и Благоевград са най-силните крепости на старото патриотично ВМРО. Даже до 2011 г. ВМРО управляваше Пловдив. А софиянци реагират на Пеевски, като бик на червено. Такъв един троен скандал, нямаше как да не доведе до протести. Сега оставаше извънреден конгрес (защото пленум не може, освен при доброволна оставка) да свали Сергей, и Гоце да му седне на мястото като председател. В това време, докато те се оправят вътрешнопартийно, протестите бутат правителството и наесен предсрочните избори връщат триото Бойко, Ахмед, Гоце във властта с коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП. И този сценарий за малко да успее. Между 17 и 26-ти юни. На 26-ти беше повратната точка - 13-тия ден от протестите. (За любителите на нумерологията 26 е 2х13, тоест три тринадесетици. Но понеже "гербери" и "интелект" са думи несъвместими в едно изречение, да им обясня, че са сбъркали. Числото всъщност е 2, но те не знаят как да смятат. Хем тук им подсказах нещо за тринадесетиците във фалстарта на предизборната им кампания в Пловдив.) Защо 26 юни беше повратната точка?
Защото точно тогава се решаваше, кой ще спечели битката. Протестите все още бяха овладяни от ГЕРБ и Орешарски се чудеше дали наистина да не подаде оставка. Атакаджиите в критичен ден провалиха кворума, като не дойдоха в Парламента и Станишев заплаши, с предсрочни избори. Изглеждаше, че заговорът успява. Но не би. Взехме и този завой. Защото нашата електронна война вече даваше резултати. Протестиращите започнаха да задават въпроса, защо не се скандира "мафия" пред централата на ГЕРБ? Запитаха се и кой точно ги води и даже подвежда. И защо не се ходи на протест пред сградата на Корпоративна Търговска Банка? Започнаха спречквания на протеста, а в Интернет войната беше на кръв. Хората започнаха да мислят трезво и извън емоциите. Заговорниците започнаха да изпускат контрола, както и нервите си. А ние продължавахме да ги разобличаваме заговорниците, неуморно, професионално и с необходимата доза презрение.
Но изведнъж на 14-тия ден внезапно се усетихме и ние, че има втори - много по-дълбок пласт на заговора. Не беше само "Доган - Първанов - Борисов". Този сравнително бързо го разобличихме, и елиминирахме, макар и с много усилия. Имаше още поне един заговор.
Вторият заговор - вече на "соросоидите - кръгът "Капитал" - Плевнелиев" сериозно ни изпоти. Освен, че късно го разкрихме. Те бяха и по-подготвените - идейно, финансово и организационно. Но и ние не се давахме. Те не знаеха с кого си имат работа. И така уморени и изтощени, но борбени, все пак смело нахлухме във втората петнадесетдневка на протестите... Виртуално в мрежата и реално на площада, разбира се. Първо трябваше да съберем информация кой, кой е, защото нещо ни се губеше...
А когато нещо ти се губи, си припомни френската поговорка - крилатата фраза на император Наполеон Бонапарт - "Шерше ла фам". Груб превод на български "За всеки проблем или провал, търси жената като първопричина" (за проблемите в превода виж първата част)
И така, време беше за жени...
(следва продължение)
За никого не е тайна, че лобитата на Георги Първанов - проводник на съветските мафиотско - имперски интереси в България и прозападната група на Сергей Станишев са в люта битка още от 2007 г. Първанов си имаше разбирателство с Борисов от 2001 г., насам и винаги двамата са съгласували ходовете си, дори и безславно провалилият се проект "АБВ" на Първанов. Това трябваше да бъде патерицата на ГЕРБ в следващия парламент (периода 2013-2017 г.), с който да направи "коалиция" в "името на националните интереси". Ако беше успял, "АБВ" щеше да разцепи БСП и да отнеме просъветските й и по - възрастни избиратели и да вкара Първанов на бял кон в парламента през 2013 г. А, вместо Плевнелиев, през 2011 г. Борисов щеше да бъде монтиран за президент. И тогава той вече като държавен глава, щеше кавалерски да отстъпи на коалиционния си партньор Първанов да стане премиер, начело на явната коалиция ГЕРБ - АБВ и негласна с ДПС. Само провалът на идеята "АБВ" предотврати този сценарий. Това стана ясно в началото на 2011 г. Тогава Борисов нареди на Плевнелиев да се престори на кандидат-президент, а впоследствие Цветанов по принципа на Бай Ганьо с околийския и жандармите и 1 000 - 2 000 милиона го направи президент. (Виж първата част). Впрочем проектът "АБВ" беше пълно политическо безумие още при написването му и разбира се зрелищно се провали. Само пълен безхаберник като Борисов е можел да вярва в него. Какво да очакваме от него, в единствената книга, която е прочел - "Винету", няма такива сложни теми. По онова време със садистично наслаждение обяснявах на червени активисти и управленци, как ще им гледам сеира, когато се провалят и те много се дразнеха.) След провала на "АБВ", Борисов и Първанов направиха план "Б", както казват героите във всички тъпи американски екшъни. Планът им от 2012 г. беше прост, по-прост дори и от Борисов и Цветанов взети заедно. ГЕРБ печели парламентарните избори през 2013 г. БСП си е втора сила, но след като е "загубила изборите", Първанов иска оставката на Станишев и на конгреса му взема мястото. Междувременно Плевнелиев вече беше назначен за президент с фалшифицираните, купени, и манипулирани местни и президентски избори през 2011 г., като Бойко тогава много ясно каза, че той ще му топли президентския стол. (И още премиерът Борисов на една пресконференция преди изборите през 2011 г., изтърси, че няма да отговори засега на въпросът, кой ще издигнат за кандидат от ГЕРБ през 2011, но отсега им казва, кой ще е кандидатът на следващите президентски избори през 2016 г. - самият Бойко Борисов. Който имаше уши чу, включително и Юлияна Плевнелиева.) Тоест неуспелия сценарий за коалиция ГЕРБ- АБВ - ДПС през 2013, вече е преработен в дългосрочен за президентските избори 2016-та и парламентарните 2017 година. Борисов президент, Първанов премиер начело на коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП (неговата БСП, която вече е оглавил, като председател). Ако това Ви прилича на моделът Путин - Медведев - с размяна на президентските и премиерски постове през два мандата, сте прави. Само, че в Русия в рамките на една и съща партия, а в България чрез две, уж противникови. И този план обаче се провали. Дойдоха изборите на 12-ти май 2013 г. (нарочно прескачам протестите през зимата - февруари - март 2013 г., , това е отделна интересна тема. Бях ги предсказал като политик и заместник-кмет в Пловдив още през лятото на 2011 г. и си имам записите от тези предавания от телевизия ПОТВ. Бях им казал на герберастите, че управлението им "...ще завърши по-зле от това на Иван Костов и Жан Виденов взети заедно.") И на тези избори сценарият се провали от трима пловдивчани. Доста спорни фигури между другото. Тримата пловдивчани по време на изборната кампания - април - май 2013 г. спомогнаха провалът на ГЕРБ да се случи. Зад тях стояха могъщи сили, но това е естествено, и не са тези сили за които си мислите.
Първият пловдивчанин се казва Николай Бареков. Той няма особено добро име в Пловдив по ред причини. Първо, защото правеше чалга купони като водещ. Пример от Пловдивски националистически форуми: "Първата месторабота на Николай Бареков през средата на 90-те години на миналия век беше пловдивското радио КАНАЛ КОМ - там той правеше хумористично-чалгаджийско шоу /наистина ЕВАЛА много добро беше шоуто/ с името ЧАКА-РАКА /после направиха вериги "цингаверни" със същото име в Пловдив-София-Смолян, а основен спонсор на шоуто беше ... /ЩЕ ПАДНЕТЕ/ цар Киро, който рекламираше своите спиртни напитки с марката "ПЕТ КОРОНИ". СКАТ завъртяха стар запис точно от ПЛОВДИВСКАТА "ЧАКА-РАКА", когато Кирил Рашков беше взел под крилото си НАИСТИНА ТАЛАНТЛИВИЯ БАРЕКОВ :) :) :)
Които чалга купони, дори Албена Вулева извади на видео, докато работеше в телевизия "СКАТ" и направи невероятен скандал. Пловдивската кариера на Бареков всъщност стартира като спортен радио коментатор. Премина през музикален чалга водещ в несъществуващото вече радио "Канал Ком". Оттам отиде в телевизия "Европа" на седесарят и президентски брат Емил Стоянов - брат на президента Петър Стоянов. Там Бареков разбира се беше седесар. После кацна в БТВ. И започна естествено да служи на интересите на долнопробното ченге от УБО - Красимир Гергов, реалният собственик на телевизията. Бареков в началото обслужваше Първанов и ДПС по време на тройната коалиция. Даже се държа арогантно фелационерски, когато от БТВ уволниха Иво Инджев, за това, че по време на президентската кампания през 2006 г., той попита в ефир има ли президента Първанов мезонет подарен му от Петър Манджуков на бул. "България" в София. Президентската шефка на пресслужбата Бойка Башлиева се обади на ръководството на БТВ и те уволниха за 24 часа Иво Инджев. Тогава Бареков седна на мястото на Инджев като временен водещ на "В десятката" и се гавреше с предшественика си, че нарушил "етичните стандарти на журналистиката". По-късно уволнението на Иво влезе в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ, като лош пример за подтискане на свободата на словото в България. Комисията по журналистическа етика към съюза на издателите и журналистите също го оневини. Самият Иво Инджев написа книгата "Президент на РъБъ" в която с факти и документи доказа, че президента Първанов наистина е получил, дори не един, а два апартамента от свой приятел - строителен предприемач. И какво от това "битият - бит, е.... - е....." Та в този случай Бареков застана зад Първанов. Нали така му наредиха. (А, един интересен случай. Виден разследващ журналист от "Капитал" тогава - Иван Михалев, беше подготвил разгромяваща статия за Първанов. Беше проверил фактите и искаше да публикува доказателствата за правотата на Иво Инджев за апартаментите на Първанов. Ястието беше готово, трябваше само някой "...да му подаде солницата." Но лично Иво Прокопиев му забрани. Каза му: "Ти какво искаш, един луд откаченяк, да ми стане президент?" Явно е имал предвид Волен Сидеров, който стигна до балотаж с Първанов на президентските избори през 2006 г. Иво е считал, че публикуването на тези данни за апартаментите, ще обърне балотажа в полза на Сидеров и Първанов ще изгуби. Е, като член на "Глобална България" заедно с Красимир Гергов и другите, Иво е имал инструкции, какво точно да прави. Какво тук значи някаква си журналистическа етика и труда на разследващия журналист отишъл нахалост. Толкова за "солницата" и свободата на словото във вестник "Капитал")
Да се върнем на "Първановиста" и "тройния коалиционер" Бареков. В момента в който Красимир Гергов смени курса - като член на "Глобална България" и Бареков разбира се смени курса. Стана пръв Бойко Борисовист. Слагаше му се (пример тук). Борисов му пишеше СМС-и: "Помагай мафията ме атакува" и Бареков "помагаше". Даже, ден след победата на ГЕРБ в парламентарните избори - 5 юли 2009 г., отиде в дома на бъдещия премиер в Банкя, за да го покаже "интелигентен", и направи репортаж в който двамата играят шах. Това разбира се беше пълен цирк, Борисов играе шах толкова добре, колкото и говори английски - пример: "Конграчулейшън Борисов". Информация от кухнята, питайте Борисов, какво означава в шахмата ходът "ан пасан". Не само не го знае, че е на френски, но и не го знае на практика. За да го научи, му го давам тук, просто и ясно по герберастки. Впрочем и Бареков не го знае, но поне може да отвори бързо Интернет и да се осведоми за разлика от Борисов. Понеже пиарите на Бойко бързо разбраха, че от него шахматист няма да направят, тези циркове престанаха. И дори Бойко вече за да се направи на умен се прави на "пИдал". Шахматът отиде в "трета глуха".
Та да се върнем на Бареков. След като го изгониха от БТВ, според жълтите вестници, защото взел 50 000 на ръка да направи благосклонно предаване за оправдание на братя "Галеви", той кацна в депесарската телевизия ТВ 7 - известна като "Доган хабер", част от медийната групировка на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, създадена от Корпоративна
Търговска Банка. И там се развихри като пръв гербераст и Бойковист в продължение на четирите години на герберасткото безвремие - 2009-2013 г. Както правеха и всички други телевизии, вестници и сайтове на групата. Хулеха враговете на ГЕРБ, мълчаха за ДПС и Доган и славословеха само ГЕРБ, правителството и лично премиера Борисов. Тяхното поведение, обезателно трябва да влезе във всички учебници по медии, като връх на слагачество и фелационерство. Наскоро бившия министър на културата Вежди Рашидов каза в прав, макар и нецензурен текст защо се е получило така: „Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха“.... „Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му еба путката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват“, казва още Рашидов. „Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се недей. После звъня в „Стандарт“ на Славка (Бозукова – гл. редактор на изданието – б.а.), нарочно го правя... Петьо Блъсков изцяло се е продал. Останаха „Дневник“, „Капитал“, в. "Сега" - така останаха независими, но те ще ги задушат. На Сашо Дончев (собственик на в. "Сега" – б.а.) не му пука, защото вестникът му е бутиков."... „По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви еба циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“ Аудиозаписът тук...
Всъщност Рашидов казва истината, вярно не по най-добрия начин, но трябва да се анализира смисълът на текста, а не формата. Веждито си е прав и всъщност излезе с това си изказване по-добър българин от много други. В негова защита, ще добавя, че ако са верни данните от досието му, когато е бил сирак - гимназист и е привикан от ченге от ДС да го вербува за агент, той твърдо е отказал и дори е изял боя, но не се е пречупил. Накрая го оставили на мира. Вярно, има и лоши следи в биографията му - главен мултак, приятел на Илия Павлов и на Ахмед Доган, преди много години, но после се поправи и обърна срещу ДПС и Доган. Все пак да не забравяме, че и когато беше общински съветник в София, той и още една мутра съветник от ОДС - Емил Додов, пребиха един полицай пред Общинския съвет, който им забранил да паркират колите си на забранено място. Счупиха му носа на полицая и го обезобразиха, но даже не ги осъдиха побойниците. Да помним и лошото, и да не забравяме доброто.  |
| Цветан Василев с Делян Пеевски |
Та никой не очакваше извъртането на Бареков срещу ГЕРБ през 2013 г. Не само неговото, но и на цялата депесарска медийна група и банка. Но се извъртяха, и това е добрата новина. Та да се върнем в началото - Бареков свърши отлична работа в правилното дискредитиране на ГЕРБ, с обявяването на фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл. Впрочем там му помогнахме със средствата на "електронната информационна война" (ЕИВ), като притиснахме големите герберастки и соросоидни телевизии като БТВ и Нова да излъчат репортажи за това. (По добре отработената схема на 2009 г. с видеото на Доган - нищо ново под слънцето. Защото те пак не искаха. Пак бяхме ние в дъното на историята и пак бяхме същите.) Както поощряваме и сегашната му атака на Бареков срещу ГЕРБ и кръгът "Капитал" в мрежата. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш от високо, как две олигархични групировки се бият до смърт, а ти седиш в почетната ложа на трибуната, ръкопляскаш, подвикваш и ги насърчаваш да се избият взаимно и си пиеш уискито.
Сега да видим вторият пловдивчанин. Ако не знаете, Евгений Дайнов е роден в Пловдив. Баща му е Александър Дайнов, журналист-кореспондент в Москва и Лондон, после директор на БТА и член на ЦК на БКП. Кариерата му веднага води до "обосновано предположение", че е бил агент на Първо Главно Управление (ПГУ) на Държавна Сигурност. Просто други не ставаха кореспонденти в Лондон и директори на БТА. Ето едно косвено доказателство за друг един директор на БТА, при това син на виден номенклатурчик, които по принцип уж не се вербуваха, но това не е вярно: "Боян Трайков е син на най-дългогодишния секретар на БЗНС Георги Трайков, който пък е бил и дълги години председател на Народното събрание. Боян Трайков тогава е член на ЦК на БКП. Най-странното е, че когато се разсекретиха досиетата на агентите на ДС, работили в БТА, радиото и телевизията, стана ясно, че въпреки номенклатурното си потекло Трайков е бил вербуван за агент на тайните служби с псевдоними „Ивайло” и „Тибо”. Щом и Трайков е бил агент, няма как Александър Дайнов да не е бил.
Евгений Дайнов е шеф на "Център за социални практики" ЦСП. Отрано на Соросоидната хранилка - стипендиант на "Отворено Общество" в Англия, сътрудник на първата комунистическо - соросоидна структура ЦИД - "Център за Изследване на Демокрацията", създадена с любезното съдействие на Андрей Луканов, впрочем. Въпреки, че Дайнов е работил в "Института за история на БКП", като соросоид става крайно "десен" - "либераст" и "толераст". Например пропагандираше узаконяването на марихуаната. За своите "дейности" е получил милиони долари от Соросовите структури и много други американски и европейски такива. Виден създател, съветник и извинител на Костовисткото путинистко управление - "авторитаризъм плюс корупция - равно на вечна власт."
Има и някои други добри негови статии там, но тези са основополагащи. В някаква степен той си изми лицето от мръсотията и затова трябва да го подкрепим, като признаем приноса му. И Господ Бог най-много обича не праведните си, а блудните си синове, поумняли, разкаяли се и върнали се в дома Господен.
Впрочем да споменем накратко и другите Соросоиди, които за разлика от Дайнов не се покаяха и ще горят в пъкъла:
Примерно Иван Кръстев - шеф на "Център за либерални стратегии" - ЦЛС - с баща Йото Кръстев - член на ЦК на БКП и главен редактор на списание "Партиен живот". Жена му беше шеф на всеизвестната "Червена къща" в София. Виден соросоид, сега живеещ охолно със странно какви пари, повече във Виена отколкото в София, създател на "Глобална България" и проекта ГЕРБ. Разцепил навремето през 1992 - 1993 г. СДС на три части - СДС, СДС "Либерали" и СДС "Център" в услуга на комунистите. Известен със създаването на "Либералната група" на Димитър Луджев - "Нов избор", която в заговор с тогавашния президент Желев и групата на ДПС, предвождана от Ахмед Доган, (къде без него) и соросоидните пари (къде без тях) първо свалиха правителството на Филип Димитров, а след това направиха правителството Любен Беров - всъщност на ДПС, БСП, "Мултигруп" и президента Желев. Нищо ново под луната, както казва Григорий Климов. Ако това Ви прилича на заговора "Първанов - Борисов - Доган" сега, пак с любезното съдействие на соросоидите, като Иван Кръстев и компания, (за нея по-долу) сте прави. И на мен ми прилича на "дежа - вю" ( на френски: déjà-vu;
изговор — буквално вече видяно), Този паралел ми го напомни случайно едно 21 годишно момиче от протестите в София, което е родено през 1992 г. и няма как на крехката си възраст да помни робството на комунизма, казано Библейски, според живота на пророка Мойсей. Деян Кюранов - активист на "Отворено Общество" с баща - проф Чавдар Кюранов, член на ЦК на БКП. Впрочем интелигентен, човек, бунтар, мисля, че беше честен и не е разбрал, как се е продал на Сорос. Писа ми навремето на изпит по философия незаслужена шестица. Признавам си. Опитах се да се правя на интересен и да сравня Древна Гърция с нейната разпокъсаност на отделни полиси (градове-държави) с германската разпокъсаност (княжества, херцогства, кралства и отделни градове преди обединението направено от Бисмарк) с паралел между древногръцката философия и германската късна такава. Обаче зациклих в германската философия, която впрочем много обичам и не се обосновах правилно. Той обаче ми хареса идеята и ми прости и вместо "четворка" ми писа "шест". Не мога да си изкривя душата. Готин преподавател беше. Дано да не е нарушил много Божиите закони като пратеник на Сорос в Молдова, Беларус и други места в които да внедрява Соросовата псевдодемокрация, за която ще стане въпрос накрая.
Огнян Минчев - шеф на ИРМИ - "Института за регионални и международни изследвания" и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“ - бивш преподавател по "научен комунизъм" (какъв друг да е). Този е смешен, затова и безопасен. Защото си остана назад в 1997-98 година като мислене и манталитет - времето на ранния костовизъм. Прочетете каквото и да е от него писано сега и ще се убедите. "Руските интереси, КГБ, Путин" в сегашното правителство, без дума срещу Борисов и приятелството му с руския гражданин Валентин Златев, (впрочем и той член на "Глобална България".) И разбира се нито дума от г-н Минчев срещу руския, анклав в територията на България и Европейския съюз, допуснат и търпян от премиера Борисов - прословутото пристанище "Росенец", държано от "Лукойл". Охранявано не от българската гранична полиция и митническите служби, те изобщо не стъпват там, а от руска охранителна фирма и разбира се фирма "Ипон". В тази формално българска, а фактически руска територия, уж се изнася петрол от "Лукойл", но всъщност държавата не знае, какво точно става там. Заради проблема "Росенец", България никога няма да влезе в "Шенген". Това беше казано в прав текст на министър-председателя Борисов. Даже и Евгений Дайнов го пише в книгата си, как го е казал лично на тогавашния премиер, по поръчка на западно посолство - френското да сме по-точни. Но той (Бойко сикаджията) тръгнал по мутренски да се разбира, разбирай да подкупва въпросната държава с предложения за многомилиардни сделки за оръжия само и само да не си развали рахата с Валентин Златев и руските интереси зад него. За сметка на българските данъкоплатци естествено. И на европейското единство също. Полезно е да се прочетат "Варварите" и сайта "Биволъ" по въпроса.
И след такива дълги соросоидни отклонения дойдохме до:
Третият пловдивчанин - Сотир Цацаров. И на този мой градски няма да му спестя нито хубавото, нито лошото. Още като го избираха за главен прокурор с гласовете на ГЕРБ във ВСС се знаеше, че той е определен за такъв, осем месеца по-рано от Цветан Цветанов, със съгласието на Бойко Борисов. Пишеха го свободните медии - сайтовете. Изборът му беше скандален - герберасткият ВСС гласува практически само за него и той беше удобно пръв, странно защо, но не по азбучен ред. Понеже събра много гласове, за следващите кандидати не гласуваха, да не би нещо да се обърка в "електронния избор". И разбира се, президентът поставен на стола му от Цветанов с фалшифицираните избори през 2011 г. (казва се Росен Плевнелиев, ако не знаете), скоропостижно подписа указът за назначаването на главния прокурор, да не би някой от ВСС да взема да размисли за "избора си" и особеностите на софтуера.
По време на "избирателната му кампания" разни сайтове извадиха нарушения при покупката от семейството му на земи, декларирани на много по-ниски от реалните пазарни цени и той простосърдечно си призна нарушенията: "Ами така искаха продавачите." Във всяка нормална европейска страна, това означаваше незабавно оттегляне или провал в изборите. Даже сайта "Биволъ" прати писмо до ВСС по този повод. После го "подпукаха" за членството му в нелегитимната масонска ложа "Слънце" В Пловдив. Така и не разбрах защо, защото е масонска или защото е нелегитимна. Лично го гледах как на пресконференция пред телевизиите той, отрече да е масон. Това разбира се нищо не значи. Сред масоните, дори и нелегитимните си има правило, че ако искат, могат да се обявят като масони, ако не искат, могат и да го скрият. Според тях това е редно. По-сериозните обвинения бяха, че членството му в тази масонска ложа, в която са управленският и стопански елит на Пловдив, бивш, настоящ и бъдещ, като започнем от Георги Гергов, и бившия кмет от СДС - два мандата Иван Чомаков и разбира Сотир Цацаров и още редица прокурори, следователи, висши полицаи, бизнесмени, културни дейци и всякакви други такива, е безобразно. Най-малкото, защото съдилищата в Пловдив редовно решаваха споровете на държавата за собствеността на незаконно приватизирания панаир в полза на Георги Гергов. А схемата за "продажбата му" беше направена от общинската администрация на кмета Иван Чомаков, който - повтарям беше от костовисткото още СДС. Както и да е, това е тема за наръчник по успешна корупция, но някой друг път. Понеже познавам лично всички до един "масони" в Пловдив, (някои са ми приятели и познати, други врагове, или безразлични, или просто безинтересни), ми е смешно. Дори се радвам, че такава една по замисъл антибожествена, антихуманна и сатанинска структура, в момента се е изродила до псевдотайна група за далавери и корупция. По добре да е това, отколкото другото. А структурата и състава й, в която уж е обхванат "елитът" на Пловдив предизвиква само смях и презрение. Повечето са уникални некадърници, слагачи и смешници в голямото си болшинство, с които спорех и разгромявах успешно в Общинския съвет, през медиите, на сбирките на многобройните професионални и всякакви други гилдии, събранията и други обществени мероприятия. С една дума - спете спокойно деца. Ако масоните в Пловдив са представителна извадка на масоните в България, няма страшно. Всичките им заговори и конспирации ще се провалят от некадърност, безхаберие и алчност. Нищо общо с претенциите им за "просветленост" и "търсене на истината". С една дума - жалки сте смешници. Освен, че ще горите в ада, и на земята нищо няма да постигнете.
Отклонихме се, а г-н Цацаров понесе още един удар. При това много сериозен. Някои сайтове написаха, че кариерата му се дължи на скритото от него дело за развод на Петър и Антонина Стоянови, докато е бил председател на Асеновградския съд. За да не излизат такива лоши работи в хода на кандидат-президентската кампания за бат, Петьо. След което, вече като президент, Стоянов го прави председател на Окръжния съд в Пловдив. В интерес на истината, всички пловдивчани знаехме за този слух през 1996 г., но си обичахме градския "Пешо майната" и си мълчахме, за да го изберем за президент. Както и да е, това е недоказуемо, освен това е минала давност. Пък и вече разводите не са толкова страшни. Пример развода на президента Никола Саркози със Сесил и после брака му с Карла Бруни. Още по-интересна беше предизборната кампания в Германия срещу Герхард Шрьодер. Той имаше тогава три развода и три брака. И живееше с четвърта жена. (Сега може да ги е увеличил и разводите и браковете.) Та тогава враговете му направиха билбордове със неговата снимка и снимка на бившите му жени със следния текст: "Три жени не могат да сбъркат. Шрьодер не е правилният избор!" Въпреки това, или поради това, ако искате, той тогава спечели изборите и стана канцлер. Да се върнем от разводите на политиците, на дейността на г-н Цацаров, който най-неочаквано постъпи правилно в предизборната кампания през май 2013 г. Започна да прибира истинските престъпници като започнем от Цветан Цветанов с подслушванията, мина през Станимир Флоров с корупцията, и ще стигне до Бойко Борисов с "Мишо бирата". Ако протестиращите в София го оставят да си свърши работата, като поумнеят и спрат да бутат правителството. Значи, доброто, което мога да кажа за главния прокурор от странични наблюдения е, че е свестен администратор, организиран, старателен и вкарва в ред системата, която управлява. Такъв го описваха негови подчинени в Окръжния съд в Пловдив навремето.
Защо спря и се прекрати тази проверка срещу тези внезапно и странно необяснимо забогатели девойки, които: "....не ги вземаме девствени", както каза ексминистър Миро за Кристина, още не се знае. Но ще видим, животът е пред нас. Другата странност на Цацаров е, че не намери основания да прибере на топло Борисов, Миро и Кокинов, за търговия с влияние например или корупция (ако се осмелим да мечтаем). Доказателствата бяха в стенограмата от разговорите на тримцата в Банкя. Но хайде да не издребняваме.
Та, исках да изтъкна заслугите на Пловдив и пловдивчани, в свалянето на гангстерската шайка ГЕРБ от власт. И ний пловдивчани "сме дали нещо на България", да перифразирам автора. Вярно, първо й дадохме Жан Виденов. После се поправихме с Петър Стоянов. Впрочем за Жан. Софиянци да не си приписват заслуги, че протестите, които свалиха Виденов започнали през януари 1997 г., в София. Не е вярно. Първият - при това десет хиляден митинг и факелно шествие с исканията: "Долу правителството - незабавни избори", направихме ние, от тогавашното ВМРО в Пловдив, на 18 ноември 1996 г. Имаме видеозаписи. На площада пред пощата и после с факлите по главната до паметника на "Съединението". Така, че софиянци - по-скромно.
След тези дълги отклонения, за да обясня кой, какъв е (иде ми на акъла прословутия въпрос на Бай Ганьо по адрес на жените: "Абе, как ги разбирате, коя е такваз, коя не е ?", но да не ставам чак толкова вулгарен), да се върнем на същината на първия заговор - Доган - Борисов - Първанов.
 |
| Доган сарай очаква конфискацията си |
И ето тук идва третия заговорник, който го отигра перфектно - Ахмед Доган. Ако си мислите, че се оттеглил в Сарая си в Бояна и си пие уискито от сутринта, както свидетелствуваше Вежди Рашидов навремето, много се лъжете. Той пак си го пие от сутринта, дори от предната вечер още, но с приятелите си Борисов и Първанов намират и време за разработки и "оперативни мероприятия" за нашето "светло" бъдеще.
В началото казах, че сценарият беше прост и лесен по милиционерски. Дотолкова, че и пълен малоумник като Цветанов да може да го изпълни. Схемата беше следната: Доган и ДПС натискат "коалиционния" си партньор Сергей Станишев и БСП да приемат под заплахата на разтрогване на коалицията и нови избори поредица от мръсни и откровено скандални назначения. Започнаха с Калин Тихолов, Мукадес Налбант, Бюрхан Абазов и Искра Михайлова за разгрявка и като видяха, че раята се не трогва, а само протестира в блоговете, форумите и фейсбука, играха с главния си коз "ва банк". Дадоха ултиматум на Станишев - шеф на ДАНС да стане Делян Пеевски. Гарнирано с назначението на малоумния Муса Палев за областен управител на Благоевград. А той освен, че е турчеещ се българо-мохамеданин, (думата е потурнак), от друга страна не става и за селски кмет по думите на Осман Октай. И вторият - чист българин християнин със звучното име Венцислав Каймаканов - за областен управител на Пловдив. А каймакамина в Пловдив го познават като много близък приятел и съратник на бившия кмет Иван Чомаков, за който стана дума по-горе. Та същия този каймакамин, кметът Чомаков, като седесар го монтира за директор на печелившия държавен завод "Юрий Гагарин БТ" навремето с благословията на Иван Костов, тогава премиер. Не знам каква му е била заплатата на Венци там, но като напусна взе, че си направи огромна собствена печатница, стана крупен земеделски производител, собственик и арендатор на големи земи в родното си село Цалапица, има и друг бизнес. Но нали за първия милион не се пита. Даже по едно време парите му се видяха в излишък, та чак се кандидатира за кмет на Пловдив след приятеля си Чомаков през 2007 г. И с неизчерпаемите си финансови ресурси, бая ни озори нас, които водехме кампанията на Славчо Атанасов за кмет с коалицията ВМРО - ГЕРБ. (Не се учудвайте, заедно с тях спечелихме изборите.) Прочее Славчо стана кмет на първи тур с 56% от гласовете и отвя и каймакамина и седесарят и бесепарят и атакиста и много други кандидати. Но за беля коалицията ГЕРБ - ВМРО взе само 23 места от 51 общо в Общинския съвет и се наложи да привличаме и "Атака" с нейните пет съветника в коалицията, за да направим 28 гласа за болшинство. Но това е друга тема. Та каймакамина е образец на честност и почтеност - нещо като пловдивския Софиянски, само дето още кмет не е бил и през съд не е минал, да докаже некорумпираността си. Но и за това има време.
Та с тези тримцата Доган го отигра отлично. "Вирусът" докара внезапната епидемия. И на 14 юни всички бяхме на площада в София. С което започнахме по-горе. А първите дни пловдивчани не пуснаха каймакамина да си влезе в сградата, а благоевградчани не пускаха и Палев. В същото време, третия заговорник Първанов използва ситуацията и влезе в ролята си, като поиска оставката на Станишев заради докараните от "грешната политика" на Сергей протести, с които "застрашил правителството и партията". А Борисов в парламента се гавреше, че му било неудобно как "ДПС брутално изнасилвало столетницата". Така си беше, Ахмед беше изчислил всичко по 3,14. Пловдив и Благоевград са най-силните крепости на старото патриотично ВМРО. Даже до 2011 г. ВМРО управляваше Пловдив. А софиянци реагират на Пеевски, като бик на червено. Такъв един троен скандал, нямаше как да не доведе до протести. Сега оставаше извънреден конгрес (защото пленум не може, освен при доброволна оставка) да свали Сергей, и Гоце да му седне на мястото като председател. В това време, докато те се оправят вътрешнопартийно, протестите бутат правителството и наесен предсрочните избори връщат триото Бойко, Ахмед, Гоце във властта с коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП. И този сценарий за малко да успее. Между 17 и 26-ти юни. На 26-ти беше повратната точка - 13-тия ден от протестите. (За любителите на нумерологията 26 е 2х13, тоест три тринадесетици. Но понеже "гербери" и "интелект" са думи несъвместими в едно изречение, да им обясня, че са сбъркали. Числото всъщност е 2, но те не знаят как да смятат. Хем тук им подсказах нещо за тринадесетиците във фалстарта на предизборната им кампания в Пловдив.) Защо 26 юни беше повратната точка?
Защото точно тогава се решаваше, кой ще спечели битката. Протестите все още бяха овладяни от ГЕРБ и Орешарски се чудеше дали наистина да не подаде оставка. Атакаджиите в критичен ден провалиха кворума, като не дойдоха в Парламента и Станишев заплаши, с предсрочни избори. Изглеждаше, че заговорът успява. Но не би. Взехме и този завой. Защото нашата електронна война вече даваше резултати. Протестиращите започнаха да задават въпроса, защо не се скандира "мафия" пред централата на ГЕРБ? Запитаха се и кой точно ги води и даже подвежда. И защо не се ходи на протест пред сградата на Корпоративна Търговска Банка? Започнаха спречквания на протеста, а в Интернет войната беше на кръв. Хората започнаха да мислят трезво и извън емоциите. Заговорниците започнаха да изпускат контрола, както и нервите си. А ние продължавахме да ги разобличаваме заговорниците, неуморно, професионално и с необходимата доза презрение.
Но изведнъж на 14-тия ден внезапно се усетихме и ние, че има втори - много по-дълбок пласт на заговора. Не беше само "Доган - Първанов - Борисов". Този сравнително бързо го разобличихме, и елиминирахме, макар и с много усилия. Имаше още поне един заговор.
Вторият заговор - вече на "соросоидите - кръгът "Капитал" - Плевнелиев" сериозно ни изпоти. Освен, че късно го разкрихме. Те бяха и по-подготвените - идейно, финансово и организационно. Но и ние не се давахме. Те не знаеха с кого си имат работа. И така уморени и изтощени, но борбени, все пак смело нахлухме във втората петнадесетдневка на протестите... Виртуално в мрежата и реално на площада, разбира се. Първо трябваше да съберем информация кой, кой е, защото нещо ни се губеше...
А когато нещо ти се губи, си припомни френската поговорка - крилатата фраза на император Наполеон Бонапарт - "Шерше ла фам". Груб превод на български "За всеки проблем или провал, търси жената като първопричина" (за проблемите в превода виж първата част)
И така, време беше за жени...
(следва продължение)
