-Хош гелдин Доган ага!
-Хош булдук Първаноглу ефенди. Тешекюр!
-Отур Доган ага. Кайве?
-Тешекюр ефендим.
-Ханъм бе ей, бир кайве е апорт орден “Стара планина”.
-Тешекюр аркадаш, саул.
Пищната сервитьорка поднася кафето на агата. Той я ощипва по задника, млясва с уста и одобрително казва:
- Машалла, чок гюзел ханъм.
Първанов се прави, че не вижда.
-Насълсън бе аркадаш?
-Ии бе, сен насъл?
-Бен бурда сен корк му? Балотаж гялди?
- Евет ефенди, яваш-яваш.
-Сен тюрк мусун?
-Бен тюрк му, сен гяур!
-Евет ага.
- Сен анана амджик вар му?
- Вар бе ага амджик, вар.
-Отур сикиим бак Истанбул ефенди.
-Евет ага, евет.
-Ем сикиджем, ем пара баджем!
-Евет аркадаш. Доган ага вер бир мезонет.
-Кючук мезонет ефендим?
-Вай-вай, буюк мезонет ага!
-Мезонет истеме бенден, бус гиби соаръм сенден.