Да звъниш на ЕГН-ето

Когато често пиша, че всички гербаджии имат ментални проблеми, някои се сърдят, а други не го приемат. Но има една стара като света максима: "Пред фактите и боговете мълчат!" А има планини от факти. Да вземем само един пропуснат навремето пример. Да си припомним една от многото флашки със записани разговори между тогавашния премиер Борисов и тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов:

"Разговор 1

Ваньо Таньов – Бойко Борисов

Бойко Борисов: Ало! 
Ваньо Танов: Ало! 
ББ: Какво пра`иш, Танов?
ВТ: Нищо...пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кода...
ББ: Не бе, т`ва му е ЕГН-то бе, не мобилен.
ВТ: А-а-а...
ББ: Т`ва му е ЕГН-то. Т`ва е едно момче къде рита топката с мене бе, там от Аерогарата... И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита с мене по обед, го преместил на друго место. 
ВТ: Еми...ще го реша веднага.
ББ: Айде виж го и ми звънни!
ВТ: Добре!
ББ: Айде!"

Сега тук няма да коментираме престъплението по служба, злоупотребата с власт, герберасткия зето-шуре-баджанакизъм, поведението на премиера като на турски султан. Това е пределно ясно и многократно анализирано.

Интересното е  по-скоро слугинското поведение на Ваньо Танов. А това не е случаен човек - шеф на митниците. По-лошото е, че същият този "смелчага" беше навремето и шеф на Национална Служба за Борба с Организираната Престъпност - НСБОП. Същият този Танов в друг запис на негов разговор - този път със ресорния му министър Симеон Дянков (за този образ ненагледен друг път) по адрес на  вътрешния министър Цветанов казва: "Отврат са, повръща ми се от тях!". На пръв поглед - честен човек. Но честните хора поставени в такава ситуация си подават оставката, и се махат с гръм и трясък, и дават пространни интервюта за разочарованието си от поведението на началниците си. Ваньо Танов не си подаде оставката. Слушкаше и папкаше. Стоя си на топлото местенце и чака новото правителство да го уволни позорно. Даже влезе в болница, само и само да не го уволнят...

И в най-долнопробния треторазряден американски криминален екшън има една шаблонна схема за смелия полицай на когото не му пука да разследва силните на деня, против шефа си, понякога против политическия натиск на кмета, сенатора или министъра. Схемата винаги е желязна, смелият и доблестен полицай се справя, (убива)  лошите, пречещите шефове са сменени, отстранени или дискредитирани, той става герой и всичко завършва с хепиенд. 

Уви, бившия шеф на НСБОП явно не е гледал такива филми. Иначе от кумова срама поне щеше да се държи мъжки пред шефовете си, а не като евнух в турски харем.

Но слабохарактерността на бившия шеф на НСБОП, колкото и да е скандална е най-малкият му проблем. Макар и да е наш - на данъкоплатците проблем, които очакваме от такива хора да се борят с най-тежката престъпност. 

Да разгледаме нещо къде, къде по-важно:

"ВТ: Нищо...пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кода...
ББ: Не бе, т`ва му е ЕГН-то бе, не мобилен.
ВТ: А-а-а..."

И най-обикновеният младок - начинаещ полеви агент по определение трябва да може да различи ЕГН от мобилен телефон. Даже се очаква да знае, че префиксите определят оператора - "Мтел", "Глобул" или "Виваком". Очаква се и да знае, че само с префикс не може да си сигурен за оператора, след началото на свободната преносимост на номерата.

Ако ще ставам вече детайлен, да продължим с ЕГН-ето. Има ли ЕГН-та започващи с нула? Макар, че въпросния Вучка не е дете от новото хилядолетие. Пропускам интересния факт, че този "митничар" е братовчед на известен в София наркобос. Още по-интересно е, че рита топка с Борисов в "Бистришките тигри", а има издадена епикриза за исхемична болест на сърцето, за да намери по-лека работа като митничар. Явно е фалшив медицинския документ.

Да продължим с ЕГН-етата. Структурата им се учеше от моето поколение още в десети клас. Явно Ваньо Танов е бягал от тоя час да рита топка. Но дори и да е така можеше да навакса пропуските си  с Интернет. Ето пример от "Уикипедия":

"Първите шест цифри съответстват на датата на раждане (ГГММДД). Тъй като за годината на раждане са отделени само две цифри, могат да се кодират единствено годините между 1900 и 1999. Останалите години се представят по следния начин:

• за родените преди 1 януари 1900 г. към месеца се прибавя числото 20,
• за родените след 31 декември 1999 г. до 31 декември 2099 г. към месеца се прибавя числото 40.

Следващите три цифри (седма, осма и девета) са информация за областта в България и поредността на раждането като деветата е четна, за момче и нечетна за момиче. Седмата и осмата са случайно генерирани според града, като повторенията на 00 и 88 са невъзможни. 00 може да бъде използвано срещу заплащане, докато 88 е изключено заради асоциацията с HH (Heil Hitler). Десетата цифра е контролна и се изчислява по следния алгоритъм:

1. Всяка цифра се умножава със съответното ѝ тегло (виж таблицата)
2. Получените произведения се сумират
3. Сумата се дели на 11
4. Ако остатъкът от делението е по-малък от 10, тогава той се взема като контролна цифра, иначе – 0

Тегла на отделните цифри в ЕГН

Позиция	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Тегло	2	4	8	5	10	9	7	3	6

Пример: 6101047500 - Мъж, с дата на раждане 04.01.1961 г.Забележка: ЕГН е коректен, но такова лице не съществува.

И нещо особено интересно за службите в МВР:

"Поради съществувалата в продължение на много години практика да се раздават на общинските подразделения на ЕСГРАОН листове от един голям формуляр с предварително номерирани редове, то по последните цифри на ЕГН може с допустима точност да се определи и месторождението на съответния български гражданин. Други отдели на ЕСГРАОН направо сумират поредния номер на раждане с последните 3 цифри от ЕКНМ и прибавят единица в зависимост от пола на детето. Споменатата практика се отрича от служителите на ЕСГРАОН, но въпреки това често се използва от правоохранителните органи за бърза проверка на валидността на документи за самоличност."

Да, повтарям, Ваньо Танов беше шеф на НСБОП. Човек, който не може да отличи ЕГН от мобилен телефон. Също като вица за блондинката. 
Някакъв сваля блондинка в кафенето и я пита:
-Как се казваш?
- Мима.
- Ще ми дадеш ли телефона си Мими?
Тя вади мобилния от чантата и отегчена казва: "На ти го бе, звъни! Как сте ми омръзнали всички мъже с тоя номер! Купете си и Вие телефони най-накрая."
Ако Ви прилича на Ваньо Танов има защо. А и честно казано, когато навремето четох стенограмата от изслушването му в Народното събрание по повод скандалната среща на тогавашния вътрешен министър Румен Петков с братя Галеви потънах от срам. Чета и не вярвам, че това е шеф на НСБОП. Образец на скудоумие,  явни затруднения да състави смислено изречение, пред него дори емблематичния Цветан Цветанов стои като Шекспир. Само един откъс:

"Ние разговаряхме двамата с него, което аз категорично отказах...."

Разбрахте ли как е станал шеф на НСБОП?  Впрочем да не забравя основното - Ваньо Танов е член на ГЕРБ. Дори и досега.

Представяте ли си на какви хора е била поверена националната и обществена сигурност? То не е само за срам, направо си е за страх!
"Отврат са, повръща ми се от тях."

 .

Ислямистко-герберастките изроди

На видеото - ислямски изроди в Сирия  режат главата на католически свещеник с викове "Аллах Акбар!".

На  снимката долу - така наречения "митинг" на гангстерската шайка ГЕРБ (Глад Емоиграция Разруха Безработица) в Пловдив на 16-ти ноември 2013 г. - събота. По-принцип площадът събира 5000, нагъсто 8000 души. Но тук са заели и страничната периферия - около 9 000 - преко сили 10 000. Смятали сме с полицията по време на протестите заради Катуница площта и тогава най-големите митинги ги изчислявахме от кабинета ми на десетия етаж. Това е положението. Но имайте предвид, че са докарали цялата администрация на община Пловдив (1000 души) и герберастките общини от южна България (1000 души) и всички от общинските предприятия в Пловдив (общо са 6000 души) и от техните фирми работниците и активистите и горе долу 10 000 стават. Ако си мислите, че герберастите  са по-добри от ислямистите в Сирия и не режат глави, много се лъжете. Познавам ги лично от първо лице - единствено число. И ще им разкажем играта и на едните и другите боклуци - и на ислямистките и на герберастките изроди. Това са враговете не Родината. Да живее БългАрия!

Номерационните планове на мобилните оператори

Време за малко техничарски, електронни магии. Въпрос за номерационните планове на мобилните оператори. Знаете ли, че Мтел и Виваком (Глобул не, пробвал съм) имат следния проблем с номерата на абонатите си, или следната възможност. Нали китайския йероглиф за криза и възможност е един, по-точно съчетание от двете половини означаващи едното и другото. Но както и да е. Изберете номера на свой приятел в Мтел или Виваком примерно 0ХХХ 123 456 и добавете 1 в края, или 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Така номерът вместо от десет става с единадесет цифри нали? Но ще го изберете и той ще Ви вдигне. Даже можете да повторите операцията с дванадесет цифри - две произволни след истинския му номер и той пак ще вдигне. Възможност за Вас и криза за мобилните оператори - скръндзи нехаещи да си защитят номерационния план от посегателства. Ами като са алчни, какво да ги правя.

Протестите – начин на употреба

 
(продължение от книгата)

Продължих да се смея и не смеех да отпия от бирата да не се задавя…

Само три месеца по-късно, през октомври вече не ми беше смешно… Нито на пловдивчани, нито на българите. И в Европейската комисия не им беше до смях....
На 17-ти септември 2011 г. Славчо Атанасов със заповед ме остави да го замествам като ИД (изпълняващ длъжността) кмет и излезе в служебна отпуска за да се кандидатира в изборите за втори мандат. (По-късно и Общинският съвет ме преизбра с 31 гласа от 51 за ИД кмет както е по закона). Казах му на раздяла пред журналистите: „От теб господин Кмете, приемам кметския кабинет и на тебе ще го върна!” Наложи ми се да управлявам Пловдив в най-лошото време. Предстояха масовите протести срещу Кирил Рашков заради убийствата в Катуница и фалшификациите на изборите. Тогава не знаех какво ме очаква … Нито пловдивчани знаеха какво им се пише…

………………………

“Истината е най-добрата лъжа”

Поглед от десетия етаж

След като снимаха с фотоапарати, видеокамери и телефони от 10 – тия етаж на бившия партиен дом на Пловдив, (а сега общинска и държавна администрация), близо петхилядния митинг долу на площада,  журналистите бяха доволни: “Г-н кмете, благодарим за предоставената възможност! Наистина уникални снимки направихме!”

Какво да правиш, властта зависи от медиите, както  и те от властта. Първо се бяха опитали да снимат от издигнатата стълбищна площадка на Военния клуб, до партийния дом, но не беше достатъчно високо. Тогава аз събрах тези от тях, които ми бяха приятели, по-близки до мен по убеждения, някои хубави журналистки, и дори врагове, и им предложих: “Момчета и момичета, оттук нищо няма да се види. Това е най-големият и хубав митинг на младите хора от началото на протестите досега и заслужава добро отразяване. Искате ли да го снимаме горе от кабинета ми? Те бурно се съгласиха. Тръгнахме към страничния десен вход на небостъргача - този откъм алеята покрай сградата – отдясно на централния, който пък излизаше пряко на площада, но след работно време беше затворен. На страничния вход имаше домофон. Натиснах звънеца, представих се и казах на дежурния от “Общинска охрана” да отвори вратата, че водя журналисти в кабинета си на десетия етаж. С двата асансьора, на два курса се изкачихме до етажа на дирекция “Общинска

бившия Партиен дом, вдясно Военния клуб

собственост”. Първо влязохме в моя кабинет, но този идиотски аквариум в който беше сауна лете и фризер зиме, не се отваряха огромните витрини към площада и не ставаше за снимки. Затова ги поведох към стаите на юристите и отдела за концесии на етажа, които бяха откъм страната на пощата. От обратната страна на коридора бяха стаите на отдела по жилищно настаняване и управление на имотния фонд, но те гледаха на юг към гарата и автогарата, които не се и виждаха, а и стаите бяха винаги заключени. Опитахме няколко врати отляво на коридора и две от тях се отвориха. В едната дори свиреше някакво идиотско радио. Първо си отбелязах  на ум, че ще се карам на тези служители за отворените врати и радиото, но от друга страна, ако бяха заключени нямаше да влезем, така, че реших да ги похваля в понеделник. Журналистите отвориха прозорците и  защракаха с техниката като луди. С такова настървение, че ми стана драго от улеснението, и възможността които им предоставих по случайно хрумване. Долу на площада кънтеше мощната усилвателна уредба и ораторите се качваха един след друг на дървената трибуна. Общината с мое разпореждане ги беше предоставила безплатно на студентите и гимназистите, които бяха болшинството от протестиращите. Най-после се бяхме разбрали, но за това накрая.

Журналистите приключиха със снимките и ми казаха:

- Страхотен изглед имате оттук, целият Пловдив се вижда като на длан. Тръгваме ли си?

- Ако сте готови, елате в моя кабинет да пием по едно уиски. Нали вече свършихте работа?

Те бурно се съгласиха и след малко седяхме  в моя кабинет с чаши кристално-жълта напитка, безалкохолни и лед. “Дъмпъла” си го биваше. При това ми беше подарък от Кирил Рашков, против който беше митингът долу на площада. Както и бонбоните, бисквитите, солетите и цялото мезе. Заговорихме за политика и за протестите против “циганския цар” и убийствата му в село Катуница. Използвах момента и им казах: “Момчета и момичета, позволете ми да вдигна тост за Ваше здраве, за свободата на медиите и словото, за младите хора долу на протеста и за възкръсването на България, която сложи на мястото им пловдивската прокуратура и полиция с протестите и ги принуди да вземат мерки срещу този криминален престъпник, безнаказан от 24 години. И за да е пълен парадоксът в момента Ви черпя с неговото уиски!”

Община Пловдив

Ако в началото бяха сериозни, то след последното ми изречение те избухнаха в бурен смях. “Ти си бил голям шегобиец!”. “Ще си излея уискито, ако е фалшивото на “Цар Киро”!”, “Да не вземем да ослепеем сега?” и други подобни. Аз само се подсмихвах и им казах, че не ги лъжа, но уискито е читаво и наистина ми е подарък от Кирил Рашков и сина му, които лично ми донесоха седем-осем торби с пиене и мезета  в заместник-кметския ми кабинет. Журналистите се заливаха от смях. Прихванах веселието им и аз се разсмях. И как не, бях постигнал целта си като И.Д. кмет на Пловдив – протестите приключваха без жертви, Кирил Рашков вече беше с обвинение и долу вместо футболните малоумници вече бяха други хора - новата надежда на България – интелигентните и чисти младежи – главно студенти. А двадесет и четирите им ръководители бяха преди няколко дни в кметския ми кабинет в централната общинска сграда на площад “Стефан Стамболов” № 1, където си говорехме остро и честно. И се договорихме в името на България, колкото и високопарно да звучи това.

Имах повод да пия уиски в този петъчен ден след работа. Но журналистите не подозираха задкулисните игри, които бяхме провалили. Ние - бранителите на България. Дори и да им кажех, нямаше да повярват, нито да го напишат. Ако се опитаха да го напишат, редакторите им щяха да го спрат.  Ако не редакторите, то собствениците на медиите им, до един комуняги, ченгесари и глобалистки изроди - космополити. Да, ако някой  говори за свобода на словото в България е явен провокатор или пълен идиот. Такова нещо от 2006 г. насам просто нямаше. Знаех го от личен опит. Дори и  тези журналисти, с които си пиехме уиските в кабинета ми, в понеделник щяха да пишат пълни глупости за мен и управлението на Общината, макар, че някои ми бяха приятели. Просто който  плаща на изданията им, поръчваше музиката. А плащаше организираната престъпна група ГЕРБ. Която заедно с органите на МВР управлявани от малоумника – тъп постови от ДС - Цветан Цветанов и нелегалните  структури на гангстерската им шайка наречена за благозвучие “партия”, предизвикаха протестите и за малко да вкарат страната в гражданска война. Но поне в Пловдив не успяха. Тук ние удържахме положението.

А как започна всичко?

Започна много отдавна и в Пловдив всеки го знае. Време е да го научи и страната….

(следва продължение)