 |
| Долев в кметския кабинет - Пловдив 2011 г. |
С този текст ще си разчистя сметките с организираната престъпна група наречена ГЕРБ. Това, което ще прочетете надолу е ужасно, но то е самата истина. Аз съм очевидец и участник в тези събития. За да предотвратя глупави, некомпетентни и смешни възражения и коментари по отношение на фалшификациите на изборите, каквито достатъчно видях напоследък в Интернет, ще кажа нещо за себе си. За тези, които не ме познават. Участвал съм във всички избори от 1990 г. досега. В повечето от тях като активист на партията ВМРО, член на изборен щаб, активист, застъпник, организатор. Знам механизмът им откъм партийната гледна точка. Два пъти ми се случи да ги организирам като управленец. Като кмет на район "Южен" - президентските през 1996 г. и парламентарните през 1997 г. и отчасти местните през 1999 г. И разбира се местните и президентските през 2011 г. вече като временен кмет на Пловдив. От друга страна ги познавам и като кандидат. Бях мажоритарен кандидат-депутат в Община Родопи през 1990 г. и в пропорционална листа в Пазарджик през 1991 г. Бил съм и мажоритарен кандидат за районен кмет в Пловдив през 1995 г., когато спечелих на балотаж и мажоритарен и пропорционален кандидат в местните избори през 1999 г. Тогава загубих кметските, като останах трети, но станах общински съветник в пропорционалната листа. Не на последно място, в София между 2005 и 2009 г. в пет поредни избора - кметски извънредни, президентски, за евродепутати, парламентарни и отново местни бях в една и съща секционна избирателна комисия в 36-то училище "Максим Горки". (Между другото, още не е сменено това позорно име на единствения руски писател - възторжено възпял робския труд на концлагеристите на "Беломорканал" - справка "архипелагът ГУЛАГ" на Солженицин) В тази СИК бях три пъти член, един път председател и един път заместник-председател. Видях изборите и от техническата им страна.
Отделно от това написах разследването за закононарушенията при изборите за Велико Народно Събрание през 1990 г., което доказва, че то е нелегитимно и съответно нелегитимна и приетата от него конституция. Много юристи ме поздравиха за този текст и нито един не ме е опровергал до момента. ("Големият Заговор") И накрая да кажа още нещо. Оказа се, че за съжаление, май само аз притежавам софтуерната програма "Фантоми" показваща фалшификациите на изборите за ВНС през 1990 г. Тогава бяха "избрани" с фалшификации 101 депутати от 400. В тази програма, известния сега като герберастки ибрикчия Михаил Константинов (преди беше костовистки слагач), заедно с Никола Вълчанов вкараха резултатите, до които стигна комисията оглавявана от тях през 1991-1992 г. Тя беше натоварена да провери предишните избори за ВНС. Учудвам се, че до момента никой не е проявил интерес към нея, дори създателите й, въпреки, че съм я поставял в Интернет за свободно сваляне от 2005 г. досега. Можете да видите подробности тук...
Отделно от това написах разследването за закононарушенията при изборите за Велико Народно Събрание през 1990 г., което доказва, че то е нелегитимно и съответно нелегитимна и приетата от него конституция. Много юристи ме поздравиха за този текст и нито един не ме е опровергал до момента. ("Големият Заговор") И накрая да кажа още нещо. Оказа се, че за съжаление, май само аз притежавам софтуерната програма "Фантоми" показваща фалшификациите на изборите за ВНС през 1990 г. Тогава бяха "избрани" с фалшификации 101 депутати от 400. В тази програма, известния сега като герберастки ибрикчия Михаил Константинов (преди беше костовистки слагач), заедно с Никола Вълчанов вкараха резултатите, до които стигна комисията оглавявана от тях през 1991-1992 г. Тя беше натоварена да провери предишните избори за ВНС. Учудвам се, че до момента никой не е проявил интерес към нея, дори създателите й, въпреки, че съм я поставял в Интернет за свободно сваляне от 2005 г. досега. Можете да видите подробности тук...
Направих това дълго встъпление не за друго, а за да видят враговете ми с кого си имат работа. И като се опитват да ми противоречат, да знаят опита ми в изборите.
И две уточнения. Първо - всички имена освен моето и на враговете са сменени или укрити. На мен ми е лесно сега, като живея в София, но хората за които става въпрос, си останаха в Пловдив. А това е все още окупиран от престъпната шайка ГЕРБ град. Цялата местна власт, всички държавни институции, общинските и много частни фирми, да не говорим за съдебната власт, са изцяло подчинени или се контролират от мафията ГЕРБ. Ако спомена имената им, тези хора ще пострадат.
И второто уточнение. Някои факти, подробности и детайли не мога да опиша конкретно, защото съм ги дал в показанията си пред следователи по делото за купуването на гласове от ГЕРБ, по жалба на ВМРО през 2011 г. и продължаващо досега. Както обичат да се измъкват герберастките престъпници от типа на Цветанов, Флоров, Найденов, Борисов и всички останали, "това е предмет на следствена тайна". Но като влезе в съда, да е жив и здрав Цацаров, всичко ще изплува.
И две уточнения. Първо - всички имена освен моето и на враговете са сменени или укрити. На мен ми е лесно сега, като живея в София, но хората за които става въпрос, си останаха в Пловдив. А това е все още окупиран от престъпната шайка ГЕРБ град. Цялата местна власт, всички държавни институции, общинските и много частни фирми, да не говорим за съдебната власт, са изцяло подчинени или се контролират от мафията ГЕРБ. Ако спомена имената им, тези хора ще пострадат.
И второто уточнение. Някои факти, подробности и детайли не мога да опиша конкретно, защото съм ги дал в показанията си пред следователи по делото за купуването на гласове от ГЕРБ, по жалба на ВМРО през 2011 г. и продължаващо досега. Както обичат да се измъкват герберастките престъпници от типа на Цветанов, Флоров, Найденов, Борисов и всички останали, "това е предмет на следствена тайна". Но като влезе в съда, да е жив и здрав Цацаров, всичко ще изплува.
Следва откъс от книгата "Силите на светлината срещу слугите на сатаната"
Беше утрото на 31 октомври 2011 г. - мрачно и навъсено с облаци. Настроението ми беше подобно. Вчера през нощта разбрахме, че Иван Тотев води на балотажа с около 2000 гласа пред Славчо Атанасов. Това противоречеше на всякаква логика. В късната нощ всички социологически изследвания обявиха Славчо за кмет спечелил втория си мандат. Но да ги оставим настрана, аз знаех настроението на пловдивчани, всеки втори по улицата ме спираше и казваше, че е гласувал за нас. Не се и съмнявах, 32 години от 49-годишния си живот бях живял в родния си град. Останалото време в София и на много други места в България. Познавах кътните зъби на пловдивчани. Само като вървях покрай къщите по стръмната уличка на Стария град, знаейки съседите, които ги обитават ги смятах - този е за ГЕРБ, тези за нас, този за ДПС, този е ДСБ и така докрая. Влязох в магазинчето в което си купувах "Капитал" в събота. Ако закъснеех, единственият брой отиваше в съседа Чаушев - един от най-добрите художници в града. Водеше школа по рисуване и децата в нея имаха най-голям процент успеваемост на приемните изпити в "Художествената гимназия". Даже продавачката предлагаше да ми го крие под щанда и да го дава на мен. Аз се бях възпротивил, не може да лишаваме хората на изкуството, само защото сме на власт. Ако той го купеше преди мен, аз се разхождах до Понеделник пазара или до спирката пред тунела и някъде го намирах. Та сега влязох да купя нещо и продавачката унило ми каза: "Господин Долев, какво стана? Гледах телевизия, обявиха Славчо за победител, успокоих се и си легнах." Събудих се и сутринта имаше друг кмет - Тотев! Как се случи?"
"Купиха 15 000 гласа и отделно фалшифицираха протоколи. Купиха цели комисии!" отвърнах й. Никак не ми беше до разговори, дори с наши симпатизанти. Тя обаче упорстваше: "Сега какво ще правим?"
"Ще обжалваме пред съда!" Вътрешно знаех, че съда е подчинен на ГЕРБ чрез неговия човек във ВАС - Георги Колев. Дори в Пловдив да спечелехме в административния съд, на горната инстанция щяха да отхвърлят иска ни. Не исках обаче да развалям настроението на женицата. Тръгнах към паркинга където ме чакаше служебната кола. Качих се и тръгнахме към сградата на централната община. По принцип паркирахме отстрани на сградата, откъм парка. Аз обаче, когато като заместник-кмет поемах поста ИД кмет от Славчо, когато той беше в отпуск, болнични, командировки в чужбина, или както сега, в служебен отпуск като кандидат кмет, карах шофьора да спира точно пред централния вход. Слизах демонстративно и служителите идващи на работа знаеха, че идва не добрия кмет Атанасов, а лошият му заместник с твърдата ръка. При това с пълни кметски права, включително да уволнява. Влизащите чиновници се деляха на две групи. Едните ме уважаваха и ме поздравяваха сърдечно и искрено и разменяхме по някоя шега. Това бяха тези с които бях работил навремето в Община "Родопи" или в район "Южен", а сега бяха в Общината. Те ме знаеха много добре и се разбирахме. Останалите или ме мразеха, защото бяха седесари, костовисти и чомаковисти дошли в администрацията от "славното време" 1995-2007 г. или ги бях уволнявал в предишните си местоработи за корупция и некадърност и те се бяха наместили в Община Пловдив. Да но сега аз бях ИД кмет и те трепереха. А някои, просто не си ме харесваха.
Шефът на протокола и главния секретар ми правеха забележка да не спираме с колата пред централния вход, защото не е по протокол. Аз обаче им отговарях: "Нека да знаят, че сега шефът е друг." А началника на отдел "Човешки ресурси" Ванко Иванов в момента в който видеше лимузината да спира пред централния вход в паника си пускаше молба за отпуска, търчеше при главния секретар да му я подпише и бягаше през страничния вход през двора, за да не го срещна по стълбите. Знаеше, че ще го уволня при първа възможност като шпионин на областния управител Тотев. Но за това друг път. И аз си правих шеги с главния секретар: "Боре, моля те когато видиш колата ми да спира пред главния вход, поне един път недей подписвай молбата за отпуска на "Ванко 1", както го наричах. А той се изчервяваше и казваше: "Нямам основания да му откажа". Сега Ванко не беше в сградата, преди два месеца го бяхме хванали в закононарушения и му бяхме предложили да го преместим в командировка в Район "Тракия". Той беше приел, само и само, да не е в една сграда с мен. След изборите веднага щя да го уволня. В този ден обаче, аз не накарах шофьора да спира пред централния вход. Спряхме си отстрани на паркинга. Защото течеше последната ми седмица като кмет на града. Вече нямаше смисъл. Слязох и тръгнах покрай галерията към централния вход. Дотам има-няма петдесетина метра. Пред входа на Общината имаше тридесетина журналисти от всички възможни местни и национални медии. Те се втурнаха да ме пресрещнат. В центъра на групата се открояваше моята любима от едно време журналистка Валя Йеремиева. С нея от 18 години имаме много сложни отношения. Тя възторжено пишеше за мен като районен кмет и ми се възхищаваше. Но през 1999 г. написа една особено гадна статия "Какво направи Долев като кмет на район "Южен" пълна с манипулации и откровени лъжи. Знаех, че я е писала под диктовка, защото СДС и кандидат-кметът Чомаков бяха притиснали вестник "Марица", а и щедро им плащаха, но никога не й простих. След това сме си говорили многократно и тя за да избегне упреците ми казваше: "Написах я с най-голямо удоволствие! Даже се изкефих!" "Валя, като лъжеш ти личи" - й отвръщах, - "но ти прощавам! Вие журналистите сте политически проститутки, който държи шефовете Ви командва." Така се случи, че като станах заместник-кмет на 15 юли 2010 г., никой не го очакваше, най-малко аз. Тогава кметът Атанасов в кабинета си, като ми поставяше задачите ми каза: "И сега като постъпи вече, веднага интервюта в "Нова Българска Телевизия" във вестник "Новият глас" и разбира се в "Марица". Още докато отивах към кабинета си в кулата на 10-тия етаж на бившия партиен дом, горе пред кабинета ми ме чакаше Валя Йеремиева за първото интервю със своя стар приятел. Съжалих я. Тя е прекалено интелигентна и сигурно й беше неловко. Влязохме в кабинета, секретарката донесе кафе и си говорихме дълго. Все пак се връщах в Пловдив след десет години прекарани в София. Казах й: "Валя, съжалявам те. Сега се обърнаха нещата, вече Чомаков го няма, а сме ние на власт. Усещам колко ти е неудобно пред мен. Но сме се разбрали. Такава Ви е съдбата на журналистите. Днес ще пишете хубаво за нас, утре ако паднем от власт ще ни плюете, след това като се върнем пак ще ни лижете подметките. Уви, нормално за България. А на мен самия ми е два пъти по-неудобно и тъжно за положението в което си изпаднала. Да трепериш да не звъннем на Степан Ерамян, да те уволни."
Тук тя избухна и крещя, че вестникът й е независим, че много я ценят, че пише каквото си иска и никога няма да се разделят с нея особено заради тъпи политици като мен. А аз само тънко се усмихвах и я печах на бавен огън. Даже карах понякога някой от пиарите да ходи във вестника й и да прегледа нарочно, демонстративно, интервютата й с мен на място, преди да ги публикуват. Не, че не можеше да я накараме да го изпрати по електронна поща за да го видим преди да е отпечатано. Просто там на място унижението й беше пълно. Така й го върнах заради онази статия навремето. Но после пак си останахме приятели и тя пак пишеше ту хубаво, ту лошо за мен. В зависимост от разпорежданията на шефа. А аз се смеех на "свободата на словото".
Но сега в този мрачен октомврийски ден не ми беше до смях. Групата журналисти ме заобиколи като глутница вълци готова да ме разкъса. Половината от тях ми бяха приятели и съжаляваха за загубата ни, но работеха в медии платени от ГЕРБ и каквото и да им кажех щяха да пишат обратното, колкото и да ме уважаваха. Другата половина ме мразеха открито и пишеха глупости, но аз йезуитски им се усмихвах и винаги ги дразнех с особено внимание и приказки от сорта: "О, моята любима журналистка ...... Винаги точна, обективна и интелигентна." Казвах го на най-тъпата, която даже колегите й я подиграваха, че навремето като била политически наблюдател във вестник "Марица", когато убили Луканов, тя ги питала: "Кой е този Луканов?" А аз редовно я водех да пием кафе и хвалех интелекта и ерудираността й. Колегите й умираха от смях. Даже често и другите ги черпех с кафе, като се засичахме по барчетата край общината и се правехме шеги.
Валя Йеремиева първа ме доближи, докато групата ме обграждаше от всички страни. Аз се плеснах по челото: "Валя забравих за уискито!" Бяхме се хванали на бас преди изборите, че Славчо Атанасов ще спечели втори мандат, а тя твърдеше, че ще е Тотев. Сега трябваше да плащам. Извадих една банкнота и пред журналистите я дадох на шофьора и го помолих да отиде да й купи бутилката. "Аз си изпълнявам загубените басове Валя. Ей сега ще го имаш. Макар, че това не е победа, това е фалшификация, манипулация и купуване на гласове. Вие всички го видяхте и даже някои от Вас го отразиха на 23 октомври и на балотажа на 30 октомври." Говорих им надълго и нашироко с ясното съзнание, че или нищо няма да напишат или ще го обърнат на 180 градуса. Понеже Валя бързаше за интервю, (вероятно с "победителя"), тръгна и каза, че ще мине да си вземе уискито на обяд. Към обяд наистина се появи в кметския кабинет, дадох й го и после разбрах, че го пила с колегите си от останалите медии за мое здраве. Имам оперативна информация от два отделни независими източника.
Но за разлика от мен, който си плати дължимото, на мен досега Павлинка Кацарова не ми е дала уискито, което загуби на бас сключен пред тогавашния областен управител (сега кмет) Иван Тотев като свидетел, а баса го цепи Александър Държиков - сега заместник-кмет. Това беше по време на изборната кампания през октомври на централния площад пред пощата. А от Спас Гърневски - бивш кмет и сегашен общински съветник втори мандат, има да получавам кашонче уиски, защото той загуби бас и след като му се обаждах 17 пъти да му напомням, той все протака. Накрая пратих журналисти да му припомнят, но това е друга тема.
Влязох в предверието на кметския кабинет където беше секретарката на кмета Грета. Сега беше моя секретарка. Отдясно беше кабинета на кмета, отляво една чакалня за посетители към която имаше тоалетна и едно кухненско помещение за кафемашини и хладилници с безалкохолни. Тоалетната е особено важна, както се видя от СРС-тата на Борисов, Найденов и Кокинов. За нея след малко.
Грета беше посърнала. Познавах мъжа й и дори се опитвах навремето да му помагам с едни административни неуредици, но така й не успях, дори като ИД кмет. Тя беше толкова деликатна, че никога не беше поставила въпроса на Славчо. А му беше секретарка осем години - четири в район "Тракия", докато той беше там кмет на района и после в централната община. От друга страна, преди месец се наложи да уволня доведения й син - юрисконсулта Христо Андонов. Тогава при това уволнение бях раздвоен, от една страна знаех, че трябва по закон и поради политически причини, от друга страна не исках, поради морални съображения. В крайна сметка аз уважавам свободата на словото. Но като си политик, понякога нямаш избор. Даже като му бяха подготвили заповедта, излязох от кабинета и казах на Грета честно: "Сега ще викам сина ти да му връча заповедта за уволнение." Иди оттатък при пиарите за да не присъстваш на тази неприятна сцена и кажи на .... да дойде да те замества. Дойде другата й колежка да я замества като секретарка и тогава повиках Андонов в кабинета. Говорихме си 20 минути. Връчих му заповедта и той си тръгна. Даже ми каза, че се учудил, че съм го извикал и сме си говорили очи в очи. Каза ми, че съм мъжкар. Няколко дена след това на сесията на общинския съвет "Господарите на ефира" в лицето на Илиян Велков ме награбиха и ме разпъваха на кръст за това уволнение, дори очаквах да получа златен скункс. Христо обаче също беше там и ме защити в ефир. Шапка му свалям. Той беше морален победител, а неговото уволнение тежи на съвестта ми. За другите 16 души, които уволних в Общината нямам никакви угризения. Та Грета беше уплашена и ме питаше какво ще става сега. Казах й, че ще обжалваме резултатите от изборите, но това не я успокои. Аз влязох в кабинета и й казах традиционната фраза с която тя ме запомни: "Ще ме черпиш ли едно кафе?" Така винаги се обръщах към нея, беше ми запазена марка. Понякога, когато бях потънал в проблеми и преписки, тя идваше да ме пита дали искам да ме черпи кафе. Друг път се шегувах много лошо с нея. Когато замествах кмета като ИД кмет и той се връщаше, правехме така нареченото "приемане-предаване" на поста. Който е бил в казармата знае. Предавах му информация за основните проблеми, които са възниквали или са останали нерешени докато той е отсъствал и какво съм направил до момента за да може да си поеме функциите. А аз се връщах в кулата на 10-ти етаж на партийния дом и си поемах заместник-кметските функции. Но когато Грета влезеше при нас "да ни черпи с кафе", демонстративно пред кмета я питах: "Грета я кажи сега честно пред двамата, кой е по-добрия кмет и кого обичаш повече, мен или Славчо?" Славчо умираше от смях и ми се караше: "Е, как може да си толкова гаден?", а Грета само се усмихваше и бързаше да излезе от кабинета. А, аз продължавах: "Помисли си Грета, че един ден кметът пак ще ме остави да го замествам!" Но всичко това сега беше приключило. Седнах на дивана и подхванах резолюциите върху купчината преписки на стъклената маса. Никога не сядах на кметското бюро да резюлирам. Само когато трябваше на компютъра да подписвам с цифровия сертификат документите за финансови разходи по програмата СФУК или когато ровех закони в "Сиелата". Грета влезе да ми донесе кафето, а аз вече бях набрал ярост от поражението и й казах, "Я сега ме свържи по вътрешните телефони с всички заместник-кметове. Не ги търси на мобилните, само на вътрешните." Говорих с Търновалийски. Той беше кандидат кмет на БСП, но след поражението си на първи тур се върна и си изпълняваше функциите. Тук си беше нашата зам.-кметица Петя от ВМРО и другия зам.-кмет от БСП - Сашо Константинов. Но го нямаше Жорето Титюков. Заместник-кмета от така наречената "симпатична група" сбирщина от шест съветника от смешни и неясни партии, някои от които влезли в общинския съвет с фалшификации на партийни документи. Само че, през 2007 г. "услужливата" пловдивска прокуратура така и не разследва нарушенията. Те бяха едни от многото, които ни предадоха на изборите. Защото подкрепяха нашата коалиция, а накрая купиха около 2300 гласа за ГЕРБ и даже Титюков в изборната нощ се появи като момиче на повикване с бутилка шампанско в щаба им заедно с Тотев да отпразнуват "победата". Това ми и трябваше. Звъннах по вътрешния телефон на секретарката: "Извикай веднага шефката на "Човешки ресурси". Грета въздъхна, познаваше този израз. Никак не й беше приятен.
След минута се появи началничката на отдела с папката. Бях като буреносен облак и тя се притесни. "Парев кез дигин Божилова, инч песес." (Добър ден на теб госпожо Божилова, как си?) - опитах да бъда любезен. Тя с хубавото българско име Ани си беше чиста арменка, (не беше Анахид) и си говореше перфектен арменски, а имаше арменци забравили езика си. В цялата администрация бях открил поне седем и им се карах, че не поддържат традициите на народа си. Често на Коледа им казвах: "Шънорхавор сурп дзанунд" и очаквах да ми отговорят "Ортняле дзанунтъ Кристоси!" Някои не успяваха и им изнасях лекция за родоотстъпничеството. На арменския Великден ги виках в кабинета си или ги търсех по телефона и им казвах: "Христос хайрав б,йев мерелоц", като очаквах отговора "Ортняле харутюнъ и Кристоси" и ако не го получавах се шегувах, че ще ги уволня за антиарменизъм. Повечето от тях ме уважаваха, защото знаеха за приятелските ми отношения с арменската общност и църквата и училището им за които се грижих, а заедно бяхме правили и паметника на Яворов с тях навремето. Даже при откриването на учебната година на 15 септември, отидох не в друго, а в Арменското училище. Поднесох им поздравления, говорих за българо-арменските братски връзки през вековете, но в началото ги изненадах с "Парев цез" ("Здравейте на всички"). Като си тръгвах ме спряха стари хора и ми казаха, че съм го произнесъл без никакъв акцент. На друга една колежка се карах, че не е записала детето си в арменското училище, а в българско и то няма да знае родния си език. За сметка на това много българи записваха децата си в арменското в Стария град, та имаше баланс. Ние в Пловдив си тачим арменците. Всеки пловдивчанин има поне няколко приятели арменци. И покрай тях знаем и някоя дума на езика им, да ги уважим. Отделно често с тяхни представители си пийвахме арменски коняк на празници. Трябва да ви кажа, че е много хубав и много скъп. Бутилката започва с цена от 150 долара. Няколко приятели специално са ми носели за подарък от Армения. Съжалявам, че не мога да им напиша имената за да не им създам неприятности.
Та поздравих дигин Божилова на родния й език. Тя обаче си ме мразеше. Беше си вярна на Ванко Иванов, когото откомандировахме в район "Тракия". Страхуваше се от мен, но се опитваше да спори и да ме саботира когато може. Дори един път когато диспиплинарният съвет, в който беше и тя отказа да накаже една служителка от моя ресор - инженерка, за забавяне на преписка. А аз лично бях подал искането за наказание. Но те я оневиниха на формални основания. Тогава Ани влезе да ми донесе решението на дисциплинарния съвет, което трябваше да одобря с една резолюция отгоре и аз бях бесен. Тя се опита да ме убеждава, че съвета е прав. Бях вън от кожата си, но нямах полезен ход. Законът беше ясен. Казах й: "Ани, Вие арменките сте прекрасни и страхотно красиви жени, но сте големи инати!" Тя от една страна се зарадва на комплимента, разбираше, че съм искрен, но за инатите се възпротиви и взе да ми противоречи. "Ето видя ли, доказа, тезата ми, че сте инати?" Казах и рязко да остави доклада и решението при мен да го прочета. Само можех да го забавя, но не и отменя. След два дни го подписах и инженерката, моя подчинена в собствения ми ресор, остана ненаказана. Такива са правилата на демокрацията. На първо място законността.
Та сега обаче, Ани предчувстваше за какво я викам. За пръв път ме виждаше такъв. "Ани искам веднага заповед за уволнение на заместник-кмета Титюков". По силата на закона за местното самоуправление и местната администрация, те нямат никаква защита. Кметът си ги назначава и уволнява когато и както си иска, без мотиви. Защото са политически назначения. По-интересното е, че може да ги оставя със заповед да го заместват като ИД кмет с пълните му кметски права, когато избрания кмет е в отпуск, болнични, командировки или в служебен отпуск за изборите. Още по-интересно е, че малоумните депутати приемайки закона, са пропуснали да запишат, че заместник - кметовете полагат клетва пред общинския съвет при назначаването им за такива. И така кметове на общини, районни кметове, кметове на населени места и общински съветници полагат клетвата, а назначаемите заместник-кметове - не. А те понякога управляват града, както аз го правех в случая. Та да се върнем на Ани.
"Освен Титюков, заповед за уволнение на .... защото наруши закона и правеше агитация за ГЕРБ в повереното й общинско звено и на ........... за същото. И този път не ми противоречи!" Ани ме разбра отлично и пъргаво изхвърча от стаята. В този момент ми звънна директорката на ....... Какво да правя, мои служители са правели агитация за ГЕРБ на работните си места и са купували гласове в деня на изборите?. Да ги уволнявам ли, или вече няма смисъл? Нали загубихме?" Аз се вбесих и й креснах, "Уволнявай ги тяхната мамка престъпна, герберастка! Общински служители да ми нарушават закона! И по-добре ми обясни, защо си назначила такива боклуци?" Тя ги уволни разбира се...
Тази седмица все още ние бяхме на власт. Мръсниците щяха да са вън. Е, после идваше Тотев, ако иска да ги връща на работа. Нали му купуваха гласове. Но засега още аз бях шефа.
След двадесетина минути Ани ми донесе трите заповеди. Подписах ги със замах. Вдигнах джиесема и набрах заместник-кмета Титюков. С дясната ръка държах телефона, а с лявата заповедта му за уволнение и й се наслаждавах. Ани ги изписваше много красиво и подредено. Той вдигна веднага. Тя понече да излезе, но й направих недвусмислен знак да замръзне на мястото си. Трябваше ми за свидетел на разговора. Освен, че го записвах на диктофон. За всеки случай. "Бат, Жоре, къде си приятелю, защо не си на работа?" Отсреща чух смутения му глас: "Ами майка ми не е добре нещо и аз..."
- А, не е добре, а ти с шампанското - в щаба на ГЕРБ. Ела веднага в "Човешки ресурси!" Той смънка: "Ще ме уволняваш ли?", а аз го попитах "А, ти какво си мислиш, че ще те наградя ли?".
- "Добре идвам след малко".
- "Не ми се появявай в кабинета, нямам работа с теб. Отивай направо в личен състав, документите ти са оправени!" Дадох папките на Ани и й разпоредих да ми звънне да ми каже, когато връчи заповедта на Титюков и другите. Той обаче не дойде както обеща, а чак на другия ден сутринта си ги подписа и опразни кабинета си.
След като свърших тази работа, говорих по телефона последователно с верните ни директори на дирекции и общински предприятия и други структури и звена да ги успокоявам. Разбрах, че много от тях са разстроени и казах на Грета да свика извънредна оперативка в залата следобед.
В този момент влезе един служител, когото бях извикал да обсъдим една преписка и ми каза развълнувано, че някой свалил портрета на Титюков от входното фоайе, (там бяха окачени портретите на кмета, заместниците му и главния секретар) и го оставил в една от тоалетните на етажа. "Там му е мястото" - отсякох и преминахме към преписката. Тъкмо той излезе и Грета ми каза по телефона, че тълпа журналисти, ме чакат пред вратата отвън. "Пускай ги!"
Отворих и застанах на вратата между моя и нейния кабинет. Те нахлуха и ги поканих в стаята си. "Грета ела да видим какво да черпим, тези хиени журналистите! Нали Надя Михайлова - сега Нейнски казваше в Ловеч: "Нахранете журналистите!" Някои репортери се подхилкваха, други се мръщеха. Грета им донесе води и кафета. Аз седнах на кметския фотьол и започнахме поредната импровизирана пресконференция. Голяма скука. Аз им говоря за фалшифицираните избори с пълното съзнание, че нищо няма да излезе в медиите. Те обаче питаха вярно, ли е че съм уволнил Титюков.
- "Естествено! Вие какво очаквахте?"
- "Защото Ви предаде на изборите ли?"
- "Не защото не се яви на работа. А, заплатата от парите на данъкоплатците си я взима нали?"
- "Не Вие сте го уволнили по политически причини!"
- "Е, и какво от това? Заместник-кметовете се назначават, следователно и уволняват по политически причини! Те не са експерти, нито държавни служители, а политически назначения! Всеки пълен идиот може да бъде назначен за заместник - кмет по политически причини!"
- "Него ли имате предвид?"
- "Казах - всеки, може да имам предвид себе си, да предваря въпроса Ви!
- "Вие мразите ли го, че Ви предаде?"
-"Не но служителите го мразят, току-що ми докладваха, че някой откачил снимката му от входното фоайе и я поставил в тоалетната!"
-"Чухме и проверихме в женската на етажа, но не е там, а в мъжката не можем да влезем, Вие видяхте ли я?"- попита една репортерка. Това беше уловка, в края на коридора имаше тоалетна с две кабинки без обозначение жени - мъже. Общи, но някои приемаха лявата за мъжката.
-"Честно казано имам къде - къде по-сериозни проблеми да решавам, не съм излизал от кабинета цял ден! Но хайде като това е най-важната тема за град Пловдив, сега ще отида да проверя и ще ви кажа!. Взех двама мъже репортери, и ги помъкнах с мен за свидетели. Отидохме в мъжките тоалетни в дъното на коридора, проверихме и двете кабини, но нямаше нищо. И двамата напрегнато стискаха в ръце фотоапарати, като командоси автомат "Калашников" преди сигнал за акция. Не влязоха в употреба. Предположих, че някоя чистачка се е смилила и е прибрала портрета. Журналистите бяха безкрайно разочаровани. Портрета в тоалетната беше по-интересен от фалшификациите на изборите и съдбата на града след незаконната му окупация от ГЕРБ-ерската мафия.
Тъкмо ги отпратих и дойде една от юристките с камара документи за подписи. Като сядаше, без да иска бутна с папката едно от кафетата останали от журналистите и си поля панталона. Изпратих я в кметската тоалетна зад приемната при Грета да се мие. По принцип това е забранено. По протокол там ходи само кмета и гостите му. Дори и секретарката няма право на достъп. Тази тема за тоалетните, която бившия премиер Борисов повдигна е много интересна. Някой път ще разкажа за правилата на комунистите, кой ръководен кадър има право на тоалетна в кабинета си и за подобните правила на демокрацията. Тя се върна, аз бях подписал документите и я отпратих. Казах й да си ходи вкъщи да се пере, за една жена петното по дрехата е ужас.
Време беше за оперативката с директорите. Бяха всичките четиридесетина директори на дирекции и общински предприятия. Влязох в залата и седнах на кметското място.
Опитах се да им вдъхна надежда. Казах им, че са държавни служители, (повечето) никой не може да ги уволни. Не напускайте, борете се за правата си. Ако някой от Вас го притискат, идете в медиите, водете дела, ако Ви уволнят. Те бяха обезсърчени. Знаеха, че ще има масови уволнения. Тотев имаше списък с над триста имена за техните места. Беше взел от Ванко Иванов структурата и написал по длъжности имената на своите хора. И понеже имало много гладни и некадърни безработни гербери на опашката, а щатните места малко, Тотев направил два списъка с по триста различни имена. И като дойдел някой гербер му показвал, че е в единия списък, като дойдел друг, изваждал другия. И така заблуждавал 600 души вместо триста. Това беше публична тайна.
След оперативката подписвах още документи, виках служители по текущите задачи, беше пълноценен работен ден. По едно време ми звъннаха от моя ресор, че служителите в "кулата", както бях нарекъл бившия партиен дом в който бяха основните дирекции, са много притеснени. Казах на Грета, че ще отида да ги успокоя. Влязох в "кулата" и минах по някои от етажите. Говорих си с хората, успокоявах ги, макар, че вътрешно знаех какво ги чака. В една от стаите един от колегите пушеше. "Стига си пушил, пази здравето си". А той ми отговори, че след изборния резултат възвърнал порока. Обяснявах им, че ще обжалваме изборите пред съда. Колежката му по бюро ми каза: "Господин Долев, Тотев каза, че няма да уволнява!". Извърнах се и я изгледах. "Откъде знаеш?" Тя отвори интернет и ми показа изявлението му пуснато в медиите преди няколко дни:
Стана ми мъчно за наивността й. Казах й с упрек: "................ да не те познавах, щях да кажа, че си глупава. Ти си такова умно и интелигентно момиче, наистина ли вярваш на изявления по медиите? Наивна ли си, или просто ти се иска да е така?" Горката, тя не знаеше какво е ГЕРБ. А аз още навремето на празника на "нашата полиция, която ни пази", който беше отпразнуван ден по-рано - на 4 юли вместо на пети, в един хубав ресторант на Гребната база, си говорих с тогава областния управител Тотев за намеренията му за чистката, ако спечели изборите. Питах го директно и си говорихме доста откровено. Но това друг път. Замислих се как, обикновените хора не знаят нищо за задкулисните машинации определящи съдбата им. (Впрочем и двамата служители вече не са в общината) И аз докато се мъчех да успокоявам хората си знаех, че между тях има и герберасти, които естествено изнесоха тази информация.
След няколко дни я видях във вестник "Марица". "Джурасик парк в Общината, Долев ще отвее Спилбърг" Написана от Надя Петрова. Понеже на сайта на "Марица" услужливо са я махнали, видно от препратката горе, която не изважда нищо, аз я прилагам по-долу. Историците сме злопаметни:
"Надя ПЕТРОВА, 05 Ноември 2011; 09:22 Видяна 575 пъти, 5 коментара
"Информациите, че служители на общината бързат да се изнесат в последните дни преди да дойде Иван Тотев, звучат все по-озадачаващо. Все едно корабът е нападнат от пирати и екипажът се спасява с малка лодка и гребе ли, гребе. Какво става в Жълтия дом? Защо и.д. кметът Долев се бе обърнал към общинарите вълнуващо, та чак затрогващо с думите: “Не напускайте - вие сте бетон! Няма как да ви уволнят!”. На мен лично ми звучи като заветен призив, изречен от полковник към обкръжените му войници, че те няма да бъдат убити, а ще са военнопленници. Страдалци, но живи по силата на някакво споразумение, наречено в случая Закон за държавните служители. Докато четях за тази мъжествена мъка и съпричастие, озвучени от устата на г-н Долев, се сещах за поне 5 разплакващи филма, произведени в USA, се сетих и за друго - и.д. кметът може да има бъдеще като скромен сценарист. Или режисьор? Артист? Защото ако излезем от сценария на г-н Долев, е нормално да се запитаме за нещо просто. Ако общинарите са работили за Пловдив, а не за короната му, защо трябва да напускат работа? Кметовете се сменят през 4 години, а градът е вечен, както и проблемите му. Тотев не прилича на тиранозавър, който ще захапе за врата чиновниците, само защото са изпълнявали заповеди на Славчо Атанасов. И общината не е “Джурасик парк”, нали? Или нещо бъркам, а?"
Два месеца по-късно встъпилия вече в длъжност кмет Тотев беше уволнил 372 служители от администрацията от общо 646. Докато ги броях. И в общинските предприятия имаше чистка. В двата района "Тракия" и "Южен" дотогава управлявани от кметове от ВМРО също. Например Павлинка Кацарова като стана кмет на "Южен" от шестдесетина служители махна около 40. Сега сигурно вече над 400 души от централната администрация и подчинените й звена са махнати. Спрях да ги броя. Общо с общинските предприятия имаше около 9 000 служители и работници в администрацията и предприятията. Идеолог на чистката беше Цветанов. При едно от поредните събирания на "управляващите" в хотела на Тотев "Империал" Цецко беше казал: "Режете до кокал". Махнете всички от старите и слагайте наши. Така и ставаше.
Звънях тогава на Надя Петрова и я питах: "Е, много ти беше хубава статията, благодаря, че си ме сравнила с полковник от посредствено-патетичен американски филм, но Тотев май се оказа тиранозавър а?" Надя беше много смутена и ми се извини. "Не очаквах, честно да ти кажа, не съм вярвала, че ще има такава чистка."
Даа, журналисти... Какво да кажа повече..
Да се върнем в кметския кабинет. Два дни по-късно същата юристка вече с изпрани дрехи пак идва за подписи. И ми казва "Господин Долев, като влязох да се мия оня ден в кметската тоалетна, там беше портрета на Титюков. Тогава бях ядосана, че се полях и забравих да Ви кажа."
Значи се оказа вярно. Но ние погрешно сме търсили с журналистите в общите тоалетни на етажа, а то било в кметската. Там не се сетихме да проверим. Така и не видях снимката, докато оня ден не се появи във фейсбука на вестник "Акцент", откъдето я взех.
А защо стана всичко това?
Как така Славчо Атанасов спечели около 76 000 гласа, а Тотев около 62 000, а ОИК обяви около 69 000 за Славчо и малко над 70 000 за Тотев?
И в крайна сметка Тотев сега е кмет?
Ами стана ето така.... (следва)
"Купиха 15 000 гласа и отделно фалшифицираха протоколи. Купиха цели комисии!" отвърнах й. Никак не ми беше до разговори, дори с наши симпатизанти. Тя обаче упорстваше: "Сега какво ще правим?"
"Ще обжалваме пред съда!" Вътрешно знаех, че съда е подчинен на ГЕРБ чрез неговия човек във ВАС - Георги Колев. Дори в Пловдив да спечелехме в административния съд, на горната инстанция щяха да отхвърлят иска ни. Не исках обаче да развалям настроението на женицата. Тръгнах към паркинга където ме чакаше служебната кола. Качих се и тръгнахме към сградата на централната община. По принцип паркирахме отстрани на сградата, откъм парка. Аз обаче, когато като заместник-кмет поемах поста ИД кмет от Славчо, когато той беше в отпуск, болнични, командировки в чужбина, или както сега, в служебен отпуск като кандидат кмет, карах шофьора да спира точно пред централния вход. Слизах демонстративно и служителите идващи на работа знаеха, че идва не добрия кмет Атанасов, а лошият му заместник с твърдата ръка. При това с пълни кметски права, включително да уволнява. Влизащите чиновници се деляха на две групи. Едните ме уважаваха и ме поздравяваха сърдечно и искрено и разменяхме по някоя шега. Това бяха тези с които бях работил навремето в Община "Родопи" или в район "Южен", а сега бяха в Общината. Те ме знаеха много добре и се разбирахме. Останалите или ме мразеха, защото бяха седесари, костовисти и чомаковисти дошли в администрацията от "славното време" 1995-2007 г. или ги бях уволнявал в предишните си местоработи за корупция и некадърност и те се бяха наместили в Община Пловдив. Да но сега аз бях ИД кмет и те трепереха. А някои, просто не си ме харесваха.
Шефът на протокола и главния секретар ми правеха забележка да не спираме с колата пред централния вход, защото не е по протокол. Аз обаче им отговарях: "Нека да знаят, че сега шефът е друг." А началника на отдел "Човешки ресурси" Ванко Иванов в момента в който видеше лимузината да спира пред централния вход в паника си пускаше молба за отпуска, търчеше при главния секретар да му я подпише и бягаше през страничния вход през двора, за да не го срещна по стълбите. Знаеше, че ще го уволня при първа възможност като шпионин на областния управител Тотев. Но за това друг път. И аз си правих шеги с главния секретар: "Боре, моля те когато видиш колата ми да спира пред главния вход, поне един път недей подписвай молбата за отпуска на "Ванко 1", както го наричах. А той се изчервяваше и казваше: "Нямам основания да му откажа". Сега Ванко не беше в сградата, преди два месеца го бяхме хванали в закононарушения и му бяхме предложили да го преместим в командировка в Район "Тракия". Той беше приел, само и само, да не е в една сграда с мен. След изборите веднага щя да го уволня. В този ден обаче, аз не накарах шофьора да спира пред централния вход. Спряхме си отстрани на паркинга. Защото течеше последната ми седмица като кмет на града. Вече нямаше смисъл. Слязох и тръгнах покрай галерията към централния вход. Дотам има-няма петдесетина метра. Пред входа на Общината имаше тридесетина журналисти от всички възможни местни и национални медии. Те се втурнаха да ме пресрещнат. В центъра на групата се открояваше моята любима от едно време журналистка Валя Йеремиева. С нея от 18 години имаме много сложни отношения. Тя възторжено пишеше за мен като районен кмет и ми се възхищаваше. Но през 1999 г. написа една особено гадна статия "Какво направи Долев като кмет на район "Южен" пълна с манипулации и откровени лъжи. Знаех, че я е писала под диктовка, защото СДС и кандидат-кметът Чомаков бяха притиснали вестник "Марица", а и щедро им плащаха, но никога не й простих. След това сме си говорили многократно и тя за да избегне упреците ми казваше: "Написах я с най-голямо удоволствие! Даже се изкефих!" "Валя, като лъжеш ти личи" - й отвръщах, - "но ти прощавам! Вие журналистите сте политически проститутки, който държи шефовете Ви командва." Така се случи, че като станах заместник-кмет на 15 юли 2010 г., никой не го очакваше, най-малко аз. Тогава кметът Атанасов в кабинета си, като ми поставяше задачите ми каза: "И сега като постъпи вече, веднага интервюта в "Нова Българска Телевизия" във вестник "Новият глас" и разбира се в "Марица". Още докато отивах към кабинета си в кулата на 10-тия етаж на бившия партиен дом, горе пред кабинета ми ме чакаше Валя Йеремиева за първото интервю със своя стар приятел. Съжалих я. Тя е прекалено интелигентна и сигурно й беше неловко. Влязохме в кабинета, секретарката донесе кафе и си говорихме дълго. Все пак се връщах в Пловдив след десет години прекарани в София. Казах й: "Валя, съжалявам те. Сега се обърнаха нещата, вече Чомаков го няма, а сме ние на власт. Усещам колко ти е неудобно пред мен. Но сме се разбрали. Такава Ви е съдбата на журналистите. Днес ще пишете хубаво за нас, утре ако паднем от власт ще ни плюете, след това като се върнем пак ще ни лижете подметките. Уви, нормално за България. А на мен самия ми е два пъти по-неудобно и тъжно за положението в което си изпаднала. Да трепериш да не звъннем на Степан Ерамян, да те уволни."
Тук тя избухна и крещя, че вестникът й е независим, че много я ценят, че пише каквото си иска и никога няма да се разделят с нея особено заради тъпи политици като мен. А аз само тънко се усмихвах и я печах на бавен огън. Даже карах понякога някой от пиарите да ходи във вестника й и да прегледа нарочно, демонстративно, интервютата й с мен на място, преди да ги публикуват. Не, че не можеше да я накараме да го изпрати по електронна поща за да го видим преди да е отпечатано. Просто там на място унижението й беше пълно. Така й го върнах заради онази статия навремето. Но после пак си останахме приятели и тя пак пишеше ту хубаво, ту лошо за мен. В зависимост от разпорежданията на шефа. А аз се смеех на "свободата на словото".
Но сега в този мрачен октомврийски ден не ми беше до смях. Групата журналисти ме заобиколи като глутница вълци готова да ме разкъса. Половината от тях ми бяха приятели и съжаляваха за загубата ни, но работеха в медии платени от ГЕРБ и каквото и да им кажех щяха да пишат обратното, колкото и да ме уважаваха. Другата половина ме мразеха открито и пишеха глупости, но аз йезуитски им се усмихвах и винаги ги дразнех с особено внимание и приказки от сорта: "О, моята любима журналистка ...... Винаги точна, обективна и интелигентна." Казвах го на най-тъпата, която даже колегите й я подиграваха, че навремето като била политически наблюдател във вестник "Марица", когато убили Луканов, тя ги питала: "Кой е този Луканов?" А аз редовно я водех да пием кафе и хвалех интелекта и ерудираността й. Колегите й умираха от смях. Даже често и другите ги черпех с кафе, като се засичахме по барчетата край общината и се правехме шеги.
Валя Йеремиева първа ме доближи, докато групата ме обграждаше от всички страни. Аз се плеснах по челото: "Валя забравих за уискито!" Бяхме се хванали на бас преди изборите, че Славчо Атанасов ще спечели втори мандат, а тя твърдеше, че ще е Тотев. Сега трябваше да плащам. Извадих една банкнота и пред журналистите я дадох на шофьора и го помолих да отиде да й купи бутилката. "Аз си изпълнявам загубените басове Валя. Ей сега ще го имаш. Макар, че това не е победа, това е фалшификация, манипулация и купуване на гласове. Вие всички го видяхте и даже някои от Вас го отразиха на 23 октомври и на балотажа на 30 октомври." Говорих им надълго и нашироко с ясното съзнание, че или нищо няма да напишат или ще го обърнат на 180 градуса. Понеже Валя бързаше за интервю, (вероятно с "победителя"), тръгна и каза, че ще мине да си вземе уискито на обяд. Към обяд наистина се появи в кметския кабинет, дадох й го и после разбрах, че го пила с колегите си от останалите медии за мое здраве. Имам оперативна информация от два отделни независими източника.
Но за разлика от мен, който си плати дължимото, на мен досега Павлинка Кацарова не ми е дала уискито, което загуби на бас сключен пред тогавашния областен управител (сега кмет) Иван Тотев като свидетел, а баса го цепи Александър Държиков - сега заместник-кмет. Това беше по време на изборната кампания през октомври на централния площад пред пощата. А от Спас Гърневски - бивш кмет и сегашен общински съветник втори мандат, има да получавам кашонче уиски, защото той загуби бас и след като му се обаждах 17 пъти да му напомням, той все протака. Накрая пратих журналисти да му припомнят, но това е друга тема.
Влязох в предверието на кметския кабинет където беше секретарката на кмета Грета. Сега беше моя секретарка. Отдясно беше кабинета на кмета, отляво една чакалня за посетители към която имаше тоалетна и едно кухненско помещение за кафемашини и хладилници с безалкохолни. Тоалетната е особено важна, както се видя от СРС-тата на Борисов, Найденов и Кокинов. За нея след малко.
Грета беше посърнала. Познавах мъжа й и дори се опитвах навремето да му помагам с едни административни неуредици, но така й не успях, дори като ИД кмет. Тя беше толкова деликатна, че никога не беше поставила въпроса на Славчо. А му беше секретарка осем години - четири в район "Тракия", докато той беше там кмет на района и после в централната община. От друга страна, преди месец се наложи да уволня доведения й син - юрисконсулта Христо Андонов. Тогава при това уволнение бях раздвоен, от една страна знаех, че трябва по закон и поради политически причини, от друга страна не исках, поради морални съображения. В крайна сметка аз уважавам свободата на словото. Но като си политик, понякога нямаш избор. Даже като му бяха подготвили заповедта, излязох от кабинета и казах на Грета честно: "Сега ще викам сина ти да му връча заповедта за уволнение." Иди оттатък при пиарите за да не присъстваш на тази неприятна сцена и кажи на .... да дойде да те замества. Дойде другата й колежка да я замества като секретарка и тогава повиках Андонов в кабинета. Говорихме си 20 минути. Връчих му заповедта и той си тръгна. Даже ми каза, че се учудил, че съм го извикал и сме си говорили очи в очи. Каза ми, че съм мъжкар. Няколко дена след това на сесията на общинския съвет "Господарите на ефира" в лицето на Илиян Велков ме награбиха и ме разпъваха на кръст за това уволнение, дори очаквах да получа златен скункс. Христо обаче също беше там и ме защити в ефир. Шапка му свалям. Той беше морален победител, а неговото уволнение тежи на съвестта ми. За другите 16 души, които уволних в Общината нямам никакви угризения. Та Грета беше уплашена и ме питаше какво ще става сега. Казах й, че ще обжалваме резултатите от изборите, но това не я успокои. Аз влязох в кабинета и й казах традиционната фраза с която тя ме запомни: "Ще ме черпиш ли едно кафе?" Така винаги се обръщах към нея, беше ми запазена марка. Понякога, когато бях потънал в проблеми и преписки, тя идваше да ме пита дали искам да ме черпи кафе. Друг път се шегувах много лошо с нея. Когато замествах кмета като ИД кмет и той се връщаше, правехме така нареченото "приемане-предаване" на поста. Който е бил в казармата знае. Предавах му информация за основните проблеми, които са възниквали или са останали нерешени докато той е отсъствал и какво съм направил до момента за да може да си поеме функциите. А аз се връщах в кулата на 10-ти етаж на партийния дом и си поемах заместник-кметските функции. Но когато Грета влезеше при нас "да ни черпи с кафе", демонстративно пред кмета я питах: "Грета я кажи сега честно пред двамата, кой е по-добрия кмет и кого обичаш повече, мен или Славчо?" Славчо умираше от смях и ми се караше: "Е, как може да си толкова гаден?", а Грета само се усмихваше и бързаше да излезе от кабинета. А, аз продължавах: "Помисли си Грета, че един ден кметът пак ще ме остави да го замествам!" Но всичко това сега беше приключило. Седнах на дивана и подхванах резолюциите върху купчината преписки на стъклената маса. Никога не сядах на кметското бюро да резюлирам. Само когато трябваше на компютъра да подписвам с цифровия сертификат документите за финансови разходи по програмата СФУК или когато ровех закони в "Сиелата". Грета влезе да ми донесе кафето, а аз вече бях набрал ярост от поражението и й казах, "Я сега ме свържи по вътрешните телефони с всички заместник-кметове. Не ги търси на мобилните, само на вътрешните." Говорих с Търновалийски. Той беше кандидат кмет на БСП, но след поражението си на първи тур се върна и си изпълняваше функциите. Тук си беше нашата зам.-кметица Петя от ВМРО и другия зам.-кмет от БСП - Сашо Константинов. Но го нямаше Жорето Титюков. Заместник-кмета от така наречената "симпатична група" сбирщина от шест съветника от смешни и неясни партии, някои от които влезли в общинския съвет с фалшификации на партийни документи. Само че, през 2007 г. "услужливата" пловдивска прокуратура така и не разследва нарушенията. Те бяха едни от многото, които ни предадоха на изборите. Защото подкрепяха нашата коалиция, а накрая купиха около 2300 гласа за ГЕРБ и даже Титюков в изборната нощ се появи като момиче на повикване с бутилка шампанско в щаба им заедно с Тотев да отпразнуват "победата". Това ми и трябваше. Звъннах по вътрешния телефон на секретарката: "Извикай веднага шефката на "Човешки ресурси". Грета въздъхна, познаваше този израз. Никак не й беше приятен.
След минута се появи началничката на отдела с папката. Бях като буреносен облак и тя се притесни. "Парев кез дигин Божилова, инч песес." (Добър ден на теб госпожо Божилова, как си?) - опитах да бъда любезен. Тя с хубавото българско име Ани си беше чиста арменка, (не беше Анахид) и си говореше перфектен арменски, а имаше арменци забравили езика си. В цялата администрация бях открил поне седем и им се карах, че не поддържат традициите на народа си. Често на Коледа им казвах: "Шънорхавор сурп дзанунд" и очаквах да ми отговорят "Ортняле дзанунтъ Кристоси!" Някои не успяваха и им изнасях лекция за родоотстъпничеството. На арменския Великден ги виках в кабинета си или ги търсех по телефона и им казвах: "Христос хайрав б,йев мерелоц", като очаквах отговора "Ортняле харутюнъ и Кристоси" и ако не го получавах се шегувах, че ще ги уволня за антиарменизъм. Повечето от тях ме уважаваха, защото знаеха за приятелските ми отношения с арменската общност и църквата и училището им за които се грижих, а заедно бяхме правили и паметника на Яворов с тях навремето. Даже при откриването на учебната година на 15 септември, отидох не в друго, а в Арменското училище. Поднесох им поздравления, говорих за българо-арменските братски връзки през вековете, но в началото ги изненадах с "Парев цез" ("Здравейте на всички"). Като си тръгвах ме спряха стари хора и ми казаха, че съм го произнесъл без никакъв акцент. На друга една колежка се карах, че не е записала детето си в арменското училище, а в българско и то няма да знае родния си език. За сметка на това много българи записваха децата си в арменското в Стария град, та имаше баланс. Ние в Пловдив си тачим арменците. Всеки пловдивчанин има поне няколко приятели арменци. И покрай тях знаем и някоя дума на езика им, да ги уважим. Отделно често с тяхни представители си пийвахме арменски коняк на празници. Трябва да ви кажа, че е много хубав и много скъп. Бутилката започва с цена от 150 долара. Няколко приятели специално са ми носели за подарък от Армения. Съжалявам, че не мога да им напиша имената за да не им създам неприятности.
Та поздравих дигин Божилова на родния й език. Тя обаче си ме мразеше. Беше си вярна на Ванко Иванов, когото откомандировахме в район "Тракия". Страхуваше се от мен, но се опитваше да спори и да ме саботира когато може. Дори един път когато диспиплинарният съвет, в който беше и тя отказа да накаже една служителка от моя ресор - инженерка, за забавяне на преписка. А аз лично бях подал искането за наказание. Но те я оневиниха на формални основания. Тогава Ани влезе да ми донесе решението на дисциплинарния съвет, което трябваше да одобря с една резолюция отгоре и аз бях бесен. Тя се опита да ме убеждава, че съвета е прав. Бях вън от кожата си, но нямах полезен ход. Законът беше ясен. Казах й: "Ани, Вие арменките сте прекрасни и страхотно красиви жени, но сте големи инати!" Тя от една страна се зарадва на комплимента, разбираше, че съм искрен, но за инатите се възпротиви и взе да ми противоречи. "Ето видя ли, доказа, тезата ми, че сте инати?" Казах и рязко да остави доклада и решението при мен да го прочета. Само можех да го забавя, но не и отменя. След два дни го подписах и инженерката, моя подчинена в собствения ми ресор, остана ненаказана. Такива са правилата на демокрацията. На първо място законността.
Та сега обаче, Ани предчувстваше за какво я викам. За пръв път ме виждаше такъв. "Ани искам веднага заповед за уволнение на заместник-кмета Титюков". По силата на закона за местното самоуправление и местната администрация, те нямат никаква защита. Кметът си ги назначава и уволнява когато и както си иска, без мотиви. Защото са политически назначения. По-интересното е, че може да ги оставя със заповед да го заместват като ИД кмет с пълните му кметски права, когато избрания кмет е в отпуск, болнични, командировки или в служебен отпуск за изборите. Още по-интересно е, че малоумните депутати приемайки закона, са пропуснали да запишат, че заместник - кметовете полагат клетва пред общинския съвет при назначаването им за такива. И така кметове на общини, районни кметове, кметове на населени места и общински съветници полагат клетвата, а назначаемите заместник-кметове - не. А те понякога управляват града, както аз го правех в случая. Та да се върнем на Ани.
"Освен Титюков, заповед за уволнение на .... защото наруши закона и правеше агитация за ГЕРБ в повереното й общинско звено и на ........... за същото. И този път не ми противоречи!" Ани ме разбра отлично и пъргаво изхвърча от стаята. В този момент ми звънна директорката на ....... Какво да правя, мои служители са правели агитация за ГЕРБ на работните си места и са купували гласове в деня на изборите?. Да ги уволнявам ли, или вече няма смисъл? Нали загубихме?" Аз се вбесих и й креснах, "Уволнявай ги тяхната мамка престъпна, герберастка! Общински служители да ми нарушават закона! И по-добре ми обясни, защо си назначила такива боклуци?" Тя ги уволни разбира се...
Тази седмица все още ние бяхме на власт. Мръсниците щяха да са вън. Е, после идваше Тотев, ако иска да ги връща на работа. Нали му купуваха гласове. Но засега още аз бях шефа.
След двадесетина минути Ани ми донесе трите заповеди. Подписах ги със замах. Вдигнах джиесема и набрах заместник-кмета Титюков. С дясната ръка държах телефона, а с лявата заповедта му за уволнение и й се наслаждавах. Ани ги изписваше много красиво и подредено. Той вдигна веднага. Тя понече да излезе, но й направих недвусмислен знак да замръзне на мястото си. Трябваше ми за свидетел на разговора. Освен, че го записвах на диктофон. За всеки случай. "Бат, Жоре, къде си приятелю, защо не си на работа?" Отсреща чух смутения му глас: "Ами майка ми не е добре нещо и аз..."
- А, не е добре, а ти с шампанското - в щаба на ГЕРБ. Ела веднага в "Човешки ресурси!" Той смънка: "Ще ме уволняваш ли?", а аз го попитах "А, ти какво си мислиш, че ще те наградя ли?".
- "Добре идвам след малко".
- "Не ми се появявай в кабинета, нямам работа с теб. Отивай направо в личен състав, документите ти са оправени!" Дадох папките на Ани и й разпоредих да ми звънне да ми каже, когато връчи заповедта на Титюков и другите. Той обаче не дойде както обеща, а чак на другия ден сутринта си ги подписа и опразни кабинета си.
След като свърших тази работа, говорих по телефона последователно с верните ни директори на дирекции и общински предприятия и други структури и звена да ги успокоявам. Разбрах, че много от тях са разстроени и казах на Грета да свика извънредна оперативка в залата следобед.
В този момент влезе един служител, когото бях извикал да обсъдим една преписка и ми каза развълнувано, че някой свалил портрета на Титюков от входното фоайе, (там бяха окачени портретите на кмета, заместниците му и главния секретар) и го оставил в една от тоалетните на етажа. "Там му е мястото" - отсякох и преминахме към преписката. Тъкмо той излезе и Грета ми каза по телефона, че тълпа журналисти, ме чакат пред вратата отвън. "Пускай ги!"
Отворих и застанах на вратата между моя и нейния кабинет. Те нахлуха и ги поканих в стаята си. "Грета ела да видим какво да черпим, тези хиени журналистите! Нали Надя Михайлова - сега Нейнски казваше в Ловеч: "Нахранете журналистите!" Някои репортери се подхилкваха, други се мръщеха. Грета им донесе води и кафета. Аз седнах на кметския фотьол и започнахме поредната импровизирана пресконференция. Голяма скука. Аз им говоря за фалшифицираните избори с пълното съзнание, че нищо няма да излезе в медиите. Те обаче питаха вярно, ли е че съм уволнил Титюков.
- "Естествено! Вие какво очаквахте?"
- "Защото Ви предаде на изборите ли?"
- "Не защото не се яви на работа. А, заплатата от парите на данъкоплатците си я взима нали?"
- "Не Вие сте го уволнили по политически причини!"
- "Е, и какво от това? Заместник-кметовете се назначават, следователно и уволняват по политически причини! Те не са експерти, нито държавни служители, а политически назначения! Всеки пълен идиот може да бъде назначен за заместник - кмет по политически причини!"
- "Него ли имате предвид?"
- "Казах - всеки, може да имам предвид себе си, да предваря въпроса Ви!
- "Вие мразите ли го, че Ви предаде?"
 |
| Заместник-кмета Титюков на мястото си |
-"Чухме и проверихме в женската на етажа, но не е там, а в мъжката не можем да влезем, Вие видяхте ли я?"- попита една репортерка. Това беше уловка, в края на коридора имаше тоалетна с две кабинки без обозначение жени - мъже. Общи, но някои приемаха лявата за мъжката.
-"Честно казано имам къде - къде по-сериозни проблеми да решавам, не съм излизал от кабинета цял ден! Но хайде като това е най-важната тема за град Пловдив, сега ще отида да проверя и ще ви кажа!. Взех двама мъже репортери, и ги помъкнах с мен за свидетели. Отидохме в мъжките тоалетни в дъното на коридора, проверихме и двете кабини, но нямаше нищо. И двамата напрегнато стискаха в ръце фотоапарати, като командоси автомат "Калашников" преди сигнал за акция. Не влязоха в употреба. Предположих, че някоя чистачка се е смилила и е прибрала портрета. Журналистите бяха безкрайно разочаровани. Портрета в тоалетната беше по-интересен от фалшификациите на изборите и съдбата на града след незаконната му окупация от ГЕРБ-ерската мафия.
Тъкмо ги отпратих и дойде една от юристките с камара документи за подписи. Като сядаше, без да иска бутна с папката едно от кафетата останали от журналистите и си поля панталона. Изпратих я в кметската тоалетна зад приемната при Грета да се мие. По принцип това е забранено. По протокол там ходи само кмета и гостите му. Дори и секретарката няма право на достъп. Тази тема за тоалетните, която бившия премиер Борисов повдигна е много интересна. Някой път ще разкажа за правилата на комунистите, кой ръководен кадър има право на тоалетна в кабинета си и за подобните правила на демокрацията. Тя се върна, аз бях подписал документите и я отпратих. Казах й да си ходи вкъщи да се пере, за една жена петното по дрехата е ужас.
Време беше за оперативката с директорите. Бяха всичките четиридесетина директори на дирекции и общински предприятия. Влязох в залата и седнах на кметското място.
Опитах се да им вдъхна надежда. Казах им, че са държавни служители, (повечето) никой не може да ги уволни. Не напускайте, борете се за правата си. Ако някой от Вас го притискат, идете в медиите, водете дела, ако Ви уволнят. Те бяха обезсърчени. Знаеха, че ще има масови уволнения. Тотев имаше списък с над триста имена за техните места. Беше взел от Ванко Иванов структурата и написал по длъжности имената на своите хора. И понеже имало много гладни и некадърни безработни гербери на опашката, а щатните места малко, Тотев направил два списъка с по триста различни имена. И като дойдел някой гербер му показвал, че е в единия списък, като дойдел друг, изваждал другия. И така заблуждавал 600 души вместо триста. Това беше публична тайна.
След оперативката подписвах още документи, виках служители по текущите задачи, беше пълноценен работен ден. По едно време ми звъннаха от моя ресор, че служителите в "кулата", както бях нарекъл бившия партиен дом в който бяха основните дирекции, са много притеснени. Казах на Грета, че ще отида да ги успокоя. Влязох в "кулата" и минах по някои от етажите. Говорих си с хората, успокоявах ги, макар, че вътрешно знаех какво ги чака. В една от стаите един от колегите пушеше. "Стига си пушил, пази здравето си". А той ми отговори, че след изборния резултат възвърнал порока. Обяснявах им, че ще обжалваме изборите пред съда. Колежката му по бюро ми каза: "Господин Долев, Тотев каза, че няма да уволнява!". Извърнах се и я изгледах. "Откъде знаеш?" Тя отвори интернет и ми показа изявлението му пуснато в медиите преди няколко дни:
"Иван Тотев: Разчитам на опита и експертния потенциал на служителите в Община Пловдив
Кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пловдив опроверга тиражираните слухове за очаквани масови уволнения в общинската администрация.
В през последните дни получавам многобройни сигнали от служители на Община Пловдив, че представители на партийните ръководства на управляващата в момента коалиция от ВМРО-НИЕ и БСП упорито тиражират слухове в общинската администрация и общинските предприятия, че след победата на ГЕРБ в неделя на балотажа ще има чистка и едва ли не масови уволнения в администрацията, това заяви кандидатът на ПП ГЕРБ за кмет на Пловдив инж. Иван Тотев. Той категорично опроверга тези слухове и подчерта, че ГЕРБ е партия, която търси градивното; партия, която ще използва потенциала, опита и възможностите на всеки служител в името на развитието на града ни. Заедно ще работим за постигането на голямата цел, а именно превръщането на Пловдив в икономически и културен център на България, съобщи Иван Тотев.
Искам да успокоя всички служители в администрацията на Община Пловдив, че тези слухове са безпочвени, целят извличане на политически дивиденти и нямат нищо общо с реалността. За нас е важно да сменим политическия модел на управление на общината. В моята дейност и като кмет на район „Източен”, и като областен управител съм работил много тясно с общинските експерти и от опит знам, че в администрацията на Пловдив работят доказани професионалисти, подчерта Иван Тотев. Той уточни, че когато отправя критики, те са насочени към тези, които вземат политическите решения. ГЕРБ ще промени начина на управление на Община Пловдив и ще използва потенциала на служителите в администрацията и по този начин ще реализира своята програма, подчерта кандидатът за кмет от ГЕРБ инж. Иван Тотев.
Стана ми мъчно за наивността й. Казах й с упрек: "................ да не те познавах, щях да кажа, че си глупава. Ти си такова умно и интелигентно момиче, наистина ли вярваш на изявления по медиите? Наивна ли си, или просто ти се иска да е така?" Горката, тя не знаеше какво е ГЕРБ. А аз още навремето на празника на "нашата полиция, която ни пази", който беше отпразнуван ден по-рано - на 4 юли вместо на пети, в един хубав ресторант на Гребната база, си говорих с тогава областния управител Тотев за намеренията му за чистката, ако спечели изборите. Питах го директно и си говорихме доста откровено. Но това друг път. Замислих се как, обикновените хора не знаят нищо за задкулисните машинации определящи съдбата им. (Впрочем и двамата служители вече не са в общината) И аз докато се мъчех да успокоявам хората си знаех, че между тях има и герберасти, които естествено изнесоха тази информация.
След няколко дни я видях във вестник "Марица". "Джурасик парк в Общината, Долев ще отвее Спилбърг" Написана от Надя Петрова. Понеже на сайта на "Марица" услужливо са я махнали, видно от препратката горе, която не изважда нищо, аз я прилагам по-долу. Историците сме злопаметни:
"Надя ПЕТРОВА, 05 Ноември 2011; 09:22 Видяна 575 пъти, 5 коментара
"Информациите, че служители на общината бързат да се изнесат в последните дни преди да дойде Иван Тотев, звучат все по-озадачаващо. Все едно корабът е нападнат от пирати и екипажът се спасява с малка лодка и гребе ли, гребе. Какво става в Жълтия дом? Защо и.д. кметът Долев се бе обърнал към общинарите вълнуващо, та чак затрогващо с думите: “Не напускайте - вие сте бетон! Няма как да ви уволнят!”. На мен лично ми звучи като заветен призив, изречен от полковник към обкръжените му войници, че те няма да бъдат убити, а ще са военнопленници. Страдалци, но живи по силата на някакво споразумение, наречено в случая Закон за държавните служители. Докато четях за тази мъжествена мъка и съпричастие, озвучени от устата на г-н Долев, се сещах за поне 5 разплакващи филма, произведени в USA, се сетих и за друго - и.д. кметът може да има бъдеще като скромен сценарист. Или режисьор? Артист? Защото ако излезем от сценария на г-н Долев, е нормално да се запитаме за нещо просто. Ако общинарите са работили за Пловдив, а не за короната му, защо трябва да напускат работа? Кметовете се сменят през 4 години, а градът е вечен, както и проблемите му. Тотев не прилича на тиранозавър, който ще захапе за врата чиновниците, само защото са изпълнявали заповеди на Славчо Атанасов. И общината не е “Джурасик парк”, нали? Или нещо бъркам, а?"
Два месеца по-късно встъпилия вече в длъжност кмет Тотев беше уволнил 372 служители от администрацията от общо 646. Докато ги броях. И в общинските предприятия имаше чистка. В двата района "Тракия" и "Южен" дотогава управлявани от кметове от ВМРО също. Например Павлинка Кацарова като стана кмет на "Южен" от шестдесетина служители махна около 40. Сега сигурно вече над 400 души от централната администрация и подчинените й звена са махнати. Спрях да ги броя. Общо с общинските предприятия имаше около 9 000 служители и работници в администрацията и предприятията. Идеолог на чистката беше Цветанов. При едно от поредните събирания на "управляващите" в хотела на Тотев "Империал" Цецко беше казал: "Режете до кокал". Махнете всички от старите и слагайте наши. Така и ставаше.
Звънях тогава на Надя Петрова и я питах: "Е, много ти беше хубава статията, благодаря, че си ме сравнила с полковник от посредствено-патетичен американски филм, но Тотев май се оказа тиранозавър а?" Надя беше много смутена и ми се извини. "Не очаквах, честно да ти кажа, не съм вярвала, че ще има такава чистка."
Даа, журналисти... Какво да кажа повече..
Да се върнем в кметския кабинет. Два дни по-късно същата юристка вече с изпрани дрехи пак идва за подписи. И ми казва "Господин Долев, като влязох да се мия оня ден в кметската тоалетна, там беше портрета на Титюков. Тогава бях ядосана, че се полях и забравих да Ви кажа."
Значи се оказа вярно. Но ние погрешно сме търсили с журналистите в общите тоалетни на етажа, а то било в кметската. Там не се сетихме да проверим. Така и не видях снимката, докато оня ден не се появи във фейсбука на вестник "Акцент", откъдето я взех.
А защо стана всичко това?
Как така Славчо Атанасов спечели около 76 000 гласа, а Тотев около 62 000, а ОИК обяви около 69 000 за Славчо и малко над 70 000 за Тотев?
И в крайна сметка Тотев сега е кмет?
Ами стана ето така.... (следва)
