Как ще ви вземат жилището при "безплатното саниране"

Поради запитвания на наши читатели, слушатели и зрители, за програмата за "безплатното саниране" с европейски средства, при което има такива финансови капани, че може да загубите много пари или дори жилищата си, направихме запитване до Министерството на Регионалното Развитие и Благоустройството по Закона за достъп до обществена информация и сега с интерес очакваме отговора, който ще публикуваме веднага щом го получим. 

Защото се оказа, че първо трябва да платите предпроектни проучвания, второ да изпълните различни предписания, струващи пари и да извършите дейности, недопустими за финансиране по европейската програма, които също плащате от джоба си и накрая дори да ви одобрят и да ви санират жилищния блок или кооперация, може да върнете всички пари, ако не постигнете минимум 30% спестяване на първична невъзобновяема енергия за санираната сграда, каквото и да означава това.

Ето и нашето питане:

До 

Министъра на Регионалното Развитие и Благоустройството

Град София

ИСКАНЕ 

за достъп до обществена информация

От

Радио и Телевизия „Истина и Свобода“

Относно: Разминаване в документи по програма BG-RRP-4.023 - ПОДКРЕПА ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИЯ СГРАДЕН ФОНД -ЕТАП I

Уважаеми господин Министър,

В дадените задължителни образци документи за кандидатстване по тази програма, има два важни документа, в които има сериозни разминавания. В договора за финансиране, който се сключва между общината като водещ партньор в проекта и финансиращия орган към МРРБ, в случая - СНД по инвестиция “Енергийна ефективност в сграден фонд“ – Дирекция „Жилищна политика” е казано в чл.24 (2), че в случай на неизпълнение на изискването за постигане на минимум 30% спестяване на първична невъзобновяема енергия за обекта на интервенция, както и клас на енергопотребление „В” съгласно действащата към датата на изготвяне на инвестиционния проект нормативна уредба, за обекта включен в одобреното ПИИ, предоставените средства подлежат на пълно възстановяване от Водещия партньор. Същото е повторено и в следващата алинея 3 за други случаи на частично или пълно неизпълнение на заложените в проекта индикатори, че дължимите суми се възстановяват от Водещия партньор, тоест общината.

Обаче в Партньорското споразумение което се подписва между общината и Сдружението на собствениците на жилищната сграда, като краен получател на средствата, е записано съвсем друго. В раздел IV Дейности предвидени за изпълнение в неговия член 4) е казано, че в случай на частично или пълно неизпълнение на заложените в проекта индикатори, партньорите следва да възстановят на СНД съответните суми.

Това партньорско споразумение въвлича в солидарна финансова отговорност собствениците на жилища наравно с общината, която по договора следва да възстанови средствата.

Нашите въпроси са: 

Защо това разминаване е допуснато в документите? Грешка или недоглеждане ли е или е завоалиран опит да бъдат финансово или имотно ощетени, нищо неподозиращите собственици на жилища, доверили се на „безплатното саниране“?

При това следва да изтъкнем, че Сдруженията на собствениците нямат никакъв контрол или възможност да влияят на проекта, нито като експертиза, нито като проектиране, нито като изпълнение на санирането, всичко това е вменено на общината като водещ проекта партньор и фирмите изпълнителки. 

Защо тогава невинни хора трябва да понесат финансови последствия при чужда корупция, некадърност, злоупотреба, провал и други такива, каквито трябва да признаем са неделима част от нашата действителност?

Настояваме за изчерпателен отговор в законоустановения срок.

С уважение:

РТВ „Истина и Свобода“

Послепис

Същото запитване изпратихме и на Представителството на Европейската Комисия в България, но добавихме и три допълнителни въпроса към тях. Ето ги:

1. Кой е авторът на тези документи – съответната администрация на Европейската Комисия или служби на българското правителство?

2. Ако са създадени от българската страна, съответните служби на ЕК ли са изискали включването на имуществената отговорност на гражданите в тях?

3. Ако ЕК само е одобрявала документи, създадени от българската администрация, защо е позволила такова прехвърляне на чужда отговорност, като имуществено задължение на българските граждани?

Послепис

Писмата бяха изпратени преди Великден и удивителното е, че в първия работен ден след него получихме отговор от Представителството на Европейската Комисия в София. А МРРБ в този ден, едва заведе електронното ни писмо и ни даде входящ номер, в държавната Система за Сигурно Електронно Връчване. Отговорът на ПЕК всъщност не казва нищо и е безполезен:

Уважеми господа,

 

С настоящето писмо потвърждаваме получаването на Вашето запитване. Бихме искали да Ви уведомим, че екипът на Информационния център на ЕС в България подробно се запозна със съдържанието на Вашия казус.

Запитването ни беше предоставено от Представителството на ЕК в България с приоритет за отговор.

Като информация Ви бихме могли да Ви предоставим следното:

Домът на Европа не може да дава информация за дейността на български държавни органи или органи на местно самоуправление, защото не създава и не съхранява подобна информация. Съгласно посочената процедура за „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап 1“, която процедура може да се намери на сайта на МРРБ, отговорна държавна администрация за реализирането ѝ е администрацията на Министерство на регионално развитие и благоустройство. Питането следва да бъде отправено към нея, тъй като лицето е заявило, че питането е изрично по реда на достъп до обществена информация. В конкретния случай чл. 32 и чл. 33 от ЗДОИ са напълно приложими:

 

·         Чл. 32. Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.

-          (2) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление.

·         Чл. 33. Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя.

 

Благодарим Ви за осъществения контакт с нашия екип, като се надяваме предоставената от нас информация да бъде полезна за разрешаването на Вашия казус.

 

С уважение,

 

Екипът на Информационния център

Information Centre of the EU

124 Rakovski Str.
1000 Sofia/Bulgaria
+359 2 933 52 37
infocentre@evropa.bg

Website: https://ec.europa.eu/bulgaria/information-centre_bg

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това е типичен бюрократичен отговор, с който отказваш да дадеш, неприятна за теб самия информация. Стилът и съдържанието на писмото, дават отлична представа за така наречените систематични генератори на високопарни фрази. По тази тема повече тук.

Получихме и отговора на МРРБ, вижте го долу в оригинал в PDF формат.

От него стават ясни няколко неща.

1. Сдруженията на собствениците не са задължени да подписват такова партньорско споразумение с общините (районите), което ги прави солидарно отговорни заедно с общинската администрация при провал на проекта.

2. Самите общини имат интерес да прехвърят отговорността на Сдруженията на собствениците. По този начин биха накарали друг да отговаря за тяхната собствена некомпетентност или корумпираност при провал на проекта за саниране на жилищните сгради.

3. Явно е, че според министерството, Сдруженията на собствениците могат да откажат да подпишат такъв самоубийствен документ. Даже напротив, те трябва да настояват, да се впише изрично в Партньорското споразумение, че при провал на проекта си отговаря финансово само и единствено Водещия партньор, тоест общината (района).

За всеки случай направихме второ питане до МРРБ с доуточняващи въпроси:

До 

Министъра на Регионалното Развитие и Благоустройството

Град София

ЗАЯВЛЕНИЕ 

за достъп до обществена информация

От

Александър Иванов – редактор в

Радио и Телевизия „Истина и Свобода“

Относно: Някои уточнения по писмо ваш № 94-00-55/18.04.2023 г.

Уважаеми господин Министър,

Благодаря за навременния и изчерпателен отговор на повереното ви министерство по нашите питания. Във вашия отговор е указано, че: „Партньорското споразумение (ПС/Приложение № 2 от Насоките за кандидатстване) регламентира правата и задълженията между СС и общината – водещ партньор и администратор по изпълнението на инвестицията, като е предоставена възможност двете страни да договарят в него допълнителни изисквания и условия с цел защита на техните интереси, включително да определят правила за финансовото управление и изпълнение на ПИИ и за извършването на разходи във връзка с изпълнението на проекта. В този смисъл страните могат да уговорят участие от страна на СС във възстановяването на предоставените средства, в случай че не са изпълнени поставените изисквания и в тежест на ВП е да възстанови полученото финансиране.“ 

Тоест ние тълкуваме това, като възможност ПС да бъде свободно предоговаряно и променяно и подписвано от двете договарящи се страни - общините и сдруженията на собствениците. Доколкото разбираме, образецът на партньорско споразумение е само примерен и не е задължително да бъде подписан в този му вид. Затова, моля за допълнително разяснение по този въпрос. Имаме следните питания:

1. Означава ли това, че общината като водещ партньор и сдружението на собствениците НЕ СА длъжни да подписват партньорското споразумение в този му вид? Могат ли да изменят проблемния  член 4)  в раздел IV „Дейности предвидени за изпълнение“, като в него заложат текста, че в случай на частично или пълно неизпълнение на заложените в проекта индикатори, само и единствено Водещия партньор, тоест Общината следва да възстанови на СНД съответните суми?

2. Даденият образец на Партньорско споразумение задължителен ли е в този му вид и промяната му няма ли да доведе до отхвърляне на проекта или неговото недопускане за разглеждане на формално основание?

3. Ако общините и сдруженията на собствениците не са задължени да подписват Партньорското споразумение точно в този му вид, не би ли трябвало да се дадат указания от страна на МРРБ в насоките за кандидатстване, че Партньорското Споразумение е само примерен образец и може свободно да бъде предоговаряно и променяно, по желание на подписващите го страни?

Моля за вашите разяснения по възникналите допълнително въпроси по програмата.

Дата 2.5.2023

Град София

С уважение:

 Александър Иванов – редактор

РТВ „Истина и Свобода“

Получихме и втория отговор по уточняващото ни запитване. Ето го долу:

ДО

Г-Н АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ,

РЕДАКТОР В РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ „ИСТИНА И СВОБОДА“

гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 50А, ет. 2

електронен адрес:

rtvsisbg@gmail.com  

Към наш № 94-00-55-(2)/ 02.05.2023 г.      

 

ОТНОСНО: Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-55-(2)/ 02.05.2023 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

В МРРБ е постъпило Ваше заявление с вх. № 94-00-55-(2)/ 02.05.2023 г., с което е направено искане за предоставяне на достъп до обществена информация. Във връзка с това Ви уведомяваме следното:

Въпросите са свързани с изпълнението на Подмярка 1: BG-RRP-4.023 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап 1“, част от инвестиция С4.I1 „Подкрепа за обновяване на сградния фонд“, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост. В рамките на изпълнение на инвестицията дирекция „Жилищна политика“ към МРРБ е определена като Структура за наблюдение и докладване (СНД).

В т. 9.1. „Степен на проектна готовност“ от Насоките за кандидатстване (НК) се посочва, че в Партньорското споразумение (ПС) двете страни следва да разпишат всички права и задължения на партньорите, в случай че в посочения образец тези въпроси не са изчерпателно уредени за периода на кандидатстване и в периода на изпълнение на дейностите по обновяване на сградата/блок-секцията/групата от блок-секции. Водещият партньор и сдружението на собствениците могат да включат допълнителни клаузи, свързани с възстановяването на средства към водещия партньор и кога това може да се изисква.

В т. 19 „Списък на документи, които се подават на етап кандидатстване“ от НК по процедурата подписаното ПС между общинската администрация и сдружението на собствениците е един от изискуемите документи, които водещият партньор следва да представи по електронен път в модула за електронни услуги на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) https://eumis2020.government.bg/

ВЕСЕЛИНА ТЕРЗИЙСКА

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНА”

(На основание Заповед № РД-02-14-163/07.02.2023 г. 

на министъра на регионалното развитие и благоустройството)

 Формат на електронен подпис: .p7s

Нашият съвет към собствениците на сгради с одобрено саниране е, да си отварят очите на четири и да си отстояват правата, при подписването на документите с общината. За да не се окажат някой ден, "собственици" без собственост. 

Какво можете да направите за да предотвратите това, вижте тук.

Позорът на прокуратурата

Спомняте ли си преписката започната в Районна прокуратура - Пловдив от прокурор Елкин, образувана срещу виновниците за престъплението ПЛАНдемия, която впоследствие се прехвърли в Софийската Градска Прокуратура?

СГП я прекрати с баналния мотив, че "няма данни за извършено престъпление". Обжалвахме отказа им пред Апелативна Прокуратура София. Естествено и Апелативна прокуратура на принципа "гарван, гарвану око не вади, потвърди решението на градската прокуратура.

Тъй като това се очакваше, обжалвахме отказа им пред Върховната Касационна Прокуратура.

Чрез Софийска Апелативна Прокуратура

До

Върховна Касационна Прокуратура

Град София

ЖАЛБА

от

Александър Иванов Долев с ЕГН ххххххххххххххххххх

живущ в гр. София, ххххххххххххххххххххххх,

Тел. хххххххххххххххххххххххх, ел. поща хххххххххххххххххххххххх

Срещу постановление № 2905/2022 на Софийска Апелативна Прокуратура потвърждаващо отказът да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка 10729/2022 г. издадено на 25.11.2022 г. от СГП.

Уважаеми Господа,

Възразявам в изискуемия срок, срещу постановлението на САП, с което е оставена без уважение жалбата ми срещу отказа на СГП да образува досъдебно производство по пр. преписка № 10729/2022 по описа на СГП. Постановлението е в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Мотивите ми за това са следните:

1. Прокурор Лефтеров твърди в постановлението си: „Неоснователно е възражението, че предоставените от Долев допълнителни материали, както и тези от Българския Родителски Централен Комитет не са били разгледани и обсъдени. …. Прокурорът от СГП подробно е обсъдил събраните в хода на проверката материали, като е направил правилен извод за липсата на данни за осъществени престъпления от общ характер.“ Това е по повод твърдението ми, че прокурор Димитрова от СГП  НЕ Е предприела всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, тъй като изобщо не е разгледала, подадените от мен допълнителни материали и доказателства по преписката, които съм входирал надлежно в СГП с входящ № 10729/2022 от 05.08.2022 г., както и тези на БРЦК. Твърдението на прокурор Лефтеров е голословно, бездоказателствено и е лишено от каквато и да било логика. Напомням, че в моя  сигнал до СГП съм приложил 39 официални документа от авторитетни международни и национални източници, не само потвърждаващи напълно изводите на прокурор Божидар Елкин от Пловдивската Районна Прокуратура, инициирал първоначалната преписка за извършени престъпления по чл. 220, ал.1, чл.108а, във връзка с чл.143 ал.1 и чл. 136 ал.1 от Наказателния Кодекс, както и нарушения на чл. 26 ал 1, чл.29 ал. 2 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията на Република България., но и допълнителни материали, сочещи извършени престъпления по Особената част, глава Първа – Престъпления против републиката, Раздел I, Раздел II и Раздел III от НК, от страна на високопоставени длъжностни лица, поставили се в услуга на чужди вражески интереси. Нито прокурор Димитрова от СГП, нито прокурор Лефтеров от САП са прочели моя сигнал изцяло, нито приложените към него официални документи, потвърждаващи твърденията ми. Доказателството е, че в постановлението си прокурор Димитрова изобщо не ме споменава, като жалбоподател, макар, че надлежно цитира допълнителните молби на Невена Станчева, Момчил Павлов, Илиян Недев и Дарина Йорданова, които впрочем, са подадени след моята жалба с допълнителните материали. Не само това, нито тя, нито апелативният прокурор са обърнали внимание на твърденията ми, че е извършено и престъплението геноцид, поради принудата от страна на държавната власт за инжектиране на населението с отровни препарати, съдържащи графенов оксид и други вредни елементи, наричани лъжливо „ваксини“. Експериментални препарати с доказано вредни последствия, включително смърт, инвалидизиране и различни заболявания и усложнения на принудените от зелените сертификати или подлъгани от пропагандата да си ги направят. Експериментални препарати, за които производителите, вносителите, и прилагащите ги здравни работници, с държавни решения  СА ОСВОБОДЕНИ от отговорност за вредните последствия причинени от тях, спрямо здравето и живота на хората, принуждавани да се инжектират.

2. Прокурор Димитрова е приела абсолютно безкритично твърденията на здравните власти, за наличиe на вирус Sars-CoV-2, изолирането му в клетъчни култури на 7.01.2020 г., издадените от СЗО критерии за установяване на заболяването, и Международните насоки за удостоверяване и класифициране на Covid-19, като причина за смърт, като твърди, че е налице общодостъпна информация за опасността от него. Всички тези твърдения са опровергани изчерпателно и недвусмислено, с надлежни официални документи, приложени в моя сигнал като, но не само – липсата на изолиран вирус на Sars-CoV-2 в световен мащаб, доказано с документи от 141  (сто четиридесет и една) научни институции, здравни учреждения, лаборатории и официални държавни здравни органи от 25 страни, несъстоятелността и невъзможността на ПСР тестовете, да откриват каквито и да било инфекциозни заболявания, вредата от маските, престъпното „лечение“ в здравните заведения, по протоколи натрапени от СЗО, които влошават състоянието и дори убиват болните в лечебните заведения, измамното вписване, като причина за заболяване - Covid-19 в официалните регистри на хора боледуващи от съвсем други респираторни заболявания, и редица други нарушения, и престъпления на здравните власти в България, по спуснати отвън заповеди, разпореждания и указания. В случая прокурор Димитрова НЕ Е извършила добросъвестно, задълбочено и критично разследване, чрез съпоставяне на наличните доказателства, сравнения, и анализи на документите, и твърденията на различните страни, и изобщо не е търсила истината, въпреки подадените изобилни доказателства. Прокурор Лефтеров приема и потвърждава нейните изводи, също така безкритично и без да изтъкне каквито и да било доказателства в обратна посока. Нещо повече, той прави абсурдното твърдение, че „Възложилият проверката прокурор дължи отговор единствено на въпросите, свързани с това налице ли са достатъчно данни за извършено конкретно  престъпление от общ характер, предвидено в НК.“ Как точно прокурорът ще даде такъв отговор, като отказва да разгледа два сигнала, моят и на БРЦК, в които има данни и доказателства не само потвърждаващи изводите на Районна прокуратура – Пловдив за извършените престъпления, цитирани от прокурор Елкин, но и допълнителни данни за други, много по-съществени и общоопасни престъпления като извършването на геноцид с принудителното инжектиране на населението с вредни препарати, за които никой не носи отговорност, а хората са принуждавани да подписват документ за „доброволно съгласие“ за поставянето им??

3. Твърдението на прокурор Димитрова, че главния държавен инспектор, министъра на здравеопазването, членовете на НОЩ и други отговорни лица от здравните власти, не са извършили престъпление по чл. 326 от НК е бездоказателствено, необосновано и фактически неверно и за съжаление, отново прието безкритично и бездоказателствено от прокурор Лефтеров.

4. По повод твърденията на прокурор Димитрова, че горецитираните отговорни лица от системата на здравеопазването не са упражнили принуда върху населението, по смисъла на чл. 143 от НК, чрез силовото налагане на задължителни маски, затваряния на обекти и дейности, домашни арести на големи групи от населението, изолации, насилствени „ваксинации“ и въвеждане на дискриминационни зелени сертификати, тя се позовава само на обявената извънредно епидемиологична обстановка и въведените със заповеди на министъра на здравеопазването ограничения съгласно ЗЗ. Напомням, че това е в грубо противоречие с Конституционни разпоредби и Международни конвенции за правата на човека, които са цитирани в моя сигнал, където съм дал и съответни доказателства. Според Конституцията, чл. 84 т. 12, извънредно положение се обявява само от Народното събрание (когато не заседава от президента, чл. 100 ал. 5, но с последващо одобрение от парламента.) Следователно създавайки Конституцията, законотворците ясно са имали предвид, че такива важни правомощия, следва да се предоставят само на висшия представител на суверена и изразител на народната воля – Народното събрание. Съгласно чл. 15 от КЗПЧОС при извънредни обстоятелства страната може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази конвенция, но само дотолкова, доколкото положението го налага и при условие, че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право. При това е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на тази конвенция в пълния им обхват. Това не беше направено в тези две години. Има официален отговор на МВнР, че България не е предприела процедура по нотификация за дерогиране на части от Конституцията пред Съвета на Европа, като съм дал съответния документ в моя сигнал. Следователно всякакви и всички ограничения и отмяна на човешки права и граждански свободи, са се случили незаконно, неконституционно и в противоречие с международни конвенции, които съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Всичко това беше извършено в противоречие с Конституцията главно, но не само на  чл. чл.  4, 5, 6, 7, 13, 14, 16, 17, 19, 23, 28, 29, 30, 32, 35, 37, 38, 40, 41, 48, 52, 53, 54, 56, 57, 117, 118.

5. За съжаление прокурор Лефтеров приема твърденията на прокурор Димитрова за верни, без да разгледа изобщо моите доказателства и аргументи. Той се ограничава с разсъждения от общ теоретичен характер, несъотносими с моите конкретни правни доказателства и доводи, основани на цитираните от мен конкретни международни и национални нормативни документи. В този контекст, твърдението на прокурор Димитрова, прието безкритично и от прокурор Лефтеров за „доброволността“ на ваксинацията и, че това било въпрос на „свободен избор на гражданите“, е просто абсурдно и несъстоятелно. Напомням, че служебното правителство на генерал Стефан Янев, натрапи силово така наречените „зелени сертификати“, които въведоха дискриминационни ограничения за хора отказващи да се ваксинират или тестват и им прекратиха достъпа до стопански и културни обекти, а служители и работници от редица предпприятия бяха насилствено принуждавани да извадят такъв сертификат, за да получат достъп до работните си места. Това стана не само в учебните заведения и културните и спортни институции, но и в търговски обекти, както и в МОН и МС и Народното събрание. Много хора бяха уволнени за отказ да представят зелен сертификат, а има вече и две решения на Комисията за Защита от Дискриминация, че въведените такива сертификати са дискриминация. И това са общоизвестни факти. Напомням, че Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината, ратифицирана от Народното Събрание през 20023 г.,  в своите чл. чл. 1, 2 и 5 прогласява абсолютното право на човека, да не се съгласява на медицински експерименти и защитава неговото дойстойнство, неприкосновеност и идентичност.

6. В моя сигнал съм привел доказателства за вредността и опасността на инжекциите срещу  несъществуващия вирус Sars-CoV-2, които вредни експериментални препарати, трайно увреждат здравето, инвалидизират или дори убиват хората, на които са приложени. Не става дума само за наличния в тях графенов оксид, но и за други тежки метали и дори паразити, открити при изследвания в авторитетни научни лаборатории. Доказателствата за това се множат ежедневно, но в моя неразгледан сигнал, съм посочил две от най-важните.

7. Напомням и че производителите, вносителите, търговците на "ваксините", медицинските лица, които ви правят инжекциите, са ОСВОБОДЕНИ ОТ ОТГОВОРНОСТ за вредните ефекти от тях, било то болест, инвалидност или смърт. Всичко това в съвкупност доказва по безспорен начин, не само осъществяването на състава на престъплението по чл. 143, но също и на чл. чл. 115, 127, 128, 129, 130, 131, 416 и 418. Становище, че масовата „ваксинация“ с експериментални препарати е геноцид, е изразил и доктор Стоян Алексов, председател на БАП пред прокурор Божидар Елкин в първоначалното разследване. Но това, кой знае защо е пренебрегнато, както от прокурор Димитрова, така и от прокурор Лефтеров.

На основание на гореизложените факти и доказателства, настоявам Върховна Касационна Прокуратура, да отмени постановлението на Софийска Апелативна Прокуратура потвърждаващо постановлението на СГП за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка 10729/2022 г. и да върне преписката за ново разследване от друг прокурор.

Настоявам да бъде проведено всеобхватно, задълбочено, добросъвестно и обективно разследване по случая, като бъдат проверени всички подадени материали в СГП отново, включително пренебрегнатите от прокурор Димитрова и прокурор Лефтеров данни, в преписката на прокурор Елкин от РП-Пловдив, моите материали, тези на БРЦК и на останалите жалбоподатели.

3.12.2022 г.

Град София

С уважение: /п/

И ето, че получихме отговор от ВКП. Разбира се същият: "няма данни за престъпление".

Това можеше да се предположи, доколкото всички в България познаваме състоянието на прокуратурата от поне 80 години насам.

Изводите от случилото се са два:

1. В прокуратурата все пак се намират, честни и компетентни прокурори, като пловдивският Божидар Елкин, който с действията си отсрамиха отчасти, тази прогнила институция.

2. Но като цяло, българската прокуратура като система е в трагично състояние. Това е определено антибългарски механизъм, защитаващ престъпниците и преследващ нормалните хора. Примерите са хиляди, като започнем от покровителството над политиците от 30 години насам, от които нито един не е влязъл в затвора и завършим с осъждането на невинни по скалъпени обвинения - като случаят с Десислава Иванчева.

Така че, разговорът за реформирането на съдебната система предстои. А проблемът с главния прокурор е всъщност най-дребният проблем. Но за всичко това - тепърва.

Идва му времето за промени, търсене на отговорност и възмездие.

"Как започна всичко или браво на пловдивската полиция!"

"Прокурор, който си върши честно работата"

"На ход е прокуратурата срещу ПЛАНдемията"

"Усилва се атаката срещу ПЛАНдемичната диктатура"

"Лавината тръгна, прокуратурата е зарината"

"Нови доказателства срещу ПЛАНдемията в софийската прокуратура"

"И варналии подадоха сигнал до прокуратурата"

"Още два сигнала в прокуратурата"

"Пореден сигнал до прокуратурата - този път за тестовете"

"Сигнал до полицията, препратен до прокуратурата"

"Прокурор Десислава Димитрова от СГП се изложи"

 

Денят на руснака

Един ден от живота на руснака

Руснакът се събужда сутрин и отива да се мие. Мие си и зъбите. Между другото, американецът Уодсуърт патентова четка за зъби през 1870г. Тубичката за паста за зъби е изобретена през 1892 г. от американеца Шефилд. В Русия това достижение на проклетия Запад попада едва в средата на 20 век ...

Ако руснакът е мъж, той обикновено се бръсне сутрин. Някой предпочита електрическа самобръсначка - изобретена е от британеца Шик през 1927 г. Но много руски мъже предпочитат да се бръснат с ъс самобръсначка с тънки остриета. Тя е изобретена през 1895 г. от американеца Жилет.

И ако нашият руснак е рускиня, то тогава тя разкрасява лицето си. Тоест, слага си грим. Туш за мигли, червило, пудра, крем … Между другото, туша за мигли е измислил британецът Ромел в средата на XIX век.

После, в началото на 20 век, американецът Уилям го усъвършенства за сестра си Мейбълин. Така се е родил туша Maybelline, който завладялва света. А през 1958 г. Елена Рубинщайн с американско - полско - еврейски произход - най-накрая измисля тубичката с четка-таралежче….

После гордата рускиня черви устните си.

Червилото, което за пръв път е пуснато от французите през 1883г. И го опаковали - в сегашния му вид, в тубичка - американците от фирмата Guerlain. Това отново е била Елена Рубинщайн, която създадва евтино общодостъпно червило ... и американката Елизабет Арден с нейното червило... и американецът Макс Фактор със своето неизтриваемо червило … А през 1947 г. американците най-накрая измислиха механизма, с буталце, сега познат на всички. И работата продължава ...

Приключил с миенето, бръсненето или грима (в зависимост от пола), обикновеният руснак отива да закуска. Закуските са различни. Много хора обичат киселото млеко. Патриотите смятат, че то е измислено от руския учен Мечников. Други са сигурни в това, че киселото мляко се е родило в древността, в Тракия. По един или друг начин френската компания Danone започва масово производство на кисело мляко в началото на тридесетте години на миналия век. В Русия йогуртите се появяват в края на 70-те години на миналия век.

А някои обичат кренвирши за закуска.

Те са изобретени през 1805 г. от австриеца Ланер. А някои предпочитат кроасан. Къде се е появил, очевидно, дори не си струва да се обяснява … Ясно е, че руснак изважда колбасите, киселото мляко или яйцата за омлет от хладилника. Който е изобретен през 1841 г. от американеца Гори. А масовото производство на хладилници започва в САЩ през 1919 година. Първите хладилници се появяват в СССР двадесет години по-късно ...

Руснакът ще сготви закуската си на газова печка. Която е измислена от американеца Шарп през 1825 година. През 30-те години на миналия век в Америка вече имало 14 милиона газови печки. В Русия (СССР) първите газови печки се появяват през 1957 г. Е, може би не на газ, а на електрическа печка, ще сготви каша руснака. Тази електрическа печка е изобретена през 1893 г. от канадеца Ахерн, първите серийни печки са пуснати от немската компания AEG през 1903 г. Първите електрически печки се появяват в Русия през 1962 г. ...

И накрая, кафето е неизменната част от закуската на повечето руснаци. Кафето в Русия не е растяло , не расте и няма да расте. Така се е случило. И не всички обичат да варят кафе в джезве (което мнозина наричат турско) - дълго време и други проблеми. По-лесно е да използвате разтворимо кафе. Което е изобретено от американеца Като през 1901г.

Вярно, много хора обичат кафето еспресо.

Което е изобретено от италиансеца Беззер през 1901г. И от 1902 г. започва масовото производство на кафе-машини. При тях.

Много обикновени руснаци гледат телевизия или четат в интернет по време на закуска,

за да разберат за особения път на Русия.

Смята се, че телевизията е изобретена от руския учен Зворикин. Това по принцип е вярно само с едно „но“: през 1919 г. на 31-годишна възраст Зворикин става американец и в същата Америка патентова телевизията си. Днес повечето руснаци имат корейски телевизори Samsung - 32%. След това идват холандският Phillips, японският Sony, японският Toshiba и корейският LG.

Що се отнася до интернет, който руснакът използва, той е изобретен от Американската военна Агенция за перспективно развитие (DARPA ) през 1969г. След като закуси, разгледа новините за загниващия, неспособен на нищо Запад, руснакът тръгва на работа. Той напуска апартамента и се спуска с асансьора до стълбището. Между другото, този асансьор в модерния си вид е изобретен от американски инженер на име Отис през 1854г. Напускайки дома си, руснакът се качва в кола, за да шофира до работа. Смята се, че колата е изобретена от Иван Кулибин. Вярно, първото масово производство на автомобили започва в Германия през 1888 г. от Карл Бенц. Който има дъщеря на име Мерцедес. То бе последван от Пежо във Франция, Oлдсмобил и Форд в Америка … Днес в Русия от десетте най-продавани автомобила три са Руска „Лада“ (началото на производството на която, както си спомняме, е неразривно свързана с Фиат). Останалите са "японци", "корейци", "германци", "французи", "американци" (макар и сглобени в Русия).

Тук също искам да отбележа, че ако нашият руснак е редови, но в същото време малко по-"редови" от всички останали руснаци - да речем, президентът или премиерът или патриархът - тогава той кара "почти обикновен" Мерцедес. Или Майбах.

Нашият обикновен руснак отива да работи по асфалтов път. Такива най-напред се появяват във Франция през 1832г. Настоящата велика нефтена сила, Русия, асфалтира първите си асфалтови улици 30 години по-късно - с вносен асфалт ... До 1873 г. в Русия няма асфалт …

Ясно е, че по пътя за работа обикновен руснак спира на кръстовища - на светофари.

Просто така се случи, че светофарът е измислен не в голяма Русия, а в Америка от Гарет Морган през 1914 година. Докато нашият руснак стои на светофара, той може да звъни на мобилния си телефон.

Което е изобретено от американската компания Motorola през 1973 година. Днес 92% от руснаците имат мобилни телефони. Най-често срещаните са Samsung, Nokia, HTC, Apple, Sony. И ако руснакът не говори по телефона, тогава слуша радиото.

Автомобилното радио е изобретено в САЩ през 1929г. Горещо му е в колата - тогава руснакът включва климатика. Който е изобретен през 1902 г. от американеца Кариер. И първите домашни климатици Carrier се появяват в продажба през 1931 г., а през 1936 г. за първи път е инсталиран климатик за кола в автобус по маршрута Дамаск - Багдад ...

Вярно, все пак може да се случи, че обикновеният ни руснак да отива да работа с трамвай. Или с тролейбус. И после с метрото. Трамваят е изобретен в Германия от Ернст фон Сименс през 1879 година.

Тролейбусът е изобретен през 1890 г. в САЩ от Чарлз Деполе. Първият тролейбус в Европа е пуснат през 1911 г. в Австро-Унгария, а първите тролейбуси тръгват в СССР през 1933 г. А метрото, чиято първа линия е открита в Лондон през 1863 г., е изобретено от британеца Брунел две десетилетия по-рано. Въобще не в това е въпросът.

Нашият редови патриот най-накрая пристига на работа. И най-вероятно първо е включва компютъра. Който е изобретен през 1941 г. от германеца Конрад Зузе. През 1946 г. в САЩ е пуснат първият компютър - първообразът на цифровите машини Eniac.

Руският компютър работи на американската операционна система Windows. Или по американската система Lunix. Или на американски iOS. Руснакът създава всичките си документи с помощта на американската програма Microsoft Office. И след това отпечатва на принтера. Принтерът е изобретен от американската компания Remington през 1953 година. Днес в света има дузина производители на принтери, но няма руски принтери. Или иначе руснак може да изпрати документа по имейл. Той е изобретен от американеца Томплисън през 1972 година. Е, вечерта един редови руснак ще се върне у дома. Може би ще гледа футбол. Това е видът на играта, която британците измислят през 19 век. Или може би руснакът ще гледа хокей.

Това е онзи вид игра, който е изобретен в края на 19 век в Канада. Като цяло, така ще премине един типичен ден на обикновения руснак, ИЗПЪЛНЕН С ЧУВСТВА ЗА СПЕЦИАЛНАТА МИСИЯ НА РУСИЯ И СНИЗХОДИТЕЛНО ПРЕЗРЕНИЕ КЪМ ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Автор Sensum

https://twitter.com/vonegat/status/1632307450207510531?t=lwtcaSM682IjUkuFe8gKiQ&s=19

Електронният концлагер започва с електронните пари

Сега се опитват във Великобритания, скоро и у нас. Време е за съпротива и проваляне на сатанинските планове. Електронните "пари", означават липса на пари. Загубвате окончателно и безвъзвратно свободата си. Затова, плащайте само с пари в брой и елиминирайте банките и електронните платежни системи.

Скоро ще обявим план за действие.

Коледен базар на "Джъмбо плаза"

 На празника на Свети Николай Чудотворец, "Джъмбо плаза" е домакин на Коледен базар, с продукция на САМО БЪЛГАРСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.  Ръчно изработени коледни сувенири, майсторски клас грънчарство,  сувенири от дърво, прекрасни хлябове, вина, изделия от кожа, вкусни десерти с подправка "щипка обич" 😋🌞❤️, силата на майката природа, събрана в различни видове мед и в лечебни билкови магии и още, и още....

Заповядайте да се заредите не просто с продукция, която няма да видите в магазините на бул. "Ботевградско шосе" 525, но в душите ви ще се настани уютът, който създава всяко нещо, произлязло с любов от ръцете на българинът - творец на блага и красоти.