http://flic.kr/p/z3iz8e
Страници
- Начална страница
- Документи
- Прокурорска преписка № 10729/2022
- ПЛАНдемия
- Радио и Телевизия "Истина и Свобода"
- НСС "Свети Георги Победоносец"
- Електронно гласуване
- Войната в Украйна
- Дегенерацията
- Дегенератите според Григорий Климов
- Барак Обама
- Меркел - Хитлер
- Хитлер
- Меркел
- Технологии
- Отрови от небето
- Отровни храни
- Отровни "лекарства"
- Темите в блога
- За нас
- Съдържание на блога
Важни писания
четвъртък, 24 септември 2015 г.
сряда, 23 септември 2015 г.
Правителството на Бойко Борисов в логото на Гугъл
Правителството на ГЕРБ в логото на Google |
Гугъл си направи жестока шега с премиера Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ, като пусна на 22 септември - навръх празника на независимостта логото с образи на премиера и петима министрите му.
Отляво надясно - премиерът Борисов, вицепремиерът Меглена Кунева, вицепремиерът Томислав Дончев, министър Румяна Бъчварова, министър Божидар Лукарски и министър Лиляна Павлова.
Labels:
Бой,
Борисов,
вицепремиер,
ГЕРБ,
министри,
правителство,
тикви
петък, 18 септември 2015 г.
Обръщение на интелектуалците по повод мигрантите
"Господа управляващи,
Европейската християнска цивилизация отново е пред тежки изпитания и заплахи с непредвидими последици.
Към Европа са тръгнали милиони. Наивно е да се успокояваме, че става дума само за бежански вълни, движени от хуманитарни подбуди. Пред очите ни се извършва опит за превземане на Европа и унищожаване на християнската цивилизация.
Днес нахлува един милион, но се готвят десетки милиони. От тях реално малцина са гонени и клани от ордите на Ислямска държава. Много от тъй наречените бежанци са добре подготвени за бъдещи терористични атаки из цяла Европа джихадисти.
Значителна част преминава през нашата страна. Но за разлика от Гърция, Унгария, Чехия, Полша, Словакия, Сърбия, Германия, Австрия и други, българските управници и политици мълчат.
Господа управници, призоваваме ви да не мълчите и наблюдавате трагичните процеси, като чакате указания и решения отвън, нехаейки за катастрофичните заплахи, надвиснали над Европа и нашата страна, но заемете ясна и категорична позиция, отстояваща висшите национални интереси.
Събудете се, вразумете се!
Не чакайте да избухне справедливият народен гняв и недоволство. Търпението на българския народ не е безгранично.
Помнете, че носите историческа отговорност!
акад. Константин Косев
акад. Васил Гюзелев
акад. Ваньо Митев
акад. Дамян Дамянов
акад. Благовест Сендов
чл.кор. Васил Николов
чл.кор. Васил Проданов
проф. Валери Стефанов
проф. д-р Йордан Ведър
Стоян Райчевски
Иван Гайтанджиев
Иван Гранитски
Боян Ангелов
Панко Анчев
Никола Инджов
Евтим Евтимов
Лиляна Стефанова
Кольо Георгиев
Петър Анастасов
проф. Борислав Стоев
арх. Здравец Хайтов
Вели Чаушев
Григорий Вазов
Ценко Минкин
Хайгашод Агасян
Найден Вълчев
Стефан Мавродиев
Подписката е отворена и продължава..."
сряда, 16 септември 2015 г.
Споровете на "телефонистите" - "гейфон" - срещу "хуйвей"
Не може да не сте попадали на форуми или коментари под статии в технологични сайтове където ги има тези хубави термини - "гейфон", "хуйвей", "шитсунг", "ведроид", "джамфон", "тъпфон" и други такива интересни неща, които си разменят любителите на айфоните, андроидите или уиндоус телефоните.
Писанието на "гейфониста":
- си от бедните собственници на Андроид (за които е важно да инсталират БЕЗПЛАТНИ програми, за разлика от останалите, на които мечтата им е ежедневна подмяна на ROM-a)
- не разбираш от smartphones
- не разбираш от hardware и software (свободната оперативна памет не зависи от броя на ИНСТАЛИРАНИТЕ програми) и
- затова си избрал евтин smartphone
Този Huawei Ascend G7 в сравнение с iPhone 6 Plus/ iPhone 6S Plus е:
- по дизайн евтино копие на iPhone 6 (за това ли си го избрал или цената е всичко?)
- с безумно евтин, старичък и слаб процесор (Snapdragon 410)
- евтин и слаб графичен процесор (кръст на модерни игри)
- безумно евтин и с ниско качество и разрешение дисплей с нисък контраст и слаба цветова достоверност
- евтина камера с малък размер на pixel-a и слаба цветова достоверност
- евтини високоговорители със слаб и недостоверен звук при натоварване
- липса на TouchID
- достъпът до външната SD-карта е много по-бавен отколкото достъпа до вградената FLASH памет
- и т.н. и т.н.
С парите за Huawei Ascend G7 би могъл да си вземеш един One Plus One, също китайски, но с по-високи параметри.
Иначе, качеството струва пари, а удоволствието от това да се ползва качествен продукт като iPhone, често е безценно. Затова Apple:
- предлага само качествени продукти и
- продава все повече и повече iPhones на
- все повече и повече удовлетворени клиенти
Поради беднотията си далече от Apple, но ябълките са евтини и ги има навсякъде... "
Отговорът на андроидаджията:
Huawei Ascend G 7 |
Сега да ти обясня за хардуера, защото Вие богатите явно не разбирате от Андроид хардуер и софтуер. Не можете да се излагате с евтини предмети, нали така:
Започваме от процесора - четири ядрен разбира се - Quad ARM Cortex A53-1.2 GHz и удивително бърз. А и графичният е отличен. От интерес тествах няколко тежки игри и работят перфектно без лагване. После ги изтрих, защото не съм взел за това телефона.
RAM : 2 GB
ROM : 16 GB
И място за карта до 32 ГБ. Сложил съм 16 Гб-това и е полупразна, защото вътрешната ми стига. Да ти уточня, че Андроид системата веднага взема 300-400 мб от оперативната памет и всяко инсталирано приложение, макар, че можеш да го инсталираш на другата памет, дори и на картата, все пак оставя една част от файловете си в оперативната и тук е проблема на Андроидите с 1 гб, който веднага свършва, защото бедните като нас инсталират десетки безплатни приложения като невидели. При моя хуй-вей обаче няма такъв проблем, защото въпреки 125 - те инсталирани приложения остава 1 ГБ свободна памет и машинката просто хвърчи.
Продължаваме с поддръжката на мобилните мрежи:
FDD LTE: B1/B3/B7/B8/B20, UMTS: B1/B8, GSM 850/900/1800/1900MHz нещо да кажеш?
GPS-а е трисистемен - GPS/A-GPS/Glonass включая руската ГЛОНАСС, ако си чувал за нея.
Тия работи са стандартни - WiFi 802.11b/g/n, Bluetooth 4.0 with BLE, Micro USB 2.0 и разбира се с WiFi директ и хотспот, но това се подразбира.
Дойдохме до камерите - Rear Camera: 13MP AF BSI F2.0, with Flash Front Camera: 5MP FF. И знаеш, ли и матрицата и графичния чип и софтуера са така оптимизирани, че прави страхотни снимки, ярки, детайлни, наситени и огромни като за билборд, каквито отгризаната ябълка ще сънува поне две-три години напред още. Ето ти снимки правени с телефона за пример.
А за екрана, 5.5 inch INCELL touch-sensitive screen HD 1280 x 720 resolution 16M colors освен, че е ярък и с отлично цветопредаване има страхотен контраст и детайлност. Тествам го на ярко слънце и си го виждам като книга, докато тези с ябълките си ги закриват в шепите белким видят нещо на слънцето.
И не на последно място, сега ще ми го ъпгрейднат безплатно до Андроид 5.1....
Та това, повтарям, е "евтин телефон в долния среден клас и то стар модел".
Та това, повтарям, е "евтин телефон в долния среден клас и то стар модел".
А вий богатите, си давайте парите за евтин и морално остарял хардуер и софтуер на фирмата "Apple" лежаща на стари лаври и безумно скъпа реклама, която предлага елементарна система за прости американци, затова и направена толкова дуракоустойчива, че да устои на малоумните им опити да повредят нещо, че чак е нефункционална. А истинските разбирачи се чувстват с нея като в капан, в който нито могат да свършат някаква работа, нито да настроят или експериментират с нещо и затова веднага минават на Андроид. И се чудят на бедните възможности и липсващите функции на прехваления Iphone, чиято компания производител открива непрекъснато топлата вода с "нововъведения" като "живи тапети" и "12 МП камери", и още десетки изтъркани неща заложени като възможности и в най-старите Андроид версии, които са толкова очевадни и използвани масово, че не се сещаме и да пишем за тях.
Пожелавам ти още повече пари за да си купуваш все по-хубава техника и малко повече акъл за да вземаш стойностни неща, като се водиш от необходимото ти за работа, а не от телешкия възторг на околните парвенюта към гейфони - демоде и нефункционални, но за сметка на това скъпи и боядисани в педалско-кичозно розово златно...."
Весело нали? И все пак по-добре от САЩ, където двама такива спорещи се сбиха... "Пияни мъже се сбиха в спор "Андроид" срещу "Айфон".
понеделник, 14 септември 2015 г.
Съвършеният дегенерат
"Говорят си Арон и Моше.
- Арон, знаеш ли, че Давид е станал педераст?
- Защо бе Моше, да не си му дал пари назаем и да не ти ги връща?
- А не бе, имам предвид - педераст в оня - хубавия смисъл на думата."
Отскоро набиращата отново популярност в интернет теза за педерастията на Ленин, Троцки и Зиновиев, (или по-точно Владимир Бланк, Лейба Бронщайн и Гершон Апфелбаум) отново направи актуален Григорий Климов и книгите му. Всъщност тезата не е нито нова, нито учудваща, на запад отдавна това е всеизвестен факт. Друг е въпросът, че в съветското посткомунистическо пространство не е особено популярна, защото целенасочено е подтискана и омаловажавана. Климов в трите си основополагащи книги - "Протоколите на съветските мъдреци", "Червената кабалла" и особено в "Божият народ" изнесе къде, къде по-потресаващи факти, не само за педерастът Ленин. Включително и за педерастията на Маркс и Енгелс. Даже в този контекст става ясно откъде идва ракът на гърлото от който Енгелс умира в адски мъки, като последица от "устните му занимания" с приятелчето му Маркс (Кашел Мордехай Леви). Както пише Климов, по онова време педерастите са предпочитали "натягиват друг другу в рот, а не в зад". Но ето, че след като го написа, според някои критици - "бездоказателствено", фактите започнаха да излизат един по един от поредица други руски учени. В интерес на истината и Виктор Суворов в книгите си пишеше за "духовния педераст" Ленин, а и други руски автори поддържаха тази теория, но в крайна сметка историкът И. В. Соколов публикува любовните писма на Ленин и Зиновиев, като окончателни доказателства: „Мили Вова! Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, както преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена… Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.
- Арон, знаеш ли, че Давид е станал педераст?
- Защо бе Моше, да не си му дал пари назаем и да не ти ги връща?
- А не бе, имам предвид - педераст в оня - хубавия смисъл на думата."
Отскоро набиращата отново популярност в интернет теза за педерастията на Ленин, Троцки и Зиновиев, (или по-точно Владимир Бланк, Лейба Бронщайн и Гершон Апфелбаум) отново направи актуален Григорий Климов и книгите му. Всъщност тезата не е нито нова, нито учудваща, на запад отдавна това е всеизвестен факт. Друг е въпросът, че в съветското посткомунистическо пространство не е особено популярна, защото целенасочено е подтискана и омаловажавана. Климов в трите си основополагащи книги - "Протоколите на съветските мъдреци", "Червената кабалла" и особено в "Божият народ" изнесе къде, къде по-потресаващи факти, не само за педерастът Ленин. Включително и за педерастията на Маркс и Енгелс. Даже в този контекст става ясно откъде идва ракът на гърлото от който Енгелс умира в адски мъки, като последица от "устните му занимания" с приятелчето му Маркс (Кашел Мордехай Леви). Както пише Климов, по онова време педерастите са предпочитали "натягиват друг другу в рот, а не в зад". Но ето, че след като го написа, според някои критици - "бездоказателствено", фактите започнаха да излизат един по един от поредица други руски учени. В интерес на истината и Виктор Суворов в книгите си пишеше за "духовния педераст" Ленин, а и други руски автори поддържаха тази теория, но в крайна сметка историкът И. В. Соколов публикува любовните писма на Ленин и Зиновиев, като окончателни доказателства: „Мили Вова! Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, както преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена… Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.
„Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних…..Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце. Твой Гершел”. А на всичко това отгоре, Ленин заформя мил "любовен триъгълник" и с Лейб Давидович Бронщайн (Лев Троцки): "Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”." Както виждате гнусарщината на комунягите е пълна. Статията на български тук, а руският оригинал тук. С огромна мъка Соколов успява да ги издаде само в три исторически списания в периода 1994 - 1996 г. (през1996 г . във вестник ,,Русский взгляд” бр.3, под заглавие - ,,Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст”. След това същата статия излиза във вестник ,,Русский порядок” /бр.38-40/. През същата 1996 г . откъси от кореспонденцията на педерастите Ленин и Зиновиев се появяват във вестник ,,Наше отечество” /бр.55/, под заглавие „Марксисткият любовен триъгълник”.) Оригиналите ги няма в Интернет. Оттогава всичко това е покрито с мълчание. Даже, като контратеза комунистите и сатанистите извадиха глупости за "любовните приключения" на Ленин с Инеса Арманд (от която уж даже имал дете), Илена Стасова, Аполинария Якубова и разни други "революционерки". Но ето, че сега е време да обясним дегенерацията с откритията на Климов чрез примера на съвършения дегенерат - Ленин.
Какво е дегенерация и дегенерат? На български - израждане - изроден. Това е упадъкът, влошаването и разрушението на човека, обществото, морала, и т.н. Или другояче казано, това е дяволът, тоест сатаната и делото му. Точно това са дегенератите - сатанинско проявление в преносния и буквалния смисъл. Според руския изследовател и писател Григорий Климов дегенерацията е естествен процес на израждане на рода и неговата смърт в течение на няколко поколения. Тя има три фази проявяващи се в поколенията на даден род:
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”." Както виждате гнусарщината на комунягите е пълна. Статията на български тук, а руският оригинал тук. С огромна мъка Соколов успява да ги издаде само в три исторически списания в периода 1994 - 1996 г. (през
Какво е дегенерация и дегенерат? На български - израждане - изроден. Това е упадъкът, влошаването и разрушението на човека, обществото, морала, и т.н. Или другояче казано, това е дяволът, тоест сатаната и делото му. Точно това са дегенератите - сатанинско проявление в преносния и буквалния смисъл. Според руския изследовател и писател Григорий Климов дегенерацията е естествен процес на израждане на рода и неговата смърт в течение на няколко поколения. Тя има три фази проявяващи се в поколенията на даден род:
Полови извращения. Педерастии и педофилии, лесбийство, некрофилии, зоофилии, геронтофилии и всякакви други содомитски перверзии. Понякога импотентност и фригидност. Като странично проявление - бездетство. Климов дава десетки примери на известни хора от цял свят - главно от политиката и изкуството, чийто семейни биографии основно е проучил.
Психически болести. Когато пострадалите поколения в даден род въпреки първите етапи на дегенерацията описани по-горе, не си дадат сметка какво става и продължават да правят деца в извратени или непълноценни семейства, природата казва Климов, дава следващ по-сериозен знак. Идват поколенията с психически болести и отклонения. Шизофрении и циклофрении, психопатии и социопатии, самоубийства и убийства и изобщо всякакви бесовщини проявявани в такива семейства.
Вродени физически дефекти. Ако родът продължава да упорства да се размножава, в третия етап поколенията му вече имат грозни уродства и физически аномалии - раждат се деца - джуджета или с гърбици, кривогледи или куци, със сакати ръце или крака, без пръсти или с повече пръсти и прочие аномалии. Да си припомним българската поговорка да се пазим от "белязани хора". Разбира се има и по-незабележими дефекти, като родилни петна, брадавици, неправилни уши и носове, рижи коси, говорни дефекти, проблеми със слуха и зрението и т.н. и т.н.
Да вземем за илюстрация Владимир Илич Бланк/Улянов - Ленин. Неизвестен е фактът, че във вените му не тече нито една капка руска кръв. Има шведска, германска, еврейска, калмишка и чувашка, но не и руска. Това донякъде обяснява патологичната му омраза към руснаците, Русия и всичко руско изобщо. В писанията му има достатъчно примери, а и политиката и делата му са красноречиви. Освен че е педераст, заговорник и терорист, той е може би най-големият масов убиец, след Сталин разбира се. На съвестта му тежат над 20 000 000 души убити при болшевишките репресии, създаването на концлагерите, зверските мъчения на жертвите, грабежите, разрушенията и изграждането на тоталитарната комунистическа диктатура. Това е известната част от биографията му. Каква по добра илюстрация на петия принцип от формулата на дявола на Климов: "5. Дяволът винаги се стреми към властта. (Комплекс на властта. Комплекса на вожда. Агресивността = садизъм + хомосексуализъм.)" Ленин е пълен атеист, минал на служба на сатаната, и се превръща в опасен богоборец и богохулник. (Маркс също е бил сатанист.) Той още като 15 - годишен младеж демонстративно скъсва с Господа Бог, хвърля си златното кръстче като го откъсва от верижката на шията си, стъпква го и бяга от къщи. Това, само защото свещеникът идва у тях със строга забележка, че не посещава неделното училище и на шега го поглежда и казва на родителите му, че трябва "бой за да го научат". Обаче независимо от безбожничеството си, Ленин впоследствие прави църковен брак с Надежда Крупская. Много по-късно Сталин я нарича "проститутка и дегенератка", но не в оня "хубавия смисъл на думата", както гласи еврейският виц. Да видим защо и какво е имал предвид.
"Съпругата" Надежда Крупская |
Любовницата й Фани (Дора) Каплан |
Преди щурма на Зимния дворец атеистът Ленин се кръсти и моли за успеха на преврата??! Дали на Бог или дявола - той си знае. Вече на власт, по негова заповед са разстреляни само през 1918 г. над 3000 свещеници, а до 30-те години - общо около 42 000 по данни на руската православна църква. Църкви и манастири са ограбени и поругани, превърнати в концлагери, затвори, казарми, кръчми и складове, а любимо занимания на висшите комисари като Ягода например е да пикаят върху икони. Впоследствие те си платиха за това като един по един бяха избити като "бесни кучета" от съпартиеца и "приятеля" си Сталин за да не му оспорват властта. Самата мумия на Ленин след смъртта му през 1924 г си го получава. Тъй като построяват набързо мавзолея за да положат там трупа му, го градят през зимата. В бързината счупват отходна тръба, която обаче замръзва веднага от лютия студ и строителите не разбират. Чак когато мавзолеят с мумията е отворен и настъпва пролетта, тръбата се размразява и за една нощ напълва залата на мавзолея с фекалии. Сградата е затворена светкавично "за реконструкция", ремонтирана и изчистена и отново отворена. По този повод тогавашният руски патриарх казва дълбокомислено: "Каквито мощите, такъв и елеят".
Последните снимки на откачалника |
В крайна сметка дали поради вроден сифилис, дали поради придобит от педерастията, Ленин прогресивно деградира, като болестта унищожава лявата половина на мозъка му, до степен да се побърка окончателно. Вече напълно луд завършва живота си в санаториума в Горки, вероятно отровен по заповед на Сталин. Впрочем един немаловажен детайл, този "водач на работническата класа" и "вожд на световния пролетариат", никога не е работил. Изкарва три месеца като помощник-адвокат и няма нито едно успешно дело, после става уж журналист и накрая е "професионален революционер". Който няколко пъти е в емиграция в Западна Европа - Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция, Швейцария, живее на широка нога, без да работи нищо и странно откъде получава много пари за това. Комунистите винаги старателно са избягвали да дискутират този въпрос.
Хитлер и Троцки играят шах в дома на барон Ротшилд във Виена |
Може би тази снимка обяснява загадката. Ленин живее с парите на Ротшилд, (както впрочем и Маркс) получава щедра издръжка и средства за тероризъм, убийства, оръжие, нелегална дейност и вестници от американски еврейски банки, от германското разузнаване - специално за преврата през 1917 г., - от съмнителни шведски, германски, австрийски и швейцарски евреи, от всякакви тайни сатанински кръгове, на които после се отчете до стотинка като изнесе златото на руската империя и го даде на спонсорите си. Но това е друга дълга тема. Впрочем горната рисунка е правена от учителката по живопис на Хитлер, също еврейка, чийто наследници след десетилетия я продават за 64 000 евро на търг. Досега официално се твърди, че на картината са Ленин и Хитлер. (Разбира се тази версия за картината има и опоненти. И мисля, че е прав Георги Ифандиев, който пръв каза, че всъщност не Ленин, а Лев Троцки (Леон Бронщайн) е нарисуван заедно с Хитлер. За Хитлер тук.) Да обобщим, в лицето на Ленин-Бланк имаме отличен пример за зъл дегенерат от висш мащаб - педераст, женен за лесбийка и с еврейски произход, сифилитик и психопат, луд и садист, масов убиец и какво ли не още.
Най-странното съвпадение при теорията на Климов е, че след като той написа книгите си, излезе онази прословута инструкция на НКВД - КГБ за подбора на кадрите на службите при който да се отстраняват дегенератите. А тази инструкция е писана през 1938 г. и е действала до 1969 г., като е създадена на основата на тайно споразумение между Гестапо и НКВД в периода на съветско-германската дружба. Но за нея друг път...
четвъртък, 10 септември 2015 г.
Ние ги хващаме, те ги пускат...
"Ние ги хващаме, те ги пускат!" - кой не помни тази крилата фраза на тогавашния главен секретар на МВР - Бойко Борисов - сега министър-председател. Това е изобщо първият негов известен надлъж и нашир израз, навлязъл дълбоко в българския политически и медиен жаргон. За съжаление обаче трябва да развенчаем един мит. Фразата, колкото и да не е лишена от основание и достоверност и е актуална и досега, не е негова. Той просто я е използвал наготово, вземайки я от един известен навремето филм. За премиера си знаем, че е прочел една книга - "Винету", и е гледал един филм - "Кръстникът". Той му е и любимият, но от друга страна го е домързяло да прочете книгата на Марио Пузо.
Казва Силвестър Сталоун в 53-тата минута на филма... |
Но ето, че се оказа, че е гледал поне още един филм - "Кобра" от 1986 г. със Силвестър Сталоун и бъдещата му (тогава, а сега бивша) жена - датската манекенка Бригите Нилсен. Фразата е на героя на Сталоун - полицай, който обяснява на охраняваната от него важна свидетелка - Бригите, защо полицията не прибира откаченяците, които искат да я убият.
Тоест имаме косвено доказателство, за двойно по-високата филмова култура на министър-председателя ни. Както се казва, имаме две добри новини - първо, че нашият Бойко помни, поне някои фрази, които е виждал на кино и ги заимствува смело и втората, че американският съд е досущ като нашия....
Тоест имаме косвено доказателство, за двойно по-високата филмова култура на министър-председателя ни. Както се казва, имаме две добри новини - първо, че нашият Бойко помни, поне някои фрази, които е виждал на кино и ги заимствува смело и втората, че американският съд е досущ като нашия....
Ако това са добри новини де.....
понеделник, 7 септември 2015 г.
Обикновена толерастия
Често пъти пишем и говорим за толерастите и толерастията като такава. Никой обаче не дава определение за това. А в действителност толерастията е едно от най-големите престъпления срещу човечеството и Господ Бог - създателят на нещата. Толерастията е безчовечност, нагло представена като "хуманизъм", тоест гадна интелектуална педерастия. Оттам и определението педераст+толерантност - толераст.
Жертвата на фотографа Кевин Картър |
Един пример за разяснение за какво става въпрос. Южноафриканският фотограф Кевин Картър прилича на добър човек съдейки по биографията му. Роден и израсъл в католическо семейство в квартал за бели в Йоханесбург, учел фармация, но постъпва и четири години служи във военновъздушните сили, за да не попадне в пехотата. И там преживял "катарзис", опитал да защити един негър - сервитьор и затова бил пребит от четирима негови бели колеги. Затова напуска ВВС и става диджей, но после се връща да дослужи. Оттогава става противник на апартейда и дори по-късно празнува изборната победа на Нелсън Мандела който става президент. На пръв поглед достоен човек, хуманист и антирасист. Но междувременно става наркоман и прави неуспешен опит за самоубийство. По късно се захваща с фотография. Така прави и тази световноизвестна снимка през март 1993 г. в село Айод, в южната част на Судан, в която страна по онова време върлува гражданска война и глад. По-точно - управляващите араби безмилостно избиват африканското християнско население. Западът си затваря очите години наред за този геноцид, поради абсолютно неясни съображения. На кадъра се вижда измършавяло от глад дете, което изглежда, че повече не може да се движи, защото дни наред е вървяло само към хуманитарен лагер организиран от ООН и е останало съвсем без сили. Зад него, лешояд очаква смъртта му. Кевин Картър го снима на по-малко от километър от хуманитарния център на ООН. След това продава снимката на “Ню Йорк Таймс”. Вестникът я публикува на 29 март 1993 г., като илюстрация в обширен репортаж за положението в страната. Реакциите са светкавични. “Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло”, припомня “Монд”. Всъщност това е долнопробна лъжа. Самият фотограф - Картър още в началото признава, че след като е заснел кадъра е избягал и не знае какво е станало с детето. Той не може и да даде смислено обяснение за постъпката си. (Освен, да предположим, че е бързал да прояви кадъра и да го изпрати за да спечели наградата "Пулицър" разбира се). Явно детето е станало жертва на лешояда. Ако безчовечният фотограф го беше прегърнал и носил на ръце, (мършавото му телце едва ли е тежало повече от десетина килограма) само километър до лагера на ООН, вероятно там щяха да го спасят. Поне щеше да е опитал да спаси едно невинно създание. Но той избягва от мястото, а детето умира на километър от спасението си. Ето това е типичният толераст - убива едно дете за да може със снимката на това страдание да просълзи читателите на вестника си и да вземе тлъст хонорар и награда разбира се. А има и разни безумни извинения на постъпката му. Ето един шедьовър на толерастията: "На Картър са нужни 20 минути, за да направи перфектната фотография, преди да изгони птицата. Фотографията е публикувана в Ню Йорк Таймс през март 1993 и разпалва широка обществена реакция – хората искат да знаят дали Картър е помогнал на момиченцето. Срещат се мнения като: “Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на нейното страдание може би също е хищник, още един лешояд в кадъра…” По времето на снимката, в Судан е забранено на репортерите да докосват жертвите на глада, за да не разпространяват болести. По това време в хуманитарните центрове от глад и различни заболявания умират средно по 20 души на час. Детето не е уникален или единичен случай. Въпреки това Картър многократно изказва съжалението си, че не е помогнал на момиченцето, въпреки че на практика такава помощ е била невъзможна."
Друг един толерастки сайт пък дава още по-смразяващи кръвта на нормалните хора подробности: "Когато е в Судан, Кевин Картър вижда малко момиченце, изнемощяло от глад, да пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, пред погледа на един доста охранен лешояд. Кевин се приближава бавно, за да не подплаши птицата, намира най-подходящия ъгъл, после чака приведен 20 минути, надявайки се лешоядът да разтвори криле. Това не се случва, затова става и го изгонва. Момиченцето продължава да пълзи... Кевин е в шок, пали цигара и сяда под едно дърво. Плаче и си говори с Бог. Не спира да повтаря: "Искам да прегърна дъщеря си, искам да прегърна дъщеря си... След като прекарва още един ден в Судан, Кевин Картър се връща в Йоханесбург. По това време Ню Йорк Таймс търси снимки от Судан и случайно купува неговата и я публикува на 26 март 1993. Тя шокира целия свят. Превръща се в "икона" на африканскто страдание и болка." Никой не знае какво се е случило с момиченцето, дори и самият Кевин, който напуска мястото веднага след това.....Може би е можел да остави настрана фотоапарата си, за да помогне някак си (но тогава никога не би видял момиченцето); може би снимките му са могли да помогнат много повече, отколкото самият той като човек. Дали е трябвало да спаси момиченцето?"
С една дума безчовечната постъпка на фотографа е извинена, смъртта на това дете не е толкова важна, защото снимката му е развълнувала милиони хора по света и е насочила вниманието им към войната и глада в Африка. Подтекстът е, че фотографът който го е оставил да умре, е свършил полезно дело със снимката си като е предотвратил смъртта на други хора.... Да, за тази снимка Кевин Картър получава на следващата година наградата “Пулицър”. Общественото мнение обаче го упреква в липса на човечност. Изпаднал в депресия, той се самоубива през 1994 г. в колата си. Предсмъртното му писмо гласи: ”Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта до точката, в която радостта не съществува… депресиран… без телефон… без пари за наем… без пари за помощ за децата… без пари за заеми… пари! … Преследват ме ярки образи на убийства и трупове и гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен, ако имам това щастие.” Всъщност изглежда самоубийството му се дължи на това, че няма пари, а не от разкаяние за постъпката си, както искат да изкарат някои. А няма пари, защото ги дава за наркотици. Но дори и съвестта му да се е проявила, това става не навреме, и не на място, и не по правилния начин. Няколко последни щриха към портрета на този "човек", с извинение. Да напомним, Картър е страстен почитател на джойнта и някои по-тежки наркотици, като накрая развива и наркотична зависимост. А е правил и предишен опит за самоубийство. Иначе е антирасист, върл противник на апартейда в ЮАР и много се радва когато Нелсън Мандела печели изборите..... Един изявен толераст в цялата му прелест - убиец и самоубиец, наркоман, антирасист, безчовечен тип, изобщо типичен дегенерат.... Това е един отличен пример на античовешката толерастия в действие.
А иначе за него направиха и песен от Manic street preachers ......
Впрочем за Кевин Картър и за другите му трима приятели - фотографи има и филм - "Клубът на лудите". От тези трима особено интересен е Грег Маринович - също носител на "Пулицър" със снимката долу.
На нея активист на АНК убива човек набеден за шпионин на конкурентната партия ИНКАТА. Негърска му работа - това е "демокрацията" на черните в ЮАР в момента, чието настъпване и Картър празнуваше. Но интересното е какво казва за снимката си Маринович: “Той гореше. Така, че побягнах след него. Слънцето беше точно зад него. Нямах време да проверя брояча, затова просто натисках бутона. Повтарях си фокус 5.6, фокус 5.6. Приготвях се за следващата снимка. Когато се появи този тип с мачетето… и го стовари на главата му. Трепериш. В крайна сметка имам снимки.”
На нея активист на АНК убива човек набеден за шпионин на конкурентната партия ИНКАТА. Негърска му работа - това е "демокрацията" на черните в ЮАР в момента, чието настъпване и Картър празнуваше. Но интересното е какво казва за снимката си Маринович: “Той гореше. Така, че побягнах след него. Слънцето беше точно зад него. Нямах време да проверя брояча, затова просто натисках бутона. Повтарях си фокус 5.6, фокус 5.6. Приготвях се за следващата снимка. Когато се появи този тип с мачетето… и го стовари на главата му. Трепериш. В крайна сметка имам снимки.”
Прилича ли ви на изказване на нормален човек? Май заглавието на филма е точно....
Labels:
Кевин Картър,
снимка,
толераст,
толерастия,
убиец,
фотограф
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Последни новини
powered by Surfing Waves