Кратка история на ДПС. Или как да убием Ахмед Доган и разпердушиним шайката му?

В помощ на избирателите. Тези ли ще определят пак съдбата ти? Ако си останеш вкъщи на 5 юли това отново ще се случи. Но ако отидеш да гласуваш, Ахмед Доган ще загуби саркастичната си усмивка и ориенталската си наглост. Защото ще го убием! Защото ще се превърне в труп! Политически! Просто ще го убием! С бюлетини! Ще го докараме дотам да гледа като Тодор Живков на пресконференцията след свалянето му на 10 ноември 1989 г. Като Жан Виденов на 10 януари 1997 г. ще гледа. Или като Иван Костов на 17 юни 2001 г. Ще гледа като смъртник бесилката си. Мазната му физиономия ще загуби самоувереността си и ще излъчва страх и ужас! Това ще е най-великият момент в новата история на България!

Но за да стане това, извади ако трябва и насила всичките си приятели, роднини, съседи, близки и познати на 5 юли и ги прати в избирателните секции! Кажи им да гласуват срещу ДПС и БСП и техните ибрикчии като ЛИДЕР на депесарят Ковачки или РЗС на Яне Янев. Звънни по телефона на роднините в провинцията и ги подсети, да гласуват правилно. Обясни им как ДПС краде средно по 1 000 000 000 лева на година от българската държава. А БСП гледа благосклонно и после се вайка, че нямало пари за пенсии и здравеопазване. Ако любимите ти дядо и баба или чинка и стринка вече не са с всичкия си и искат да гласуват за някои от горните, просто им скрий личните карти в деня на изборите. Ако видиш предизборен плакат на ДПС и БСП го скъсай!
Кажи на оня малоумник, който не иска да гласува, че с това той реално избира отново БСП и ДПС. Защото с парите, откраднати от джоба му, депесарите ще купят онези на снимката горе да гласуват за тях. И ако гласуват само 40% от българите Доган ще има 42 депутата, Ако гласуват 60% - ДПС ще има 24 депутата. Но ако 80% гласуват, ДПС ще остане с 13 депутата. Обясни го това на тиквите, които казват с думите на Бай Ганьо, че всички са маскари. Да, може и да са маскари, но сега е време да изберем по-малкото зло, тоест по-малките маскари.
Ако видиш, как ДПС и БСП купуват цигански гласове в кварталното училище се обади веднага в полицията и в телевизиите и предупреди щабовете на нормалните български партии. Ако си решил да гласуваш за ДПС, виж първо историята им. Ако знаеш, че някой друг ще гласува за ДПС, покажи му я за да знае за кого гласува.
Не стой безразличен!
Работи за България!
Съдбата на Отечеството е и в твоите ръце!
Родината е по-важна от един твой почивен ден! Гласувай!
За да има винаги България!

Отново кръв и насилие в София

За пореден път събитията в София и България потвърдиха дванадесетгодишния цикъл. Пак се проля българска кръв. Имам предвид, че 2009 г. е дванадесет години след 1997 г. когато пак имаше кръв. А в онези далечни времена аз бях на площадите и улиците в Пловдив. Но за тази особеност на българското летоброене 1949 - 1961 -1973 - 1985 - 1997 - 2009 г. накрая.
А сега приликите и разликите. Защото и тогава започнахме със страха и апатията и се чудехме как да ги превъзмогнем. Народът беше смазан и обезверен. Банките фалираха, нямаше хляб, когато отивах на работа кафето в павилиончето на спирката струваше 40 инфлационни лева, а като излизах в обедна почивка вече беше 60 лв. Жан Виденов и престъпната му комунистическа шайка, наричана "правителство" освен некадърници и крадльовци, бяха и арогантни гьонсурати. В интервю по телевизията министър от кабинета на въпроса: "Защо няма хляб?" отговаряше невъзмутимо: "Така ли, не съм забелязал да няма." Та тогава в Пловдив ние десните управлявахме. Бяхме спечелили общинските избори през октомври-ноември 1995 г. с размазващ успех. Коалицията беше шестпартийна СДС - ВМРО - монархисти и още три малки партийки. Имахме кмет на община, 5 районни кмета (единия от които аз) с пълни болшинства в районните съвети и 28 съветници от общо 51 в Общинския съвет.
Но през цялата 1996 г. се развиваше икономическата и политическа криза и ние едвам удържахме с оскъдния бюджет да крепим общинските социални дейности. Заплатите закъсняваха, нямаше никаква възможност за инвестиции в каквото и да било. Беднотия и глад. Хората, които ни избраха започнаха да се отчайват. Коментарите в началото бяха "и тези нищо не направиха", а после ескалираха до: "да бяхме гласували за комунистите, поне правителството щеше да отпуска повече пари на общината." Когато започна и хлебната криза се наложи да въведем едва ли не военно положение и да конфискуваме хляба от общинския хлебозавод като въведем квоти за централизирано разпределение. Първо захранвахме детските градини, училищните столове и болниците с оскъдните бройки и ако нещо останеше се пускаше на пазара. Огромните опашки по магазините го разграбваха за секунди. А червената областна управа саботираше доставките на брашно. Наложи се да съберем частните хлебопроизводители в картел и да им наложим квоти за брашно и да регулираме производството, цените и продажбите им. Абсолютно незаконно при пазарна икономика, но неизбежно. Изобщо мила картинка, но се справихме като при военно положение. Но не за това ми е думата. Повечето хора помнят това време.
Думата ми беше, че липсваше каквото и да е желание за съпротива. Точно тогава ВМРО опита дръзко да направи един митинг с факелно шествие на площада пред общината. СДС се отдръпнаха, защото се страхуваха от апатията на хората и мислеха, че такова масово мероприятие ще се провали. А това ще удари. по авторитета им. Но ние рискувахме и го проведохме на 18 ноември 1996 г. под надслов "Долу правителството, незабавни избори?" Нямаше много хора, само около 2000 души главно активисти на ВМРО и седесарски и други десни симпатизанти. Но града като че ли се събуди. Няколко дена по-късно в централата на СДС обсъждахме проявата и всички се удивляваха, че народът като че ли все пак започва да преодолява апатията. СДС дори смятаха да преосмислят стратегията си да правят само събрания, а да избягват митинги и шествия.
След това започнаха Коледните и новогодишни празници и накрая се стигна до 10 януари 1997 г. Събитията ги помним. Всъщност съм описал нещо като очевидец тук... За онези младежи, които поради възрастта си не ги помнят.
Един вестник през 2007 г. в опит за анализ на десетгодишнината от народното въстание срещу комунистическата мафия написа, че това повече нямало да се повтори. Ето част от анализа му, който той илюстрира като започва с една моя тогавашна площадна реч: “Пловдивчани! Братя българи! След пролятата кръв на 10 срещу 11 януари в София вече няма връщане назад. Тази кръв е достатъчна, за да напишем хиляди “кървави писма”, които ще изпратим в цяла България, за да вдигнем народа на въстание.“ Площадната реч на кмета на район „Южен“ в Града под тепетата и член на ВМРО Александър Долев бе характерна за зимата на 1997 г., когато мнозина усетиха как въздухът трепери. Според едни масовите вълнения отпреди 11 години бяха последният случай, когато улицата непосредствено е диктувала дневния ред на политиката. Според други народът бил подмамен да участва в тв революция, режисирана от олигарси и чужди посолства. Едва ли някой ще забрави обаче обсаденият от жива верига парламент, разпръснатите из улиците барикади и младежките шествия. Студенти в карнавални костюми, интелигенти и бизнесмени, опозиционни активисти, лекари с престилки и миньори с кирки се почувстваха извикани на сцената, за да завъртят колелото на историята. Близо месец Софийският университет действаше като революционен щаб на КПСС (Координационния преподавателскостудентски съвет). Изпълнените с хора заради стачкуващия транспорт улици тананикаха песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“. Или напяваха популярните хитове на „Каналето“ „Седем-осем и ще си паднала“ и „Пътнико Виден, пътнико off“. Протестът напомняше и на ритуал по прогонване на червените духове – маскен бал и „Кой не скача, е червен!“ Нещо като продължение на 10 ноември, в което главната роля е иззета от Политбюро и предадена на тълпата, която скандира “Няма да работим за червените“. Пълният текст тук>>>
А сега приликите и разликите между 1997 и 2009 г.
Първо приликите:
Първата, е че и тогава и сега продажните медии обслужващи управленската мафия внушаваха и насаждаха апатия и отчаяние, като защитаваха правителството и наричаха протестиращите "маргинали и лумпени".
Второ - и тогава и сега опозиционните политическите партии се мъчеха да изведат хората на масови демонстрации, но не успяваха. Докато народното недоволство кипна внезапно и нережисирано и се изля на 10 януари 1997 г.
Трета прилика - и тогава проституиращите журналисти натрапваха тезата за "купените и платени" протестиращи. Как им раздавали алкохол и пари. Разбира се, и тогава и сега имаше пияни лумпени, някои сигурно и платени, но това е в рамките на нормалното.
Четвърта - и тогава, както и сега, протестиращите нямаха ясни искания. Те просто отидоха да протестират срещу престъпната шайка заграбила властта. Макар, че и тогава както и сега властта на червените се дължеше не на изборен успех, а на масово негласуване на разочарованите през 1994 г. както се получи и през 2005 г. Поука: винаги, когато си останеш в къщи в единствения изборния ден, след това се налага с месеци да демонстрираш по студените площади и улици, за да изкупиш глупостта и безхаберието си.
Пета прилика. Полицията и тогава по заповед на началниците се държа като банда страхливци и мухльовци. През 1997 г не посмяха да атакуват множеството, докато от площада не си тръгнаха отрядите на ВМРО и изобщо по-младите и буйни хора. Когато останаха малко и по-възрастни хора се втурнаха безпричинно да ги бият.с кръвожадна жестокост. Преди това не смееха да приберат в ареста платените и пияни хулигани трошащи врати и прозорци на Парламента. Сега през 2009 г. беше същото, бездействаха пред футболните хулигани платени от криминални структури да провалят протеста, а после се втурнаха да бият непълнолетни ученици, млади студентки и пенсионери. И в двата случая проляха невинна кръв. А да им припомним ли ситуацията, когато страхливо налюдаваха циганските погроми в Красна поляна, когато пияната и въоръжена пасмина трошеше наред и крещеше "смърт на българите"? И никого не биха и арестуваха. Въобще софийската полиция се дискредитира за пореден път.
А разликите:
Първо през 1997 г. всички масово бяхме на площада. Митингите и демонстрациите бяха многохилядни, а сега с мъка се събират 1000 до 3000 души.
Второ, колкото и да ми е тъжно, ВМРО е вътре в Народното събрание, а през 1997 г. беше отвън при народа си.
Трето, от немай къде през 1997 г. протестиращите изтикаха напред за водачи СДС. Не че заслужаваха, не бяха и подготвени организационно и психологически, както и впоследствие се оказа с корумпираното управление на Иван Костов отвратило всички, които го направиха премиер с протестите си. Сега няма дори кого да избутат напред.
Другите прилики и разлики ще се проявят при развитието на събитията. Сега сме само в началото. Въпросът е да не се направят грешките, които ние допуснахме.
Защото, ако ние тогавашните протестиращи си бяхме свършили работата, сега България щеше да е друга. Нямаше да има комунистически и депесарски мафии. Камо ли да вземат властта. И сега отново трябва да си отвоюваме България. Защото шайката съветско-турски агенти от ДПС и БСП, които ни управляват са долнопробна антибългарска сган, с която трябва да се разправим със средствата на народното въстание. За да има изобщо България.

Вестник "Дневник" се оказа "толерантен" към неграмотността и малоумието

На сайта на БГО "Джемини" е публикувана похвала за екипа на вестник "Дневник" - част от групата на "Капитал" и лично към главния му редактор Васил Атанасов. Авторката някаква си Петя Кирилова - Грейди (или може би Петър Кирилов) пише:
"Г-н Атанасов,

Пиша ви във връзка с публикувания материал "В Калифорния бяха сключени първите бракосъчетания между хомосексуалисти" във вестник Дневник от 17.06.2008.

Благодаря Ви, че отразявате събитията около легализирането на гей браковете в Калифорния. Съдебното решение е от историческа важност и ще промени живота на гей хората не само в Калифорния, но и по цял свят.

Въпреки това бих искала да изразя възмущението си от некоректното заглавие на материала във вестника. "Хомосексуалист" е дума, която носи негативен смисъл и отдавна е отхвърлена от гей активисти и гей общноста в България като политически некоректна. Бихте ли написали "хетеросексуалист" на страниците на вестника си? Предполагам не...звучи като медицинска диагноза. За да звучи правилно, въпросното заглавие би трябвало да бъде редактирано по следния начин: "В Калифорния бяха сключени първите бракосъчетания между хомосексуални".

Знам, че възражението ми звучи тривиално и по всяка вероятност то би могло да се приеме за такова, ако климата в България беше климат на равноправие и толерантност. В дни, когато младежката организиция на АТАКА мобилизира членовете си, за да организират различни действия срещу "лудостта", "болните мозъци" и "извращенията" на хомосексуалните хора в България обаче, е изключително важно уважавани медии като Вашия вестник да направят всичко възможно да отразяват проблемите на гей общността колкото се може по-внимателно и ПРАВИЛНО.

***

По данни на непреватилествени организации, в България има около 400 000 гей двойки. Обръщам се към Вас с молба да редактирате заглавието на материала, за да премахнете обидата към 6% от българските граждани...много от тях, вероятно, са читатели на Вашия вестник.

С уважение,
Петя Кирилова-Грейди"

Не е странно, че многоуважаемия г-н Атанасов веднага чинно и коленопреклонно е изпълнил поредната прищявка на обратните в името на "политическата коректност":
"Уважаема г-жо Кирилова,

Промених заглавието както препоръчахте. Извинявам се на всички, които са се почуствали засегнати от него."

Обърнете внимание на думата "непреватилествени" или на "гей хората" (каквото и да значи това) и още повече на идиотското заглавие: "В Калифорния бяха сключени първите бракосъчетания между хомосексуални". Всъщност и на "Дневник" е идиотско: "В Калифорния бяха сключени първите бракосъчетания между хомосексуалисти".
Къде е проблема ли? Проблемът е в чистотата на българския език.
Не може да се каже "сключени бракосъчетания." Правилното е "сключени бракове" или "извършени бракосъчетания". Другото е неграмотност.
За неморалността няма да говорим. Моралът е високо понятие недостижимо за загладените от "Наръчника за политическа коректност за журналисти" мозъци на журналистите от "Дневник".
Но имам едно предчувствие. В скоро време на главния редактор на в-к "Дневник" г-н Васил Атанасов ще пишат и от "Дружеството на приятелите на малките момченца "Майкъл Джексън", както и от "Клуба на последователите на Набоков "Лолита", а защо не и от Фондацията "Приятели на животните "Веселата козичка" и "Асоциацията на любителките на породисти песове" с молба да отразява "обективно, толерантно и политически коректно" техния интимен живот нуждаещ се от същата "равнопоставеност и недискриминация" както и ЛГБТ.
И разбира се г-н Атанасов любезно ще откликне и изпълни дадените му указания.

Да не си помислите, че имам нещо лично към вестник "Дневник". Вярно, не го чета още от първия му брой, когато тогавашния премиер Иван Костов обяви: "Това е нашият вестник". Задочно му благодаря на комшията, през една улица сме. Ако не ме беше предупредил навреме, току-виж щях да си купя вестника и да дам излишни пари. Оттогава да знаете колко много пари съм спестил като не си го купувам...
Не се сърдя и че не ме публикуват. Преди време в разгара на скандала "Митът Батак" сбърках та му изпратих една моя статия срещу Мартина Балева, но за щастие те не я публикуваха, като първо ми казаха да я съкратя на една страница, а после се извиниха, че темата не била интересна. Вярно в същото време публикуваха статии на Балева, Везенков, Брунбауер, Любослава Русева и Антонина Желязкова, но за моята нямаха място. Аз разбира се знаех реакцията им предварително и просто им я изпратих за да се гавря с тях, затова казвам "за щастие". Защото, ако не дай Боже, я бяха публикували поради някаква редакторска грешка, нямаше да мога да се оправдая за падението си да съм автор в такъв вестник. (Нали горе прочетохте: "...много от тях, вероятно, са читатели на Вашия вестник.) Но редакторите в "Дневник" излязоха "молодци", бдят - "всегда на чеку как настоящие чекисты". (Цензурата на Държавна Сигурност по време на комунизма ряпа да яде. Толкова антипартийни и антисъветски писания пропускаше....) А виж, демократичният вестник "Дневник" здраво държи "единствено вярната и правилна линия" начертана им от издателите.
Не съм обиден и, че не включиха блога ми в Блогосферата, нито в Мегафон. Еленко Еленков любезно ми отказа с думите: "Засега не възнамеряваме да го включим". Отдъхнах си... виж по-горе за Батак. Ами ако го бяха включили? Вярно, като пратих предложението на върха на блога бях публикувал поредната статия срещу "Капитал", но представете си, че нещо не бяха догледали и току-виж бях цъфнал сред "политически коректните блогове". Голям срам щеше да стане...
За малко да забравя завършека. Както казах по-горе нямам нито "нещо лично, нито просто бизнес" против/за вестник "Дневник".
Имам нещо лично срещу неграмотността, безхаберието, малокултурието, малоумието, родоотстъпничеството, глобализма, комунизма, космополитизма и техните производни - "политическата коректност" и "толерантността". Ако някой се разпознае в това да не го взема лично.
Всички съвпадения с факти и имена не са случайни.

"Екипът на Капитал" злонамерен ли е или просто некомпетентен?

Беше време когато казвах, че "Капитал" е любимият ми вестник. Вече ме е срам да кажа такова нещо. Преди го очаквах с нетърпение, отивах в ранни зори да си го купя за да не свърши и го четях с интелектуална и естетическа наслада. "О, минало незабравимо". Сега съм спокоен. В събота не бързам за РЕП-а. И в понеделник и във вторник и в сряда да отида, ще го намеря сред залежалите вестници. Но все по рядко го купувам. Ако случайно има нещо интересно в него го чета в Интернет в събота и неделя. Без особен интерес. Само с едно садистично удоволствие да се смея на поредната некомпетентност и безхаберие на някой "автор" във вестника. Дали хората, които го списваха навремето напуснаха или им се промениха приоритетите? Не знам, „екипът на Капитал” да си отговори, ако искат. Смятате, че съм краен ли? Е, тогава четете по надолу.

Вестник "Капитал" - бр. 25 от 20 юни 2008 г. Статията е с претенциозното заглавие "Зона извън закона" с подзаглавие: "Наредбата за синята зона беше променена, след като се оказа нищожна". Подписана е от "екип на "Капитал"".

Още в подзаглавието намираме първата глупост. Както става ясно и в самия текст на статията, наредбата не може да се променя, ако е обявена за нищожна от съда. А кметът Борисов който е издал заповед за ново създаване на синята зона НЕ ПРОМЕНЯ наредбата. Просто няма такова право, да променя наредби приети от Общинския съвет. Още по-малко със заповеди. Най-малко пък, когато са обявени за нищожни от съда. Защото така е по закон - кметът издава заповеди, Общинският съвет приема наредби, а само съдът може да ги отменя. Виж, кметът може да върне новоприета наредба на Общинския съвет за ново преразглеждане или да я обжалва в административния съд, но това е друг въпрос. (Подсказка за „екипът на "Капитал”". Когато пак решите да се изказвате по общински теми, които явно не разбирате, прочетете Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Има го в Интернет. За да не преразказвам целия закон и да спестя напразните интелектуални усилия на „екипа на "Капитал” да го разбере, ще Ви подскажа правилното подзаглавие „Правилата за синята зона бяха променени със заповед на Кмета Борисов, след обявяването на частта от Наредбата на Общинския съвет за създаването й за нищожна от ВАС”. Така вече е вярно, но ви ставам консултант и ще трябва да искам хонорар. А вашето подзаглавие: "Наредбата за синята зона беше променена, след като се оказа нищожна" е глупост на втора степен. Защото по-горе показахме, че това твърдение е глупост от правна гледна точка, (това е първата степен), а тъй като не може да се променя нещо, което го няма (обърнете внимание на думата „нищожна”) това е и глупост от гледна точка на логиката. Ето Ви и глупост на квадрат. А след малко ще е на куб. Защото всъщност Наредбата не е обявена за нищожна, но за това после. Така, че изберете: или наредбата е обявена за нищожна или е променена, но не и двете заедно в едно изречение. А още по-смешно, че на съседна страница е поместено интервю с адвоката Юлиан Пекунов бутнал наредбата в съда и човекът си казва: "...съдът обяви наредбата в частта й за синята зона за нищожна." Да, но "екипът на Капитал", явно не чете какво пишат колегите на съседното бюро. Но за сметка на това смело продължават: "Нещата на Бойко Борисов вървят от добре към все по-добре. Толкова, че кметската власт вече му е тясна.

Зает на национално и европейско ниво, лидерът на ГЕРБ трудно намира време за общински дребнотемия. Като например, че Върховният административен съд (ВАС) обяви синята зона в центъра на столицата за нищожна - събитие с нулево значение за кмета или за някой друг, отговорен за функционирането й. Тя просто продължи да функционира извън закона в продължение на цяла седмица. " След такова помпозно встъпление пълно със сарказъм към настоящия кмет, човек се чуди какво ли толкова е сгафил Бат, Бойко? Ами ето какво:

„Столичният общински съвет (СОС) приема наредба през май 2005 г., с която определя синя зона в центъра на града. Паркирането в нея струва по левче на час, а на колите на нарушителите се налагат глоби.”

Ето Ви вече глупост на куб. Когато СОС е приемал тази наредба на 19 май 2005 г. тогавашният кмет се е казвал Стефан Софиянски, а Бойко Борисов, даже е нямал идея, че от главен секретар на МВР ще става кмет. Защото и двамата тогава са в служебна отпуска за парламентарните избори проведени на 25 юни 2005 г. Нито Софиянски е сигурен, че ще го изберат за депутат, та ще трябва да освободи кметския стол, нито бат, Бойко знае, че ще се кандидатира за кмет и ще го изберат на частичните кметски избори на 29 октомври 2005 г. (по-точно на балотажа след тях). В интерес на истината, тогава Минко Герджиков замества Софиянски като временен кмет, докато титуляра се бори за народното доверие. Тоест, Герджиков е виновен, че не е спрял противозаконната наредба на СОС, като я върне в Общинския съвет или я обжалва в съда. Проспал е случката и тогавашният областен управител - депесарят Росен Владимиров, който също има право да я спре и обжалва в съда при противоречие със законите. Опитът да се припише гафът на сегашния кмет на София е просто нагъл. Борисов тогава е водел люта предизборна битка в два района и беше избран и от двата за депутат, та стана прецедент в историята на парламентарните избори у нас.

Да не пропускаме и фразата „Паркирането в нея струва по левче на час,...”, защото „екипът на Капитал в края на статията си противоречи:„Според едно от приложенията на наредбата на Столичния общински съвет таксата за час престой е 80 стотинки.” Но да го минем за дребно недоглеждане, къде ли е блял редакторът....

Сета вече на темата: „Миналия понеделник (на 9 юни) наредбата на СОС беше обявена за нищожна от втората и последна инстанция - ВАС. Според решението на съда платените места за паркиране никога не са съществували законно, таксите и глобите са събирани неправомерно, съответно могат да бъдат върнати на всеки, който си даде труда да съди фирма "Паркинги и гаражи".”

Отваряме сайта на Столичния Общински Съвет. (подсказвам на „екипа на "Капитал”", че има Google за целта) И там виждаме, че „Наредбата за организация на движението на територията на Столична община” нито е отменяна, нито е обявявана за нищожна, а е допълнена и изменена с Решение № 301 по Протокол № 14 от 12.06.2008. Да, наистина на 9 юни ВАС е обявил за нищожна частта от наредбата третираща „синята зона”, но не и наредбата като цяло, както пише „екипът на "Капитал"”. Да ви подскажа, между обявяване на цяла наредба за нищожна и обявяване на част от наредба за нищожна има малка разлика. Малка за вас, толкова малка, че е пренебрежима и това говори, че „екипът на "Капитал"” явно „...трудно намира време за общински дребнотемия” в каквото иначе упреква лидерът на ГЕРБ. Защото ако цялата наредба беше обявена за нищожна от съда, това наистина щеше да е крупен скандал, тъй като в нея са уредени всички правила за организацията на движението, спирането, престоят, паркирането на обществения и частния транспорт в столицата.

Да продължим с откритията на „екип на "Капитал"”. След като „синята зона” „...просто продължи да функционира извън закона в продължение на цяла седмица.” (след решението на съда) кметът взел мерки: „...Бойко Борисов побърза да разреши проблема, усвоявайки новооткритите си правомощия. На 16 юни кметът издаде заповед, с която определи пределите на синята зона и така вече легитимира съществуването й. Той обаче не намери за уместно нито да се извини на софиянци за беззаконието по улиците на града, още по-малко да предложи механизъм за компенсиране на пострадалите.”

А сега за скараните с календара от „екипа на "Капитал"” да разясним. 9 юни, когато съдът обявява частта от наредбата за „синята зона” за нищожна е понеделник. Явно на 10 и 11 –ти юни – вторник и сряда експресно са се събрали комисиите на Общинския съвет да вземат решение по въпроса и поправят наредбата. На 12-ти юни – четвъртък Общинският съвет приема новите допълнени и изменени текстове съобразявайки се с решението на съда. 13 юни е петък, в който последен работен ден кметът е получил решението на Общинския съвет явно експресно, защото срокът по ЗМСМА е 7 дневен. 14 и 15 юни са неработни и в първия следващ работен ден 16 юни кметът издава заповед за „синята зона”. Непредубеден наблюдател с помощта на обикновено календарче ще види, че „бюрокрацията” е действала максимално бързо да оправи кашата забъркана от предишния Общински съвет.

И накрая за цената. Наистина в наредбата в приложение № 9 – образец на талон за престой в „синята зона” е останало 0.80 ст. Но това е само образец на талона и с него не се определя цената. Тя е определена в заповедта на кмета издадена съгласно чл. 45, ал. /1/ от променената вече наредба.

Тоест гафът направен от предишния общински съвет и временно изпълняващия длъжността кмет Герджиков, проспан от депесарския областен управител Росен Владимиров е поправен бързо, точно и законосъобразно от сегашния кмет и общински съвет.

А „екипът на "Капитал"” създал безхаберното творение „Зона извън закона” е или злонамерен към сегашния кмет или просто некомпетентен.

А, май намерих кои са "екипът на "Капитал". В съседна статия пише:

"По темата работиха:
Калина Горанова,
Люба Йорданова,
Велина Господинова,
Веселин Димитров,
Иван Михалев"

Инвестор.бг разкри кой се опитва да фалира Първа Инвестиционна Банка

И аз си мислех, че в този престижен форум пишат някакви зализани юпита, поне с MBA, работещи в банки или финансови структури, каращи лъскави возила и получаващи много пари за познанията си как да управляват паричните потоци. (Всъщност знаете ли какво е MBA? Магистър по бизнес администрация? Това е един лъскав документ, който удостоверява, че имаш право да работиш това, от което абсолютно нищо не разбираш.) Всъщност съм грешал. Там пишат блестящи детективи и разследващи журналисти. Още на 20 май те са разкрили чрез Гугъл първоизточника на слуха за фалита на ПИБ.
SSSS пише: "Ето кой седи зад статията " Как точно ще фалира Първа Инвестиционна Банка?" в www.sarakt.info за фалита на ПИБ." И цитира моето скромно име.
Някакъв hoult пък отсъжда: "За мен такива като долев дето разпостраняват лъжи и манипулации за да се докопат до валста заслужават само затовр. То е ясно че всичко това е на политическа основа и дано ги разкрият кои са и да ги натикат да гният зад решетките."
Правописът е запазен, но да го поправя момчето - дилърче, имената на хора се пишат с главни букви. Нищо лично, не че е неуважение към мен. Неуважение към езика ни е. Той продължава:
"ИСКАМ ДАМС ДА СЕ ЗАНИМАВА С ТОЯ ДОЛЕВ ЗА МАНИПУЛАЦИИТЕ КОИТО Е ПУСНАЛ ЗА ПИБ.". Ей, дилърчето, Държавната Агенция за Младежта и Спорта, ако ми изпрати момичетата от отбора по синхронно плуване да се занимават с мен, нямам нищо против. Виж, ако дойдат ония костюмарите от ДАНС няма да ми е приятно.
После hoult с мъка прави интелектуално усилие, бавно съобразява, че от блога ми се влиза в сайта с биографията ми, натиска два бутона и я открива. С възторг от откритието си я публикува във форума.
Някакъв kif, като я прочита, сглобява заговора - аз съм пловдивчанин, а там управляват моите приятели от ВМРО в коалиция с ГЕРБ. А Бат, Бойко естествено има интереси в СИБанк. Ерго, аз пускам слуха за фалита на Първа Инвестиционна Банка, акциите й падат и СИБанк я купува или пък ако фалира, още по-добре - един конкурент по-малко.
Така, мастерите по бизнес администрация разкриха заговора. Обаче докато ме коментират сайта ми се появява в цитатите им непрекъснато. Тук пак се налага едно техническо уточнение. Ако не сте прочели изцяло SEO love както ви препоръчах в предното писание да ви дам един кратък цитат от него за да разберем механизма на търсачката Гугъл: "Регистрирайте се във форуми и сложете вашия линк в подписа си. Колкото повече регистрирани потребители има форума, толкова по-лесно ще се слеете с тълпата. Ако не се сещате какво да пишете, скарайте се с някой от модераторите. Статистически погледнато всеки спор с модератор се развива на поне 5 страници, а всеки ваш пост е още един линк. Най-вероятно някой ще се застъпи за вас, но дори и да ви баннат, шанса да изтрият мненията ви е минимален, така че линковете си остават. След два дни се регистрирайте отново и се оплачете на админа от модераторски произвол." Като го прочетох много се смях, но то разбира се е вярно. По-смешното, е че дилърчетата са ми свършили страхотна услуга. Блогът ми от 19 май насам е посетен десетина пъти, главно от мен, а днес вече излиза на втора страница в Гугъл сред 64 400 резултата за фалита на ПИБ. Ако още малко ме покоментират, току виж изляза и на първо място. След като в такъв авторитетен форум има десетки препратки към мен, явно съм капацитет. Поне така си мисли Гугъл докато ме индексира.
Както е тръгнало утре ще ме потърсят за мнение от Financial Times. А трафикът към сайта ми ще се увеличава по експоненциална крива и ще печеля все повече и повече от рекламите на Гугъл.
Благодаря Ви момчета! Ако не друго, ще ме направите с няколко цента по богат! Така, че пишете за мен! Скоро ще стана по-богат и известен от фамозния Апостол Апостолов и то даже и без неговата безценна помощ.

Отново кръв в София

За пореден път събитията в София и България потвърдиха дванадесетгодишния цикъл. Пак се проля българска кръв. Имам предвид, че 2009 г. е дванадесет години след 1997 г. когато пак имаше кръв. А в онези далечни времена аз бях на площадите и улиците в Пловдив. Но за тази особеност на българското летоброене 1949-1961-1973-1985-1997-2009 г. накрая.
А сега приликите и разликите. Защото и тогава започнахме със страха и апатията и се чудехме как да ги превъзмогнем. Народът беше смазан и обезверен. Банките фалираха, нямаше хляб, когато отивах на работа кафето в павилиончето на спирката струваше 40 инфлационни лева, а като излизах в обедна почивка вече беше 60 лв. Жан Виденов и престъпната му комунистическа шайка, наричана "правителство" освен некадърници и крадльовци, бяха и арогантни гьонсурати. В интервю по телевизията министър от кабинета на въпроса: "Защо няма хляб?" отговаряше невъзмутимо: "Така ли, не съм забелязал да няма." Та тогава в Пловдив ние десните управлявахме. Бяхме спечелили общинските избори през октомври-ноември 1995 г. с размазващ успех. Коалицията беше шестпартийна СДС - ВМРО - монархисти и още три малки партийки. Имахме кмет на община, 5 районни кмета (единия от които аз) с пълни болшинства в районните съвети и 28 съветници от общо 51 в Общинския съвет.
Но през цялата 1996 г. се развиваше икономическата и политическа криза и ние едвам удържахме с оскъдния бюджет да крепим общинските социални дейности. Заплатите закъсняваха, нямаше никаква възможност за инвестиции в каквото и да било. Беднотия и глад. Хората, които ни избраха започнаха да се отчайват. Коментарите в началото бяха "и тези нищо не направиха", а после ескалираха до: "да бяхме гласували за комунистите, поне правителството щеше да отпуска повече пари на общината." Когато започна и хлебната криза се наложи да въведем едва ли не военно положение и да конфискуваме хляба от общинския хлебозавод като въведем квоти за централизирано разпределение. Първо захранвахме детските градини, училищните столове и болниците с оскъдните бройки и ако нещо останеше се пускаше на пазара. Огромните опашки по магазините го разграбваха за секунди. А червената областна управа саботираше доставките на брашно. Наложи се да съберем частните хлебопроизводители в картел и да им наложим квоти за брашно и да регулираме производството, цените и продажбите им. Абсолютно незаконно при пазарна икономика, но неизбежно. Изобщо мила картинка, но се справихме като при военно положение. Но не за това ми е думата. Повечето хора помнят това време.
Думата ми беше, че липсваше каквото и да е желание за съпротива. Точно тогава ВМРО опита дръзко да направи един митинг с факелно шествие на площада пред общината. СДС се отдръпнаха, защото се страхуваха от апатията на хората и мислеха, че такова масово мероприятие ще се провали. А това ще удари. по авторитета им. Но ние рискувахме и го проведохме на 18 ноември 1996 г. под надслов "Долу правителството, незабавни избори?" Нямаше много хора, само около 2000 души главно активисти на ВМРО и седесарски и други десни симпатизанти. Но града като че ли се събуди. Няколко дена по-късно в централата на СДС обсъждахме проявата и всички се удивляваха, че народът като че ли все пак започва да преодолява апатията. СДС дори смятаха да преосмислят стратегията си да правят само събрания, а да избягват митинги и шествия.
След това започнаха Коледните и новогодишни празници и накрая се стигна до 10 януари 1997 г. Събитията ги помним. Всъщност съм описал нещо като очевидец тук... За онези младежи, които поради възрастта си не ги помнят.
Един вестник през 2007 г. в опит за анализ на десетгодишнината от народното въстание срещу комунистическата мафия написа, че това повече нямало да се повтори. Ето част от анализа му, който той илюстрира като започва с една моя тогавашна площадна реч: “Пловдивчани! Братя българи! След пролятата кръв на 10 срещу 11 януари в София вече няма връщане назад. Тази кръв е достатъчна, за да напишем хиляди “кървави писма”, които ще изпратим в цяла България, за да вдигнем народа на въстание.“ Площадната реч на кмета на район „Южен“ в Града под тепетата и член на ВМРО Александър Долев бе характерна за зимата на 1997 г., когато мнозина усетиха как въздухът трепери. Според едни масовите вълнения отпреди 11 години бяха последният случай, когато улицата непосредствено е диктувала дневния ред на политиката. Според други народът бил подмамен да участва в тв революция, режисирана от олигарси и чужди посолства. Едва ли някой ще забрави обаче обсаденият от жива верига парламент, разпръснатите из улиците барикади и младежките шествия. Студенти в карнавални костюми, интелигенти и бизнесмени, опозиционни активисти, лекари с престилки и миньори с кирки се почувстваха извикани на сцената, за да завъртят колелото на историята. Близо месец Софийският университет действаше като революционен щаб на КПСС (Координационния преподавателскостудентски съвет). Изпълнените с хора заради стачкуващия транспорт улици тананикаха песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“. Или напяваха популярните хитове на „Каналето“ „Седем-осем и ще си паднала“ и „Пътнико Виден, пътнико off“. Протестът напомняше и на ритуал по прогонване на червените духове – маскен бал и „Кой не скача, е червен!“ Нещо като продължение на 10 ноември, в което главната роля е иззета от Политбюро и предадена на тълпата, която скандира “Няма да работим за червените“. Пълният текст тук>>>
А сега приликите и разликите между 1997 и 2009 г.
Първо приликите:
Първата, е че и тогава и сега продажните медии обслужващи управленската мафия внушаваха и насаждаха апатия и отчаяние, като защитаваха правителството и наричаха протестиращите "маргинали и лумпени".
Второ - и тогава и сега опозиционните политические партии се мъчеха да изведат хората на масови демонстрации, но не успяваха. Докато народното недоволство кипна внезапно и нережисирано и се изля на 10 януари 1997 г.
Трета прилика - и тогава проституиращите журналисти натрапваха тезата за "купените и платени" протестиращи. Как им раздавали алкохол и пари. Разбира се, и тогава и сега имаше пияни лумпени, някои сигурно и платени, но това е в рамките на нормалното.
Четвърта - и тогава, както и сега, протестиращите нямаха ясни искания. Те просто отидоха да протестират срещу престъпната шайка заграбила властта. Макар, че и тогава както и сега властта на червените се дължеше не на изборен успех, а на масово негласуване на разочарованите през 1994 г. както се получи и през 2005 г. Поука: винаги, когато си останеш в къщи в единствения изборния ден, след това се налага с месеци да демонстрираш по студените площади и улици, за да изкупиш глупостта и безхаберието си.
Пета прилика. Полицията и тогава по заповед на началниците се държа като банда страхливци и мухльовци. През 1997 г не посмяха да атакуват множеството, докато от площада не си тръгнаха отрядите на ВМРО и изобщо по-младите и буйни хора. Когато останаха малко и по-възрастни хора се втурнаха безпричинно да ги бият. с кръвожадна жестокост. Преди това не смееха да приберат в ареста платените и пияни хулигани трошащи врати и прозорци на Парламента. Сега през 2009 г. беше същото, бездействаха пред футболните хулигани платени от криминални структури да провалят протеста, а после се втурнаха да бият непълнолетни ученици, млади студентки и пенсионери. И в двата случая проляха невинна кръв.
А разликите:
Първо през 1997 г. всички масово бяхме на площада. Митингите и демонстрациите бяха многохилядни, а сега с мъка се събират 1000 до 3000 души.
Второ, колкото и да ми е тъжно, ВМРО е вътре в Народното събрание, а през 1997 г. беше отвън при народа си.
Трето, от немай къде през 1997 г. протестиращите изтикаха напред за водачи СДС. Не че заслужаваха, не бяха и подготвени организационно и психологически, както и впоследствие се оказа с корумпираното управление на Иван Костов отвратило всички, които го направиха премиер с протестите си. Сега няма дори кого да избутат напред.
Другите прилики и разлики ще се проявят при развитието на събитията. Сега сме само в началото. Въпросът е да не се направят грешките, които ние допуснахме.
Защото, ако ние тогавашните протестиращи си бяхме свършили работата, сега България щеше да е друга. Нямаше да има комунистически и депесарски мафии. Камо ли да вземат властта. И сега отново трябва да си отвоюваме България. Защото шайката съветско-турски агенти, които ни управляват са долнопробна антибългарска сган, с която трябва да се разправим със средствата на народното въстание. За да има изобщо България.

Освен България, Първанов предаде и историята ни

Избирането на Георги Първанов на поста президент се дължи на политическо недоразумение в собствената му партия и активното съдействие на Иван Костов услужливо поставил му за опонент неизбираемия старец Неделчо Беронов на изборите през 2006 г. и неизваждането на досието на агент Гоце от контролираната от Иван Костов комисия по досиетата през 2001 г. Доста късно и най-запалените привърженици на "Мавъра" разбраха причините за тези му действия и не само тях.
Но вече беше късно. Първанов стана президент за втори мандат. В "активите" му влезе и създаването на антибългарската, антиевропейска и корупционна коалиция между БСП и ДПС, чиито плодове берем сега. Европа ни спря парите по САПАРД, ИСПА и ФАР и отказва да обменя информация с МВР, а комуникира само с ДАНС (засега). Първанов сглоби тази коалиция, в която ДПС беше напълно излишна само и само да си осигури турско-циганските гласове за жалкия си втори мандат. Такъв човек е способен само на поредица от неприемливи компромиси, винаги в ущърб на националните интереси с цел пребиваването си във властта, което за дребните душици е просто самоцел. А властта трябва да се упражнява в интерес на общото национално благо.
Първанов по време на президентстването си ще бъде запомнен само с национални предателства. Освен турскомунистическата му коалиция, той е отговорен и за националното ограбване от руските газови монополи осъществено чрез тайния и досега договор подписан от Р. Овч, приет от кабинета и усетен от всички българи по джобовете им. Всъщност предстои и ново ограбване с петролопровода Бургас-Александруполис и "Южен поток". В тях България ще влага пари и ще замърсява природата си, а няма да получава нищо.
След това президента отиде на лов докато 9 българи изгаряха във влака за Кардам. После нагло и глупаво излъга, че не бил на лов, но вестниците го разобличиха за пореден път след случая "Гоце" като лъжец.
Вместо да си подаде оставката както би направил всеки нормален човек, той отиде в Израел да направи нов гаф. Призна несъществуваща вина на българския народ и държава по депортирането на 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Западните покрайнини от германските войски по време на Втората световна война. Вярно е, че в тези територии е имало и българска администрация и полиция, която е съдействала, но нашите изконни земи са ни дадени временно от германските окупатори на Югославия и Гърция и не са били признати никога от райха за българска територия. Във всички тогавашни германски карти те са дадени като временни демаркационни линии, а не като граници. Българската администрация и полиция в тези земи е под германско ръководство. Има и други интересни факти, но тях ще изложим по-късно. Сега важното е друго.
След оня изключителен глупак Благовест Сендов, който отричаше изцяло спасяването на българските евреи, даже от старите територии на България и като председател на парламента стана причина с изказванията си евреите да махнат благодарствените плочи към българския народ Първанов е втория предател комунист, който поруга историческата истина.
Но какво да очакваме от недоучило селянче от с. Косача - Сирищник, работило в псевдонаучен институт по "История на БКП", където вместо история се скалъпваха полит-пропагандистки тези необходими за партийната учебна година на трудовите колективи.
А май е време да му организираме импийчмънт за държавна измяна и предателство на българските национални интереси.
Боже, пази България от управниците й! Защото в момента нямаме други врагове!

Проституцията като журналистика

Дълбоко вкоренено заблуждение е, че най-древната женска професия е проституцията. Всъщност истината е по-друга – най-древната женска професия е журналистиката. В смисъл, че е практикувана по същия начин. Ако на някого това му си вижда пресилено ето какво казва един от шефовете на „Ню Йорк Таймс" през 20-те години, Джон Суентън, който споделя пред колегите си на една банкет тъжната истина за своя занаят: „Свободна преса няма! Вие скъпи приятели, знаете това и аз - също. Нито един измежду вас не би се осмелил честно и открито да каже своето мнение. Занаятът на журналиста е по-скоро да руши истината, направо да лъже, да обръща нещата, да клевети, да пълзи в краката на Мамона н отново и отново да продава съвестта си, своята родина и раса срещу хляба, който всекидневно печели. Ние сме инструменти, ние сме крепостните на финансово силните зад кулисите. Ние сме марио­нетките, които подскачат и танцуват, докато оная дърпат конците. Нашите умения, знания и способности дори собственият ни живот принадлежат на тях. Ние не сме нищо друго, освен проститутки..." (цитатът е по Nation Europa - 1968-11.2 писано от Волен Сидеров в „Бумерангът на злото”)

Някои си мислеха, че това трябва да се тълкува в преносен смисъл. Че журналистите си продават съвестта като Бареков например – един път се прави на седесар и води гражданските протести на студентите в Пловдив през 1997 г. срещу правителството на Жан Виденов. После отива в телевизия Европа – на брата на тогавашния президент Петър Стоянов и естествено е костовист. След това отива в бТВ и работи през 2006 г. за кампанията на евентуалния кандидат-президент Стоянов – тогава депутат и лидер на СДС, ерго става антикостовист. Но в един момент му дърпат повода и той започва венцехваления за другаря Първанов. След което става бат, Бойковист, а ако утре му наредят ще славослови и Ахмед Доган и обръча му от фирми и купуването на гласове като нормална европейска практика.

А всъщност истината се оказа по-прозаична - журналистите наистина са проститутки. Имам предвид главно журналистките. Както показа случая Надежда Ташева&Борис Ангелов. Явно в този факултет - ФЖМК колежките си вземат изпитите в домовете на преподавателите, когато ги няма съпругите им. Да си спомним как Ангелов казва, че 90% от преподавателките във ФЖМС са минали през леглата на своите преподаватели за да станат такива и после се поправи - само една не е минала.
Второ въпрос: Тази Надежда като е била в Щатите единия семестър защо иска оценка по втория начин? Ами или прекъсва или пуска искане до деканата за допълнително явяване пред комисия. Къде отива на майната си да иска незаконни неща от един преподавател, да й пише оценка, като той няма право на това.
А, че преподавателят е боклук и правилно го уволниха и трябва да бъде съден е ясно. Спор няма това е един недоучил съветски възпитаник със съмнителна диплома от Москва по журналистика, а дали изобщо има такава. Работил в БНТ и в "Триада" на ченгето Гергов (където между другото е работила и Светлана Василева от бТВ сега Фокса). И накрая във ФЖМК, но не крие червените си убеждения. Освен това плешив, тоест по дефиниция комплексар със профил в Елмаз.сом. Ясно, че е сексуално незадоволен нещастник в критична възраст. Той си е виновен, че като не може по друг начин си иска чрез служебно положение което е подсъдно.
Но аз питам Надежда, защо отива при него да му иска незаконни неща?
Защо не подаде сигнал в прокуратурата?
Защо не се яви пред комисия да докаже колко много знае?
Защо отива със флиртаджийско облекло и поведение и палав гласец да иска не много редни неща от един проносиран нещастник?
И т.н.
Но защо само журналистките, журналистите не са ли същите?

Вярно те не ходят в домовете на преподавателите си (всъщност кой знае дали това е така), но монтират и манипулират така видеоматериалите, че после от истината не остава нищо. Както каза обвиненият Борис Ангелов – че заснетото със скрита камера видео не е пуснато, изцяло, а е рязано, сглобявано произволно и манипулирано. И оня нещастник Мавриков в сутрешното предаване на „Нова телевизия” при Коритаров&Лора го потвърди без да иска. Първо каза, че не можели да пратят суровия (тоест неманипулирания видеозапис) във Факултета по журналистика, защото го иззели от прокуратурата. После се самоопроверга като изрече, че всъщност материалът не е предаден още в прокуратурата, но това било „предстоящо”. Което не обяснява защо не е предадено копие от него във факултета на колегите на Борис Ангелов за да си съставят мнение по скандала. Или може би не могат да направят копие? При съвременните технологии? Явно са некадърници. Както и този Борис Ангелов, преподаващ телевизионна журналистика, пък да не види, че го снимат със скрита камера. Впрочем той каза, че знаел за записа и накрая се изгаврил: „Знам, че ме записа моето момиче, но няма да ти стане номера.” Интересно дали това го има в суровия материал и дали вече не са го изтрили манипулаторите от „Господари на ефира”?

А и друго навява съмнение. Въпросната Надежда Ташева от Варна не искала кадрите да се излъчват преди да напусне България. Защо? За да не я подведат по съдебна отговорност за манипулацията ли? Е, тогава да му мислят „Господарите на ефира”. С една дума журналистите сами си извадиха кирливите ризи – или журналистките стават такива със секс, или като станат журналисти си изкарват хляба като си продават ... не телата, а съвестите. Което не е същото, но е дори по-лошо...

Всички на протест срещу Главната Дирекция за Борба с Обикновения Потребител

• На 15.03.2007, инициативен комитет депозира в Столична община, молба за провеждане на митинг, с който желаем да изразим своя протест срещу нарушаването на правата на интернет потребителите, интернет обществото като цяло, собствениците на сайтове в България и неправномерния натиск от страна на държавните органи върху тях.
  Митингът е насрочен за 22.03.2007, на площад "Александър Невски" от 17:00 часа.
  Каним всички заинтересувани да се присъединят към нашия протест.
  Всички общностти и организации, които желаят да участват в организирането на митинга, могат да се свържат с нас на имейл torrent.miting@abv.bg.
  Призоваваме всички, на които не им е безразлично ставащото в България, да организират подобни мероприятия в собствените си градове и населени места, на същата дата или възможно най-близка.
  Как да организирате митинг, четете тази тема.
  
  Молим, всички, които ще присъстват на митинга да се въздържат от незаконни, неприлични и агресивни действия, които биха могли да опорочат мероприятието.
  
  Отразете това събитие!