„ - А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато СЕ ОСВОБОДИМ - попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли : Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.
-Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - отговорил той. - Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там , макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече". ( стр. 78)"
Както виждаме, този пасаж в казионната история писана от съветски мекерета е изопачен.
А ето и другите ни видни борци за свобода, културни и политически дейци, какво са мислели за Русия.
„Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра. Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него; яде хляб, непожънат от него; и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве й робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивлява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Всички коментари са позволени, уважаваме истината и свободата, които се постигат чрез знание, а то идва от свободното слово.